Решение по дело №1297/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.46 ал.5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.

Б. Ж. П., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Пловдив, [улица], ет.4, ап.23 обжалва Заповед № 24 РД 09 - 257 от 29.05.2024г. на Кмета на Район Северен - Община Пловдив, издадена на основание чл.46 ал.2 ЗОС, чл.41 ал.2 от НУРУЖННОЖП и във вр. с чл.20 т.1 от договор за наем на общинско жилище № 23-С-15/11.09.2023г. С административният акт е прекратен Договор за наем на общинско жилище № 23-С-15/11.09.2023г., сключен между Б.П. и Община Пловдив, чрез ОП Жилфонд, за настаняване в общинско жилище в гр. Пловдив [улица], вх.В, ет.1, ап.1.

- В жалбата е заявено, че след осемгодишно чакане на 11.09.2023г. е сключен договор за наем на общинско жилище. Посочено е, че през м.март 2024г. жалбоподателката отишла в ОП Жилфонд да се оплаче от теч от мивката и повреда в душа, но служителката й казала, че е капризна и й дала да подпише бланка, с която се отказва от жилището, като й взела ключа. В тази вр. е вписано, че П. е инвалид с решение на ТЕЛК и не разбира последиците, поради което има пълномощник, но в конкретния случай отишла сама в ОП Жилфонд. След като размислила и заявила, че желае да се върне в жилището, й отговорили, че бравата вече е сменена и не може да се върне, въпреки, че жилището не било заето. Отразено е, че оспорващото лице няма задължения към Община Пловдив и ОП Жилфонд – платила е наемите до края на 2024г. Подала е жалба в РП Пловдив № 6971/2024г., защото без заповед я лишили от ползване на жилището, в което има лични вещи, обзавеждане и дрехи. След седмица, на 10.06.2024г. е връчена оспорената заповед, която се счита за неправилна, незаконна и необоснована. Поискано е административния акт да бъде отменен с осигуряване на възможност за ползване на жилището, тъй като жалбоподателката не притежава никаква собственост и няма къде да живее.

В ход по същество адв.Б. – пълномощник поддържа жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства твърди, че П. е представлявана от г-н Г. /изслушан като свидетел в съдебното производство/ и двамата са отишли да разяснят на служители ситуацията, но им е отговорено, че процедурата е задвижена и не може да бъде възстановено ползването на жилището. В същото се намират вещите и багажът на П., а жилището е свободно. Жалбоподателката няма друго жилище и няма собственост. Макар да е пълнолетна – има заболяване, документирано с медицински документи, което изисква грижи, а майка й от 30-40 години живее в Германия, баща й има друго семейство. П. не е поставена под запрещение предвид здравословното си състояние и конкретно – кротка е, не вреди и не заплашва никого, но не може да се справя сама в административните институции, поради което винаги е придружавана от пълномощник. Претендирани са разноски на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./.

- Ответникът Кмет на Район Северен - Община Пловдив с пълномощник адв. А. П., оспорва жалбата като неоснователна. В ход по същество моли да бъде отхвърлена като неоснователна с присъждане на направените съдебни разноски.

В писмено становище по същество адв.П. поддържа законосъобразност на оспорената заповед, издадена от компетентен орган при спазване на административно-производствените правила и изискванията на закона. Заявено е, че без доказателства в съдебните заседания са изложени мотиви, че жалбоподателката е била принудена да подпише уведомлението от 19.03.2024г., с което е потвърдила желание за прекратяване на наемния договор. Счита, че необосновано се твърди неразбиране на последиците от действията на П. при подписване на уведомлението, поради нестабилно психическо състояние. Посочено е, че в хода на делото не са представени доказателства за влязло в сила решение на компетентния окръжен съд за поставяне на оспорващото лице под пълно или ограничено запрещение, което да обоснове нуждата от попечител или настойник, който да действа от името на П. поради недееспособност на лицето – чл.5 от Закона за лицата и семейството. Вписано е, че експертизите и решението на ТЕЛК не обосновават данни жалбоподателката да е била недееспособна към 19.03.2024г. и да не има способност да взима самостоятелни решения.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

1. Жалбата е допустима : Оспорената заповед е съобщена на 10.06.2024г. /л.60/ с известие за доставяне / обратна разписка, получено от Ст. Г. - пълномощник. Жалбата е с вх.номер в АС – Пловдив от 19.06.2024г. Оспорващото лице е адресат на неблагоприятен административен акт. Жалбата е допустима.

