№ 1483
гр. Пазарджик, 24.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
СъдебниЛ. Цв. Д.
заседатели:Е. Ив. П.
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
и прокурора В. Г. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски Наказателно
дело от общ характер № 20225220201115 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:31 часа се явиха:
Подсъдимият В. Т. Т. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание се явява лично и с адв. И. В. от АК Пазарджик, надлежно
упълномощен.
Свидетеля А. А. Т. – редовно призован се явява лично.
Свидетеля Г. Н. И. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание се явява лично.
Свидетелите Т. В. Т., Д. Й. Т. и С. Т. – при режим на довеждане от
страна на процесуалния представител на подсъдимия се явяват лично.
Свидетеля Й. А. – редовно призован се явява лично.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Н..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма пречка.
АДВ. В.: Да се гледа делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
Т. В. Т.: на 45 години, българин, български гражданин, женен,
осъждан, със средно образование, работещ. Баща на подсъдимия.
Д. Й. Т.: на 40 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, със средно образование, работеща. Майка на подсъдимия.
С. НИКОЛОВА Т.: на 19 години, българка, българска гражданка,
неомъжена, неосъждана, със средно образование, учаща, без родство с
подсъдимия.
Й. В. А.: на 59 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, със средно образование, работещ. Без родство с подсъдимия.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелите обещаха да говорят истината и напуснаха съдебната зала с
изключение на св. А..
НЕ СЕ НАПРАВИХА ОТВОДИ НА СЪДА, СЕКРЕТАРЯ И
ПРОКУРОРА.
Пристъпи се към разпит на св. А..
СВ. А.: Знам за какво съм тук, досетих се макар, че мина много време
от тогава. Не познавам подсъдимия. И датата не си спомням. Това, което
помня, че през нощта около 2-2,30 часа се разлая кучето на двора ми в с. О.,
на ул. „Х.А.“ № 16. До мен се строи нова къща и в първия момент си
помислих, че са влезли цигани за железа. Станах излязох на тераса, която ме
води до пътя. Пред нас имаше спряла кола. Помислих, че е дъщеря ми и
тръгнах да слизам на долу и видях две момчета с качулки, тичаха, качиха се в
колата и тръгнаха. Не мога да кажа лица или образи. Момчетата идваха от ул.
„К.П.В.“. При тръгването им се викаше – „гори, гори“, чува се, защото ние
сме близо до съседите. Слязох на улицата и видях, че гори кола. Колата е на
разстояние от моята къща 200-300 м. Момчета идваха от посока на горящата
кола. Не мога да кажа дали те са я запалили. Просто помогнах на момчето,
защото му беше паднал акумулатора – окачих, закачих го и това е. Колата
2
гореше от ляво, предна лява гума гръмна от огъня и отзад започна да гори.
Предполагам е станало късо от огъня. Двете лица, които тичаха бяха единия
от ляво, другия от дясно, но не си спомням, защото аз бях сънен и много
изморен и не помня кой е бил пръв. И двамата се качиха на предните седалки
и тръгнаха с колата. Това е което съм видял, лица не мога да посоча, защото
беше тъмно. Светеше лампа, но от дървото не се виждаше. И двамата бяха с
качулки, мисля и с тъмни дрехи. Не съм виждал да изхвърлят нещо. Качиха се
в кола „БМВ“. Познах я понеже моята дъщеря има същата кола. Запалената
кола беше на съседа ми. С на това момче баща му заедно сме пораснали. Той
е малко по-малък от мен. Подробности не съм казвал на съседа. С. се казва
момчето. Казах му „С., тук тичаха едни момчета и едно БМВ тръгна“ и нищо
повече. Не мога кажа кой, защото аз не съм видял. Моята улица „Х.А.“ и
ул.“К.П.В.“ са Т образно кръстовище. Там когато излязох нямаше никой.
