Решение по дело №469/2018 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 66
Дата: 4 юни 2019 г. (в сила от 15 февруари 2020 г.)
Съдия: Росен Иванов Балкански
Дело: 20183250100469
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е 

От публичен регистър, том №……,стр……..

гр. Тервел, 04.06.2019 година

          Решение от книга за открити заседания №…… от 04.06.2019 година 

В името на народа   

          Тервелски районен съд в открито съдебно заседание , проведено на     двадесет и първи  февруари , през две хиляди и  деветнадесета година  в състав:

Районен съдия : Р. Б. 

При участието на секретаря И.Ч.   и участието на прокурора......................................................... като сложи на разглеждане  докладваното от районния съдия    ................................... гр.дело  No469   по описа на Тервелски районен съд за 2018 година и за да се произнесе взе предвид  следното :

Настоящото гр. Дело №469 / 2018 година по описа на Тервелски районен съд е образувано по молба с вх. № 2218 от 16.08.2018  ЕТ „ Никола Попов“  с ЕИК ********* , представляван от Н. Х. П. , със седалище  и адрес на управление  гр. Дулово, общ. Дулово , обл. Силистра , бл.“ Чайка“ № 3, ет. 5, ап. 15, чрез процесуалния си представител – адвокат Д.К. ***, със съдебен адрес ***, офик № 6 , срещу Н.Х.Н.с ЕГН ********** с  адрес ***- регистрирана  като Земеделски производител   и  С.Н.Р. с  ЕГН ********** с посочен адрес *** .

Предявен е отрицателен  установителен иск -  при условията на алтернативност, както следва: за обявяване на нищожността на Договор  за аренда на земеделски земи, в землището на село Градница , общ. Тервел за имота  НИВА    с площ от 43,001 дка.   представляващ  имот  № 014008  и  НИВА  с  площ от 30,001 дка. , ПРЕДСТАВЛЯВАЩА ИМОТ № 021004 – четвърта категория  на земята  за двата имота ,  сключен на 08.04.2014 година , акт № 12 , том 2 , рег. № 2887  по описа на  нотариус  Д.Байчев  с нот. Заверка на подписите , вписан при службата по вписванията  гр. Тервел под № 170 , том 1 , вх.рег. № 764 от 09.04.2014 година , като  сключен при липса на съгласие – валидно формирана воля на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД   и като  противоречащ на  закона- сключен при  липса на основание – кауза чл. 26, ал.2 предл  4  от ЗЗД .

В условията на евентуалност  по отношение на  първия иск   се претендира договорът да бъде обявен за  недействителен спрямо ищеца- едноличен търговец , в качеството му на кредитор на втория ответник, който го е увредил със сключването на договора- иск по чл. 135 ЗЗД.

         С  исковата  молба ищеца твърди , че  като  едноличен   търговец  притежава  собствеността на 59/60 и.д. части  от  правото на  собственост върху следните два имота  : Нива  с площ от 43,002 дка. , четвърта категория на земята при неполивни  условия , имот № 014008 в землището на село Градница ,  общ. Тервел ,  и Нива с площ от 30,001 дка. , четвърта  категория на земята при неполивни  условия , представляваща имот  № 021004 по земеразделителния план на землището на село  Градница ,  общ. Тервел .

      Ищеца твърди и  в тази  и насока  представя  доказателства  за  реда  по който е  придобил имотите , а именно :

     С договор за  дарение  от 13.06.2014 година обективиран в нот. Акт № 62 , том 3 ,  рег. № 1246 , дело № 254 / 2014 година  по описа  на  нотариус Р. Дапков ,  вписан при службата по вписванията  гр. Тервел , вх. Рег. № 1271 от 13.06.2014 година ,  акт № 169 , том  4 , дело № 596 / 2014 година   и с  Договор за  покупко – продажба на недвижим имот от 13.06.2014 година  обективиран в нот. Акт № 63 , том 3 ,  рег. № 1247, дело № 255 / 2014 година по описа  на нотарус Р. Дапков , вписан пре службата по вписванията  гр. Тервел , вх. Рег. № 1272 от 13.06.2014 година ,   акт № 170  то 4 , дело № 597  / 2014 година .

