Решение по дело №2644/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалби на Етажната собственост на собствениците на самостоятелни обекти в сграда, находяща се на ул. „С.“ (бул. “Левски“) № ** в град Варна, представлявана от избрания от Общото събрание на етажната собственост професионален домоуправител „Кантора Акорд Дом“ ООД – Варна, ЕИК ********, с адрес на управление град Варна, район „******“, бул. „Република“ № ****, ТЦ „****“, ет. *, чрез управителя С. Й. Й., ЕГН **********, представляван от Д.Ж.Т.; А.И.И., ЕГН **********,*** и З.К.Д. (по баща А.), ЕГН **********, етажен собственик на жилище в етажната собственост, ул. „С.“ № **, ет. *, АП. ***, град Варна срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да издаде заповед по чл. 4, ал. З ЗУЕС за определяне на прилежаща площ на сграда, находяща се на ул. „С.“ № ** (сега бул. „Л.“) в град Варна по подадено заявление peг. № РД 22020623ВН/27.09.2022г. и наличие на последващ отказ, обективиран в писмо рег. № PД22020623ВН_066ВН/14.11.2022 г. на Директор на дирекция АГУП при Община Варна.

В жалбите с подробно изложени съображения са наведени доводи за незаконосъобразност на мълчаливия отказ, както и за нищожност на изричния такъв, поради липса на компетентност на Директор на дирекция АГУП и неспазване на изискуемата форма. Жалбоподателите считат за незаконосъобразен мълчаливия отказ и излагат доводи, че са налице законовите предпоставки за издаване на заповед за определяне на прилежащата площ към жилищната сграда на ул. „С.“ № **. Отправено е искане за отмяна на мълчаливия отказ, а преписката - да бъде върната на административния орган със задължителни указания да издаде исканата заповед. По отношение на изричния отказ се претендира обявяване на неговата нищожност.

В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от процесуален представител, който поддържа жалбата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – кметът на Община Варна, чрез процесуален представител излага съображения за недопустимост на жалбата, поради липсва пасивна процесуална легитимация. Сочи че, компетентен да издаде акта е кмета на район „Одесос“. В условията, на евентуалност навежда доводи за неоснователност и недоказаност на жалбата, поради липса на предпоставките за издаване на исканата заповед. Възразява, че за поземления имот, в който попада сградата е отредено УПИ I в кв. *** и е определена необходимата прилежаща площ, като са взети предвид съществуващите сгради в тяхната съвкупност. Възразява, че становище на Директор на дирекция АГУП при Община Варна, обективирано в писмо с рег. № PД22020623ВН_066ВН/1 4.11.2022г. не представлява административен акт. Отправя искане за отхвърляне на жалбите, както и за присъждане на разноски.

Ответникът - Директор дирекция АГУП, не изразява становище по жалбите. В съдебно заседание не се представлява.

Съдът, след преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите норми, съобразно обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа страна, следното:

Началото на административното производство е поставено с подаденото от оспорващите Заявление за определяне на прилежаща площ на сграда /секция/ с рег. № РД22020623ВН/27.09.2022г. с искане да бъде издадена заповед по чл. 4, ал. 2 от ЗУЕС за определяне на прилежаща площ на жилищна сграда, находяща се ул. „С.“ (бул. “Л.“) № ** в гр. Варна.

В подкрепа на искането са приложени:

1. за А.И.И. – нотариален кат № **, том *, рег. № ****, дело № *****г., вписан в СВ-Варна под кат № **, том **, дело № *****г., вх.рег. 14405/26.08.2003г., с който заявителката придобива апартамент № ***, находящ се в гр. Варна, ул. „С.“ № **;

2. за З.К.Д. (по баща А.) – нотариален акт № **, том **, дело № *****г. на нотариус при ВРС, с който заявителката придобива апартамент № ***, находящ се в гр. Варна, ул. „С.“ № **; за Етажната собственост на сградата е приложен Протокол от проведено общо събрание на собствениците на жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. С. № **, като под т. 4 е взето решение за упълномощаване на управителя на ЕС да подаде заявление за определяне на прилежащата площ на жилищната сграда. Представени са присъствен списък на собствениците, Уведомление по чл. 46б от ЗУЕС от 08.09.2022г. и Договор за възлагане на управлението на „Кантора Акорд Дом“ от 24.08.2022г.

