№ 76
гр. Харманли, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
в присъствието на прокурора П. Н. П.
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20215630100554 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.2б ал.1 т.3 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди вр. чл.6 ал.1от ЕКПЧОС.
В исковата молба се твърди, че ищеца „Екип МГ“ ООД ЕИК **** гр. гр.
Харманли е собственик на лек автомобил марка Ауди А4 с peг. № *****, рама № ****, който
бил предаден на 20.ІІ.2013г. и бил веществено доказателство по досъдебно производство -
ЗМ № 1268/2013г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 12221/2013г. по описа на СРП.
Досъдебното производство и към датата на предявяване на исковата молба било висящо
като не бил установен извършител и делото се водило против неизвестен извършител. По
производството не било установено категорично, че автомобилът е обект на престъпно
деяние, наказуемо съгласно Наказателния кодекс. Не бил установен и друг собственик на
автомобила.
Твърди се, че повече от 7години, поради бавното и мудно разследване и лошата
организация на същото, дружеството било лишено от собствеността и ползването на
автомобила. Той се обезценил и амортизиран в резултат на лошите условия на съхранение и
поради това, че не е в движение, като на практика бил унищожен и съсипан. От това
ищцовото дружество търпяло сериозни имуществени загуби и вреди. Поради това, че не
може да ползва автомобила дружеството се наложило да закупи друг автомобил, което
довело до неоправдани разходи, напрежение и неудобства.
Проц. представител счита че срокът за разследване повече от седем години
надхвърля всички разумни срокове за провеждане на такова разследване и за разглеждане на
делото. По делото не било осъществявано ефективно ръководство и контрол, което довело
до необосновано забавяне на производството и до необосновано задържане на процесния
автомобил.
Твърди се, че ищецът многократно подавал молби завръщане на автомобила, но
същият и до момента не бил върнат. Подавани били и жалби и сигнали за необоснованото
забавяне на производството до по-горестоящите прокуратури, но и това не довело до
никакъв резултат и разследването не било ускорено, като и от тях не са предприети никакви
конкретни и резултатни действия. Това е увеличило създаденото напрежение, притеснения и
1
неудобства.
В исковата молба са изложени съображения , че всяко незаконно задържане на
предмет, иззет като веществено доказателство по наказателното производство,
рефлектирало неблагоприятно в неимуществената сфера на лицето, лишено от
възможността да се ползва от него. Изземването на автомобила било свързано с много
неудобства, притеснения и отрицателни емоции. Дружеството било принудено да ползва
автомобили на трети лица. Наложило се отделяне средства да закупуване на нов автомобил,
въпреки наличието на такъв.
Сочи се че в продължителни периоди от време по делото нямало реално
извършвани никакви процесуално-следствени действия с или по лекия автомобил. За
периода от повече от седем години нямало никакво реално развитие по досъдебното
производство. Фактическа и правна сложност на делото не било особено висока, като и
трите назначени по него експертизи, прочитане на компютъра на автомобила при добра
организация на разследването могли да бъдат извършени в рамките най-много на шест
месеца.
От друга страна поведението на ищеца било безупречно, като всички негови
действия били напълно в съответствие с принципа за добросъвестно упражняване на права и
в тази насока от него не били създавани никакви затруднения.
Поведението на властите-прократурата и на органите на досъдебното
производство, които изпълняват указанията на прокурора, и за действията на които той
следи, в случая било особено укоримо, и в тази връзка следвало да се изхожда от
разбирането, че държавата е длъжна да организира системата си по начин, че да не засяга
правата на гражданите и юридическите лица.
В исковата молба се твърди, че забавянето се дължало на поведението на
властите и по-конкретно: забавяне на досъдебното производство, лоша организация и
планиране на разследването, несвоевременно предоставяне на заключения от вещите лица,
дълги периоди на бездействия, недобра организация, недобра координация между органите
на прокуратура и полиция, необосновано спиране на производството за много дълги
периоди от време и др. Всичко това подкопавало доверието в правосъдието и водило до
загуба на доверие в институциите и правен нихилизъм. Като допълнителен елемент при
преценката на дължимото обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ следвало да е и обсъждане на
въпроса за значението на делото за жалбоподателя, което било особено важно, тъй като го
лишавало от законово гарантираното му право на свободно упражняване на правото му на
собственост и му причинявало и допълнителни имуществени вреди-обезценяване на
автомобила и силно влошаване на неговото техническо състояние, външен вид и годност.