Когато аз тръгнах да слизам оттатък се зададоха тичащите хора от посока Т
образното кръстовище към техния автомобил. Той беше пред входа на дома
ми, който е на разстояние от горящата кола около 200-300 м. Не съм броил за
да знам. Ако се тръгне по улицата и се излезе на ул. „К. П.“ те са третата
къща- в права линия от моя дом се вижда директно, но не мога да видя отпред
улицата. Трябва да изляза, за да видя какво става.
В залата влиза св. Т.
Съдът разясни на св. разпоредбата на чл. 119 и чл. 121 от НК.
Пристъпи се към разпит на св.Т..
СВ. Т.: Желая да свидетелствам. Познавам Г. И., той сега е в залата.
Разговаряхме с него вечерта на същия ден. Това беше на другия ден когато
задържаха В.. Г. дойде при мен в заведението. Ние се бяхме събрали там –
бившата ми жена, настоящата ми жена и приятелката на сина ми. Г. дойде
при нас. Седна на масата и го питахме какво става. Към онзи момент аз знаех
за какво е задържан В.. Конкретно не знаех, само че е за запалена кола, но не
знаех за какво става въпрос. Питахме Г. какво става с В. и защо е задържан и
той каза, че са били двамата и са запалили някаква кола. Така ми каза- „бяхме
двамата и запалихме колата“. Каза, че В. не бил виновен, а той бил виновен,
да не се притесняваме. Питах го тогава защо и той не е задържан, а той каза,
че е дал показания и са го пуснали. Не ни е казал какви показания е дал, само
ни пита дали може да ги смени пред полицаите. Аз му казах да пита адвокат
3
дали може. Питахме го какво е казал, но той не отговори нищо конкретно.
Пита само дали може да си ги смени. Каза, че той е извършил деянието, В. не
е виновен. Г. каза „аз запалих колата, В. не е виновен“. Тогава той сам дойде
при нас в моето заведение. Час не си спомням, беше над вечер на следващия
ден. Деянието става вечерта, сутринта задържаха сина ми, той дойде вечерта
при мен.
В залата влиза св. Т.
Съда разяснява на св. Разпоредбата на чл. 119 и чл. 121 от НК.
Пристъпи се към разпит на св. Т..
СВ. Т.: Желая да бъда свидетел. Знам за какво е делото. Деня в който
беше задържан В. вечерта бяхме в гумаджийницата/ заведението на баща му.
Бяхме аз баща му, на баща му втората жена и приятелката на В.. Г. дойде при
нас. Ние искахме да знаем за какво е задържан В.. Полицаите казаха още
когато го взеха от нас за какво е- за запалена кола и полицаите ми казаха, че
търсят и Г.. Той вечерта дойде при нас и го питахме какво е станало и защо е
задържан. Той отговори, че В. не е виновен. Беше много притеснен. Питахме
го защо и той не е задържан, а само В. и той каза, че бил дал показания и не
бил казал нищо на полицаите. Незнам какво значеше това. След това каза “ аз
може ли да си сменя показанията“? Той не е уточнил какво е казал, пита само
дали може да ги смени. Казахме, че само адвокат може да му каже какво да
направи. Думите му бяха „ В. няма участие“. Здравословното състояние на
сина ми тогава не беше добро. След операция на главата беше и лекарите му
бяха препоръчали физически и психически покой. Беше предупреден да не
извършва силови тренировки и му бяха забранили тренировки.
В залата влиза св. Т.
Пристъпи се към разпит на св.Т.
СВ. Т.: Г. И. го познавам. Знам за случай при който В. беше задържан за
24 часа за подпалване на автомобил и проведен разговор с Г. И. на който аз
бях очевидец. Това беше сутринта след като беше запалена колата, майката
на В. ми се обади и ме пита защо В. е задържан. Аз бях шокирана и не знаех
защо е задържан. Вечерта отидох в гумаджийницата и там бяха Р., Д. и Т..