2. Обжалваната заповед е издадена от Кмета на Район Северен - Община Пловдив, компетентен орган по чл.46 ал.2 ЗОС : „Наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед.” - Заповед № 23 РД 09-470/07.09.2023г. за настаняване на П. в общинско жилище е издадена от кмета на района /л.34/. Не е налице хипотеза на заместване, авторство не е оспорено и правомощията са упражнени в материалноправен и териториален обхват.

2.1. Според данните от преписката : Със Заповед № 23 РД 09-470/07.09.2023г. жалбоподателката е настанена в общинско жилище в гр.Пловдив, [улица] вх.В ет.1 ап.1 /АОС № 1541 от 06.06.2017г. – частна общинска собственост, л.30/ за срок – не повече от 10 години. Настаняването е на основание чл.42 ал.1 т.1 ЗОС /настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди/. Според чл.20 т.1 от договора за наем на общинско жилище № 23-С-15/11.09.2023г. /л.36 и сл./, на която разпоредба се е позовал административния орган в обстоятелствената част на оспорената заповед „Настоящият договор се прекратява : т.1 С писмено искане на наемателя, отправено до наемодателя, считано от датата на предизвестието“. В тази вр. в оспорената заповед е посочено уведомление от П. до директор на ОП Жилфонд – Пловдив вх. № 681/03.04.2024г., подписано на 19.03.2024г. от жалбоподателката – документът представлява бланка – образец за уведомяване от наемател, който желае да бъде прекратен наемният му договор, вкл. с деклариране за доброволно освобождаване на жилището, като в случая в част от текста „Отивам да живея на адрес“ е вписано „Не желая да посоча“ /л.47/. Уведомлението е подписано от П., като текстът „Доброволно освобождавам жилището.“ е вписан в документа – образец, а не лично от декларатора. Кметът на район Северен е уведомен на 28.03.2024г. за освобождаването на имота от директора на ОП жилфонд /л.48/.

Преписката съдържа удостоверения за настоящ и постоянен адрес на П. от 30.05.2024г. – гр.Пловдив, [улица], ет.4, ап.13. От друга страна, за оспорващото лице е установено, че има жилищна нужда, един от критериите за която е отсъствие на право на собственост върху жилище, върху право на строеж, върху жилищен имот, върху нежилищен имот и др. от обхвата на чл.7 ал.1 от Наредбата на ОбС Съвет – Пловдив за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им.

Преписката не съдържа пълномощно от П. за г-н Ст.Г. за представителство пред административния орган по см. на чл.18 ал.2 АПК, но оспорената заповед е съобщена именно на пълномощника Г. /л.60/.

Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им – чл.41 „Прекратяване на наемните правоотношения“ /л.72/, не съдържа основанието от договора за наем по чл.20 т.1.

В преписката е приложен отговор от директор на ОП Жилфонд до г-н Г. по негова жалба от 01.04.2024г., която не е представена, като е посочено, че жалбоподателката доброволно и писмено е заявила желание за прекратяване на наемния договор за общинското жилище и е предала ключа за имота на технически сътрудник, за което е съставен констативен протокол. Същият не е приложен. На л.45 от делото е налице ръкописен текст с подпис на техн.сътрудник А., в който е отразено, че жилището е доброволно освободено от П., но отсъства информация за предаване на ключ, както и подпис на жалбоподателката, удостоверяващ това обстоятелство. Ръкописният текст не е датиран.

Описаната информация поставя под съмнение доброволното освобождаване на жилището с предаване на ключа, като в жалбата се твърди, че ключът е взет от наемателката.

2.2. Към жалбата са приложени и приети по делото : Експертно решение от 25.04.2023г., издадено от УМБАЛ Пловдив АД, удостоверяващо 80% трудова неработоспособност ТНР „с чужда помощ“ при водеща диагноза „параноидна шизофрения“. Процентът трайно намалена работоспособност и степен на увреждане е определен за пожизнен. Констатирана е хронично протичаща шизофренна психоза с оформен личностен и социален дефицит, обуславяща 80 % ТНР с чужда помощ за пожизнен срок. Решението е получено от упълномощено лице – Г.. /л.6/; пълномощно от П. за Ст.Г. с нотариална заверка от 07.08.2015г. с обхват – представителство пред община Пловдив, Жилфонд – с право да картотекира упълномощителят и го регистрира за кандидатстване за общинско жилище, вкл. за представляване пред съответния район на община Пловдив и др. Пълномощното е безсрочно /л.9/ и няма информация за оттеглянето му.

По делото са приети още : съдебно-психиатрична експертиза от 29.05.2024г. – Център за психично здраве – Пловдив /л.95 и сл./ на П. със заключение за параноидна шизофрения, социална дисфункция, не представлява опасност за себе си, за близки и околни и не се налага задължително лечение по реда на чл.155 от Закона за здравето.; Епикриза от Център за психично здраве Пловдив ЕООД от 05.07.2024г. /л.98/, в която е отразено лечение и разговор с пълномощника на П., организиращ амбулаторното й лечение.

По отношение на тези доказателства представителят на ответника поддържа, че не променят факта на дееспособност на жалбоподателката и това, че не е поставена под запрещение.

В съдебното производство е приет отговор от РП – Пловдив във вр. с жалбата на П. – към 24.07.2024г. не е постановен краен прокурорски акт.

Изслушан в качеството на свидетел е Ст.Г. – пълномощник /л.101 и сл./, който заяви, че познава П. от 1982-1983г. и знае за развода на родителите й, при което обстоятелство тя е отгледана от баба си и дядо си. Свидетелят потвърди, че е упълномощен от жалбоподателката да я представлява и през цялото време се грижи за нея – попълва и подава документи в Жилфонд, обзавел е жилището и платил наемите, взима и й дава лекарствата от 20 години. Посочено бе, че П. никога не е подписвала документи в негово отсъствие с изключение на случая, предвид който й е прекратен наемния договор. Всички нейни документи, вкл. решението на ТЕЛК ги получава той като пълномощник. Твърди, че като са получавали ключа за общинското жилище е оставил копие от експертизата и помолил да му се обаждат при проблем. Счита, че П. като е отишла сама в Жилфонд поради битови проблеми, там по някакъв начин са я принудили, защото са й казали, че е капризна и са й отнели ключовете за жилището. Поддържа, че са й дали да подпише документа и тя е подписала без да разбира какво подписва. Служителите не са се обадили на свидетеля, макар в преписката да са неговия телефон и всички медицински документи. Посочено бе, че са ходили с жалбоподателката в Жилфонд и в дирекцията да пояснят, че П. се отказва от заявеното желание за прекратяване на договора. Свидетелят разбрал, че е манипулирана, защото е отишла за конкретно обстоятелство, а са й дали листа и са й диктували какво да пише.

3. Съгласно чл. 168 АПК: “Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.”. Законосъобразността на административният акт се преценява въз основа на фактическите и правни основания, с приоритет на първопосочените. В случая документираните факти формално съответстват на волеизявлението на административния орган, но от значение за спора са действителните факти и обстоятелства.

При насрочване на делото към страните са отправени указания по доказателствената тежест и се съобразява нормата на чл.171 ал.4 АПК : „Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината“. Жалбоподателката не посочи конкретно длъжностно лице от ОП Жилфонд, което да бъде изслушано като свидетел в съдебното производство за изясняване на фактите при посещението й. Представителят на ответника оспорва жалбата, но също не осигури присъствието на свидетел с пряко отношение към ситуацията на 19.03.2024г., за да опровергае твърденията в жалбата. Източник на достоверна информация в тази хипотеза са свидетелските показания, които съдът цени, тъй като съответстват на писмени доказателства във вр. с твърденията на свидетеля, че е пълномощник на жалбоподателката и я представлява пред общинската и районната администрация. В тази вр. е налице безсрочно пълномощно от 2015г. с описан по-горе обхват на представителна власт, както и данни за получаване на Експертното решение на ТЕЛК от свидетеля Г., вкл. получаване от същото лице на оспорената заповед. Следователно, могат да бъдат приети поддържаните данни по отношение начина, по който е подадено уведомлението за прекратяване на наемния договор и направен извод - изявлението на наемателя в действителност не съответства на волята на лицето, което е било в ОП Жилфонд без пълномощника си. Отсъстват данни за обективна пречка пълномощникът на жалбоподателката да бъде уведомен от страна на служителите, при които е била П.. Във вр. с възприетата достоверност на свидетелските показания се отбелязва, че преписката не съдържа всички документи относно картотекирането й като нуждаещо се от общинско жилище лице, които по твърдения на свидетеля съдържат данни за пълномощното и за здравословното състояние на жалбоподателката. Предвид последиците от уведомлението, в случая е следвало да бъдат преценени всички данни за лицето, преди да се предприема издаване на административния акт, независимо от наличието на формално основание за това.

