Р Е Ш Е Н И Е № 145
Гр.Елхово, 28.06.2019
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Елховският районен съд, III-ти наказателен състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети май, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мартина Кирова
при секретаря Н. З., като разгледа докладваното от
съдията АНД № 358 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Инициирано е въз основа на депозирана жалба от М.Х.Д. ***, против Наказателно постановление № 678
от 30.07.2018 година, издадено от К. Г. К. - Началник на РУ-Елхово, оправомощен
със Заповед № 8121р-1098/25.08.2017г., с което й е наложено административно наказание на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР – глоба в размер на 100 лева за извършено административно нарушение по чл.257 ал.1 от ЗМВР вр.с чл.64 ал.4 от ЗМВР, за това, че на 22.07.2018г. в 11.25 часа в с.***
***, общ.***, обл.***, на разклон за с.***, след надлежно устно полицейско
предупреждение и устно полицейско разпореждане да не прави опити за преминаване
пред изграденото КПП в с.*** ***, и да освободи платното за движение във връзка
със Заповед № РД11-1392/21.07.2018г. на БАБХ, лицето Д. категорично отказа и
със своите действия съзнателно е продължила да пречи на полицейските органи да
изпълняват задълженията си по служба.
Жалбоподателката в жалбата си навява доводи, че
атакуваното НП е незаконосъобразно и неправилно. Оспорвайки
изложените от актосъставителя констатации, възпроизведени и в издаденото от АНО
НП, жалб.Д. излага фактология по случилото се на инкриминираната дата и време,
въз основа на която сочи доводи и съображения, че не е извършила посоченото в
акта и в НП нарушение. В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваното
Наказателното постановление, като се сочат допуснати съществени нарушения на
установените в ЗАНН процесуални правила при съставяне на АУАН и при издаване на
обжалваното НП. Възвежда се, че АУАН не е издаден от компетентен полицейски орган като не е
посочена Заповедта, която дава право на мл.експерт Х.С.М. да съставя актове за установяване
на административни нарушения, а това според жалбоподателката е особено
съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено и е
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП. Визират се е и допуснати процесуални
нарушения в следващата фаза на административно-наказателното производство - при
издаването на НП. Изтъква се, че не са посочени обстоятелствата, при които е
извършено нарушението и доказателствата,
които го потвърждават, което обосновава немотивираност на акта на АНО. Според
жалбоподателката е налице и материална незаконосъобразност на атакуваното от
нея НП, като се твърди, че във вмененото й текстово, изложено в
обстоятелствената част на акта на АНО адм.деяние, не съдържа каквото и да било
полицейско предупреждение, а още по-*** разпореждане. В тази насока се визира,
че за да е налице полицейско разпореждане, което да подлежи на изпълнение,
същото трябва преди всичко да е законосъобразно, а когато е в устна форма, какъвто
е процесният случай, съгласно чл.64 ал.2 от ЗМВР, то смисъла му трябва и да е
разбираем за лицето, за което се отнася. В случая се твърди, че не е било
издавано каквото и да е полицейско
предупреждение или разпореждане и то със смисъл, разбираем за жалбоподателката
и след като не е бил налице подобен акт от страна на полицейските органи, то не
може да се говори за отказ да се изпълни нещо, което на практика не съществува.
Жалбоподателката в жалбата си отрича със своите действия на инкриминираната
дата, време и място, да е пречила и то съзнателно на полицейските органи да
изпълняват служебните си задължения. Твърди, че единствено е искала и целяла да
достигне до с.***, където да извърши като представител на фондация „***”
обществен и граждански контрол върху действията касаещи евтаназията на
животните на баба Д.. Предвид на тези си съображения, жалбоподателката моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП като
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно
заседание жалбоподателката, редовно призована се явява лично и заявява, че
поддържа жалбата си на същите основания и със същото искане. Ангажира гласни
доказателства и прави доказателствени искания за приобщаване на доказателства.
Административно-наказващият орган – ОД на МВР-гр.***, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата. При
депозиране на АНП с писмо рег.№УРИ 261000-5134 от 20.09.2018г. е заявил, че
счита жалбата за неоснователна, поради което е направил искане за оставянето й
без уважение и за потвърждаване на наложеното с НП наказание.
РП-Елхово, редовно
призована не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по
жалбата на Д..
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложената към АНП Заповед
№РД 11-1392/21.07.2018г. на Изпълнителния директор на БАБХ, на основание чл.47
ал.2 вр.с ал.1 и ал. 6 и чл. 117, ал.1, т.1, 2, 8, 9 и 12 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), Заповед № РД 09-641/06.07.2006г. на Министъра на земеделието и
горите и докладна записка вх. № 10414/20.07.2018г. на Директора на ОБДХ-***, и
във връзка с ограничаване разпространението на болестта „чума“ по дребните
преживни животни, установена в животновъдни обекти, намиращи се на територията
на с.*** и гр.***, община ***, област ***, е разпоредено следното: - Забранен е
достъпа на лица и превозни средства до територията на 3 /три/ километровите
предпазни зони, определени съответно в т. IV, т. 1 от Заповед №
11-1245/10.07.2018 г. и т. IV, т. 1 от Заповед № РД
11-1349/18.07.2018г. на Изпълнителния директор на БАБХ, с изключение на лицата,
изчерпателно изброени в осемте точки на обсъжданата Заповед от 21.07.2018г., в които изключения попадат и лицата,
които имат постоянен и настоящ адрес в населените места, включени в територията
на предпазните зони. Изрично в т.ІІ на Заповедта е разпоредено, че при
необходимост органите на МВР следва да оказват съдействие на служителите на
БАБХ за ограничаване на движението на лица и превозни средства на територията
на предпазните зони, както и в т.ІІІ - органите на МВР да предприемат действия
по осигуряване на обществения ред при прилагане на мерките за ограничаване и
ликвидиране на болестта, в т.ч. и осигуряване на достъп на лицата по т. I, т. 2 и 3 от заповедта до всички
животновъдни обекти на територията на с.*** и гр.***, община ***, област ***.
Изпълнението на коментираната Заповед от 21.07.2018г., е възложено на Директора
на ОБДХ - *** със съдействието на органите на МВР, съгласно чл. 10, ал. 1 от
ЗВМД, а контролът по изпълнението й е възложен на Директора на ОБДХ-***.
На 22.07.2018г в изпълнение на разпореденото
с горецитираната Заповед, служителят
на РУ-Елхово – разпитаният по делото като свидетел Х.С.М. /актосъставител,
временно приемащ длъжността „мл.пол.инспектор“/, бил дневна смяна, назначен на
КПП-с.*** *** – изход посока с. *** заедно с други 4-ма полицейски служители от зонално жандармерийско управление-гр.Варна
/ЗЖУ-Варна/ да осъществяват пропускателен режим във връзка с
ограничаване периметъра на заразата.
Около 11.20 часа на същата
дата, на мястото на изграденото за целта КПП, пристигнал лек автомобил „Опел” с
***ска регистрация, управляван от свидетеля И. Я. И. с 3- ма пътници в него,
между които е била жалбоподателката М.Д. и свидетеля Р. М. Д.. Автомобилът е бил
спрян на КПП от св.М. и колегите му от ЗЖУ за проверка на документите за самоличност на
пътниците и на тези на автомобила. Вследствие на извършената проверка е установено, че
пътуващите, в т.ч. и жалбоподателката не са жители на селото, поради което полицейските служители им разяснили, че съгласно Заповедта на Изп.директор на БАБХ нямат право да преминат през КПП-то,
за да влязат в населеното място, поради което и не били допуснати. Предвид на това, че жалбоподателката претендирала, че като представител на Фондация „***“ има право да премине през КПП-то, е показала на полицейските
служители приложеното към жалбата й Удостоверение №003 от 11.06.2014г., от което се установява единствено, че
Фондация „***“ е вписана в Централния регистър на юридическите лица с
нестопанска цел към Министерство на правосъдието, за осъществяване на
общественополезна дейност. Д. е поискала да й бъде представена цитираната от
полицаите Заповед на БАБХ, на което св.М. разяснил, че достъпът на външни за
населеното място лица през КПП е забранен, както и че заповедта е публикувана
на интернет страницата на БАБХ като при желание жалбоподателката би могла да се
запознае и се информира по-подробно с нейното съдържание. След това полицаите
разпоредили на водача на автомобила - св.И. да отбие встрани МПС-то. В
изпълнение на това св.И. позиционирал автомобила със спътниците си встрани от
пътното платно. Впоследствие всички пътуващи в автомобила слезли и се
приближили до импровизираното КПП като отново поискали да преминат от другата
страна като жалб.Д., държейки в ръцете си посоченото по-горе Удостоверение, с
което се е легитимирала отново като Председател на Фондация „***“, настоявала пред полицая - св.М. и 4-мата полицейски
служители от ЗЖУ-Варна, които стояли на самата линия на КПП /встрани от
позициониран напречно на пътното платно служебен жандармерийски микробус,
заемащ едната пътна лента/, да я пропуснат, заявявайки, че нямат право да я
спират. Пол.служители отново разяснили на жалбоподателката и на спътниците й, които
към този момент били на линията на самото КПП, пред полицейските служители, че
има издадена Заповед на Изп.директор на БАБХ, която забранява достъпа на лица и ППС на територията на
предпазната зона, включваща с.*** и по този начин ограничава преминаването им през
КПП, като отказали да ги пропуснат през КПП. В този момент спътниците на
жалбоподателката се оттеглили на около 15 метра от КПП, но самата Д. е останала
като продължила да настоява служителите
на МВР да я пропуснат, както и да й представят сочената от тях Заповед. Същата
продължила да отправя въпроси към полицая М. и колегите му - жандармеристи, във
връзка с въпросната заповед - кой я е издал и какво гласи. Въпреки отправените
й неколкократни предупреждения да се отдръпне настрани, да не прави опити да
навлиза зад линията на КПП-то, с което си действие пречи на изпълнението на
служебните задължения на полицейските органи, произтичащи
от разпореденото със Заповед № РД 11-1392/21.07.2018 г. на Изпълнителния
директор на БАБХ, жалбоподателката продължавала да стои на линията на КПП-то
пред 5-мата служители на МВР между които бил и св.М., наредени в кордон един до
друг, и говорейки им, че нямат право да я спират настоявала да бъде пропусната.
Служител от ЗЖУ-Варна, стоящ в непосредствена близост до св.М. отново устно разпоредил
на жалбоподателката да се отдръпне настрани, за да освободи платното за
движение и да преустанови опитите си за преминаване на линията на КПП-то, като
я предупредил, че в противен случай ще бъде задържана. Жалб.Д. отново
твърдейки, че като Председател на посочената фондация има право да влезе в
селото, за да извърши обществен контрол на начина на извършване на евтаназията
на животните, заявила, че отказва да изпълни отправеното й устно полицейско
разпореждане и се опитала да премине през полицейския кордон. При този пореден
опит за преминаване от нейна страна и след изрично запитване от служител на
ЗЖУ-Варна отказва ли да изпълни отправеното й устно полицейско разпореждане, и
утвърдителен отговор за отказ да изпълни разпореждането, да се отдръпне и да не
пречи на изпълнението на служебните задължения на полицейските служители, жалбоподателката
е била задържана, като са й били поставени белезници на ръцете в позиция зад
гърба. Впоследствие е била конвоирана до РУ-Елхово от св.М. и от разпитания по
делото като свидетел - Г.Й., изпълняващ длъжността „Началник група охранителна
полиция“ при РУ-Елхово.
В сградата на РУ-Елхово св.Х.М. в присъствието на
жалбоподателката Д. и на свидетелите – Г.Й. и С.И.С. ***/, съставил против М.Х.Д.
процесният АУАН №678/22.07.2018г., за това, че на 22.07.2018г. около 11.25 часа в с.*** ***, общ.***, обл.***, на разклон
за с.***, след надлежно устно полицейско предупреждение и устно полицейско
разпореждане да не прави опити за преминаване пред изграденото КПП в с.*** ***,
и да освободи платното за движение във връзка със Заповед
№РД11-1392/21.07.2018г. на БАБХ, лицето Д. категорично е отказала и със своите
действия съзнателно е продължила да пречи на полицейските органи да изпълняват
задълженията си по служба –
нарушение, квалифицирано от актосъставителя по чл.257 ал.1 вр.с чл.64 ал.4 от ЗМВР.
АУАН е подписан от актосъставителя, свидетелите по
акта С. и Й., и от нарушителя Д. след като е отразила следното – „Имам
възражения, които ще изложа в жалбата си.”. На датата на съставяне на акта, на Д.
е бил предоставен препис от акта, което е удостоверено с подписа й.
В тридневният срок от съставянето
на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, М.Д. не е депозирала
писмени възражения пред административно-наказващият орган.
Въз основа на съставения АУАН и докладна записка,
изготвена от актосъставителя М., на 30.07.2018 година К. Г. К. - Началник на
РУ-Елхово, оправомощен със Заповед № 8121р-1098/25.08.2017г., е издал
Наказателно постановление №678/30.07.2018г., като констатираното с АУАН
административно нарушение е описано и кварифицирано по идентичен начин - по чл.257
ал.1 вр.с чл.64 ал.4 от ЗМВР, като на жалбоподателката е наложено
административно наказание на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР– глоба в размер на 100
лева.
Наказателното постановление е редовно връчено лично на
жалбоподателката на 03.09.2018 година, което е удостоверено с подписа й, а
жалбата е входирана от Д. пред АНО на 07.09.2018г.
От приложената към АНП Заповед рег. № 8121з-1098/25.08.2017г.
на Министъра на МВР, приета като доказателство по делото, се установява
материалната компетентност на издалия АУАН, а именно: - т.1.5 на всички
полицейски органи на областните дирекции на МВР и районните управления да
издават АУАН по ЗМВР.
Извършено е
по искане на жалбоподателката
приобщаване към доказателствения материал по делото на изискания от ТВ „***“
– *** необработен и заснет от екип на същата ТВ видеоматериал - заснети кадри
от 22.07.2018г. във връзка със събитието на посочената дата на КПП-то,
представен на DVD с надпис „Кози ***, с.***, 22.07.“ /поставен в плик на л.55
от делото/ ведно с придружително писмо от 11.03.2019г. на координатора на ТВ“***“-***
Д.К., предявен на страните в проведеното на 12.03.2019г. о.съд.заседание чрез
възпроизвеждането му на компютърното устройство, находящо се в съдебната зала на
съда. Във връзка с така приобщения по делото видеоматериал е допуснато
изслушване на комплексна видео- и звуко- техническа /видеофоноскопска/
експертиза със задача – възпроизвеждане на хартиен носител на видео-кадрите
и звуко-записа от следните два файла от техническия носител /диска/ - файл
00010 и файл 00017, относими и касаещи процесното административно деяние -
предмет на атакуваното от жалбоподателката НП, както и да се даде заключение по
възможност относно часа на кадрите на посочените два файла, както и дали е
имало манипулация по същите. Изготвеното от назначените от съда вещи лица – Ф.Т.
и В.В. - и двамата експерти при НТЛ към ОДМВР-***, вписани в списъка на вещите
лица при ОС-***, изслушано в хода на провелото се на 13.05.2019г.
о.съд.заседание, заключение, се възприе от съда за компетентно и обективно и
като неоспорено се приобщи по делото. От същото се установява, че на приобщения
по делото DVD-R диск марка
"ЕМТЕС", с ръкописен надпис върху него „кози *** с.*** 22.07" при отварянето на папката
се установени 27 видеофайла, означени като 00000.MTS до 00026.MTS, които са
заснети на 22.07.2018г. за времето от 10:07 часа до 14:23 часа. Обект на
изследване съобразно задачата на експертизата са следните два прегледани от
вещите лица файла: - файл с номер 00010 с размер 712МВ, резолюция 1920x1080pixels и скорост 50
кадъра/сек., който е заснет на 22.07.2018г. във времевия интервал от 10:17:57 часа до 10:21:29 часа
и е с продължителност 3 минути и 32 секунди, като записът е със звук и - файл
с номер 00017 с размер 947МВ, с резолюция 1920x1080pixels и скорост 50
кадъра/сек., който е заснет на 22.07.2018г. във времевия интервал от 10:24:26 часа до 10:29:08 часа
и е с продължителност 4 минути и 42 секунди като записът е със звук.
Констатирано е, че записите са направени на дневна светлина при слънчево време,
датата и часа са вкопирани в плеъра, но не се извличат във фотокопията. Вещите
лица са констатирали, че кадрите в записите протичат последователно в
хронологично отношение, без прекъсвания на таймера и фразите на хората. В
заключението си експертите са установили, че на кадрите от процесните два
файла, присъства лице от женски пол, облечено в бяла роба с фолклорни мотиви,
което се представя като М.Х.Д., което има претенции да премине през полицейски
кордон на път като освен нея се вижда полицейски кордон и поставен напряко на
пътя полицейски автомобил, както и странични хора: мъже и жени, една част от
които държат микрофони и камери. Кадри от заснетите видеозаписи и разговори
между лицата са извлечени на хартиен носител в приложен към заключението
фотоалбум, представени по ред на файловете, като разговорите са поставени под
снимките, илюстриращи отделни кадри от записите. При изслушването на заключението
на вещите лица в хода на провелото се на 13.05.2019г. о.с.заседание, експертите
Т. и В. заявявайки, че го поддържат, сочат, че не възприемат файловете като
манипулирани, тъй като двата файла – обект на експертизата, при преглеждането
им, времето тече непрекъснато, последователно като логично се развива
действието, няма прекъсване и и прескачане на кадрите. По отношение на
възведения под снимковия материал звукозапис в.лице В. сочи, че по правило е
пресъздаден така както е чут и не са нанасяни каквито и да е корекции по
отношение на правоговора и правописа.
Така
изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда, кореспондира с
възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП. Същата, съдът изведе въз
основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на
настоящото производство и от извършените процесуално-следствени действия –
проведени очни ставки между свидетеля Х.М. и свидетеля Р.Д. и между свидетеля Х.М.
и свидетеля И.И..
Прави впечатление, че ангажираните по делото гласни доказателства формират
две противоречиви фактологии по случилото се на инкриминираната дата, време и
място. Първата група свидетели, ангажирани от АНО в лицето на свидетелите М., Й.
и С. излагат версия напълно кореспондираща с възведената в обстоятелствената
част на АУАН и в НП фактическа обстановка, както и по отношение на процедурата
и съставянето на акта. Втората група свидетели, ангажирани от жалб.Д. в
лицето на свидетелите Д. и И., за които се установи, че са били очевидци,
излагат в показанията си фактология, която противоречи на версията на св.М. като
разпитаният по делото полицейски служител – очевидец на деянието, единствено
досежно категоричността в заявеното от свидетелите Д. и И. за липса на издаване
на каквото и да е полицейско разпореждане и предупреждение, отправено спрямо
жалбоподателката, както и отричане на каквото и да е поведение и действия,
осъществени от спътницата им Д., с които е възпрепятствала и пречела на
полицейските служители на КПП-то с.*** *** да изпълняват служебните си
задължения. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Д. и И., тъй като
съпоставени с цялостно изяснената фактическа обстановка по делото, показанията
им се явяват изолирани, неподкрепени с други данни и противоречащи на
останалите доказателства, поради което и съдът не би могъл да ги ползва при
постановяване на решението. Твърденията на двамата свидетели, че както те, така
и жалб.Д. не са били запознати със съдържанието на Заповедта на БАБХ, въз
основа на която полицейските служители осъществяват пропусквателен режим на
изграденото КПП-с.*** ***, че тя не им е била представена и не им е разяснено
от кой орган изхожда и какво гласи, както и че липсва отправено към
жалбоподателката полицейско разпореждане, не кореспондират нито със събраните
други гласни доказателства, нито с веществените такива, както и със
заключението на комплексната видео- и
звуко-техническа /видеофоноскопска/ експертиза.
Свидетелските показания на тримата
свидетели - полицейски служители – М. /актосъставител/, Й. и С. /и двамата свидетели по съставянето на акта/, са безпротиворечиви по отношение на
относимите основни факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки един
от тях действия и поведение на жалбоподателката, като съдът съпоставяйки ги
едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени
доказателства, ги приема за достоверни, обективни, логични и последователни,
открояващи се с необходимата еднопосочност, безпротиворечивост и подчертана
убедителност, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по
делото доказателствен материал. Всеки един от тези трима свидетели изложи преките си възприятия, като показанията на свидетелите Й. и С. са
съотносими към изпълнената
административна процедура по съставянето на АУАН, осъществената комуникация между тях
и нарушителя, поведението му към този момент, а показанията
на св.М. като очевидец на инкриминираното адм.деяние касаят именно оспорената
от жалб.Д. с жалбата й фактология по случилото се на 22.07.2018г., като същите
кореспондират в пълна степен както с възприетото от съда при възпроизвеждане на
файловете от приобщения по делото необработен видоематериал, изискан от ТВ «***»***,
представен на технически носител - DVD-R диск марка "ЕМТЕС",
така и със заключението на вещите лица по комплексната видео- и звуко-техническа
/видеофоноскопска/ експертиза, съдържаща фотоалбум със снет на хартиен носител
звук на два файла - файл 00010 и файл 00017, касаещи
процесното административно деяние. В подкрепа на
тези именно гласни доказателства са и приобщените към доказателствената
съвкупност по делото писмени доказателства, приложени към АНП, посочени и
анализирани по-горе, а именно - приложената по делото
административно-наказателна преписка по атакуваното НП, съдържима следните
писмени източници: - в оригинал - НП № 678/30.07.2018г. на Началника на РУ – Елхово,
АУАН № 678/22.07.2018 г. и докладна записка от мл. експерт Х.С.М., копие от - Заповед
№ РД11-1392/21.07.2018г. на Изп. Директор на БАБХ и Заповед №
8121з-1089/25.08.2017 г. на Министъра на МВР, изисканите от
съда в хода на съдебното дирене по настоящото АНД - справка рег. № 10133/19.11.2018г. от
Дирекция „Зонално жандармерийски управление“ - Варна и писмо изх. № от дата
26.11.2018г. на БАБХ ведно с приложени към него Заповед № РД 11-1349 от
18.07.2018г. и Заповед № РД 11-1245 от 10.07.2018г. и двете на Изп. Директор на
БАБХ.
От така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в
законоустановения седмодневен срок /видно от разписката за получен от
жалбоподателката препис от наказателното постановление – лично на 03.09.2018г.
и от датата на депозиране на жалбата пред административно-наказващият орган – на 07.09.2018г./, от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване и пред надлежния
съд – по местоизвършване на нарушението.
Съдът счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за
законосъобразност на наказателното постановление от процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото
производство, съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, които да са основание за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален закон.
Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките
на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.57 ал.1 от ЗМВР и
чл.47, ал.1, б.”а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.267 от ЗМВР. Съгласно чл.57 ал.1 от ЗМВР полицейски органи са органите на Главна дирекция „Криминална полиция”,
Главна дирекция „Охранителна полиция”, Главна дирекция „Гранична полиция”,
Областните дирекции, Специализирания отряд за борба с тероризма, Дирекция
„Сигурност на Министерството на вътрешните работи” и звената „Общинска
полиция”, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл.6 ал.1 т.1 – 3, 6
и 7. Съгласно чл.42, ал.3 и ал.5 от ЗМВР, към областните дирекции на МВР могат
да се създават звена с по-нисък ранг, като районните управления, чиито райони
на действие се определят със заповед на министъра на вътрешните работи според
състоянието на престъпността и на обществения ред. При приложимата
законодателна уредба, съдът приема, че в конкретния случай актът за
установяване на административно нарушение е съставен от св.Х.М. – на длъжност „ВПД Мл.ПИ“
при РУ-Елхово към ОДМВР-гр.***, или несъмнено оспореният АУАН е издаден от полицейски
орган по смисъла на закона, т.е. издалият АУАН №678 от 22.07.2018г. св.М. на
посочената длъжност при РУ - Елхово към ОД на МВР - ***, е компетентният за
издаването му орган. Съдът намира, че посоченият процесен АУАН е издаден и в
съответствие с териториалната компетентност на органа - мл.експ.Х.М. *** към ОД
на МВР, който действа на територията на РУ - Елхово при ОД на МВР-***, в чийто
район жалб.Д., след надлежно предупреждение, съзнателно е пречила на
полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба. В този смисъл
наведеният в жалбата довод, че АУАН №678 от 22.07.2018г. е съставен от
некомпетентен орган, тъй като е следвало да бъде посочена изрично Заповедта,
която го оправомощава да издава актове по ЗМВР, е неоснователен.
По възведените от жалбоподателката в жалбата й
възражения, съдът намира, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административно-наказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на жалб.Д. и да са основания за незаконосъобразност и отмяна на атакуваното НП. АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН. В случая в обстоятелствената част на приложения към АНП акт за установяване
на административно
нарушение, както и
впоследствие в издаденото въз основа на него НП се съдържа надлежно достатъчно ясно описание на
вмененото на жалб.Д. адм.нарушение, като са посочени всички елементи от
обективната страна на състава му /издаденото устно полицейско разпореждане и
предшестващото го устно полицейско предупреждение/, както и допълнителните
относими към него обстоятелства. Посочено е, че жалбоподателката е извършила
адм.деяние по чл.257 ал.1
вр.с чл.64 ал.4 от ЗМВР, като след
надлежно устно полицейско предупреждение и устно полицейско разпореждане да не
прави опити за преминаване пред изграденото КПП в с.*** ***, и да освободи
платното за движение във връзка със Заповед №РД11-1392/21.07.2018г. на БАБХ,
категорично е отказала и със своите действия съзнателно е продължила да пречи
на полицейските органи да изпълняват задълженията си по служба. Изнесените по
този начин в АУАН и в НП факти, задоволяват законовото изискване за пълно, точно и ясно описание на
нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. В акта и в НП е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя
–трите имена, ЕГН. Предвид на това, с оглед както на съдържанието на
акта и на НП, които съдът намира за отговарящи на изискванията на чл.42 и чл.57
от ЗАНН, тъй като в тях са налични в пълнота изискуемите реквизити, така и
предвид на придружаващата ги изрично
посочена в тях издадена от Изпълнителния директор на БАБХ Заповед
№РД11-1392/21.07.2018г., възвеждаща пропускателен режим през изграденото КПП-с.***
*** и ограничаваща достъпа на лица и ППС, с изключение на изрично посочените в
нея /част I т.1-8/, за неоснователни се възприеха твърденията на жалбоподателката, че не е
изяснена фактическата обстановка. По този начин е осигурена възможност на нарушителя
да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си.
Досежно
материалноправната законосъобразност,
настоящият съдебен състав прецени процесното НП за издадено в съответствие с
материалния закон.
Разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗМВР
предвижда ангажиране на административно-наказателната отговорност на лице,
което не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на
функциите му в случаите, когато то не представлява престъпление, с налагане на
наказание от 100 до 500 лева. Според ал.4 на чл.64 от ЗМВР
"разпорежданията на полицейските органи са задължителни за изпълнение,
освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление...".
В акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление е описано даденото от
полицейския орган разпореждане към лицето /адресата на акта и НП - жалб.М.Д./ -
да не прави опити за преминаване на изграденото КПП в с.*** *** и да освободи
платното за движение. Това разпореждане попада в кръга на правомощията на
полицейския служител. Общата разпоредба на ал.1 на чл.64 от ЗМВР установява
изискване за издаване на разпорежданията в писмена форма. Издаването на
разпореждания от полицейските органи в устна форма или чрез действия е
предвидено в ал.2 на чл.64 от ЗМВР наред с писмената форма, като законът
поставя за тях допълнителни изисквания. Устното разпореждане предполага
невъзможност за издаването му в писмен вид, съгласно ал.2 на чл.64 ЗМВР. В
конкретната хипотеза, предвид установените обстоятелства, изискващи незабавна реакция
от органите на реда, настоящият съдебен състав намира, че устно даденото
разпореждане е съобразено с разпоредбата на ал.4, предл.първо на чл.64 ЗМВР.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че
към жалбоподателката са отправени неколкократни предупреждения да се отдръпне
настрани, да не прави опити да навлиза зад линията на КПП-то. Разяснено й е, че
с това си действие пречи на изпълнението на служебните задължения на
полицейските органи, произтичащи както от ЗМВР, така и в частност от разпореденото
със Заповед № РД 11-1392/21.07.2018г. на Изпълнителния директор на БАБХ, като е
предупредена, че ще бъде задържана. Въпреки това жалб.Д., твърдейки, че като
Председател на Фондация „***“ имала право да влезе в селото, за да извърши
обществен контрол на начина на извършване на евтаназията на животните, отказала
да изпълни отправените устни полицейски
разпореждания и се опитала да премине, като при поредния опит за преминаване от
нейна страна и след изрично запитване от полицейския орган отказва ли да
изпълни отправеното устно полицейско разпореждане, и утвърдителен отговор за
отказ да се изпълни разпореждането, да се отдръпне и да не пречи на
изпълнението на служебните задължения на полицейските служители, е последвало задържането
на Д., като са поставени белезници на ръцете й и съответно впоследствие е
конвоирана до РУ - Елхово. В случая, с оглед така установените факти, е
очевидна невъзможността за даване на писмено разпореждане, поради което то е
отправено устно, при това в съответствие с нормата на чл.64, ал. 2, ЗМВР -
смисълът му е бил напълно разбираем за жалбоподателката, като тя категорично е
отказала да изпълни разпореждането (видно от необработените кадри на представения и приет
като доказателство по делото видеоматериал, заснет от Телевизия „***“ - файлове
с №00010 и с №00017 от 22.07.2018г. от 10.21
часа и от 10.29 часа с продължителност съответно - 3 минути и 32 секунди и 4
минути и 42 секунди). Издаденото устно полицейско разпореждане след отправено предупреждение към жалб.Д.
на инкриминираната дата, време и място, е било задължително за нея, при
действието на императивната разпоредба на ал.4 на чл.64 от ЗМВР, като се
установи, че същото не е изпълнено, тя не е преустановила опитите си да премине
през импровизираното КПП, както и не е освободила платното за движение. С други думи, доказателствата по
делото установяват както факта, че на инкриминираната дата - на 22.07.2018г.
полицейските служители са осъществявали служебни функции, така и факта, че на
същата дата жалбоподателката съзнателно и директно е препятствала полицейските
органи да изпълнят задължението си по служба, произтичащо от разпореденото със
Заповедта на Изп.директор на БАБХ. С оглед на установените обстоятелства, съдът
приема, че при издаване на оспореното НП АНО е съобразил относимите за казуса
факти, поради което твърдението за постановяването му в нарушение на
материалния закон се явява недоказано.
Неизпълнението на разпореждането
е описано в АУАН и възпроизведено в НП достатъчно прецизно и конкретно, за да
позволят на санкционираното лице да разбере срещу какви факти следва да
организира защитата си. Поради това за неоснователно се възприе възражението релевирано в
жалбата, че не е налице с оглед описаното в НП нарушение каквото и да е
полицейско предупреждение, както и полицейско разпореждане, което да подлежи на
изпълнение и то да е разбираемо за адресата.
Предприетият от жалб.Д. последващ
опит да премине през кордона от служители на МВР и неосвобождаването по този
начин от нейна страна на пътното платно при условията на издадено полицейско
разпореждане за преустановяване на опитите й за преминаване на изграденото КПП
и за освобождаване на платното за движение, представлява съзнателно действие,
което препятства осъществяването на контролните и превантивни функции,
възложени от ЗМВР на полицейските служители и в частност на възведените с
нарочната приложима с оглед на конкретната обстановка и ситуация Заповед №РД11-1392/21.07.2018г. на Изпълнителния директор на БАБХ,
правомощия на органите на МВР да оказват съдействие за ограничаване на
движението на лица и на превозни средства на територията на предпазната зона
съобразно предприетите мерки във връзка с ограничаване разпространението на
болестта „чума“ по дребните преживни животни, установена в животновъдни обекти,
намиращи се на територията на с.*** и гр.*** през инкриминирания период от
време - м.юли 2018г.
В допълнение съдът намира за необходимо да отбележи,
че ирелевантно е обстоятелството, че като представител на Фондация „***“ не би следвало
да се ограничава достъпа на жалб.Д. зад линията на КПП-то. Това обстоятелство само по себе
си не е установено по делото. Представено е Удостоверение №003 от 11.06.2014г.,
което удостоверява единствено,
че Фондация „***“ е вписана в Централния регистър на юридическите лица с
нестопанска цел към Министерство на правосъдието, за осъществяване на
общественополезна дейност. От него по никакъв начин не се установява на жалбоподателката
да са възложени каквито и да е функции по представителство на фондацията, но
дори и да се приеме, че както тя посочва в жалбата си, е Председател на
фондацията и че заради този факт има право да влезе в селото, твърдението,
че Заповед №РД11-1392/21.07.2018г. на Изпълнителния директор на БАБХ е
незаконна и същата не й е представена за запознаване, не осигурява законова
възможност да осъществява действия, с които да пречи на полицейските органи да
изпълнят разпореденото им с тази заповед. Видно от изрично посочения в
процесната Заповед на Изп.директор на БАБХ списък на лицата, търговците и
органите, които имат достъп до територията на 3 км. предпазна зона и от
констатираното от св.М. като полицейски орган, че жалб.Д. не е от кръга на
лицата, посочени в заповедта като имащо достъп, правилно полицейските служители
не са я пропуснали през изграденото КПП-с.*** ***.
За ирелевантно се прецени и
възражението на жалбоподателката, че както на нея, така и на спътниците й не е
била предоставена посочената Заповед на Изп.директор на БАБХ, за да се
запознаят с нея. Правомощията на полицейските органи са изрично уредени в ЗМВР
и в същите не е възведено задължение да запознават и представят на физическите
лица публично оповестени актове на други органи и интитуции. Но въпреки това в
случая се установи, че както св.М. в района на самото КПП е запознал устно
жалбоподателката със съдържанието на Заповедта на Изп.директор на БАБХ, така и
впоследствие въз основа на показанията на св.Й. се установи, че при съставянето
на АУАН в сградата на РУ-Елхово, той лично отново е запознал жалб.Д. със същата
Заповед, като й представил копие от същата.
Предвид гореизложеното се
възприе, че изложените в АУАН и в обжалваното НП факти установяват нарушение на
ал.4 предл.първо на чл.64 от ЗМВР, поради което настоящият съдебен състав
намира за доказан обективния и субективен състав на разпоредбата на чл.257,
ал.1 вр.с чл.64 ал.4 от ЗМВР, послужила като основание за АНО да наложи санкцията
с атакуваното НП.
При определяне размера на санкцията, съдът намира, че
АНО е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства на
нарушителя, като е наложил наказание в предвидения минимум. Съгласно чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено
в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 100 до 500 лв. С
атакуваното наказателно постановление на жалбоподателката М.Д.
за нарушението по чл.64 ал.4 от ЗМВР е
наложена на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР глоба в
минимален размер от 100.00 лева, която санкция според съда съответства на тежестта на извършеното нарушение, подбудите за извършването му, както
и на смекчаващите отговорността обстоятелства. Така наложеното с обжалваното НП наказание за вмененото на жалбоподателката адм.деяние, съдът намира за целесъобразно по смисъла на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели
на административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
Съдът намира, че случаят не може
да се квалифицира като "маловажен", доколкото не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от други подобни случаи, точно
обратното. Установените по делото факти не
сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на
деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните
нарушения от този вид. Настоящият състав с оглед естеството на адм.нарушение и
спецификата на случая, както и изхождайки от реализираното от жалбоподателката
провокативно и дръзко поведение спрямо служителите на МВР, изпълняващи
служебните си функции, приема, че не са налице основанията за прилагане на чл.28
от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административно - наказателна отговорност. По посочените
съображения наказващият орган като не е приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил
закона.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че в случая са спазени всички изисквания на материалния и
процесуален закон, поради което атакуваното от жалбоподателката наказателното постановление, следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно издадено.
При този изход на делото съдът счита, че по смисъла на
чл.84 от ЗАНН вр.с чл.189 ал.3 от НПК жалбоподателката следва да бъде осъдена
да заплати по сметка на РС – Елхово направените в производството разноски в
размер на 191.22 лв., представляващи заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещите лица по назначената комплексна видео и
звуко-техническа експертиза, както и държавна такса от 5.00 лева при издаване
на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно Наказателно постановление № 678 от 30.07.2018 година, издадено от К.
Г. К. - Началник на РУ-Елхово, оправомощен със Заповед №
8121р-1098/25.08.2017г., с което на М.Х.Д. /М. Д./, с ЕГН **********,
с адрес ***, с посочен в жалбата й съдебен адрес за призоваване и
връчване на съобщения – гр.***, ул.“***“ №*, ет.*, адв.к-ра №** чрез адв.Д.Р. ***,
е наложено административно наказание на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР – глоба в размер на 100.00 лева за извършено административно нарушение
по чл.257 ал.1
от ЗМВР вр.с чл.64 ал.4 от ЗМВР.
ОСЪЖДА М.Х.Д. /М. Д./, с ЕГН **********,
с адрес ***, с посочен в
жалбата й съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения - гр.Русе, ул.“***“
№*, ет.*, адв.к-ра №** чрез адв.Д.Р. ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово
направените по делото разноски в размер
на 191.22 /сто деветдесет и един
лева и двадесет и две стотинки/ лева, както и 5.00 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред ***ски административен съд чрез Елховски районен съд по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/М. Кирова/