Малко след мен дойде и Г. И. и те започнаха да го разпитват защо В. е
задържан, знае ли нещо. Тогава Г. каза, че той е запалил колата и че незнае
4
защо е задържан В.. Г. беше много притеснен тогава. Пита ни дали може да си
смени показанията. Ние не сме разбрали какви показания е дал. Предната
вечер с В. не сме се виждали, незнам къде ходил. Разговора с Г. беше на
следващия ден вечерта след като е била запалена колата. Час не си спомням.
Други хора освен нас нямаше.
Пристъпи се към допълнителен разпит на св. Г. И..
СВ. И.: Чух какво казаха и тримата свидетели. Не са се случили така
нещата. Ходих да говоря вечерта с тях, но нищо по случая не е говорено. Те
ме питаха какво става В., но аз им казах, че нищо не знам. Не сме говорили по
случая и не съм ги питал дали мога сменя показания.
Съдът констатира противоречие между показанията на разпитаните
свидетели Т., Т. и Т., от една страна, а от друга показанията на св. Г. И.,
поради което счита, че следва да бъдат поставени в очна ставка всеки един по
отделно със св. Г. И..
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОСТАВЯ В ОЧНА СТАВКА св. Т. Т. и св. Г. И..
СВ. Т.: Познавам Г. И., приятел е на моят син. В добри отношения сме.
СВ.И.: Познаваме се. Нямаме отношения.
СВ.Т.: Г. И. дойде при нас и каза, че той е запалил колата.
СВ.И.: Не съм казал да съм палил аз колата.
СВ.Т.: Г. И. каза преди малко, че незнае за какво е дошъл при нас.
Може ли да дойде при нас, В. е задържан и аз съм му родител и няма да го
питам за случая, при положение, че са били двамата единият да е задържан, а
другият не.
СВ. И.: Аз не съм говорил по случая. Питаха ме, но аз казах, че не знам.
СВ. Т.. Не беше така. Питах те Г., В. е задържан, а защо ти не си. Ти ми
каза „Аз дадох показания и ме пуснаха. В. няма вина. Мога ли да си сменя
показанията?“- това бяха твоите думи.
СВ. И.: Не, не беше така.
СВ.Т.: Чух какво каза Г..
СВ. И.: Чух какво Т..
5
СВ. ТОДОВОР: Аз казах истината.
СВ. И.: Аз казах истината.
Съдът констатира противоречие между показанията на разпитаните
свидетели Д. Т. и Г. И..
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
СЪДЪТ ПОСТАВЯ В ОЧНА СТАВКА св. Т. и св. И..
СВ. Т.: Познаваме се. Добри са ни отношенията, аз съм майката на
негов приятел.
СВ. И.: Познаваме се. Нямаме отношения.
СВ. Т.: Вечерта Г. идва при нас и пита дали може да си смени
показанията и че той е запалил колата.
СВ. И.: Ходих, но не съм питал и нищо не съм казал.
СВ. Т.: Точните думи на Г. бяха, че моят син не е участвал, че той е
пуснат, защото е дал показания и дали може да ги смени.
СВ. Т.: Чух какво каза Г..
СВ. И.: Чух какво каза Т..
СВ. Т.: Аз каза истината
СВ.И.: Аз казах истината.
Съдът констатира противоречие между показанията на разпитаните
свидетели С. Т. и Г. И..
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
СЪДЪТ ПОСТАВЯ В ОЧНА СТАВКА св.Т. и св. И..
СВ.Т.: Познаваме се. Нямаме отношения.
СВ. И.: Познаваме се. Нямаме отношения.
6
СВ. Т.: Когато Г. дойде при нас каза, че В. не е замесен и каза, че той е
запалил колата.
СВ.И.: Не съм го казал.
СВ. Т.: Чух какво каза Г..
СВ.И.: Чух какво каза Т..
СВ. Т.: Аз казах истината.