Сочи се, че общоизвестно било с колко се намаляла стойността на един
автомобил с всяка година и какво се случвало се него когато не е в движение и не се
поддържа: унищожаване на гумите, на акумулатора, поява на ръжди, и т. н. В същото време,
ищецът бил длъжен ежегодно да плаща и плаща данък на това негово превозно средство за
производство, в размер на няколко хиляди лева за периода в който е лишен от правото и
възможността да го ползва. Следвало да се им предвид, че наказателните дела по-принцип
изискват много по-голяма експедитивност. С оглед добросъвестността на ищеца и
съществуващата презумция, че държавата е длъжна да организира системата си по начин, че
да не засяга правата на гражданите и юридическите лица, воденето на наказателно
производство в продължение на повече от седем години срещу неизвестен извършител, без
да са налице достатъчно и категорични данни, дори каквито и да е данни, за престъпление и
неправомерно въздействие върху автомобила е прекомерно.
Проц. представител счита, че всеки държавен орган има задължение за
извършва процесуални действия в разумен срок, като никакво позоваване на трудности от
различен характер не можело да оправдае проблем по отношение на прекомерната
продължителност на производствата.
В исковата молба е посочена и съдебна практика относно процесуалната
легитимация по предявения иск (Решение № 206 от 26.ІІІ.2019г. по гр.д. № 4762/2017г., г.к.
III ГО. на ВКС , Решение на ВКС, IV ГО, по гр. д. № 5120 по описа за 2017г.).
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република
България да заплати на ищеца на основание чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 6 ал. 1 от
ЕКПЧОС, сумата 7000лв. - представляваща неимуществени вреди причинени от нарушено
2
право на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство - ЗМ №
1268/2013 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 12221/2013 г. по описа на СРП, по което на
20.ІІ.2013г. е иззет като веществено доказателство лек автомобил марка Ауди А4 с рег. №
*****, сив металик, рама№ ****, закупен и регистриран от ищеца, ведно със законната
лихва от предявяване на иска.
Претендира се присъждане на разноските по делото.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от прокурор при РП-
Хасково - П.П., в качеството и на процесуален представител на Прокуратурата на Р.
България. В отговора е застъпено становището, че предявения иск е недопустим,
неоснователен и недоказан, като се оспорва изцяло по основание и размер.
По отношение на допустимостта на исковата претенция, представителя на
ответника счита, че в законодателството липсвала възможност която да допуска в полза на
юридически лица да бъдат присъждани обезщетения за неимуществени вреди. Това
законодателно разрешение било свързано със самия характер на неимуществените права,
засегнати от извършено правонарушение. Резултат от това нарушение било засягането на
психическата сфера и/или физическото здраве на пострадалото лице, което се обективирало
в претърпени болки и страдания, душевни терзания, отрицателни емоции, срам, страх и т.н.
Юридическите лица нямали физическо здраве и психика, поради което не можели и да
търпят болки и страдания. Тяхната самостоятелна правосубектност била уредена
законодателно с друга цел.
С отговора на исковата молба се оспорва обстоятелството, че лек автомобил
марка „Ауди А4“ с рег.№ **** е собственост на ищцовото търговско дружество.
Оспорват се изнесените в исковата молба твърдения, че вследствие на
продължителното водене на наказателното производство, в неговата досъдебно фаза, са
претърпени каквито и да е вреди, като се твърди че такива вреди реално не са претърпени.
Изложени са съображения, че за да е налице фактическия състав на
отговорността по чл.2б ЗОДОВ следвало да бъде доказано, че отказите на прокурора да
върне процесния автомобил са незаконни и че именно в резултат на тези незаконни действия
ищецът е търпял твърдените вреди.
Оспорват се твърденията, че органите на досъдебното производство
бездействали при воденето на същото. Заявява, че делото било с фактическа и правна
сложност по критериите заложени в TP 35-1990 ОСНК.
При условията на алтернативност представителя на ответника счита
предявената претенция за прекомерна.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна:
От изисканото и приобщено по Досъдебно производство № 1268 / 2013г. по
описа на 07РПУ -СДВР, пр.пр. 12221/2013г. по описа на СРП се установява, че с
Постановление от 18.ІV.2013г. на Прокурор при СРП е образувано Досъдебно производство
срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл. 345а ал.1 пр.1 от НК. Във връзка с
образуваното досъдебно производство са извършени действия по разследването: разпити на
свидетели, оглед на веществени доказателства, изготвена е експертна справка , трасологична
и технологична експертизи , приобщени са множество писмени материали.
С Постановление от 18.ІV.2013г. на прокурор при СРП е постановен първия
отказ за връщане на процесния лек автомобил марка Ауди А4 с рег. № *****, по молбата на
управителя на ищцовото дружество.
С Постановление от 13.ХІ.2013г. на прокурор при СРП досъдебното
производство е спряно на основание чл. 244 ал.1 т.2 от НПК – поради неразкриване на
извършителя на деянието.
В последствие досъдебното производство неколкократно е възобновявано и
спирано , като наред с това по депозираните от ищцовото дружество молба за връщане на
вещественото доказателство , са постановявани откази.
С Постановление от 24.ХІ.2017г. на прокурор при СРП досъдебното
производство за пореден път и спряно на основание чл. 244 ал.1 т.2 от НПК. След
3
постановяването на този прокурорския акт, действия по разследването не се извършвани.
От представените в съдебно заседание от ищцовата страна, заверени като
препис ксерокопия на документи, се установява, че на 19.V.2021г. законния представител на
ищцовото дружество е депозирал Сигнал вх. № 8622 – рег. № Ж-21-355/ 19.V.2021г. до
Инспектората към ВСС. След извършена проверка по сигнала е и изготвено Становище изх.
№ Ж- 21-355/ 08.VІ.2021г. от инспектор Стефка Мулячка. С Постановление от 14.Х.2021г.
на прокурор при СГП е отменено Постановление на ДРП от 24.ХІ.2017г. , изведено на
28.ХІ.2017г. по пр.пр. № 12221/ 2013г. по описа на СРП , като неправилно и
незаконосъобразно . Със постановлението е указано на наблюдаващия прокурор да се
произнесе по искането на инж. Г.М.Г. с правно основание чл. 111 ал.2 от НПК.
С Постановление от 22.ХІ.2021г. на прокурор при СРП, спряното наказателно
производство № 1268/ 2013г. по описа на 07 РУ- СДВР, водено срещу Неизвестен
извършител за престъпление по чл. 345 а ал.1 пр.1 от НК е възобновено и прекратено. С
постановление е разпоредено връщане на лек автомобил марка Ауди А4 с рег. № ***** ,
заедно с един брой контактен ключ за него, както Свидетелства за регистрация І и ІІ част.
В съдебно заседание , по искане на проц. представител на ищцовата страна са
допуснати и събрани гласни доказателства – разпит в качеството на свидетел на Динко
Йовчев Тървалиев и Даниела Танева Милчева. От показанията на тези свидетели се
установява, че знаят за процесния автомобил от разговори със законния представител на
дружеството Гроздан Грозев. Задържането на автомобила и образуването на досъдебното
производство се отразило доста негативно на емоционалното му състояние- станал изнервен
и раздразнителен. Когато ставало въпрос за автомобила изпадал в нервност, оплаквал се от
протакането на разследването и тромавата процедура. Тъй като дейността на фирмата
(строителен надзор и дейности по строителство), била свързана с пътувания до обекти в
различни части на страната, много често се налагало да се прави сложно логистика за
придвижването на служителите до обектите на фирмата. Наложило се закупуване на друг
автомобил, който да замести задържания. Многобройните откази автомобила да бъде върнат
допълнително изваждали Грозев от равновесие. От друга страна въпреки, че автомобила не
можел да се ползва по предназначение за него се плащали данъци. Дори бил получен фиш за
неправилно паркиране през периода в който автомобила бил задържан.