На 25.10.2022г. от оспорващите е депозирана уточняваща молба с рег. № РД22020623ВН_002ОД, с приложена скица и АОчС № 8296/ 06.04.2015г. за поземлен имот с идентификатор ******.*** по КККР на гр. Варна. Представени са и част от строителните книжа, послужили за издаване на Разрешение за строеж № 42/ 22.08.1988 г. Отправено е искане при определяне на прилежащата площ да бъде съобразена разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗУТ и конкретните конфигурации на терена.

На 18.10.2022 г. директор Дирекция АГУП препраща по компетентност административната преписка на кмета на район „Одесос“ при община Варна.

С писмо рег. № РД22020623ВН_001ВН_003ВН кмета на район „Одесос“, на основание чл. 4, ал. 3 от ЗУЕС препраща административната преписка към кмета на община Варна.

С писмо рег. № PД22020623ВН_066ВН/ 14.11.2022 г. на Директор на дирекция АГУП при Община Варна заявителите са уведомени, че за ПИ с идентификатор *****.*** по КККР на гр. Варна, в който попада сградата на ул. „С.“ № ** има действащ ЗРП на част от 14-ти микрорайон, одобрен със Заповед № Г-41/ 19.10.1992 г., и последвало ЧИЗРП в кв. ***, одобрено със Заповед № Г-24/ 10.05.1999г. За имота има действащ УПИ I „за жилищно строителства“, кв. *** по плана на 14-ти микрорайон, поради което не са налице предпоставките за удовлетворяване на искането на заявителите.

В хода на съдебното производство са назначени съдебно-технически експертизи, изготвени от вещото лице Р.П., от които се установява следното: в КП от 1950 г. и 1965 г. на гр. Варна, за 14- ти подрайон, и регулационен план одобрен със Заповед № 244/ 16.01.1959 г. от Председателя на ОНС, както и в имот № *****.*** и сградата не са нанесени; процесната сграда е нанесена допълнително (извършено е попълване на сградата в плана с кафяв туш). По ЗРП на 14-ти подрайон на гр. Варна, одобрен със Заповед № 124/ 26.11.1984 г. от Председателя на ОНС имотът, в рамките на който е изградена процесната сграда представлява част част от парцел I от кв. ***, отреден за „жилищен блок за обезщетение на собственици“, като е нанесена е процесната сграда *****.***.*; по регулационния план на 14-ти микрорайон, одобрен със Заповед № Г-41/ 19.10.1992 г. имот част от парцел I от кв. ***, отреден за „обществено жилищно строителство и трафопост“, като е нанесена е процесната сграда. Със Заповед № Г- 24/ 10.03.1999г. е извършено изменение на ЗРП на кв. *** на 14-ти микрорайон за изграждане на надземни гаражи; касае се за самостоятелна сградата и с обособяването на УПИ I от кв. *** правилно е определена необходимата прилежаща площ, като са взети в предвид съществуващите сгради в тяхната съвкупност.

От извършения оглед на място вещото лице констатира, че на северозапад пред сградата съществува тупикова улица „Осми март“, на югоизток - асфалтиран терен между гаражите и жилищната сграда, на югозапад - тревна площ. Мероприятията предвидени с ИЗРП (трафопост и гаражи) са изпълнени.

С Определение № 140/16.01.2023г. по адм. д. № 2833/2022г. производството срещу изричния отказ, обективиран в писмо с рег. № PД22020623ВН_066ВН/ 14.11.2022 г е присъединено за съвместно разглеждане в настоящото производство.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Жалбите са подадени в срока по чл. 1**, ал. 1 и 2 от АПК, от надлежни страни, имащи правен интерес от предприетото оспорване, поради което се налага извод за процесуална допустимост на същите.

Разгледани по същество, жалбите се явяват частично основателни, по следните съображения:

Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. В тази връзка, следва да се извърши проверка издаден ли е оспореният акт от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

На първо място, отказа, обективиран в писмото на директора на Дирекция „АГУП“ съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Касае се за властническо волеизявление на административен орган, издадено въз основа и в изпълнение на закона, при осъществяване на дейност на изпълнителната власт, с който се пораждат, изменят или прекратяват административни или други правоотношения.

Съгласно чл. 146, т. 1 АПК, административният акт трябва да е издаден от компетентен орган - по материя, по място и по степен. Съобразно разясненията, дадени с ТР № 2/ 1991 г. на ВС, всяка некомпетентност води до нищожност. Компетентността е властта, която законодателят предоставя на органа да издаде конкретен административен акт и чрез него да се породят или да признаят права, респ. да създаде задължения. Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт означава, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това държавата не го признава като правно значим. Компетентността на всеки орган е определена в закон.

Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗУЕС, при преструктуриране на квартали с комплексно застрояване и в случаите, когато сграда в режим на етажна собственост не може да се обособи в отделен урегулиран поземлен имот по реда на Закона за устройство на територията, се определя прилежаща площ към сградата.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗУЕС регламентира, че при определянето на прилежащата площ кметът на общината издава заповед, придружена от скица, с която се определят границите и предназначението на площта.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 6 от 18.09.2009 г. за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредбата), кметът на общината или района или оправомощено от него лице в 14-дневен срок от датата на внасяне на заявлението в общинската администрация издава заповед, придружена от копие /извадка/ от кадастрален план/кадастрална карта, с която се определят границите и предназначението на прилежащата към сградата площ, или ако установи, че предоставените към заявлението данни /за решение на ОС на ЕС с посочване какво ще бъде предназначението на определената прилежаща площ и информация за броя на секциите /входовете/ и броя на етажите на сградата - чл. 2, ал. 2 от Наредбата/ не отговарят на изискванията, указва на управителния съвет /управителя/ на съответната ЕС да отстрани в 7-дневен срок непълнотите или неточностите и издава заповед в 14-дневен срок от датата на отстраняването им - ал. 2.

При тази правна уредба, определянето на прилежащата площ по чл. 4, ал. 1 ЗУЕС, попада в хипотезата на чл. 4, ал. 1 от с. з. и чл. 3, ал. 1 от Наредбата, предоставящи правомощие на кмета на общината да издава заповеди, определящи границите и предназначението на прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост.

Предвид горното, неоснователно е възражението за липса на пасивна процесуална легитимация на кмета на Община Варна, поради компетентност за издаване на заповедта на кмета на съответния район.

От друга страна, оспорения изричен отказ, обективиран в писмо с изх. № РД22020623ВН_006ВН от 14.11.2022г., е издаден от директора на Дирекция „АГУП“ при община Варна. Това писмо засяга пряко, непосредствено и негативно правната сфера на жалбоподателите, характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и се явява предмет на оспорване. В тази връзка, възражението на ответника – кмета на община Варна

Съобразно горецитираната правна уредба, не е налице нормативно предвидено правомощие за издателя на акта да издава за определяне на определяне на прилежаща площ на сграда поради което се налага извода, че оспорения отказ, обективиран в писмо от 14.11.2022 г., е издаден от некомпетентен орган и е нищожен.

Предвид обявяване на нищожността на изричния отказ, обективиран в писмо изх. № РД22020623ВН_006ВН от 14.11.2022г. на Директора на дирекция „АГУП“ – община Варна, настоящия състав следва да разгледа формирания мълчалив отказ на кмета на община Варна.

Съгласно нормата на чл. 170, ал. 2 от АПК, при оспорване на отказ за издаване на административен акт, в тежест на жалбоподателя е да установи наличие на условията за издаването му.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 2 от ДР на ЗУЕС, прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост" е част от територията на поземлен имот с комплексно застрояване, в който е построена сградата в режим на етажна собственост, и която включва заедно или поотделно обекти като озеленени площи, площадки за игра, паркоместа и други".

Границите и предназначението на прилежащата площ се определят със заповед на кмета, придружена от скица. Съгласно разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 6 от 2009 г. контролът по поддържането и използването на прилежащата площ е предоставен на етажните съсобственици за ползване. Прилежаща площ към сграда в режим на етажна собственост се определя при невъзможност за отреждане са самостоятелен УПИ по правилата на ЗУТ и Наредба № 7 от 2003 г. за правилата и нормативите за устройството на отделените видове територии и устройствени зони.

В хипотезата на чл. 4, ал. 1 от ЗУЕС са предвидени три кумулативни предпоставки, за да възникне задължението на административния орган за определяне на прилежаща площ, когато е сезиран с искане за това, а именно: по отношение на сградата да е приложим режима на етажна собственост, преструктуриране на квартали с комплексно застрояване и невъзможност за обособяване в отделен урегулиран поземлен имот по реда на Закона за устройство на територията.