СВ. И.: Аз казах истината.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ДОПЪЛНИТЕЛЕН РАЗПИТ НА СВ. И.:
СВ. И.: Причината да отида до гумаджийницата вечерта беше, че
отидох до магазина, а там имаше много хора и реших да се отбия. За нищо
конкретно. Така съм правил преди. Отидох без конкретна цел. Просто видях,
че има хора и реших да намина. Не съм мислил какво ще правя. Питаха ме
какво е станало и казах, че нищо не знам и после си тръгнах. Аз тогава вече
бях разпитван в полицията и после в съда и не съм коментирал нищо с
родителите на В..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи
делото. Считам го за изяснено от фактическа страна.
АДВ. В.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
Съдът по доказателствата на основание чл. 283 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА писмените доказателства приложени към ДП № 795/ 2020
г. по описа на РУ на МВР-гр. Пазарджик: протокол за оглед на
местопроизшествие с приложен фотоалбум, протокол за извършена проверка
на лични вещи, договор за финансов лизинг с приложен погасителен план,
декларация, приемо-предавателен протокол, пълномощно за застраховане,
пълномощно за управление на МПС, копие от голям регистрационен талон,
вносна бележка, пълномощно, справка за регистрация на МПС, писмо от
„Теленор“, писмо от „БТК“ с приложен компактдиск, писмо от „А1 с
компактдиск“, справка за съдимост, характеристична справка, декларация за
7
материално семейно и имотно състояние, приемо-предавателен протокол,
протокол за доброволно предаване, копие от регистрация на голям талон,
протокол за проведен телефонен разговор 3 бр.
Съдът на основание чл. 283, вр. с чл. 373, ал. 1 от НПК прочита
разпитите на ДП на св. Я. Т., Д.К., съдебно-оценъчна експертиза, пожаро-
техническа експертиза и химическа експертиза.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧИЛО СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин съдия, съдебни заседатели
поддържам обвинението спрямо подсъдимия В. Т. за извършено
престъпление по чл.330, ал.1 от НК. Считам, че обвинението е доказано по
несъмнен и категоричен начин, а изложена в обстоятелствената част в ОА
обстановка се изясни в хода на съдебното следствие и се оказа, че е същата е
идентична с тази за която бяха събрани доказателства в хода на съдебното
следствие. От анализа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства следва единственият и логичен извод, че на конкретната дата,
посочена в ОА подсъдимия е осъществил действия запълващи от обективна
страна престъпния състав на престъплението за което му е повдигнато
обвинение. По делото се събраха категорични доказателства за събитията,
които са предхождали самото престъпление, а именно наличие на влошени
отношения между подсъдимия и св. Т., заради момиче, които отново доказват
наличието на мотив у подсъдимия да пристъпи към реализиране на
намерението си да запали автомобила, ползван от св. Т.. Установи се и по
категоричен начин факта, че на ... г. след като се върнал от „Цигов чарк“ със
собственият си автомобил „БМВ“ подсъдимия е отишъл пред дома на св. Т.,
извикал го е по име и след като последния не се е обадил е полял автомобила
със запалителна течност. Със запалка е запали автомобила, след което се е
отдалечил от местопрестъплението. Пряк очевидец на действията свързани с
полИ.е на автомобила с тази запалителна течност и възпламеняването му в
последствие е бил св. Г. И., който е придружавал подсъдимия през цялото
време, но за който по делото не са събрани доказателства за съучастие за
извършения палеж. Нито се събраха доказателства, че св. И. е знаел какви са
8
намеренията на подсъдимия. Очевидец на отдалечаването на подсъдимия от
местопрестъплението е бил св. А., който е наблюдавал инкриминираната
ситуация секунди след развитието и. Именно св. А. е съобщил марката и
модела на автомобила в които са се качили двете момчета, които той описва и
част от регистрационният му номер, което в довело в последствие до
разкрИ.е на извършителя на престъплението и се е оказало, че този автомобил
е на подсъдимия. Считам, че обвинението е доказано по категоричен начин от
събраните по делото свидетелски показния и писмени доказателства, събрани
в хода на ДП, а и в съдебното такова. От правно значение за разкрИ.е на
обективната истина по делото се явяват показанията на св.Т., Г. И., А. и тези
на полицейският служител К.. Тези гласни доказателствени средства считам
за вътрешно непротиворечиви, взаимно допълващи се. Същите са в унисон с
писмените доказателства по делото и считам, че по един категоричен начин
очертават фактическата обстановка, каквато е описана и в ОА, затова считам,
че следва да бъдат кредитирани изцяло като достоверни. От показанията на
св. Т., И. и А. се описва последователността на събитията, които са се
развили. Разкриват се подробности за събитията, както от инкриминираната
дата, така и след това и се очертава в детайли какво е било поведението на
самият подсъдим. Считам, че спомена на тези свидетели за случилото се е
напълно съхранен. От особена важност за обвинителната теза са показанията
на св.Г. И., който е пряк очевидец на престъплението. Моля да кредитирате
неговите показния като достоверни, защото същите са вътрешно
непротиворечиви. Това, което е твърдял в хода на ДП и при разпита му пред
съдия, твърди и в съдебно заседание по време на разпита си, както и в
проведените очни ставки с част от свидетелите. Същия еднопосочно и точно
посочва и описва времето, мястото и механизма на деянието и действията,
които е възприел като извършени от самият подсъдим. Моля да ги
кредитирате и заради това, че твърденията на св.И. синхронизират с
показанията на св.Т., св.К. и св. А., като последният свидетел посочва, че е
възприел вечерта две отдалечаващи се бягащи момчета и качващи се в лек
автомобил. Точно това твърди и св.И. в показанията си за начина по който са
напуснали местопроизшествието. Моля да ги кредитирате като достоверни и
за тава, че липсват каквито и да е данни, които да сочат преднамереност в
свидетелските показания на Г. И.. Показанията му кореспондират и с
писмените доказателства по делото и най вече заключението на пожаро-
9
техническата експертиза. Считам, че са достоверни и моля да ги кредитирате.
Показанията на св. Т. също подкрепят обвинителната теза и очертават
детайлите около състоянието на самият автомобил непосредствено след
запалването му. Показателни са и за наличието на мотив при подсъдимия да
извърши деянието, а именно предхождащ мотив заради момиче в който
участие е взела и св. П.. В подкрепа на обвинителната теза са показанията на
св. К., който е полицейският служител, който пръв е предприел действия за
проверка на престъпното деяние.Самите показания на полицейският
служител не могат да обосноват извод за заинтересованост или
предубеденост, тъй като твърденията, които възпроизвежда в показанията си,
които бяха прочетени от съда са за лични възприятия такива, каквито ги
възприел към онзи момент и такива каквито са му станали известни във
връзка със служебните му функции. Коментираните гласни доказателства се
подкрепят и от писмените по делото, затова показанията на тези група
свидетели считам, че следва да бъдат кредитирани като достоверни. На тази
група доказателства се противопоставят обясненията на подсъдимия и най-
вече в частта в която отрича съпричастност към извършеното престъпление.
Считам, че обясненията в тази им част са израз на възприетата от подсъдимия
защитна позиция по обвинението. Стоят изолирано от останалите
доказателства и не намира доказателствена опора в останалият
доказателствен материал. Ето защо ще моля да не ги кредитирате като
достоверни. Опровергават се и категорично от показанията на св.И., св. А., св.