       След придобиването на собствеността ищеца  едноличен търговец  установил , че по отношение на закупените от него   недвижими имоти – посочени по – горе по делото   има  сключен  дотговор за аренда  , както следва :

    На 08.04.2014 година първия от ответиците  Н.Х.Н., действата щато    Земеделски производител  с ЕГН **********  от една страна  в качеството на арендатор и от  друга страна втория от ответниците С.Н.Р. с ЕГН **********   в качеството и на  арендодател , са сключили  договор за аренда  по силата  на който  първия  ответник придобил правото да ползва  въземездно  прицесните  недвижими имоти  за срок от 11 / единадесет / години. Договора за аренда   е вписан  под № 170 , том 1 , вх. Рег. № 764 от 09.04.2014 година  при службата по вписванията  гр. Тервел .  

Приема ,че  договора  е нищожен , като е  сключен без  съгласието на   Арендодателя  -втория  ответник- чл. 26 ал. 2  предл. 2 от ЗЗД  .

Приема ,че  договора за аренда е   нищожен , като   сключен при  липса на основание – кауза чл. 26, ал.2 предл  4  от ЗЗД . Твърди се  от ищеца , че по    договора  липсва   реквизит   - съществен – цена  на арендния договор  .

В условията на евентуалност  ищеца  посочва, че е кредитор на втория ответник по договора за продажба и   сключването на договора за аренда  непосредствено преди продажбата е действие, с което вторият ответник е увредил интересите му. 

С Разпореждане № 799 от 20.08.2018 година, съдът прие исковата амолба за редовна  и разпореди препис от исковата молба ведно с   доказателствата да се изпратят на ответниците .

От ответника Н.    е депозиран писмен отговор на исковата молба- вх. № 2585 от 08.10.2018 година , с дата на пощенско  клеймо  от  04.10.2018 година . С отговора си  ответника  депозира писмени доказателства -   пълномощно  с превод  на български език, на основание  на което  и е бил  сключен  процесния договор за  аренда. В цялост исковете се оспорват .

   С  Разпореждане № 1015 от  30.10.2018  година, съдът на основание чл. 131 от ГПК  разпореди  препис  от исковат амолба ведно с  доказателствата да се изпратят  на особения представител на ответника по гр.дело №469/ 2018 година - С.Н.Р. с  ЕГН **********   ,  понастоящем в чужбина с неизвестен за ищеца адрес -  адвокат   Т.И.Г. , със  съдебен адрес ***  ,назначен за особен представител  на ответницата  , с указания за изискванията и последиците по чл.131 – 132 от ГПК .

         Особения  представител на ответницата  Р. адвокат   Т.И.Г.  е получил книжата на  04.11.2018 година .

        По делото е  депозиран писмен отговор на исковата молба от адвокат   Т.И.Г.  – вх. № 2952 от 07.11.2018 година .Оспорва  така  предявените  искове.

В съдебно заседание  ищеца редовно призован , не се явява  , по делото се  педставлява от  процесуалния си представител – адвокат Д.К. *** , редовно  упълномощен от  преди.

Ответника  Нефизе  Хамди  Налбент , действатща като  Земеделски  производител   се явява ,лично и  с процесуалния  си представител  - адвокат Г.  Д. - АК Варна .

 Ответника С.Н.Р. -  редовно  призована  чрез назначения му от  съда особен представител  не се явява ,  по делото се представлява от особения  представител – адвокат Т. Г. *** .   

Съдът ,  като   прецени доводите и становищата на страните и представените писмени доказателства, като  прие   показанията на    свидетеля воден от  ищеца  М.А.Б. , от  заключението на  вещото лице по  назначената съдебно  икономическа експертиза  прие за установено следното:

Претендира се обявяване на нищожност на договор за аренда, като в условията на евентуалност са посочени  две  основания – липса на съгласие- без  съгласието на   Ареднодателя  втория  ответник- чл. 26 ал. 2  предл. 2 от ЗЗД   и е   нищожен , като   сключен при  липса на основание – кауза чл. 26, ал.2 предл  4  от ЗЗД .