В конкретната хипотеза, от експертното заключение по изслушаната и приобщена съдебно – техническа експертиза, която неоспорена от страните, се кредитира изцяло като всестранно, обективно и компетентно изготвена, се установява че поземлен имот с идентификатор *****.***, в който попада сграда с идентификатор *****.***.* е обособен в самостоятелен УПИ I от кв. *** по плана на по плана 14- ти м. р. на гр. Варна. Правилно, с обособяването на УПИ I от кв. *** е определена необходимата прилежаща площ, при съобразяване на съществуващите сгради в тяхната съвкупност.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗУЕС, респ. на чл. 1 и сл. от Наредба № 6/ 2009 г. за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване регламентират реда и условията за обособяване на прилежащи площи към съществуващи сгради в режим на ЕС в квартали с комплексно застрояване, в т. ч. и при преструктуриране на квартали с комплексно застрояване, и не са приложими за сгради в режим на ЕС, намиращи се в поземлен имот, за който има отредено УПИ с конкретно предназначение и режим на регулация по влязъл в сила ПУП, каквато е процесната сграда (в този смисъл са и Решение № 3659 от 18.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11912/2021 г., II о.; Решение № 9997 от 4.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4224/2021 г., II о. Решение № 8565 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14682/2018 г.).

Гореизложеното обуславя извода, че не е налице последната предпоставка по чл. 4, ал. 1 от ЗУЕС за определяне на прилежаща площ, а именно по отношение на сградата да не може да бъде обособен самостоятелен УПИ по реда на ЗУТ. Последното налага извода, че не са налице условията за издаване на заповед за определяне на прилежащата площ от кмета на община Варна.

Жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета на община Варна е неоснователна, поради което и следва да се отхвърли.

При този изход на правния спор, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателите следва да се присъдят сторените от тях в производството разноски, по оспорване на изричния отказ, обективиран писмо изх. № РД22020623ВН_006ВН от 14.11.2022г. на Директора на дирекция „АГУП“ – община Варна. Съдът намира за неоснователно възражението на административния орган за прекомерност на платеното възнаграждение в размер на 1 250 лв., съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие. На основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. По делото са проведени четири съдебни заседания, поради което на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004г., за защита по дело с повече от повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.

С оглед горното и до колкото в договора за правна защита и съдействие липсва изрична договореност каква част от възнаграждението е дължимо за защитата срещу изричния отказ и каква срещу мълчаливия такъв, в полза на оспорващите следва да се присъдят сумите от 10.00 лева за заплатена държавна такса и 625.00 лева за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна

РЕШИ :

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на изричен отказ по заявление peг. № РД 22020623ВН/ 27.09.2022 г., обективиран писмо изх. № РД22020623ВН _ 006ВН от 14.11.2022г. на директора на Дирекция „АГУП“ при община Варна.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Етажната собственост на сграда (секция), находяща се на ул. „С.“ (бул. “Л.“) № ** в град Варна, представлявана от избрания от Общото събрание на етажната собственост професионален домоуправител „Кантора Акорд Дом“ ООД – Варна, ЕИК ********; на А.И.И., ЕГН **********; и на З.К.Д. (по баща А.), ЕГН ********** срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да издаде заповед по чл. 4, ал. З ЗУЕС за определяне на прилежаща площ на сграда, находяща се на ул. „С.“ № ** (сега бул. „Л.“) в град Варна по подадено заявление peг. № РД 22020623ВН/ 27.09.2022 г.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Етажната собственост на сграда (секция), находяща се на ул. „С.“ (бул. “Левски“) № ** в град Варна, представлявана от избрания от Общото събрание на етажната собственост професионален домоуправител „Кантора Акорд Дом“ ООД – Варна, ЕИК ********; на А.И.И., ЕГН ********** и на З.К.Д. (по баща А.), ЕГН ********** сумата от 635.00 (шестстотин тридесет и пет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда (секция), находяща се на ул. „С.“ (бул. “Л.“) № ** в град Варна, представлявана от избрания от Общото събрание на етажната собственост професионален домоуправител „Кантора Акорд Дом“ ООД – Варна, ЕИК ********; на А.И.И., ЕГН ********** и на З.К.Д. (по баща А.), ЕГН ********** *** сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок, от деня на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия: