Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Сливен, 16 януари 2020 год.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд,
наказателно отделение в публично съдебно заседание на шестнадесети януари през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
При участието на секретар
С.В. и прокурор РУСИ РУСЕВ сложи
за разглеждане ВЧНД № 15 по описа за 2020 г., докладвано от съдия Яница Ченалова и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.163 от Закона за здравето за проверка първоинстанционно решение
за настаняване на лице на задължително лечение.
С
Решение № 140/20.12.2019 г. постановено по ЧНД № 480/2019 г. на Районен съд – Нова
Загора привлечената М.А.З. е
настанена на задължително лечение в Държавна психиатрична болница – гр. Раднево
за срок от три месеца. За лице с право да изразява информирано съгласие за
лечение относно привлечената З. е назначен представител на „Общинска служба по
здравеопазване“ при Община Раднево.
Срещу
това решение е подадена въззивна жалба от адв. И.И. *** – служебен защитник на
привлеченото лице. Изразено
е несъгласие със съдебния акт, като се оспорва срока на настаняването за
задължително лечение. Цитира се изготвената по делото съдебнопсихиатрична
експертиза, съгласно която е необходимо лечение по задължителен ред, в стационарни
условия, в специализирано заведение, при затворен режим за срок от един месец,
отчитайки факта на наличието на бременност. Настоява се за допуснати нарушения
на материалния закон. Според защитата не е изяснено дали единствено липсата на
лице, което да поеме грижите за лечението на привлечената е основание за
настаняване на задължително лечение. Подчертава се агресията на
освидетелстваното лице единствено към майка й, която според защитника може да
се дължи на причини, несвързани със заболяването й. Иска се отмяна решението на
НЗРС като неправилно и незаконосъобразно.
В
с.з. пред настоящата инстанция привлеченото лице се явява лично. Представлява
се от назначен за целите на производството служебен защитник.
Представителят
на ОП – Сливен пледира за потвърждаване решението на първоинстанционния
съд.
Защитникът
на привлеченото лице моли за постановяване на решение в интерес на привлеченото
лице.
В
личната си защита и последната си дума привлеченото лице заявява, че не счита
за необходимо да приема лекарства, но не иска да бъде лекувана в ДПБ – Раднево.
Сливенският
окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
жалбата, изслуша доводите на страните, след преценка на наличния доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания
съдебен акт, намери следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от
обжалване, поради което същата е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният
съд е установил относимите факти от събраните доказателства и правилно и в
съответствие с доказателствената съвкупност е постановил решението си.
Производството
пред първата инстанция е образувано по предложение на прокурор от РП – Нова
Загора по чл.157 от 3акона за здравето за назначаване на съдебно-психиатрична
експертиза и преценка на необходимостта от принудително лечение на М.А.З..
От
събраните доказателства се установява от фактическа страна следното:
Привлеченото
лице М.А.З. е на 26 години. Завършила 10-ти клас, в 11-ти прекъснала поради начало на заболяването.
Не е омъжена. Има дете, дадено за отглеждане в специализирана институция.
Пенсионерка по болест. Живее с родителите си в с. Асеновец. Постъпвала
многократно на лечение в различни психиатрични здравни заведения, включително в
ДПБ – Раднево.
Заболяването
дебютирало през 2009-2010 г. с халюцинаторно-параноидна симптоматика – считала,
че храната е „отровена”, чувала гласове, заплашвала, че ще скочи от прозореца
на апартамента, в който се намирала тогава. Лекувана била последователно в ПО –
Сливен, Детска психиатрична клиника гр. Варна. Изписана била на поддържаща
терапия. Преустановила лечението през месец юни 2011г., когато заминала при
сестра си в Испания. При завръщането си била с неадекватно поведение,
прекарвала времето през деня като скитала по улиците, посещавала заведения,
контактувала е непознати мъже, пътувала често до Стара Загора. Възобновена била
невролептичната терапия в амбулаторни условия с добър начален ефект. Отчетено
било значително подобрение в състоянието, но изпитвала страх от хората, че ще й
направят нещо лошо, страхувала се от кучетата да не я ухапят. След консултация
с психиатър от доболничната помощ била насочена за лечение в ЦПЗ – Стара
Загора, където било проведено петдневно лечение от 07.06.2012г. до 12.06.2012г.