От показанията на свидетелите се установява, че когато през 2021г. автомобила
бил върнат, той не можел да бъде използван, тъй като бил окраден и в окаяно състояние –
всичко което можело да бъде взето на ръка било откраднато.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 2б от Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
поради нарушаване на разумния срок за разглеждане и решаване на наказателно
производство.
Неоснователно в тази насока се явява възражението на представителя на
Прокуратурата, за недопустимост на настоящото производство, предвид прекратяването на
наказателното производство с Постановление от 22.ХІ.2021г. на прокурор при СРП. В тази
връзка разпоредбата на чл.8 ал.2 от ЗОДОВ изрично посочва, че гражданите и юридическите
лица могат да предявят иск по чл.2б от закона по приключени производства, само когато е
изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава ІІІ „а“ от
Закон за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение, т. е. ищецът разполага с
правото на иск без провеждане на административната процедура по ЗСВ, когато към датата
на подаване на исковата молба наказателното производство не е приключило. Такъв е и
настоящият случай, тъй като исковата молба е подадена на 01.VІ.2021г. а постановлението
за прекратяване на наказателното производство е от 22.ХІ.2021г. Нещо повече, по делото
липсват данни дали същото е влязло в сила.
Неоснователно се явява и възражението на Прокуратурата, че ищецът не е
надлежно легитимиран да води иска. Процесуалната му легитимация не следва от наличието
на формалното качество на страна в наказателния процес /обвиняем, пострадал, ощетен и т.
н. /, а от твърденията му за претърпени вреди от нарушено право на разглеждане и решаване
4
на делото в разумен срок. Въпрос по съществото на спора е дали ищецът е включен в
персоналния обхват на специалния деликт по чл. 2б от ЗОДОВ. Съгласно тази правна норма
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6
§1 от КЗПЧОС. Следователно носител на правото на иск по чл. 2б от закона е всеки правен
субект, чийто права са засегнати пряко от конкретно, в конкретния случай, наказателно
производство. Безспорно лицето, от чието владение е отнет веща- предмет на
престъплението – лек автомобил марка Ауди А4 с рег. № *****, за което е образувано
наказателното производство, има интерес същото да се разгледа и реши в разумен срок.
Няма спор по делото, че предметът на престъплението е бил собственост на ищцовото
дружество „ Екип МГ“ ОООД , представлявано от Гроздан Грозев. Това обстоятелството се
установява и от приложените документи по досъдебното производство , като наред с това
изрично е обсъдено в Постановлението от 22.ХІ.2021г. С оглед на това се налага извода , че
ищцовото дружество е активно легитимиран да предяви процесния иск.
За уважаването на така предявения иск, в тежест на ищеца, в условията на
пълно и главно доказване, е да установи наличие на отклонение от разумния срок за
разглеждане и решаване на посоченото досъдебно производство, както и че е претърпял
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на
Прокуратурата на Република България, в какво се изразяват същите, както и размера им. От
своя страна преценката за спазване на разумния срок за разглеждане и решаване на
производството се основава на примерно изброените критерии в чл.2б ал.2 от ЗОДОВ, които
са легално въведени стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ - общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведените на страните и техните процесуални представители, поведените на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение
за правилното решаване на спора.
В случая по делото от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че е нарушено правото на ищцовото дружество на разглеждане и решаване на
досъдебното производство в разумен срок. Досъдебното производство е образувано на
18.ІV.2013г., за престъпление по чл.345а ал.1 пр.1 от НК.
Анализа на приложените по развилото се досъдебно производство обосновават
извода , че всички относими действия по разследването - огледи, разпити , справки и
експертизи, са извършени в периода от образуването му до 27.ІV.2015г., когато с Мнение от
тази датата производството е изпратено на СГП с мнение за прекратяване на разследването.
След тази дата са извършвани предимно справки, като от след м. октомври 2017г. до
прекратяването на производството на 22.ХІ.2021г. – малко над 4 години действия по
разследваното на се провеждани.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че наказателното
производство е продължило повече от разумния срок и причината за това е основно в
поведението на правозащитните органи, които законът задължава служебно да вземат мерки
за разкриване на обективната истина, като бездействието на компетентните органи прави
ирелевантна фактическата или правна сложност на делото. В тази връзка прокуратурата не е
направила необходимото, за да обезпечи ритмичното и своевременно извършване на
необходимите следствени действия по него, в нарушение на правомощията й по
ръководство и надзор върху разследването, съгласно чл. 196 от НПК
Следва да бъде отчетено и поведението на ищцовото дружество по
провеждащото досъдебно производство. По делото са налице множество данни че
дружеството е предприела действия до Прокуратурата, че разследването неоправдано се
забавя. Обстоятелството, че производството е било спирано , като е очевидно че в тези
периоди имено ищеца в настоящото производство е имал по-активното поведение и с
поведението си е инициирал и подтиквал прокуратурата да приключи разследването.
Поведението на дружеството следва де се приема като индикатор за това до каква степен
това производство е имало значение за него и може да се направи обоснован извод, че
резултатът от производството е бил от съществено значение.
Настоящия съдебен състав счита, че от събраните по делото гласни
доказателства безспорно се установява, че дружеството е претъпяло неимуществени вреди
от бездействието на разследващите органи и прокуратурата. Безспорно такива се търпят при
5
всички случаи, когато разследването продължава необосновано дълго. В случая по делото се
установи че те се отличават с особен интензитет. Свидетелите Тървалиев и Минчева сочат за
изнервеното и раздразненото състояние на управителя ва дружеството в следствие на
проточилото в продължение на 8 години разследване. Действията по разследването и в
частност задържането на процесния автомобил е породило и редица неудобства за фирмата ,
като дери е наложило закупуването на друг автомобил. Наред с това не следва да се
пренебрегни и обстоятелството , че през този период от време дружеството е плащало
данъците за автомобила въпреки , че е бил в обективна невъзможност да го използва.
С оглед гореизложеното и предвид разпоредбата на чл. 52 от Закон за
задълженията и договорите, настоящият съдебен състав приема, че обезщетението за
претърпени неимуществени вреди за сумата в размер на 6 000.00лв. се явява справедливо. За
разлика до пълния претендиран размер на обезщетението съдът намира за прекомерно. В
тази връзка съдът съобрази, че по реда на чл. 2б от ЗОДОВ подлежат на обезщетяване само
вредите, които са пряка и непосредствена последица от неразумно бавните действия на
правозащитните органи. По делото от страна на ищеца не се ангажираха доказателства,
както писмени, така и гласни за претърпени от ищеца конкретни неимуществени вреди,
които да са пряка и непосредствена последица от неразумно бавните действия на
правозащитните органи.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че
предявеният по делото иск с правно основание чл.2б ал.1 т.3 от Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди вр. чл.6 ал.1от ЕКПЧОС се явява основателен и доказан за
сумата в размер на 6 000.00лв., поради което и като такъв следва да бъде уважен в тази му
част. В останалата част, за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 7
000.00лв. която разлика е в размер на 1 000.00лв., искът се явява неоснователен и недоказан,
поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен в тези му част.
Основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва
върху главницата, която следва да се присъди, така както е предявена - считано от датата на
предявяване на иска - до окончателното и изплащане .
При този изход на делото и на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за държавна такса –
10.00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 600.00лв., съобразно уважената част от
исковата претенция .
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на „Екип МГ“
ООД ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. Харманли ул.“ Рила“ № 12
представлявано от Управителя инж. Г.М.Г. ЕГН **********, сумата от 6 000.00лв. -
представляваща обезщетение за претърпени от дружеството неимуществени вреди в
резултат от нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на
наказателното производство по Досъдебно производство № 1268 / 2013г. по описа на 07РПУ
-СДВР, пр.пр. 12221/2013г. по описа на СРП, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба - 01.VІ.2021г. до окончателното й
изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 7 000.00лв. като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на „Екип МГ“
ООД ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. Харманли ул.**** представлявано
от Управителя инж. Г.М.Г. ЕГН **********, сумата от 610.00лв. - представляваща разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на исковата
претенция.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7