Решение по дело №646/2017 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 83
Дата: 19 април 2018 г. (в сила от 26 юни 2019 г.)
Съдия: Ивелина Илиева Бонева
Дело: 20174510100646
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 83

 

Гр.Бяла, 19.04.2018г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла, втори граждански състав, на двадесети първи март, две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Бонева

Секретар : Валентина Великова,като разгледа докладваното от съдия Бонева гражданско дело № 646  по описа за 2017 година,  за да се произнесе съобрази:.

 

        Постъпила е искова молба от М.С.К., чрез пълномощник адвокат Р.И.Т., против Т.С.Т.,  с която моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника Т.С.Т. да му заплати сумата от 10 176,00 лв. (десет хиляди сто седемдесет и шест лева), представляваща левовата равностойност на „пашата“ на 38 бр. животни (овце) и стойността на тяхната храна (люцерна, сено, слама, царевица, отсевки), за периода считано от 01.10.2015г. до 31.05.2017г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебни деловодни разноски и адвокатски хонорар.

В условията на алтернативност моли за постановяване на решение, с което да осъди ответника Т.С.Т. да му предаде владението върху 38 бр. овце, собственост на ответника на стойност - 38 бр. овце х 180,00лв. = 6 840,00лв. (шест хиляди осемстотин и четиридесет лева), както и да заплати на ищеца сумата от 3 336,00лв.(три хиляди триста тридесет и шест лева), като двете главници (6 840,00лв. + 3 336,00лв.), представляват стойността на пашата и храната на 38 бр. овце (люцерна, сено, слама, царевица, отсевки), собственост на ответника и платени от ищеца за периода считано от 01.10.2015г. до 31.05.2017г. включително, ведно със законната лихва върху общата сума от 10 176,00лв. (десет хиляди сто седемдесет и шест лева), считано от датата на предявяване на исковата претенция, до окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебни деловодни разноски и адвокатски хонорар.

Ответникът  Т.С.Т. в срока по чл.131 от ГПК  депозира отговор на исковата молба, с който считат иска за допустим, а по същество за неоснователен. Изцяло оспорва въведената с ИМ фактическа обстановка,като твърди,че през месец август  2015г. ищеца му предложил бизнес оферта да отглеждат заедно овце. Към този момент според ответника, ищеца имал 20 бр. овце и 17 бр. агнета. Страните се споразумели  ищеца да се грижи за овцете,които има, така също и за овцете които ответника трябвало да закупи. Последният следвало да закупи и фураж, включващ сено,слама,зърно и отсевки, както за неговите овце, така и за овцете на ищеца. Така през месец септември ответника закупил 11 бр.овце за сумата от 1980 лв..Т.к. общия брой на овцете в кошарата, заедно с агнетата бил 48 бр. и не стигал за регистрация на за субсидия, ответника закупил на 13.03.2016г. 15 бр. овце, на 27.03.2016г. 3 бр. овце, на 20.03.2016г. - 5 бр. овце, на 03.04.2016г. - 10 бр.овце, на 30.04.2016г. 4 бр.овце, в следствие на което ищеца се регистрирал във Фонд Земеделие  за получаване на субсидии за 79 бр.овце, от които негови 20 бр. овце и 17 бр. агнета, като останалото било на ответника. Общо ответника имал 142 бр.агнета, които били все още при ищеца, който отказвал да му ги върне. Ангажира писмени и гласни доказателства в подкрепа на твърденията си.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложената по делото,в заверен препис на регистрационна карта на земеделски производител,е че към дата 27.01.2016г. ищеца се е регистрирал като такъв.

Видно от приложения по делото, в заверен препис Договор за наем от 04.01.2016г. между ищеца, като наемател и ППЗК „Бъдеще“, като наемодател е бил сключен едногодишен договор за наем на Сграда ремонтна работилница със застроена плащ от 701 кв.м. и др., при месечна наемна цена от 100.00лв.

Видно от приложения по делото в заверен препис Регистър на животновъден обект, без дата е, че ищеца е собственик на описаните в същия животни.

Видно от представената по делото към дата 24.02.2017г. анкетна карта на земеделски производител ищеца е декларирал овце, общо 116, в това число млечни 112.

По делото са събрани гласни доказателства,които общо могат да бъдат разделени в две групи, тези на ищеца и на ответника.

Свидетеля Д. установява, че както ищеца, така и ответника имат овце, но не знае кой колко има, както и кой с колко е започнал. Заявява, че всички овце са на едно. Установява, че ищеца го е наемал да чисти, да храни овцете, да помага при багненето, като за всичко му е плащал последния, като пари от ответника не бил получавал. Що се касае до ответника същия идвал на кошарата един път в месеца, и то през почивните дни. Св.Кр.Г. установява идентична фактология, като също не може да посочи бройката на овцете, с които са  започнали общата си дейност  ищеца и ответника.

