Р Е Ш Е Н И
Е
№……....………./……....……….2020г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на пети август
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
мл. с. НАСУФ
ИСМАЛ
при секретаря
Галина Славова
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 1408 по описа за 2020 година на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 29069/20.05.2020 г., депозирана от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
„Варна Тауърс-Е”, действащ чрез адв. Н.Г., срещу Решение № 1420 от 16.03.2020 г., постановено по гр. д. № 13146/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 51-ви съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията
между страните, че В.Г.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
действаща чрез адв. Н.С., не дължи
на въззивника сумата в размер на 3323.32
лева /три хиляди триста двадесет и три лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода
от 06.08.2016 г. до 28.05.2019 г. след извършена корекция на сметката на
абоната за обект на потребление с клиентски № **********, за която сума е
издадена фактура № ********** от 08.08.2019 г. от „Електроразпределение Север”
АД.
Въз въззивната жалба се навеждат доводи
за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на
материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за установени
фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и постановяване на ново
решение, с което да се отхвърли предявеният отрицателен установителен иск,
както и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Въззивникът сочи,
че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството, а
именно чл. 55 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, като в условията на
евентуалност излага, че субсидиарно приложение следва да намери разпоредбата на
чл. 183 от ЗЗД. Твърди, че са осъществени всички елементи от фактическия
състав, обуславящи провеждането на едностранната корекционна процедура по
ПИКЕЕ, като са спазени всички нормативно установени изисквания по процедурата.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд досежно недоказаността на реално
доставеното и потребено количество ел. енергия, натрупано след монтажа на
електромера в процесния обект на потребление, като се твърди, че електромерът е
монтиран нов в обекта, за което обстоятелство потвърждава и вещото лице при
изслушването му, което води до заключението, че и невизуализирания регистър е с
нулеви показания към датата на монтирането на СТИ, тъй като няма как да се
натрупа електрическа енергия без електромерът да е бил включен към захранващата
мрежа преди това. Въззивникът твърди, че производителят на СТИ не допуска
измервателен уред в търговската мрежа без той да е преминал задължителна
техническа и метрологична проверка, което означава, че не е възможно
измервателният уред да има показания, различни от нулата, в който и да е било
регистър и по-точно в регистър 1.8.3.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемият не е
вземал становище по наведените от въззивника оплаквания.
В проведеното открито съдебно
заседание въззивникът, редовно призован, чрез адв. Лила Мачева поддържа
въззивната жалба и моли за уважаването ѝ и присъждане на сторените разноски
в хода на производството.
Въззиваемият, редовно призован за същото
съдебно заседание, не се явява. С молба с вх. №
263429/05.08.2020 г. моли съда да остави без уважение сезиралата съда въззивна
жалба и да потвърди атакувания съдебен акт. В условията на евентуалност е
наведено възражение за прекомерност на уговорения в полза на процесуалния
представител на въззивника адвокатски хонорар. Моли за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на
Окръжен съд-*****съобрази следното:
Производството
по гр. д. № 13146 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е
образувано по предявен отрицателен установителен иск от В.Г.С.
против „Електроразпределение
Север“
АД, за приемана за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 3323.32 лева,
представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода
от 06.08.2016 г. до 28.05.2019 г. след извършена корекция на сметката на
абоната за обект на потребление с клиентски № **********, за която сума е
издадена фактура № ********** от 08.08.2019 г. от „Електроразпределение Север”
АД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 16.08.2019 г. е получил писмо от „Енерго-Про Продажби“ АД, с което е уведомен,
че има допълнително начислена сума за заплащане в размер на 3323.32 лева след извършена корекция на сметката му за електроенергия въз основа на становище от 01.08.2019 г. на
„Електроразпределение Север“ АД и констативен протокол от 25.07.2019 г. Счита, че не дължи тази сума. Намира, че е
налице нарушение на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., доколкото не са
били налице предпоставките на чл. 50 ПИКЕЕ за възникване на правото на
ответното дружество да приложи корекционната процедура. В тази връзка излага,
че не е ясно кога е допусната грешката и в какво се състои тя, нито как е
определен периодът на корекцията и каква е причината за натрупване на
електроенергията в невизуализирания регистър. Поддържа, че през време на ползването
на електромера „Електроразпределение Север“ АД е било задължено да подсигури
защита срещу намеса в средството за търговско измерване. Отделно оспорва
служебно начислената електроенергия да е реално потребена в посочения период на
корекцията. По изложените съображения по същество моли да бъде
установено в отношенията между страните, че не дължи на ответното дружество процесната сума, за която е издадена съответната фактура.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
„Електроразпределение Север“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва
обстоятелството, че страните са обвързани от договорно правоотношение по повод
достъпа и преноса на електроенергия през електроразпределителните мрежи на
ответното дружество. Поддържа, че процесната сума представлява стойност на
реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима от ищеца
на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 55 ПИКЕЕ. Счита, че е налице правно
основание за корекцията, като се позовава на действащите към момента на
извършване на проверката ПИКЕЕ, издадени от КЕВР, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019
г., предвиждащи служебно начисляване на количеството електрическа енергия в
невизуализиран регистър, измерено след монтажа на средството за търговско
измерване. Твърди, че при извършена на 28.05.2019 г. от служители на
„Електроразпределение Север“ АД техническа проверка на електромера в
присъствието на независим свидетел са направени замервания с еталонен калибриран
уред и е установено, че в регистър 1.8.3. има показания, които не са
визуализирани на дисплея и съответно не са отчетени и заплатени от абоната.