В условията на евентуалност е предявен и иск по чл. 135, ал. 3 от  ЗЗД.

Не се спори  от страните  по делото  , че на  08.04.2014 година  първия  ответник  като  арендатор  е  сключел договор  с  втория ответника , по силата  на който  арендатора  е пидобил  правото  да обработва прицесните недвижими имоти за срок от 11  години, като  договора за аренда  е  вписан при  службата  по вписванията  по  местонахождението на имотите  -  гр. Тервел на  09.04.2014 година .

Не е спорно между страните по делото,   че ищеца  от 13.06.2014 година  е собственик на посочените от него идеални части от следните  недвижими имоти  :

            Нива  с площ от 43,002 дка. , четвърта категория на земята при неполивни  условия , имот № 014008 в землището на село Градница ,  общ. Тервел ,  и

            Нива с площ от 30,001 дка. , четвърта  категория на земята при неполивни  условия , представляваща имот  № 021004 по земеразделителния план на землището на село  Градница ,  общ. Тервел .

Договорите  с които   ищеца е придобил събствеността са с дата 13.06.2014 година, като са вписани при службата по вписванията  гр. Тервел   същия ден .

Спорно между страните е дали договорът за аренда страда от пороците, посочени от ищеца .

Анализирайки   изложените от ищеца твърдения и доводи относно нищожността на договора за аренда на посочените основания по чл. 26, ал. 2  от ЗЗД , съдът е мотивиран да приеме ,че те  не обуславят желания резултат,поради следните съображения :

Договора за аренда / същия  е сключен на  08.04.2014 година  и е  вписан на 09.04.2014 година  /   предшества за срок от два  месеца сключването на договора за дарание   а в  последствие  и   договора за покупко – продажба – двата са  с  достоверна дата     от 13.06.2014 година  и вписани  същия ден  .

 Към датата на подписване на договора за аренда между двамата ответници  именно С.Н.Р. , като  един от съсобствениците на  имотите  е  разполагала с правомощието да ги отдаде под аренда. Доколкото  по делото не се събраха  убедителни  доказателства това и  павомощие не е оспорено от  нейните съсобственици, то   тя е  субекта, който валидно би могъл да изяви воля за сключване на подобен договор към онзи момент- 08.04.2014 година .

  Съображенията, които ищецът излага са от морално-етическо естество, но те не се субсумират под нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.  В   показанията си  свидетелката М.А.Б.  -  на трудов  договор при  ищеца едноличен търговец  твърди , че  от началото на  2014 година ,като  представител на ищеца  е имала контакти с бъдещи  продавачи на  земеделски земи – процесните , като  е имала уверението , че  земите се обработват   от  ответника Н.Х.Н.– година за година  и че имотите ще се продадат  без  тежести  -  евентуални договори за аренда .

 Преценката за действителността на сделката се извършва към датата на сключване на договора, а не към един по-късен момент. Именно  към 08.04.2014 година ответницата  С.Н.Р. с валидно  пълномощно   , с права неоспорени от  останалите и  съсобственици   задължава последните по  договор за аренда .

Относно  иска с правно основание чл.26, ал.2  предл. 2 от ЗЗД, предявен от ищеца против ответниците :

Нищожността на сделките настъпва по право и всеки може да се позове на нея. Нищожността може да се установи и с иск пред съда при наличието на правен интерес. Ищец в такова производство може да бъде както лице, което е страна по договора, така и трето лице, чиито права и признати от закона интереси се засягат с действието на сделката, за която се твърди, че е нищожна. Искът е установителен по своя характер.

 Иска е допустим щом  като страната има правен  интерес  от това-  в случая с двете  отчуждителн изделки  ищеца се е  лагитимирал като  собственик на 59/60  идеални  части от   посочените по- горе неджвижими имоти  .

В настоящото производство договорът за аренда , чиято нищожност се претендира, безспорно засяга правата и интересите на ищеца, който  е встъпил в  правата на арендодател  по  договора .Иска   за прогласяване на нищожността му е допустим, защото е налице правен интерес за ищеца от установяване на нищожността на договора, но същия  е не основателен , поради следните съображения : 

От представените по делото писмени  доказателства- съответно  договор за дарение  и  договор за  покупко – продажба – описани  по – горе  се  установява по несъмнен ред ,  че ИЩЕЦЪТ Е СОБСТВЕНИК на 59/ 60  и.д. части  от процесните недвижими имоти :

            Нива  с площ от 43,002 дка. , четвърта категория на земята при неполивни  условия , имот № 014008 в землището на село Градница ,  общ. Тервел ,  и

            Нива с площ от 30,001 дка. , четвърта  категория на земята при неполивни  условия , представляваща имот  № 021004 по земеразделителния план на землището на село  Градница ,  общ. Тервел .

 

 

 

 

Относно основателността на иска по чл.26, ал.2 от ЗЗД основните спорни въпроси, които са от същество значение за основателността на иска, са: дали втория ответник  - С.Н.Р.  е  упълномощил Н.Х.Н.да го представлява при   сключването на  договора  за аренда  и  дали въобще ищецът е изразил съгласие за сключването на  такъв договор за аренда .

 От  писменото  доказателства  депозирано от  пълния от ответниците – Налбант   препис от  генерално  пълномощно  №02595 от 21.03.2014 година  на  4 нотариус но  гр. Чорлу – Р. Турция  безспорно  се   установява  по делото, че  С.Н.Р.  и  УПЪЛНОМОЩИЛА   ответника Н.Х.Н.за сключването на сделка за  отдаване  под аренда  на посочените недвижими  имоти , по  пълномощното има вписано  условие , че   упълномощения има правото да договаря съм със себе си .

Това налага  правния извод , че Р.,като  един от съсобствениците  и дала съгласието си    е изразила воля за сключването на  договор за аренда.

Съдебната практика е категорична,че основанието за нищожност на договора по чл.26, ал.2 от ЗЗД поради „липса на съгласие" е налице, когато страната по сделката формално не е изразила воля за сключването й. В този смисъл  съдът  приема , че с даденото  пълномощно Р. има  волята Налбант да сключи  договор  за аренда от нейно име .

 Упълномощителната  сделка  - пълномощното не е нищожно поради  липса на съгласие- тъй като един от съсобствениците е  подписал пълномощното  и  изповяданания договор за аренда   въз основа на волидно  пълномощно  не е  нищожен .

   Относно  иска с правно основание чл.26, ал2  предл.4 от ЗЗД, предявен от ищеца против ответниците – договора за аренда да  се обяви за нищожен поради липса на основание – кауза  :

Липса на основание - Тази причина за нищожност на сделката намира място само при каузалните сделки.Каузата (т.е. онази обикновено приемана, традиционно целена с даден договор правна последица) рядко е записана в договора. По-често тя трябва да се извлече по тълкувателен път от съдържанието на сделката.От разпоредбата на 26, ал. 2, изр. 2 следва, че основанието се предполага до доказване на противното. Доказателствената тежест за оборването пада върху страната, която твърди, че липсва основание за сключването на сделката.Въпреки тясната връзка между основанието и волеизявлението, което е носител на основанието, фактически каузата е прогласена като отделен елемент от фактическия състав на сделката.

 

Действително по договора  за аренда  страните в т. 2   от същия не са контретизирали  наемна  цена , като задължението на арендатора  да заплаща немна  цена   е   формулирано  така : - „Арендаторът   заплаща след   приключване  на стопанската  година  и   реализацията на процукцията  в пари обичайното  арендно плащане  за съответното землище, категория и масив „ .