Договорните отношения се проявяват в съответни за страните права и задължения, като при неспазване на задълженията са предвидени договорените последици. Както бе посочено, Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им – чл.41 „Прекратяване на наемните правоотношения“, не съдържа основанието от договора за наем по чл.20 т.1 за прекратяването му /“С писмено искане на наемателя, отправено до наемодателя, считано от датата на предизвестието“/, а договорът съдържа изискване за предизвестие. В част от бланката-образец на уведомлението е вписано печатно „желание за прекратяване на наемния договор“. Независимо от договорното наемно правоотношение, след като специално приложимият ЗОС изисква издаване на административен акт за прекратяването на договор за наем на общинско жилище – приложим е АПК.

При прекратяване на наемното правоотношение с обект общинско жилище се прилага административния ред по чл. 46 ал. 2 ЗОС и нормите на АПК. В таз вр. от фактическа страна се установи нарушение на изискването на чл.26 АПК. Преписката не съдържа данни за уведомяване на жалбоподателката за започване на административното производство, а при конкретните обстоятелства – за потърсване от страна на административния орган на пълномощника, предвид сериозната последица от уведомлението за прекратяване на договора за наем при съобразяване със здравословното състояние на П.. Нарушението на посочената норма е отнело възможността да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства за конкретния случай – задължение за административния орган по см. на чл.35 АПК. Нормата се прилага без изключения, тъй като такива не са предвидени в АПК – тоест и в случай, когато лицето е подписало документ, от който възникват последици за административния орган.

Съществен факт за разрешаване на спора е здравословното състояние на жалбоподателката, което предвид свидетелските показания, се приема да е известно на администрацията. Поради това следва извод за нарушение на принципа на съразмерност по см. на чл.6 ал.1, ал.5 АПК /“Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.; Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.“/, което представлява съществено нарушение, обосноваващо незаконосъобразност на заповедта. В тази насока - според описаните по-горе медицински документи за П. е констатирана хронично протичаща шизофренна психоза с оформен личностен и социален дефицит, обуславяща 80 % ТНР с чужда помощ за пожизнен срок. Само този факт е достатъчен за извода за нарушение на чл.6 АПК, тъй като конкретиката на фактите не разкрива проявени добросъвестност и справедливост, изискуеми при упражняване на административните правомощия. Несъответно на медицинските заключения е позоваването на липса на запрещение, тъй като е прието от специалист, че състоянието на П. не налага задължително лечение по реда на чл.155 ЗЗдр. В конкретния случай е било необходимо да бъде проявено добросъвестно и обективно отношение към данните за наемателката в тяхната цялост, предвид здравословното й състояние.

Съобрази се, че с чл.8 ал.2 от ЕКЗПЧ се определят границите на допустимата намеса на държавата в конкретното право, като в случая засягането е предвидено в закона, но не е пропорционално, с оглед доказателствата, събрани в съдебното производство. Същите доказват, че жалбоподателката е в уязвима група, при което администрацията е следвало да съобрази установения личностен и социален дефицит относно П., респект. 80 % ТНР с чужда помощ за пожизнен срок.

По изложените съображения жалбата следва да бъде приета за основателна с присъждане на съдебни разноски – 10 лв. държавна такса.

Претендирано е адвокатско възнаграждение основано на чл.38 ал.2 ЗАдв., но в представения договор на л.93 гръб не е отразена посочената разпоредба и отсъства договорка за защита по реда на чл.38 ЗАдв. /липсва вписване, че правната помощ се оказва от адвоката в някоя от хипотезите на чл. 38 ЗАдв./. Доколкото чл. 38 ЗАдв. въвежда изключение от общото правило, че договорите за правна защита и съдействие са възмездни, то в тях изрично следва да бъде посочено, че защитата ще се осъществява безплатно, което условие в случая не е налице /в тази насока Определения на ВАС №№ 13569/19г., 16993/19г. – „Договорът удостоверява волята на договарящите относно възнаграждението на упълномощеното лице. Както правилно е посочил А. от представеното пълномощно по делото не може да се установи верността на твърдението, че правната помощ е оказана при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА.“/.

Мотивиран така и на основание чл.46 ал.5 пр.последно ЗОС, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отменя Заповед № 24 РД 09 - 257 от 29.05.2024г. на Кмета на Район Северен - Община Пловдив.

Осъжда Община Пловдив да заплати на Б. Ж. П., [ЕГН], гр. Пловдив - съдебни разноски в размер на 10 лв.

Решението не подлежи на обжалване.