Средството за търговско измерване е демонтирано и подменено с ново, като за
проверката е съставен констативен протокол. Демонтираният електромер е изпратен
за експертиза в БИМ, където при софтуерно прочитане е установена намеса в
тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия по
невизуализирана тарифа 15.8.3. Със становище от 01.08.2019 г. на „Електроразпределение
Север“ АД е установено точното количество ел. енергия след прочитане на
регистър 1.8.3. - 18674 кВтч. На основание чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35
от 30.04.2019 г.) същото е остойностено в размер на 3323,32 лв. с издадена от
ответника фактура № **********/08.08.2019 г. с период на корекцията 06.08.2016
г. – 28.05.2019 г., чийто начален момент е денят, следващ деня на монтажа на
електромера (05.08.2016 г.), а крайният момент съвпада с датата на
констатираното вмешателство. Твърди, че с писмо от ответното дружество абонатът е уведомен за извършената корекция
по реда на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.). Счита, че са
осъществени всички предпоставки за приложение на корекционната процедура. По тези аргументи моли за
отхвърляне на предявения иск.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото и от събраните доказателства се
установява, че страните са в продажбено правоотношение по силата, на което
ответникът продава на ищеца електрическа
енергия, срещу
задължението на потребителя да заплати определена цена. На
28.05.2019 г.
служители на „Електроразпределение
Север“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1114021666166098 на обект
на ищеца В.С.,***, м-ст „Изгрев“ № 25, в
присъствието на свидетеля Мариана Майсторова.
Електромерът е демонтиран, пломбиран № 507192 и е изпратен за проверка в
БИМ при
показания по нощна тарифа – 001862 и дневна тарифа – 004690. Тези
обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1105655, който е
подписан от служителите и свидетеля.
Видно
от Констативен
протокол № 1447/25.07.2019 г. на Българския институт по метрология, при софтуерно
четене е установена намеса в тарифната
схема на електромера. Действително потребената и преминала през електромера енергия се разпределя и върху невизуализираната
на дисплея тарифа: 15.8.3 – 0018674.942 кWh. Констатирано е още, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване
на електроенергия.
На основание извършената проверка от
“ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /старо наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД/ е
изпратено уведомление до ищеца, с което го уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ и
ОУДПЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена електрическа
енергия. От представеното становище за
начисление на електрическа енергия от 01.08.2019 г. се установява, че е
начислена общо 18674 кВТч енергия за периода от 06.08.2016 г. до 28.05.2019 г. на обща стойност 3323.32 лева съобразно Фактура № **********/08.08.2019 г., която е изпратена на
ищеца. От
констативен протокол № 11176188 от 05.08.2016 г. се установява, че процесният
електромер е монтиран в електроснабдения обект при показания 000001 и за двете
тарифи – дневна и нощна.
От
заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която съдът
кредитира като компетентно изготвено, обективно, пълно и неоспорено от
страните, се установява, че към
датата на извършване на проверката – 28.05.2019 г., процесният електромер е бил
в срок на метрологична годност. Констатира се още, че измервателният уред е бил нов при монтажа.
Количесвтото ел. енергия е доставено до обекта и съответно е потребено. Електромерът
е в класа си на точност, като има наличие на показания в тарифа 3, регистър
1.8.3, което се дължи на неправомерно вмешателство в програмата за
параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема. Не се
констатира хардуерно вмешателство върху имзервателната схема на СТИ. Схемата на
свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не е променена.