В случая, съдът анализирайки  договора за аренда приема , че не е налице противоречие  по договора във вр. С  разпоредбата на чл. 8 от ЗАЗ /  Закона за арендата / ,което и от своя страна  да влече  порок – договора за аренда  да е  сключен при  липса на основание – кауза чл. 26, ал.2 предл  4  от ЗЗД .  С дадения писмен  отговор   ответника  Н.Х.Н.твърди,че  изплаща на арендодателя – настоящия ищец   рента  / наем /   както и е  депозирала писмени  догказателства  преводни   документи   за платени  суми :  от  21.12.2016 година по която е  посочено  - платена рента за  стопанската  2015-2016 година в размер на  5110,00  лева   и преводен   документ от 21.12.2017 година от който е виндо  ,че Налбант   е превела по сметка на  ищеца сумата от 5110,14 лева -  рента за  2017 година  . Твърди се ,че  рентата  е изплащана на арендодателя именно  на  база   усреднено плащане  за  землището-  така както  плащат  и останалите арендатори за това  землище.

 По делото съдът по искане на  първия  от ответниците    назначи съдебно  икономическа  експертиза  изготвена  от вещо лице – П. П. . От  заключението на вещото лице неоспорено от страните се  установи    усреднения размер на  заплащаната от  земеделските производители  рента за един  декар за землището   където се  намират и   закупените  от  ищеца недвижими имоти. В този  и смисъл , съдът приема , че със сключването на  договора за аренда страните са постигнали съгласие и са  посочили ,че приемат една определяема наемна цена , която от своя страна се коригира   за всяка една  стопанска  година  и  е съобразена със усреднения размер на  плащане за един  декар  земеделска земя  за същото  землище от останалите   земеделски стопани .  Не на  последно място  по делото се събраха доказателства - за две стопански  години, от които  е видно , че ищеца  е  получавал  наемна  цена съогласно   постигнатото съгасие по договора за аренда – на ищеца  ареддатора е  заплащал наем  съответен  на  плащания   усреднен  размер от  останалите ареднатора за  района. По делото не се събраха доказателства арендодателя да е   водил производство по  чл. 16 от ЗАЗ – да иска изменение на договора , при наличие на очевидно  несъотвествие  между  поетите от страните   задължение .  

В този  смисъл предявените  в алтернативност  искове съдът намира ,че следва да   отхвърли , като неоснователни .

Предвид неуважението на тези  искове , съдът  следва да се произнесе  по предявената  претенция  при   условията на  евентуалност  по отношение на първия  иск   -   да се обсъди основателността на предявения иск по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД относно обявяването за недействителен спрямо ищеца  на сключения договор за аренда между двамата ответници, тъй като същият уврежда интересите му като кредитор.  

Анализирайки  доказателствата , съдът  приема  че не са налице предпоставките за уважаването на този иск .

 По договора за дарение  праводател    на  настоящия ищец се явява лице посочено  па акта с имената И.И.  А. . По договора за покупко – продажба като  продавачи на процесните  недвижими имоти са  посочени  19 / деветнадесет /    лица- съсобственици . Като  продавачи   на процесните земеделски имоти, посочените  по договора  продавачи  са били длъжни да  предадат   на купувача идеалните  части ,  като съгласно чл. 188 ЗЗД същите   носят отговорност и за правата на трети лица по отношение на предмета на продажбата, а също и за годността му за обикновено или за предвидено в договора употребление (чл. 193, ал. 1 ЗЗД), като годността не е свързана само с физическите признаци на вещта, но също и с възможността купувачът да я владее, да я ползва и да се разпорежда с нея безпрепятствено . Следователно ищецът, като купувач, се явява кредитор на непарично вземане за предаване на имотите, предмет на продажбата, в състояние, позволяващо упражняването на правото на собственост в пълен обем ,  но съдът  приема ,че не е  налице   увреждане на интересите на кредитора – купувача, тъй като  е придобил имоти  за които има  сключен   договор за аренда    и  вписан , по който и договор  арендатора  изпълнява  задължението си  по отношение на приобретателя / сега в  качеството на арендодател /  и му  заплаща   рента , с което    купувача на имотите  не е лишен  от възможността да  ползва своята  собственост   посредством   получаване на  наем -годишна рента    на основание  на  сключения договор за аренда / процесния / .

 Основната предпоставка за основателност на предявения иск с правн о основание чл. 135 ал. 3 от ЗЗД , на която е необходимо да се обърне особено внимание в случая е дали атакувания договор за аренда е сключен с намерението да бъде увреден бъдещия купувач на имота и това намерение за увреждане е било налице не само у ответника  С.Н.Р.  , но и у другата страна по договора за аренда  арендатора  -ЗП Н.Х.Н..

 Според съда отговора на поставения въпрос е  отрицателен ,като  са има в  предвид следното :

Без съмнение договора за аренда  е сключен на  08.04.2014 година  като е  вписан на 09.04.2014 година .

Договора за дарение  е от  13.06.2014 година  . От тази  дата е  и  договора за  покупко – продажба . Да   нормално   подготовката на една сделка  било за дарение  било за покупко – прожажба на  недвижим имот   обикновено изисква време, необходимо за снабдяване с необходимите документи и удостоверения. Видно от описанието на документите, представени при изповядването на договора за дарение  даритеря   се е снабдявал със скица  с дата  05.12.2013 година ,  същата ситуация , съдът  визира  и  по договора за покупко – продажба , като  в цялост  документи  страните са набавяли далече  преди  преди сключването на договора за аренда със същите имоти. Договора за аренда  е сключен на   08.04.2014 година  - два месеца  преди   отчуждителните  сделки  в полза на  ищеца ,вписан е  на  09.04.2014 година,  което   достатъчно ясно дава  да се  установи , че  преобретателя  е имал времето    и възможността да     узнае за  наличието на  такъв  сключен договор за аренда,за определен  срок  и да    направи  преценка  в негов интерес ли е  да закупи  идеалните  части от  процесните  имоти,при наличието на  такъв  вече сключен договор за аренда .

Термина вписване се  ползва с две значения :  първо като нотарилно производство  и  втора като гражданско – правно вписване .

Целта на вписването е да се даде гласност на  подлежащите на вписване  актове ,като  от своя страна вписването прави акта непротивопоставим на всяко трето лице вписало или  придобило вещно право след  вписването на  първия акт – в случая вписания договор за аренда .Вписването  доказва, че вписания договор е сключен и всеки може да узнае за това  обстоятелство. С извършването на вписването акта придобива действие спрямо всички, което не  е само  осведомително  действие но и може да се противопоставя на трети  лица .

 Налага  се извода  че  втория ответник  С.Н.Р.  не е имал  възможност  и не е  целял  да  увреди интересите на  бъдещия купувач -   ищеца  по делото, при което  и  той и  останалите му съсобственици да се  обогатят за сметка на бъдещия приобретател на имотите, лишавайки го от добиви от земите за следващите единадесет  години – периода но  действие на  договора .

Намерението за увреждане на бъдещия купувач не се намира  от съда  и  в действията на другата страна по договора за аренда – арендатора   ЗП Н.Х.Н.. Арендатора е вписал договора за аренда  ден след  като  е сключен  самия договор за аренда . Съдът не  съзира  никаква  деятелност  на който и да е от  страните по договора за аренда , целящо да увреди интересите на бъдещия купувач, който   придобива идеалните части от  имотите / посочени  по исковата молба   два месеца след вписването на   сключения договор за аренда договора   /  обвързвайки го с неблагоприятен за него договор за аренда , тъй като  бъдещия купувач има срок от два месеца да  извърши съответните справки  за тежести и от там да   вземе своята преценка във връзка с целесообразността за него  на   евентуалната  покупко – покупката на  посочените  идеални части  от имотите .

   Този извод мотивира съда да приеме, че предпоставките за уважаване на предявеният иск по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД  не са  налице .

Предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД е не основателен и следва да се отхвърли .

Предвид  изхода на спора  и  заявената претенция от ответницата Н.Х.Н., като   има в предвид  представения договор за  правна защита и съдействие  ищееца следва да бъде осъден  д азаплати на    ответницата Н.Х.Н.с ЕГН  **********  сумата от 600,00 лева – явяваща се разноски по  упълномощен процесуален представител,като  и сумата от 200,00 лева -  разноски  по  вещо лице .

 Водим от  гореизложените  съображения, Тервелски  раайонен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

 ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от  ЕТ „ Никола Попов“  с ЕИК ********* , представляван от Н. Х. П. , със седалище  и адрес на управление  гр. Дулово, общ. Дулово , обл. Силистра , бл.“ Чайка“ № 3, ет. 5, ап. 15, чрез процесуалния си представител – адвокат Д.К. ***, със съдебен адрес ***, офик № 6 , срещу Н.Х.Н.с ЕГН ********** с  адрес ***- регистрирана  като Земеделски производител   и  С.Н.Р. с  ЕГН ********** с посочен адрес ***,  предявени  при условията на алтернативност искове  да се прогласи нищожността на Договор  за аренда на земеделски земи,  сключен на 08.04.2014 година ,  с нотариална заверка на  подписите  от 08.04.2014 година   от нотариус Д. Б.– РС Добрич, ре. № 2887 , вписан при службата по вписванията  гр. Тервел под № 170 , том 1 , вх.рег. № 764 от 09.04.2014 година,  за имоти в землището на село Градница , общ. Тервел  - НИВА    с площ от 43,001 дка.   представляващ  имот  № 014008  и  НИВА    с  площ от 30,001 дка. – четвърта категория  на земята  за двата имота , представляваща имот № 021004 - ,както следва : иск  с правно    основание – иск  по чл. 26 ал. 2 предл. 2 от ЗДД - сключен  поради  липса на съгласие- без  съгласието на   Ареднодателя - втория  ответник- чл. 26 ал. 2  предл. 2 от ЗЗД   и   иск  с правно  основание  чл. 26, ал.2 предл  4  от ЗЗД , сключен като  противоречащ на  закона- сключен при  липса на основание  – кауза .  

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен  предявения иск от  ЕТ „ Никола Попов“  с ЕИК ********* , представляван от Н. Х. П. , със седалище  и адрес на управление  гр. Дулово, общ. Дулово , обл. Силистра , бл.“ Чайка“ № 3, ет. 5, ап. 15, чрез процесуалния си представител – адвокат Д.К. ***, със съдебен адрес ***, офик № 6 , иск срещу Н.Х.Н.с ЕГН ********** с  адрес ***- регистрирана  като Земеделски производител   и  С.Н.Р. с  ЕГН ********** с посочен адрес ***, с правно основание  чл. 135 ал. 3 от ЗЗД   да се обяви за недействителен по  отношение на ищеца на Договор  за аренда на земеделски земи,  сключен на 08.04.2014 година ,  с нотариална заверка на  подписите  от 08.04.2014 година   от нотариус Д. Байчев – РС Добрич, ре. № 2887 , вписан при службата по вписванията  гр. Тервел под № 170 , том 1 , вх.рег. № 764 от 09.04.2014 година.

 

ОСЪЖДА Никола Христов Попов с ЕГН*********, действащ като  ЕТ „ Никола Попов“  с ЕИК ********* , представляван от Н. Х. П. , със седалище  и адрес на управление  гр. Дулово, общ. Дулово , обл. Силистра , бл.“ Чайка“ № 3, ет. 5, ап. 15 да заплати на Н.Х.Н.с ЕГН ********** с  адрес ***  сумата от  600,00  лева – направени  разноски по делото по  упълномощен процесуален представител и сумата от 200,00 лева -  разноски  по  вещо лице .

      Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок  от съобщението му до страните .

 

 

 

                                                                  Районен съдия :