№ 1700
гр. Варна, 03.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501805 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх. №
289 426 /02.06.2021г., подадена от „Водоснабдяване и канализация – Варна“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Прилеп“ 33, представлявано от Валентин Вълканов – управител, срещу
Решение № 261 561 / 11.05.2021г., постановено по гр.д. № 9392 / 2020г. на
ВРС, 25 с-в, в неговата цялост, с което е отхвърлен предявеният от
„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК: ********* срещу В. АТ.
П., ЕГН: **********, с адрес гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“ бл.18,
вх.5, ап.85, иск с правно основание чл.422 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца заплащането на
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
№1846/18.05.2020г. по ч.гр.д. №4691/2020г. по описа на ВРС, дължими за
ползвани и незаплатени ВиК услуги за обект, находящ се в гр. гр.Варна,
ж.к.“Владислав Варненчик“ бл.18, вх.5,ап.85 с абонатен №1277662 по
издадени фактури за периода 26.07.2018г. до 16.01.2020г., както следва :
сумата от 311.49 лева, представляваща главница за периода 19.06.2018г.
до 15.01.2020г.; сумата от 15.99 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата, дължима за периода 26.08.2018г. до 12.03.2020г., ведно със
законната лихва забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 15.05.2020г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано, както
и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Неправилно съдът бил приел, че не било установено ответникът да е
потребител на ВиК услуги за сочения обект. Съгласно разпоредбата на чл.14,
ал.1 от ЗМДТ (в действащата към 1998г. редакция) за придобитите имоти
собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок данъчната служба
1
по местонахождението на имота, като подава данъчна деклерация. В
данъчната декларация е посочено, че процесното жилище има двама
собственици при равни квоти-Вяра Бойчева П. и В. АТ. П. и че имотът е
придобит от тях въз основа на нотариален акт от 16.07.1979г. Съгласно
разпоредбата на чл.14, ал.7 от ЗМДТ-подадената декларация от един
съсобственик ползва и останалите съсобственици. Ето защо, счита
решаващият извод на първоинстанционния съд за неправилен и в
противоречие с материалния закон-ЗМДТ. Информацията, съдържаща се в
данъчната декларация, е в унисон с другите писмени доказателства-справка за
недобора на частен абонат 1277662, в която като титуляр на партидата е
вписан именно В. АТ. П.. Други лица никога не са били вписвани като
потребители, нито са били извършвани корекции или служебно прехвърляне
на тази партида. Счита, че са налице официални писмени документи, които
установяват по безспорен начин, че П. притежава правото на собственост
върху водоснабдения недвижим имот, находящ се в гр.Варна,
жк.Вл.Варненчик бл.18, вх.5, ап.85, считано от 1979г., съответно има
качеството потребител и за него съществува задължението да заплаща цената
на ползваните В и К услуги в жилището. Моли съда да отмени решението,
като постанови ново, с което да уважи исковете и за присъждане на
разноските за двете инстанции.
След подаване на въззивната жалба, на 07.06.2021г., е починал
ответникът В. АТ. П., ЕГН: **********.
С молба с вх. No 26388 / 20.12.2021г., въззивникът е посочил
наследниците на починалия ответник - Б. В. АТ., ЕК. В. П. и Б. В. АТ., като в
резултат на настъпилото правоприемство всеки един от тях следва да
отговаря за една трета от общото задължение или по 103,83 лв. –
представляваща главница за периода 19.06.2018г. до 15.01.2020г., ведно
със законната лихва забава върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 15.05.2020г. до окончателното изплащане и сумата от
по 5.33 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, дължима
за периода 26.08.2018г. до 12.03.2020г.,
С определение No 42 / 06.01.2022г. са конституирани, на осн. чл.227 вр.
чл. 230 ал.2 от ГПК, като страни в производството на мястото на починалия
на ответник/въззиваем/ В. АТ. П., ЕГН **********, наследниците му: 1/ Б. В.
АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.“Радецки“ 9, вх. 2, ап.4; 2/ ЕК. В.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Стенка Разин“ 16 и 3/ Б. В. АТ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, жк. Владислав Варненчик, бл. 18, вх. 5,
ап.85, като със същото определение е разпоредено и да се връчат преписи от
въззивната жалба на всеки от наследниците и да им се предостави
възможността в двуседмичен срок от получаването да подадат отговор.
2
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемите страни Б. В. АТ. и ЕК. В. П., действащи чрез адв. К.С..
Оспорват въззивната жалба като неоснователна. Твърдят, че за наследодателя
им не се установява да има качеството на „потребител“. Сочат, че с
декларацията, подадена от друго лице и със справка за недобора не можело
да се установи качеството „потребител“ на ВиК услуги. Със сочения във
въззивната жалба нотариален акт от 16.07.1979г. единствено Вяра Бойчева П.
била придобила недвижимия имот в замяна на отчужден неин личен имот за
мероприятия по ЗТСУ. Налице била преклузия както за нови твърдения, които
се излагали във въззивната жалба, така и за събиране на доказателствата, с
които страната е могла да се снабди своевременно. Молят съда да остави без
уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение,
както и да присъди разноски за въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия Б. В. АТ., действащ чрез назначения му особен представител –
адв. М.Д. Ц.. Оспорва се изцяло въззивната жалба. Сочи, че мотивите на
първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни. Декларацията по
чл. 14 ЗМДТ, на която се позовавал възизвникът нито било годно, нито било
достатъчно доказателство, което да установи твърдените от въззивника факти
и обстоятелства относно потребителя на В и К услуги в процесния имот.
Изобщо ищецът не бил установил дали жилището действително е било
обитавано от някого и имало ли е реално потребление на вода в релевантния
за спора период. Ищцовото дружество, въпреки че носи доказателствена
тежест за това, не установило в процеса основанието на предявените
претенции, а именно съществуване на вземането, следствие действително
потребено количество или служебно начисляван разход за вода. Ищецът не
бил установи, че е спазил задълженията си, произтичащи от чл.23 и чл.24 от
Общите условия на „В и К Варна“ ООД, тъй като не се била изяснила
причината, поради която служебно е отчитан водомерът. Моли се за
отхвърляне на подадената въззивна жалба и за потвърждаване на
постановеното решение като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК.
Жалбоподателите не се позовават на процесуални нарушения във
връзка с доклада по делото, не се констатира необходимост въззивната
инстанция да поправя служебно процесуални нарушения, доколкото спорът е
от естество, при което служебното начало да има превес над диспозитивното
и състезателното начало / ответникът се ползва с потребителска закрила/, не е
налице и хипотеза, в която да се налага обезпечаване на правилното
3
приложение на материална норма.
Не са направени доказателствени искания.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 289 426 /02.06.2021г., подадена от
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ 33, представлявано от Валентин Вълканов – управител,
срещу Решение № 261 561 / 11.05.2021г., постановено по гр.д. № 9392 / 2020г. на ВРС, 25 с-
в, в неговата цялост, с което е отхвърлен предявеният от „Водоснабдяване и канализация-
Варна“ ООД, ЕИК: ********* срещу В. АТ. П., ЕГН: **********, с адрес гр.Варна,
ж.к.“Владислав Варненчик“ бл.18, вх.5, ап.85, иск с правно основание чл.422 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
заплащането на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
№1846/18.05.2020г. по ч.гр.д. №4691/2020г. по описа на ВРС, дължими за ползвани и
незаплатени ВиК услуги за обект, находящ се в гр. гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“
бл.18, вх.5,ап.85 с абонатен №1277662 по издадени фактури за периода 26.07.2018г. до
16.01.2020г., както следва : сумата от 311.49 лева, представляваща главница за периода
19.06.2018г. до 15.01.2020г., ведно със законната лихва забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 15.05.2020г. до окончателното изплащане, и
сумата от 15.99 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за
периода 26.08.2018г. до 12.03.2020г ., при условията на настъпило правоприемство
поради смърт на ответника на 07.06.20221г. в хода на производството, след подаване на
въззивната жалба и заместен от наследниците - 1/ Б. В. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул.“Радецки“ 9, вх. 2, ап.4; 2/ ЕК. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Стенка Разин“ 16 и 3/ Б. В. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, жк. Владислав
Варненчик, бл. 18, вх. 5, ап.85, като всеки от тях отговаря до размера от по 1/3 от посочените
в решението суми или от по 103,83 лв., представляваща главница за периода 19.06.2018г.
до 15.01.2020г., ведно със законната лихва забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 15.05.2020г. до окончателното изплащане и по 5,33 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за периода 26.08.2018г. до
12.03.2020г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.05.2022г. от
14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
4
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ
към Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4
/сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към
координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33
62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в
случай на постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5