В проведеното открито съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението си, като добавя, че процесният
електромер не е „смарт“, не е включен в системата за дистанционен отчет. Без
софтуерно вмешателство не би могло да се натрупа това количество ел. енергия в
невизуализирания регистър.
При така установената фактическа
обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността
на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт
и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което
същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при
наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и
надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива,
поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната сума, представляваща
стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция на
сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа
енергия. Съобразно разпределената в процеса от първоинстанционния съд
доказателствена тежест ответникът е следвало да установи по несъмнен начин в
условията на пълно и главно доказване, че е извършил проверка на електромера на
ищецът, при която е установено, че същият не отчита точно потребената
електрическа енергия, че проверката е извършена законосъобразно и в
съответствие с Общите условия, че е извършил корекция на сметката на абоната и
е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
В
конкретния случай е безспорно, че въззиваемият се явява потребител на ел.
енергия по смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена като
корекция на сметката му. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице
предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на
потребената електроенергия за релевирания период.
В
правната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е
предвидена възможността за извършване на корекция за потребена електрическа
енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства
по чл. 120, ал. 3
от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е от компетенцията
на ДКЕВР /чл. 83 ал. 2 ЗЕ/. Или правото на ответника да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен
протокол и заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в
случая не се касае за неправомерно присъединяване към електроразпределителната
мрежа или промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на
отчитаната ел. енергия. Причината за установената липса на отчитане е резултат
от софтуерно
вмешателство и се изразява във въвеждане на още една тарифа – Т4, като същата
не се визуализира на дисплея, но в нея се отчита част от потребената ел. енергия.
Служебното
начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата на
въззивника е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019
г. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1
от Протокол № 67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т.
6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и
съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или
неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл.
21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си
същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
В
тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление е извършена на 28.05.2019 г. – след влизане в сила на
новите ПИКЕЕ.
В
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от
ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора на съответната мрежа да
начислява измерено след монтажа на средството за търговско измерване количество
електрическа енергия в случаите, в които се установи наличие на измерени
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване. За провеждането на тази едностранна корекция е
необходимо да се
извърши метрологична проверка и състави
констативен протокол при спазване на реда за това, посочен в
чл. 49 от ПИКЕЕ,
както и установяването на количество електрическа енергия в невизуализирани
регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ.
В тази връзка, ответникът следва да установи
по изискуемия в закона начин, чрез пълно и главно доказване, че процесното
количество ел. енергия е доставено и консумирано в обекта на потребление на
ищеца след монтажа на СТИ.
По настоящото дело такива доказателства не са
ангажирани. По делото е приет Констативен протокол за монтаж на процесния
електромер № 11176188 от 05.08.2016 г., от който се вижда,
че СТИ е монтиран с показания по 1 квтч по двете видими
тарифи – нощна и дневна, но липсва отбелязване на показанията по
тарифа 1.8.3. Съдът не споделя извода
на в. л., че след като проверените тарифи 1.8.1. и 1.8.2 са нулеви, вероятно и останалите тарифи, в точа число и 1.8.3, са с нулеви показания. Този извод, ако и да е логически оправдан
не може да бъде приет за безспорен, тъй като липсват доказателства в тази
насока, а е направен само въз основа на предположението, че СТИ е било ново.
Следователно, ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не е установил по пътя на пълното и главно доказване по несъмнен начин, че към датата на монтажа процесното СТИ е
било с нулеви показания по всички регистри. Липсват доказателства, че при монтажа
показанията по невизуализирания и сумарния регистър
също са били нулеви. Не може да се установи също така с точност и в кой
времеви период е натрупано процесното количество ел. енергия.
В конкретния случай съдът не дължи произнасяне по
наведеното възражение за субсидиарното приложение на общото гражданско
законодателство – в частност чл. 183 от ЗЗД, доколкото корекционна процедура е
регламентирана посредством специални правила, материализирани в ЗЕ и приетите
въз основа на него ПИКЕЕ, които дерогират приложенито на общите.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен установителен иск
за основателен и като такъв същият следва да се уважи изцяло.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното първоинстанционно
решение следва да се потвърди.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ резултат от разглеждането на делото по
същество, въззивният съд не може да ревизира произнасянето по отношение на
разноските.
При
този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна
жалба, следва да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на 300.00
лева, представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно
приложения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие, имащ
характер на разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим
от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 1420 от 16.03.2020 г., постановено по гр. д. № 13146/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 51-ви съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. “Владислав Варненчик“ № 258, ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.С., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата в размер на 300.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване – арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: