№ 21639
гр. С., 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К. Д. *
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20241110107330 по
описа за 2024 година
„**“ ЕАД е предявило срещу Р. Г. Х. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва, както следва: 2173,14 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода 05.2020 г. – 04.2022 г., ведно със законната лихва от 02.08.2023 г. до
окончателното изплащане, 309,16 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. –
19.07.2023 г., 41,14 лева – сума за дялово разпределение за периода 06.2020 г. – 04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 02.08.2023 г. до окончателното изплащане и 9,20 лева –
мораторна лихва за периода 15.08.2020 г. – 14.07.2023 г., за топлоснабден имот в гр. С., ж.к.
„**“, бл. 3, ет. 2, ап. 10, аб. № 109508, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 43471/2023 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата в
качеството на собственик на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество
се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г.,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата чрез особения си представител
оспорва предявените искове като неоснователни. Намира, че задължени лица по отношение
1
на консумираната топлинна енергия са дарителите на ответницата, вещни ползватели на
процесния имот. Сочи, че ответницата не е легитимирана да отговаря по предявените искове,
доколкото се е отказала от наследствата на родителите си. Релевира възражение, че
претендираните суми са погасени с изтичане на 3-годишна давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За уважаването на предявения главен иск ищецът трябва да установи при условията
на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия
период, както и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.
За доказване на обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот,
ищецът е представил нотариален акт за дарение на недвижим имот № 14 от 02.07.1991 г., по
силата на който ** и ** Х. даряват на дъщеря си Р. Г. Х. недвижим имот в гр. С., ж. к.
„Червена звезда“, бл. 3, ет. 2, ап. 10. Със същия нотариалния акт дарителят си запазват
пожизнено вещно право на ползване на апартамента. С нотариален акт № 125 от 13.12.2022
г. Р. Г. Х. се разпорежда със собствеността върху процесния недвижим имот. Видно от
съдебни удостоверения от 21.04.2022 г. Р. Г. Х. се е отказала от наследството на **, починал
на 03.09.2010 г. и на ** Х., починала на 26.02.2022 г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съобразно легалната
дефиниция, дадена в § 1, т. 41б, б. „а“, вр. т. 27г от ДР на ЗЕ, "потребител на енергийни
услуги" е краен клиент, който купува електрическа енергия или природен газ, за собствено
ползване. Следователно по изрично разпореждане на закона по договора за доставка на
топлинна енергия за процесния имот потребител на топлинна енергия е неговият собственик
или физическо лице, на което е учредено вещно право на ползване. Именно такова лице е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ.
то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Лицето, на което е
учредено вещно право на ползване, упражнява две от правомощията на собственика –
владее и ползва вещта, поради което и законът е презюмирал, че именно това лице
потребява доставената до имота топлинна енергия и точно то следва да е задължено да я
заплаща. С учредяване на вещно право на ползване собственикът реално се лишава от
правата си да владее и ползва вещта, поради което и няма как да отговоря за разходите за
консумирана топлинна енергия в имота.
Доколкото до смъртта на ** Х. на 26.02.2022 г. върху имота е имало учредено вещно
право на ползване, то до тази дата ответницата, независимо че е била собственик на имота,
не следва да отговаря за задълженията за този имот. Но след смъртта на ползвателя вещното
право на ползване се е погасило, следователно за част от процесния период, а именно
26.02.2022 г. – 30.04.2022 г., ответницата следва да отговаря като собственик.
2
Обстоятелството, че същата се е разпоредила с имота след процесния период е неотносимо
към нейната отговорност за задълженията, натрупани преди това. Неотносимо е и
обстоятелството, че ответницата се е отказала от наследствата на своите родители, доколкото
същата е собственик въз основа на договор за дарение, а не въз основа на наследствено
правоприемство.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия е в размер на 2200,13 лева без предишни просрочени или
неплатени сметки, изравнявания за периоди, извън процесния, суми за дялово
разпределение и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 41,17 лева. ТЕ за БГВ се
начислява по показанията на 1 брой водомер за топла вода в имота. За периода с липса на
достъп на абоната е начислена служебна ТЕ на „брой лица“ с разходна норма 140
л/денонощие за 1 брой потребител. За периода 2020/2021 г. абонатът е осигурил достъп за
отчет, но няма главен отчет, тъй като сградата е отчитана с мобилно устройство. В имота
има 1 брой радиатор с ИРРО с дистанционно отчитане и 1 брой щранг-лира в банята без
ИРРО, за която от ФДР начисляват служебна ТЕ по МСРС.
Ответницата чрез особения си представител с отговора на исковата молба упражнява
правата си по чл. 120 ЗЗД като прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите
на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на
същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с
установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ
факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл.
150 ЗЕ и имат съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”
3
ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, респ. подаване на заявление по чл. 410 ГПК на 02.08.2023 г. В този
смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е
непогасено за месечните вноски с падеж след 02.08.2020 г. или обхваща претендираните в
настоящото производство суми за цена на топлинна енергия за периода 02.08.2020 г. –
30.04.2022 г. По тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е
основателно за периода 01.05.2020 г. – 01.08.2020 г., но за този период ответницата не е
задължено лице.
С оглед изложеното съдът определя на основание чл. 162 ГПК размера на уважения
главен иск на 182 лева. Сумата за дялово разпределение, която се дължи, определена на
основание чл. 162 ГПК, е в размер на 3,44 лева.
Основателността на искa по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на
задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това
означава, че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно
задължение. Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск в размер,
определен на основание чл. 162 ГПК, за сумата от 25,89 лева. Мораторната лихва върху
главницата за дялово разпределение, определена на основание чл. 162 ГПК, е в размер на
0,76 лева.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
62,89 лева от общо направени разноски в размер на 101,30 лева - държавна такса за исковото
и заповедното производства, 250 лева – депозит за експертиза, 350 лева – депозит за особен
представител, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева за исковото и заповедното производства.
Ответницата е била представлявана особен представител и не е претендирала разноски.
4
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „**” ЕАД, ЕИК ***, срещу Р. Г.
Х., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Р. Г. Х. дължи на „**” ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 182 лева –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 26.02.2022 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 02.08.2023 г. до окончателното изплащане, 25,89 лева – мораторна лихва
за периода 26.02.2022 г. – 19.07.2023 г., 3,44 лева – сума за дялово разпределение за периода
26.02.2022 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 02.08.2023 г. до окончателното
изплащане и 0,76 лева – мораторна лихва за периода 26.02.2022 г. – 14.07.2023 г., за
топлоснабден имот в гр. С., ж.к. „**“, бл. 3, ет. 2, ап. 10, аб. № 109508, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 43471/2023 г. на СРС, 82 състав, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми: над 182 лева до сумата от 2173,14 лева и за периода
01.05.2020 г. – 26.02.2022 г., над 25,89 лева до сумата от 309,16 лева и за периода 15.09.2021
г. – 26.02.2022 г., над 3,44 лева до сумата от 41,14 лева и за периода 01.06.2020 г. – 26.02.2022
г. и над 0,76 лева до сумата от 9,20 лева и за периода 15.08.2020 г. – 26.02.2022 г.
ОСЪЖДА Р. Г. Х., ЕГН **********, да заплати на „**” ЕАД, ЕИК ***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производства в размер на 62,89 лева.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисиз“ ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5