№ 37539
гр. *******, 23.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110105445 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Н. Д. А., ЕГН
**********, искова молба против „********** ********* ************ ТПП“, ЕИК
********* и ТП на НОИ *******, като е предявена искове претенция за признаване на
трудов стаж на ищцата за периода 01.03.1978г. – 30.04.1985г.
Твърди се в исковата молба, че за периода 01.03.1978г. – 30.04.1985г. ищцата е
работила по трудово правоотношение при пълно работно време в „*********
*********** ** ********** * ******* * ********* ** ******* *******“ – гр. *******.
Сочи се, че работодателят й е прекратил дейността си, като правоприемник е
ответникът „********** ********* ************ ТПП“, ЕИК *********. Твърди се,
че се е снабдила с удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, от което се установявало, че
липсват писмени данни за положен от нея труд за процесния период.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 4, ал. 3 ЗУТОССР, искова
молба, към която не е приложено удостоверение по чл. 5, се оставя без движение, като
на ищеца се дава срок за представянето му. Ако удостоверението не бъде представено
в 7-дневен срок, исковата молба се връща на ищеца.
В материалноправната разпоредба на чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР е законоустановено,
че стаж по чл. 1, ал. 1 може да се установява, ако пред съда се представи
удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът,
от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което
съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или
унищожени.
В чл. 5, ал. 2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред е прието, че когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има
правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са
иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт,
издадена на основание чл. 5, ал. 13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя
удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
Съдът с Разпореждане № 72645/13.06.2023г., е оставил без движение исковата
молба, като на ищеца са дадени конкретни указания да представи удостоверение по чл.
5, ал. 1 ЗУТОССР. Изрично са указани и последиците при неизпълнение на указанието,
а именно, че на основание чл. 129, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 4, ал. 3 ЗУТООССР, исковата
молба ще бъде върната.
1
Доколкото след дадените указания същите не са изпълнени, на ищеца с
Разпореждане № 86039/11.07.2023г., повторно са дадени указния за представяне на
удостоверение по чл. 5, ал.1 ЗУТОССР, като такова отново не е представено.
Представеното на л. 5 писмо изх. № **-**-***/06.01.2023г. от *********** **
********** ******* * ******* – ********** ********* ************ ДП –
**********, настоящият съдебен състав намира, че не може да се приеме като
удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, доколкото на първо място не е издадено от
работодателя/осигурителя или негов правоприемник. Този извод намира опора в
обстоятелството, че ищцата сочи, че е работила в „********* *********** **
********** * ******* * ********* ** ******* *******“ – гр. *******, а писмото е в
насока, че не се съдържат данни и документи за закритата „Национална научно
изследователска станция по ловно стопанство, биология и болести по дивеча“, която не
се установи да е правоприемник на ********.
На следващо място с цел процесуална икономия и с оглед данните, съдържащи
се в отговора на исковата молба, депозиран от „ЮЗДП ДП – **********, съдът е
изискал служебно от „****** **************** *******/ ********
****************** *****“ всички документи, касаещи трудов и осигурителен стаж
на ищеца Н. А.. Писмото се е върнало в цялост, с отбелязване, че на посочения адрес
няма такава служба, а институцията е „******** ******** ** *********** **
*********“ - ******* град, поради което документите са изискани именно от
процесната Дирекция.
На 18.10.2023г., по делото е постъпило писмо от ************ ** ************
* ****** **** – ******* град, в което се сочи, че „********* *********** **
********** * ******* * ********* ** ******* *******“ се разделя през 1993г. Сочи
се, че доколкото трудовото правоотношение на Н. А. с ******** е прекратено на
30.04.1995г., при влизане в сила на Постановление № 240/1992г. на МС ищцата не
фигурира в списъка на преназначените в ******* ************** ****** служители,
като се сочи, че в ******** ******** ** *********** ** ********* – ******* няма
налични документи за трудов и осигурителен стаж.
Така изброените писма настоящият съдебен състав намира, че също нямат
характер на удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, доколкото не са издадени от
субектите, систематизирани в чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, а именно от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник
или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и други, нито съдържат данни, че документите са загубени или унищожени.
На следващо място за пълнота настоящият съдебен състав намира за необходимо
да посочи, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на иск за
признаване на трудов и осигурителен стаж, доколкото към исковата молба на л. 8 по
делото е приложено копие на трудова книжка, в което е отразен именно трудовият
стаж на Н. А. за исковия периода 01.03.1978г. – 30.04.1985г., тоест налице е документ,
удостоверяващ трудовия стаж за процесния период, доколкото съгласно чл. 12, ал. 1 от
Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж „трудовият стаж по Кодекса на труда
се установява с трудова, осигурителна и занаятчийско-ученическа книжка или с
удостоверение, издадено въз основа на изплащателни ведомости или партидни книги
или други документи, удостоверяващи време, което се признава за трудов стаж по
чл. 354 от Кодекса на труда.“
За пълнота следва да се посочи, че в приложеното на л. 9 копие на разпореждане
№ **********, издадено от ТД на НОИ – *******, е отразен размерът на определената
пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищцата, като е посочено, че не се зачита
осигурителен стаж именно за периода, индивидуализиран в исковата молба, като
основание за незачитането е посочено – „тъй като трудовата книжка не е
заверена“.
2
По аргумент от чл. 117, ал. 2 КСО процесното разпореждане, подлежи на
обжалване по административен ред пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт, както изрично е посочено в него.
Тоест ищцата е имала възможност да депозира жалба, срещу отказа, обективиран в
процесното разпореждане, да се зачете за осигурителен стаж периода 01.03.1978г. –
30.04.2985г., поради това, че трудовата книжка не е заверена, като този отказ не
обуславя извода за допустимост на претенцията, инициирала настоящото
производство.
По гореизложената аргументация съдът намира, че на основание чл. 4, ал. 3
ЗУТОССР исковата молба следва да бъде върната доколкото исковата претенция е
недопустима, тъй като не са изпълнени указанията за представяне на предвидените в
материалния закон удостоверения по чл. 5 ЗУТОССР. Представянето на
удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя е особена предпоставка за
допустимост на иска. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Решение
№ 217 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 223/2014 г., III г. о., ГК, в което е прието, че
съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред особена предпоставка за допустимост на установителния иск е наличието
на удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит
стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице,
което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или
унищожени.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 4, ал. 3 ЗУТОССР, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК вр. с чл. 4, ал. 3 ЗУТОССР, подадената Н.
Д. А., ЕГН **********, Искова молба вх. № 26536/31.01.2023г., с която е предявен
иск за установяване на трудов стаж за периода 01.03.1978г. – 30.04.1985г., поради
недопустимост на иска.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 5445/2023г., по описа на
СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3