 Св. О.Д. на страната на ответника установява, че ищеца отглеждал  както своите, така и овцете на ответника, а през лятото наемал и чужди овце, които пасял. Свидетеля твърди, че уговорката между страните била ищеца да се занимава основно с отглеждането на общите овце, а ответника да осигурява финансирането. В тази връзка твърди, че двамата са закупували овцете, т.к. ответника ги заплащал. Свидетеля също не знае както бройката на овцете на ищеца, така и бройката на тези на ответника при започване на общата им дейност.

Св.Д.Г., чиито показания съдът кредитира при хипотезата на чл.172 от ГПК установява, че страните-ищец и ответник са имали общ бизнес-отглеждане на овце. Същият според свидетеля е започнал през 2016г., като ответника финансирал отглеждането им, свързано с купуване на церевица, фураж, плащал е на работници да чистят кошарата, включително и на свидетеля. Свидетеля твърди, че миналата година страните развалили отношенията си и прекратили общата си дейност, като ответника поискал своите си овце от ищеца, за да ги продаде, но ищеца не му ги върнал.

По делото е допусната и изслушана съдебно-зоотехническа експертиза от заключението на която се установява, че пазарната стойност на 38 броя овце, собственост на ответника, съгласно ушните марки на животните и средни пазарни цени на овце за региона - Северна България е 7300 лева (седем хиляди и триста лева) като:

Родените през 2010 и 2011 година общо 6 броя овце са на пазарна стойност по 150 лева всяка една.

Родените през 2014, 2015, 2016 година общо 27 броя овце са на пазарна стойност 200 лева всяка една.

Черноглавите овце - 5 броя по 60 кг. всяка може да достигне 250 лева, ако е с доказан произход, но такъв не е отразен в делото за което се взема средната цена от 200 лева за всяка една.

Според ВЛ няма изградена система за изследване на размера на платената паша на овца за летния сезон и през зимните месеци от годината, като необходимата дажба за изхранването на 38 броя овце, собственост на ответника за периода считано от 01.10.2015 год. до 31.05.2017 год. включително в есенно-зимен сезон - дажба зърнен фураж 1996 кг.+ 8765 кг.= 10761 кг., дажба груб фураж 3992кг.+17530 кг.= 21522кг. ливадно и сено и суха люцерина. Количеството питейна вода, използвана за поене на 38 броя овце е 380 литра дневна необходимост. Месечната необходимост за вода е 11 400 литра вода, а 20 месеца необходимата вода е 228 000 литра. През летния сезон от април до октомври — 7 месеца разходът на питейна вода се снижава на половина, тъй като овцете през деня използват течаща изворна вода от каменните чешми в землището на село Обретеник т.е. 7 месеца по 30 дни = 210 дни по 190 литра на ден = 39900 литра . Необходимата вода от 228 000 литра - 39 900 литра = 188 100 литра питейна вода използвана от ВиК за 38 броя овце през процесния период от 01.10.2015 год. до 31.05.2017 год. ВЛ е посочило, че обичайната раждаемост на 38 овце за посочения период е 58 броя агнета. Смъртността при раждане е около 2%.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

По отношение на правната квалификация на иска следва да се посочи, че същата е с правно основание в чл.364 във връзка с чл.357 от Закона за задълженията и договорите,предвид съдържащите се твърдения в ИМ и  отговора на ИМ, по които страните не са възразили и при изготвяне на  доклада по делото.

Установява се, че страните по спора са учредили съдружиие по смисъла на чл.357 ал.1 от ЗЗД като са обединили своята дейност, изразяваща се в съвместно отглеждане, пашуване, изхранване на свои и на чужди преживни животни-овце, за постигане на една обща стопанска цел-извличане на печалба от дейността му. Същото е учредено между страните и  представлява един многостранен договор по смисъла на чл.357 и следващите от ЗЗД при който липсва размяна на престации тъй като се касае за сдружаване на лица, които взаимно се обвързват за постигане на една обща цел, тоест налице са общи цели поради което задълженията им не са насрещни, а взаимни. В този случай, претенциите към другия съдружник могат да бъдат само по чл.359 ал.3 и по чл.364 от ЗЗД. Следва да се отбележи и това, че при договор за гражданско дружество страните не поемат насрещни права и задължения, поради което не може да се иска обезщетение за вреди от забавено изпълнение на поети от друг съдружник задължения преди да е извършена рекапитулация на печалбите и загубите за цялостната съвместна дейност. Нещо повече, такава рекапитулация нито се твърди да е била извършена нито се установява да е налична по делото.

В настоящият случай, двамата съдружници, видно и от свидетелските показания по делото  са поели задължения да извършват съвместната дейност по пашуването и отглеждането на овце,с цел както е прието и в доклада по делото извличане на печалба от дейността му. С тази обща цел е създадено сдружението между ищеца и ответника, техните интереси са общи, правата им без да са обусловени взаимно, съвпадат по съдържание по отношение с постигането на общата цел.

В този смисъл, съдът  не споделя твърдението в исковата молба, че в случая са налице договорни отношения между страните, като ответника следвало  да заплаща определена цена, посочена в ИМ за пашуването на овцете на ответника. Напротив, целта на сдружението е насочена към извличане на печалба от общата им дейност, включително получаване на субсидии от същата. Съвместните усилия на двамата съдружници са насочени именно към постигането на този общ резултат, който в крайна сметка е и възмезден.

В случая, ищецът в качеството си на съдружник  претендира обезщетение за вреди причинени от виновно поведение на другия съдружник в гражданското сдружение-ответника, изразяващи се от неполучени от ответника спрямо ищеца  по пашата само на неговите животни по години и месеци в общ размер на 5056 лв, както и за храна на овцете на ответника за периода 01.11.2015г. до 31.03.2017г. в общ размер на 7320.00лв.,  като претендира с исковата молба неговата парична равностойност.

Исковата претенция е неоснователна. Претендира се от ищеца като съдружник в гражданско дружество обезщетение за  вреди, съставляващи пашата и храната само на животните на ответника, посочени в ИМ като 38 на брой, за което ангажира налично виновно поведение на ответника - съдружник отказал да му ги заплати. Предвид характера и естеството на договора за гражданско сдружение по чл.357, ал.1 от ЗЗД, който съгласно правната теория и практика е многостранен, консесуален, комутативен, каузален и възмезден, следва да се приеме, че той не поражда срещупоставими задължения и права на съдружниците, тоест, на практика не може да бъде ангажирана вината на съдружник за неизпълнение доколкото общата за всички договарящи стопанска цел определя еднаквостта и взаимността на съдържанието им, което автоматично изключва  разпределението на печалбите и загубите да се осъществява според конкретната дейност и поведение на всеки един от съдружниците. Казано по друг начин, съдружник не може успешно да проведе иск за реално изпълнение, респективно за присъждане на равностойността на дължимото, нито може да иска обезщетение за вреди от забавено изпълнение на поети от друг съдружник задължения преди да е извършена пълна и цялостна  рекапитулация на печалбите и загубите за цялостната съвместна дейност.

Настоящата претенция е с правно основание в чл.364 от ЗЗД според която съдружникът има право да иска разноските, които е направил заедно с лихвите върху тях, и вредите които е претърпял във връзка с воденето на дружествените работи, като заявената претенция от 10 176,00 лв. (десет хиляди сто седемдесет и шест лева), представляваща левовата равностойност на „пашата“ на 38 бр. животни (овце) и стойността на тяхната храна (люцерна, сено, слама, царевица, отсевки), за периода считано от 01.10.2015г. до 31.05.2017г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане Уважаването на една такава претенция предполага на първо място за ищеца да са настъпили вреди, пряка и непосредствена последица от  воденето на дружествените работи, да съществува пряка  причинна връзка между дейността, осъществена в интерес на общата работа и вредата и налична вина като противоправно поведение на другия съдружник. Нито една от посочените предпоставки не е налице в случая.

Съгласно чл.358, ал.2 ЗЗД внесените пари, заместими вещи и вещите, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците. Разпределяне на паричните средства, внесени за извършване на общата дейност, или придобити в резултат на осъществяването й, може да бъде извършено чрез уреждане на имуществените отношения между съдружниците след прекратяване на договора за гражданско дружество по реда на чл.359, ал.3 ЗЗД и след цялостна рекапитулация на печалбите и загубите от извършената съвместна дейност. Липсата на всякаква отчетност и рекапитулация на печалбите и загубите от общата дейност на съдружниците, в частност на  ищеца не дава възможност на съда да проследи и да приеме с категоричност, че е налице основание да се ангажира отговорността на ответника като съдружник към ищеца за причинени вреди.

Следователно, исковата претенция се явява изцяло неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Що се касае до данните в експертизата същите са чисто хипотетични и не следва да бъдат съотнесени към разглеждания казус.

            При този изход на делото в полза на ответника по спора ще следва да се присъдят направените по делото  разноски.В случая такива се претендират  с отговора на ИМ и по двата иска/НИ предявен от ответника и настоящия такъв от ищеца/,като заплатеното адвокатско възнаграждение е общо,  и е размер на 1700 лв.,от който следва да се присъдят 840 лв.,разноски пред настоящата инстанция,изчислени на база чл.7,ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.

 

Водим от горното, съдът

 

                                      Р  Е  Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ  иска на М.С.К.,ЕГН ********** чрез пълномощник адвокат Р.И.Т., против Т.С.Т.,ЕГН **********  за сумата от 10 176,00 лв. (десет хиляди сто седемдесет и шест лева), представляваща левовата равностойност на „пашата“ на 38 бр. животни (овце) и стойността на тяхната храна (люцерна, сено, слама, царевица, отсевки), за периода считано от 01.10.2015г. до 31.05.2017г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане,като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА М.С.К.,ЕГН ********** да заплати на Т.С.Т.,ЕГН ********** , сумата от 840.00лв /осемстотин и четиридесет лева/ разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

 Решението подлежи на  обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр.Русе.

              

 

 

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/