Решение по дело №45/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

С определение № 79/28.07.2015 г.,постановено по гр. д. № 272/2015 г., Кърджалийският районен съд е оставил без разглеждане предявения от Х. К. Х. и А. И. Х., двамата от с. Рани Л., ул. „Н. № 10, общ. Кърджали срещу Ф. М. И. и С. С. М., двамата от с. Р. Л., ул. „Д., общ. К., установителен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 от ГПК на поземлен имот с пл. сн. № 242 в кв. 6 на с. Р. Л., ведно с построената в него едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 50 кв. м., при граници на имота: изток- имот с пл. сн. № 252, запад- път, север- имот с пл. сн. № 237 и юг- имот с пл. сн. № 290, по одобрения със заповед № 767/26.05.1970 г. ПУП на с. Р. Л., община К. и е прекратено производството по делото. С решението са присъдени разноски в полза на Ф. М. И. и С. С. М..

Недоволни от така постановеното определение са останали жалбодателите Х. К. Х. и А. И. Х., които чрез пълномощник го обжалват като незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбодателите излагат съображения, че неоснователно било прието, че ответницата Ф. И. е декларирала имот още през 1998 г. и, че след това го дарила на внука си С. М.. Твърдят, че ответниците, които се снабдили с нотариални актове за собственост, никога не са владяли и ползвали частта от имота на жалбодателите с № 242 в размер на 350 кв. м., кв. 6 по плана на с. Рани Л., никога не са станали собственици на имота по давностно владение и не са осъществили спокойно, явно, несмущавано владение над имота за период повече от десет години. Необосновано съдът приел, че границата между процесните имоти е идентична във всички представени скици. Не се подкрепял от доказателства и изводът, че оградата, поставена от ответниците на 04.11.2014 г., била по имотната граница, както и, че изместването и пристрояването на старата граница, извършено от ответниците, било изцяло в техния имот. Посочва се, че вещото лице не е извършило замерване на площта на имотите, а само новата преместена ограда и приел, че това е имотната граница, което разколебавало констатациите му. Считат, че без да е измерена на място площта на имота на ищците и на ответниците, не може да се определи дали оградата е разположена на имотната граница. Твърдят, че при огледа на място, вещото лице не взело предвид трайните точки на старата граница и съдът необосновано не кредитирал показанията на свидетелите С. Х., Н. Е., Ф. Х., Д. Е. и Н. Б., които установявали навлизането в имота на ищците. Искането е да се постанови решение, с което да се отмени атакуваното определение и се уважат предявените искове. Претендират се разноски.

В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от Ф. М. И. и С. С. М., чрез А. А. Ю. от АК- Кърджали, в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Претендират разноски. На 13.10.2015 г. е постъпила молба с вх. № 3436, подадена от А. А. Ю., с която се иска приемането на адвокатско пълномощно и списък на разноските, извършени от упълномощителите й за втора инстанция. Към молбата е приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие без №, ведно с „изрично пълномощно”, подписано от Ф. М. И. и С. С. М..

Кърджалийският окръжен съд като прецени доказателствата по делото при и по повод подадената частна жалба, констатира, че същата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предявен е установителен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, с която ищците Х. К. Х. и А. И. Халибрям /Х./, конституирана в хода на делото, като съпрузи, са предявили срещу ответниците Ф. М. И. и С. С. М., установителен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 от ГПК за поземлен имот с кадастрален номер № 242, с площ от 1000 кв. м., кв. 6 по действащия ПУП на с. Р. Л., одобрен със Заповед № 767/26.05.1970 г., ведно с построената в този имот едноетажна полумасивна жилищна сграда, със застроена площ 50 кв. м., при граници- изток- имот с пл. сн. № 252, запад- път, север- имот с пл. сн. № 237, юг- имот с пл. сн. № 290. Направено е и искане по чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на н. акт № 176, том I, рег. № 3296, дело № 169/2010 г. и н. акт № 177, том I, рег. № 3297, дело № 170/2010 г., и двата на нотариус К. Димитров. Първоначално ищците са твърдели, че са владеели имота от 1950 г., което твърдение в съдебно заседание на 19.05.2015 г. е променено „от 1959 г.“, а с писмена молба от 26.05.2015 г. е променено на „от 1960 г.“. Твърдят, че са придобили имота по давностно владение, но не са се снабдили с документ за собственост, а ответниците имат имот в съседство на север от техния, с площ от 500 кв. м., ведно с двуетажна полумасивна сграда с площ 60 кв. м. През 2010 г. ответницата Ф. И. се снабдила с нотариален акт за собственост по давностно владение за имота си, към който била включена и част от имота на ищците с площ от 350 кв. м., която част никога не била владяла и ползвала. Нотариалният акт бил за поземлен имот № 237 с площ 999 кв. м., за който бил отреден УПИ XXIV и XXV в кв. 6 по ПУП на с. Рани Л.. Този имот ответницата Ф. И. прехвърлила на ответника С. С. М. чрез дарение. Ищците твърдят и това, че на 04.11.2014 г. ответниците в присъствието на кмета на с. Р. Л. и кварталния, поставили ограда, с която заградили част от имота им от 350 кв. м.

Така, ищците претендират да са собственици на имот с пл. сн. № 242 по действащия ПУП на с. Р. Л., индивидуализиран чрез граничните му Þмоти, за който не е приложена регулация. Представено е заверено ксерокопие на скица, актуална към 07.01.2015 г., издадена от ТС на О. К., в която е посочено, че за имота няма запис по разписен Л. и няма данни за уредени регулационни сметки, с площта на имота в размер на 648 кв. м.

В срока по чл. 131 от ГПК в писмен отговор ответниците оспорват основателността на иска и твърдят, че УПИ XXIII не е идентичен с поземлен имот № 242; че първата ответница е владяла за себе си поземлен имот № 237 повече от 10 години и се е снабдила с нотариален акт; че е невярно твърдението на ищеца, че по този акт била включена и част от негов имот; че ответницата Ф. И. декларирала имота още през 1998 г.; дарила имота на ответника С. М., който извършил трасирането му, след което по жалба на ищеца била извършена проверка от О. К., която не установила навлизане в имота на ищеца; на 04.11.2014 г. ответникът С. М. поставил нова ограда на мястото на старата между имотите на страните в присъствие на представител на полицията, кмета на селото и ищеца, и било взето решение да бъде изправена границата между двата имота, с което в една част оградата навлизала в имота на ищеца, а в друга- на ответника; след получаване на исковата молба ответникът поставил на 31.03.2015 г. новата ограда на мястото на старата граница между имотите. Молят иска да се отхвърли.

Или, ответниците не спорят, че ищците са собственици на имот с пл. сн. № 242; твърдят, че те са собственици на имот с пл. сн. № 237, в който не е включена част от имота от ищците; за поземлен имот с пл. сн. № 237 в кв. 6 по действащия ПУП на с. Р. Л., о К., ответницата Ф. М. се е позовала на давностно владение, констатирано с н. акт № 176/01.03.2010 г., том I, рег. № 3296, дело № 169/2010 г. на нотариус К. Д., а с н. акт № 177/01.03.2010 г., том I, рег. № 3297, дело № 170/2010 г., на същия нотариус, Ф. М. дарила имота на ответника С. С. М..

От гласните доказателства основно се установява, че до трасирането на имота и поставянето на ограда по имотната граница от ответника С. М., част от имот с пл. сн. № 237 в кв. 6 с площ от 200- 300 кв. м. била обработвана от ищците и между имотите на страните имало друга граница.

Спорът между страните възникнал след като ответникът С. М. извършил трасиране на имота и поставил ограда между имота си и този на ищците, първоначално по скица и извършена на място трасировка. След това поставената ограда в присъствие на представители на двете страни по спора, кмета на с. Р. Л. и мл. полицейски инспектор на район Б., в който се включва и с. Р Л., била променена по договорка на спорещите, а по- късно отново била поставена по скица и трасировка.

От заключението на вещото лице и обясненията му в съдебно заседание се установява, че с. Р. Л. има одобрен подробен устройствен план /кадастър и регулация/ от 1970 г. със заповед № 767/26.05.1970 г., който е действащ и към момента. По този план за поземлен имот с пл. сн. № 242 с площ 648 кв.м. е отреден УПИ ХXIII в кв. 6, която регулация не е приложена, няма заплащане на предаваеми се части от имоти към него. Няма изменение на регулацията. Между имоти с пл. сн. № 237 и 242, които са съседни, съществува ограда, която съответства на имотната граница по действащия план /кадастрален/. Регулацията не била приложена и за имот № 237 с площ 990 кв. м., за който били отредени УПИ XXIV и УПИ XXV, като имота се ползвал по имотни граници, включително и в частта му, която е извън регулацията. На място и по документи за собственост на ответниците нямало застъпване между имот с пл. сн. № 237 и 242, а представения по делото Разписен Л. на с. Р. Л. представлявал извлечение от действащия план, одобрен през 1970 г. Към заключението на вещото лице са приложени две скици, в които са нанесени имотите по действащия план, като с червен цвят е нанесена граница между двата имота по последващ неодобрен план от 1989 г., която е посочена като спорна граница. В съдебно заседание вещото лице посочва, че имот с № 242 не е с площ 1000 кв. м. Към извършване на оглед и проверка от вещото лице, оградата между имотите на страните съответствала изцяло на границата по действащия устройствен план на селото, и нямало навлизане в имота на ищците. На място имало само една ограда, която като граница съответствала на плана. Обяснява, че на място ищецът му показал старата граница /ограда/, но тя не била материализирана. В допълнително заключение вещото лице установява, че след извършено заснемане на им¯тите и границата между тях, и съпоставянето с действащия план, поземлен имот с пл. сн. № 242 е с площ 648 кв. м., а имот с пл. № 237- с 990 кв. м. Границата между тях съответствала на тази по действащия план на с. Р. Л. и нямало навлизане на владеещите имот с пл. сн. № 237 по отношение на имот с пл. сн. № 242. В съдебно заседание вещото лице обяснява, че е заснел съществуващата на място граница между двата имота, тя съответствала на границата в кадастралния план и, че за тази граница страните спорели.

При така установеното от фактическа страна, тази инстанция приема атакуваното определение за законосъобразно по следните съображения:

Безспорно е, че за да бъде уважен предявения положителен установителен иск по чл. 124 от ГПК, следва спорната площ да се индивидуализира като част от имота на ищците по действащия ПУП и да се установи, че правото на собственост на ищците е накърнено. В случая, ответниците по иска не оспорват правата на ищците относно притежаването на имот с пл. сн. № 242, поради което ищците нямат правен интерес от установяването на собствеността на този имот, каквото искане е заявено с исковата молба. С положителен установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК се цели установяване на актуалното състояние на имота, правото върху който, очертано по действащия за селото кадастрален план, не е спорно. И тъй като между страните по делото няма спор за това, че ищците са собственици на имот с пл. сн. № 242, ответниците владеят имот с пл. сн. № 237 и се установява, че ответникът С. М. е поставил оградата на имотната граница без навлизане в имота на ищците, то за последните липсва правен интерес от установяване на собствеността на претендирания от тях имот. Поради това предявения иск следва да се остави без разглеждане и производството по делото следва да се прекрати, до какъвто извод е стигнал първоинстанционния съд. Като споделя изцяло неговите мотиви, тази инстанция счита, че атакуваното определение е законосъобразно, поради което следва частната жалбата да се остави без уважение.

Първоинстанционният съд е взел предвид и разпоредбите на чл. 43 ал. 1 т. 5, във вр. чл. 38 ал. 1 и чл. 41 ал. 1 и 2 от ЗКИР от които следва, че установяването на границите става, освен на база на документ за собственост, какъвто ищците нямат, но и на база на обозначения за същите, поставени от собственика и на предходно одобрени планове. В случая е установено, че спорната площ, е извън имота на ищците и е включена в имота на ответниците, респ. нотариалните актове на същите съответстват на действителното им отразяване по плана. А въпросът дали имотната граница е правилно заснета, е предмет на иск по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР. В настоящото производство съдът не може да констатира грешка в кадастралната основа, което е от компетентността на АГКК като съдът може да установи правото на собственост върху спорната площ в производство по иск по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, какъвто по делото не е предявен. Тази инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че оплакванията на ищците имат отношение към евентуален спор за допусната грешка в кадастъра, с цел установяване на правото на собственост към минал момент- на влизане в сила на кадастралния план, който не отчел правата на владение на ищците, с оглед твърденията им, че от 50 години владеят имота в по- голям обем от този по плана. Поради това, по предявения иск за собственост съдът следва да съобрази действащия ПУП на с. Р. Л., който очертава границите на имота, тъй като правото на собственост към настоящия момент, може да бъде защитавано в тези му граници. Следва да се посочи и това, че очертаната от вещото лице с червен цвят граница в приложената към заключението скица, явно не съответства на регулационната граница по скицата към исковата молба и двете граници- кадастралната по неодобрения през 1989 г. план, и регулационната по действащия план, не са идентични, при което претенциите на ищците не могат да бъдат индивидуализирани като такива по регулационния план. Вещото лице сочи, че няма данни за уредени регулационни сметки и, че на място имотите се владеят по имотни граници.

Във връзка с различието в площта на имота на ищците по плана и твърденията им в исковата молба, първоинстанционният съд е взел предвид задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 672 от 07.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2009 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В решението е прието, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация, е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни периоди от време съседите /или техните наследници/ съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях имот не е променен. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана. Съобразено е и Решение № 912/15.01.1997 г. по гр. д. № 661/1996 г., 5- членен състав на ВКС, в което е прието, че когато ищецът по иск за собственост на недвижим имот, е посочил неговите граници, не е налице присъждане на нещо над поисканото от него, ако точният размер на площта на имота не съответства напълно на посоченото в исковата молба, защото вписаните граници достатъчно идентифицират имота. Т. е. площта не е водещ индивидуализиращ признак по отношение на недвижимия имот, когато същият е урегулиран по правилата за устройство на територията /включен в плана на населеното място/.

С оглед изложеното, неоснователни са оплакванията на жалбодателите, че съдът необосновано приел, че границата между процесните имоти е идентична в представените скици; че оградата, поставена от ответниците на 04.11.2014 г., била по имотната граница; че изместването и пристрояването на старата граница, извършено от ответниците, било изцяло в техния имот. В тази връзка, следва да се посочи и това, че вещото лице при поставената му допълнителна задача е извършило заснемане на имотите, при което е извършено замерване на площта им и е установено, че няма навлизане на владеещите имот с пл. сн. № 237 по отношение на имот с пл. № 242.

Впрочем, като е направил горните изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение, поради което частната жалба следва да се остави без уважение.

При този изход на делото разноски за жалбодателите не се следват. Що се касае до претенциите на ответниците по частната жалба за разноски, следва да се посочи, че такива не следва да им се присъждат, тъй като по делото не е доказано да са направили такива за тази инстанция, респ. техния размер. И това е така, тъй като, макар да е представен с допълнителна молба, подадена от А. А. Ю. с вх. № 3436/13.10.2015 г., списък на разноските по чл. 80 от ГПК с приложен към него договор за правна защита и съдействие, то съдът констатира, че последният е без номер и без дата като е посочен само месец септември 2015 г. Но дори и да се приеме, че ответниците по частната жалба редовно са упълномощили А. Ю. към датата на подаване на отговора на частната жалба- 23.09.2015 г., то в представения пред тази инстанция договор за правна защита и съдействие, както и в т. н. „изрично пълномощно”, не е посочено по кое дело и по описа на кой съд е направено упълномощаването, както и заплащането на договореното възнаграждение в размер на 1000 лв.

Водим от изложеното въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 5718/12.08.2015 г., подадена от Х. К. Х. и А. И. Х., двамата от с. Р. Л., ул. „Н. № , общ. К., чрез пълномощника им А. Д. В. от АК гр. К. против определение № 79/28.07.2015 г., постановено по гр. д. № 272/2015 г. по описа на Кърджалийският районен съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред ВКС на РБ.

Председател: Членове: 1/ 2/