К. и св.Т.. Както казах обясненията на подсъдимия, че е стоял на Т образното
кръстовище и въобще не е доближавал мястото на което е горял автомобила
бяха опровергани от показанията на св. А., който беше категоричен, че е
видял две бягащи момчета, качили се в спряло „БМВ“, собственост на
подсъдимия. Обясненията на подсъдимия се подкрепят донякъде от
твърденията на П., У., П., Д. и Т. Т.и и св. Т.. Показанията на тези свидетели
обаче не могат да бъдат доказателствен източник за главния факт на
обвинението. На първото място не са преки очевидци на деянието. На второ
място тези свидетели интерпретират един разговор със св. И., който бил
заявил, че не подсъдимия, а той е запалил автомобила. Още повече, че дори и
да е така св. И. може да е твърдял факти, които не отговарят на обективната
действителност. Това обаче не води до автоматичен извод, че подсъдимия не е
автор на престъплението. На тези твърдения се противопоставят твърденията
10
на св. И., който беше категоричен дори при проведените очни ставки, че
разговор с подобно съдържание с всички свидетели не е водил и не е
заявявал пред тях, че е запалил автомобила, а не подсъдимия. Тази негова
позиция остана непроменена през времето, през което е водено ДП и
съдебното такова. Освен това не са налице доказателства за мотив у св. И.,
които да сочи подсъдимия за автор на престъплението. Не е за пренебрегване
факта, че св. У., св. П. и св. Т. са в близки приятелски отношения с
подсъдимия. Свидетелите Т. и Д. Т.и са родители на подсъдимия и тези
близки и родствени отношения сочат индиция за предубеденост и стремеж да
се оневини един близък за тях човек, за първите приятел, а за вторите син.
Тези свидетели нелогично защо свидетелстват едва сега за факти, развили се
преди повече от година и половина. Ако са имали намерение да говорят
истината те щяха да депозират показания още по ДП. Житейски нелогично е
защо сега се появяват в съдебно заседание да депозират показания за факти,
известни им още непосредствено след извършване на деянието. Подсъдимия
е син на Д. и Т. Т.и и те са имали интерес да говорят истината. Тези свидетели
не бяха посочени и при предявяване на разследването, което още веднъж сочи
една индиция и заинтересованост в показанията от тяхна страна, затова моля
да не ги кредитирате като достоверни при постановяване на своя съдебен акт.
По делото бяха събрани достатъчно доказателства за наличие на пряк умисъл
в представите на подсъдимия за извършване на престъплението за което е
даден на съд, затова ще Ви моля да постановите присъда и да го признаете за
виновен по така повдигнатото обвинение и при определяне на наказанието да
съобразите необремененото му съдебно минало и добрите характеристични
данни. Считам, че за постигане на целите по чл. 36 НК на подсъдимия следва
да се наложи наказание лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал.1
НК и определяне на подходящ изпитателен срок. В тежест на подсъдимия да
се възложат сторените разноски в размер на 70,38 лв. Моля за Вашата
присъда.
АДВ. В.: Господин председател, за разлика от прокурора аз апелирам
пред Вас за оправдателна присъда по отношение на подзащитният ми.
Обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Не съм
изненадан от пледоарията на прокурора в частта в която обвинението възлага
основните си надежди на показанията на св. И., за да обоснове извода за
виновността на подзащитният ми. Наистина този свидетел се превръща в
11
своеобразен стожер на обвинението и обстоятелството подзащитният ми да
се окаже в ролята на подсъдим е безкрайното доверие, което му гласувала
прокуратурата при обсъждане на неговите показния. Аз считам, че разпита на
този свидетел по ДП, както и пред Вас поставят повече въпР., отколкото дават
отговори във връзка със събитията, развили се на процесната дата. Неговите
свидетелски показания страдат от една ясно изразена вътрешна
противоречивост и липса на нелогическо обяснение на някой факти.
Показанията му на ДП, както свидетелства и пред Вас са с изключение на
една подробност, но тя е много съществена и ще я отбележа накрая при
анализа на неговите показания, че след като са били с В. на рожден ден той
управлява автомобила с който са пътували. В. спи по време на пътя и когато
пристигат в с. О. спира пред своя дом. Спира, но неза да се прибере вкъщи.
Най-логичното е когато човек стигне дома си, когато е придружен от някого и
няма намерение да ходи другаде да си остане в къщи. Той обяснява пред Вас
причина, за да отиде до дома си е да си зарежда телефона си и да го остави да
се зарежда, а той да излезе на вън. Като преди това не е коментирал с
подзащитният ми, че той ще се върне. Ще излезе, за да го придружи за нещо.
Нещото, което в последствие се оказва какво е според този в свидетел не е
било обект на разговори между двамата. Моята версия е, че отива до дома си
за да вземе запалителна течност, а не да остави телефона си да се зарежда.
Следва още едно основно обяснение- излизайки вън решава да придружи В.
до къщата на св.А. Т., за да разговаряли с него през полунощ в 2 часа. Г. И.
тогава се сеща, че трябва ад проведе разговор със св. Т.. И как щял да проведе
този разговор-като отидат пред къщата му и го викат. И не даде смислен
отговор на въпроса „ ако на тези подвиквания се е отзовал свидетеля или
родители му в какво е щял да се изразява разговора ?“ В 2 часа през нощта и
какво обяснение ще даде на тези хора ? Единия въпрос, който му поставих
беше този и каква щеше да бъде темата на разговор? Той каза „незнам“.
Незнае, защото не е отишъл с тази цел. Отишъл е с друга цел и тя е била да
запали автомобила. Според него В. е полял колата с течността отгоре на
тавана и понеже прокурора каза, че показанията на този свидетел са в
синхрон с всички доказателства по делото, включително и с техническата
експертиза. Експерта каза нещо по-различно. Според експертизата огнището
на пожара е в предната лява част на автомобила, а не на тавана. Възниква
въпроса „ защо св.И. втвърди, че подсъдимия е полял тавана?- защото той не
12
го е видял да го полива и затова си е измислял. Истината е, че той е полял
автомобила, но на друго място и след като в този момент В. го вижда, но
автомобила гори логично е и той да побегне с него. Какво да направи? Г. И.
му казва „бягай, бягай да се махаме от тук“ и това не противоречи в тази си
част на обясненията на подсъдимия в тази част, където той казва, че са
побягнали, поради причина, че И. вече е бил запалил автомобила на казаното
от св. А.. Точно обратното. А. казва, че е видял две лица да тичат и да влизат
в паркирания л.а. „БМВ“. Същото го казва и подсъдимия. Тичали са известно
разстояние и са влезнали в автомобила и са тръгнали. Последващите събития
също нямат логика в показанията на св.И.. На следващия ден видял, че
близките на В. се събрали в гумаджийницата и решил да намине, ама и той не
знае за какво е отишъл. Без да е проверен разговор, а тя темата не може да
бъде друга освен задържането на В.. И майка му и баща ми казаха, че пред тях
полицаите са изразили съмнение, че сина им заедно с Г. И. са запалили
автомобила на св. Т.. Той е отишъл точно с тази цел гонен от гузната си
съвест. Да се срещне с тях и да ги излъже, както е лъгал и подсъдимия през
цялото време. После затова чистосърдечно е признал пред тях, че той е
извършил деянието, буквално след извършването му. Пак казвам- гонен от
гузната си съвест той прави това признание пред тях, но в последствие не го
документира пред разследващите. И от тука на сетне няма как позицията му
да има промЯ.. Това обаче, че позицията му остава непроменена не значи, че
той казва истината. Ако търсим мотив за извършеното престъпление Г. И. има
такъв. Ако В. има мотив, И. има не по-малък такъв да извърши това
престъпление. И свидетеля Т. заяви, а и И. не го отрече, че отношенията
между тях са влошени до нетърпимост. Когато А. Т. обяснява какви са му
отношенията с подсъдимия той казва „ с В. имахме кавга за момиче, но не е
сериозно“. За Г. И. казва, че там отношенията и влошаването и са ескалирали
до по-висока степен. Като спомена физическата саморазправа ще допълня
последващото –заплахите от Г. И. спрямо него са във връзка с коментари за
случая правени пред неговия брат. Така, че Г. И. има мотив да извърши това
престъпление, имал в възможност да го извърши и според мен го е извършил.
Варианта да се снабди със запалителна течност са два-или когато са спрели
пред тях да си остави телефона или по време на пътуването докато В. е спял
са минали през някоя бензиностанция, където е имал възможност
необезпокояван да налее запалителна течност. Той знае най- добре за начина
13
по които е се е снадил. Не мога да се съглася с прокурора, че по време на
съдебното следствие ние ангажираме свидетели, които би трябвало да бъдат
разпитани на ДП. И аз питам „защо не са разпитани?“ и го поставям въпроса и
в днешното съдебно заседание. Тогава обвиняемия В. Т. в разпита по ДП
казва “Г. е казал пред наши приятели, повдигал е темата за палежа. Една или
две седмици след случката бяхме на центъра Х. У., Н. П. и Г.. В деня на
задържането и майка ми и баща ми и моята приятелка ми казаха, че Г. е ходил
у нас и питал какво става и защо съм задържан? Защо В. е задържан след като
аз запалих колата?“ Това е заявено от него на ДП така, че прокурора не може
да се скрие зад липсата на доказателствени искания. Те са направени и те
касаят точно този свидетели, но защо не са разпитани обвинението трябва да
каже, а не ние. И тогава прокурора да цени през друга призма показанията на
Г. И., но очевидно за да има обосновка обвинението тези свидетели са се
явявали излишни към онзи момент. Както казах Г. И. е стожера на
обвинението. Очевидно Разследващите не са могли да си позволят лукса по
делото освен неговите показания да се ангажират и доказателства, които ги
опровергават, защото тогава би се поставило под съмнение авторството на
деянието. Сега се създават впечатления, че едва ли не ние нагласяме
доказателствения материал към тезата, която сме си създали. Ние не сме
създали тази теза. Тя тогова на фактите и обстоятелствата от въпросната
вечер. Ние ангажираме доказателства, които установяват действията на
двамата, които могат по някакъв начин да са причастни към случилото се.
Подсъдимия и св.И.. Пряк отговорен за палежа е Г. И.. В. се е оказал по
стечение на обстоятелствата на мястото на престъплението без да е ангажиран
с неговото извършване. Следва да се има предвид, че кратко време преди това
той е претърпял е тежка операция и както каза майка му лекарите са му
препоръчали физическо спокойствие и липса на всякакъв стрес. Има ли по-
голям стрес от това, което се е случило? Само човек, които не цени живота и
здравето си би извършил тази постъпка, а той очевидно не е такъв. От
поведението му се вижда, че е здравомислещ човек. Сигурно в съдебния
състав остава някакво съмнение, че В. може да има отношение към палежа,
но това съмнение не може да обоснове осъдителен съдебен акт. То може да си
остане само съмнение, но не подкрепено от събрания доказателствен
материал. Нещо, което казах докато анализирах показанията на св. И.- освен,
че си противоречи с другите свидетели, което може да доведе след себе си
14
разсъждения за заинтересованост за всеки един от тях, защо си противоречи и
с експерта? Защо казва, че автомобила е полят на място където не е възникнал
пожара? Защото пак казвам -не го е полял В. и понеже Г. не е видял с очите
си такова събитие и затова се различава от обективните факти по делото.
Всичко това ме кара да апелирам пред Вас за оправдателна присъда.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА подсъдимият: Нямам какво да
добавя.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА подсъдимият: Моля да бъда оправдан.
Съдът се оттегля на съвещание, за да постанови присъдата си, след
което обяви същата на страните и разясни реда и сроковете за обжалване и
протестиране.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15,25
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15