По време на престоя многократно напускала
отделението без разрешение, като цяло поведението й било неадекватно,
дезангажиращо, инфантилно. Изписана била по нейно настояване с препоръка да
приема медикаментозна терапия. След изписването не била приемала коректно
предписаните лекарства, рядко посещавала психиатричен кабинет, което налагало
стационарно лечение в различни психиатрични заведения — ПК „Свети Наум“ – София
2013г., ДПБ-Церова кория 2014г., ежегодни хоспитализации /понякога и двукратни
в една година/ в ДПБ-Раднево, в т.ч. и на задължителен принцип. В хода на
болестта настъпва срив в социалното функциониране, оформила се емоционално
волева промяна на личността – с нарастваща вялост, липса на интереси,
интелектуална непродуктивност, безразборни сексуални контакти. Пореден престой
в ДПБ-Раднево в периода от 04.10.2018г. до 04.04.2019 г. с параноидно
халюцинаторна симптоматика. Изписана на поддържаща терапия. В периода от
30.08.2019 г. до 18.10.2019 г. отново е лекувана в ДПБ – Раднево. Повод за
хоспитализацията – от месец не била добре, хвърляла камъни по съседските
прозорци, изпускала се по малка нужда, нападнала бременната си сестра, поради
което майка й и сестра й напуснали дома си. Насочена била за хоспитализация с
направление от психиатър – ПК – Нова Загора, в състояние на спешност,
придружена от медицинско лице и полицай. В хода на лечението психотичната
симптоматика е редуцирана, сънят й бил възстановен. Изписана с подобрение на
поддържаща терапия и насочена за проследяване от личен лекар и психиатър в
доболничната помощ. При изписването е придружена от майка си.
След дехоспитализацията не била добре – биела майка си,
ходела гола по улиците, чупела прозорци, продавала уреди и вещи от дома си.
Запалила огън на няколко места у дома си, от който имало опасност да пламне
къщата. Носила остри предмети, заплашвала майка си с брадва, с мотика. Не се
хранила, не приемала предписаните й лекарства. В края на м.ноември 2019 г. след
запознаване със състоянието й психиатърът от доболничната помощ препоръчал и я
насочил за спешна хоспитализация в ДПБ – Раднево.
В рамките на настоящото съдебно производство
първоинстанционният съд е назначил съдебнопсихиатрична
експертиза при стационарни условия. В приложеното по делото заключение са
отразени констатациите и становището на вещото лице – психиатър при ДПБ –
Раднево. При първоначалния преглед привлечената се представила психомоторно
напрегната, контактувала с неохота, несъотвено усмихната, заслушана на моменти,
двигателно неспокойна. Била задоволително ориентирана. Некритична, липсвало
диференцирано съзнание за психично заболяване. Мисловният процес бил с леко
забавен темп, без груби структурни нарушения, с параноидни идеи за отношение и
преследване. Отричала суицидни мисли. Споделяла слухови вербални халюцинации.
Емоционално-напрегната, лесно дразнима, с нисък праг на фрустрация. Волево –
параболична. Нагони – инсомния. Памет и интелект – болестно ангажирани.
При
постъпването в отделението е поставена на затворен режим и надзор за наблюдение
на поведението. В отделението са наблюдавани прояви на напрегнатост,
подозрителност, лесна дразнимост. Деня прекарвала в леглото завита през глава,
а в следобедните и вечерните часове били наблюдавани възбуди с безогледно
блъскане на вратите и прозорците, което наложило започване на лечение в
състояние на спешност. При провеждани разговори споделяла параноидни идеи за
отношение и преследване, вербални халюцинации с императивен характер. Поведението
й било ангажирано с психотичните изживявания. Оставала дълбоко некритична към
проявите наложили хоспитализацията, без съзнание за психична болест и нагласа
за лечение.
Видно
от заключението на съдебно-медицинската експертиза М.А.З. страда от параноидна
шизофрения. Непрекъснато прогредиентно протичане. Обостряне. Параноидно
халюцинаторен синдром. Емоционално волева промяна на личността.
Шизофренията представлява хронично рецидивиращо
заболяване, нарушаващо сериозно психичните функции и е визирано в чл. 146 ал.1
т.1 от Закона за здравето.
Шизофренията
представлява напредващо психично разстройство с процесна характеристика, с
дисоциативни разстройства на психичния живот, съчетаване на
продуктивна психопатологична симптоматика с дефицитарна промяна на личността от
особен тип. Типични са нарушенията в мисленето, емоциите и волята,
несъответствието по отношение на обкръжаващата ги среда, неадекватността на
поведението им. Характерни шизофрении симптоми били налудни идеи от параноидния
кръг, вербални псевдохалюцинации, стесняване на диапазона на емоционално
реагиране, изразена апатия, загуба на интереси, без инициативност, социално
оттегляне, понижен контрол над импулсите, значими комуканитивни и интерактивни
нарушения, цялостен срив на социалното функциониране. Нарушенията засягат
основни функции на психичния живот, които дават на здравия човек чувство на
индивидуалност, неповторимост и самостоятелност.
В
конкретния случай към настоящия момент, според заключението, са налице сериозни
нарушения в психичните функции, които се изразяват в неправилно и изопачено
възприемане на действителността и неадекватно поведение. Липсата на критичност
и съзнанието за болест не позволяват на привлеченото лице да осъзнае необходимостта
от лечение. Наблюдава се влошаване на състоянието й.
Констатиран
е умерен риск от опасно поведение – с оглед на клинично проявената болест
привлечената представлявала опасност за себе си, по болестни причини
освидетелстваната попадала в рискови и опасни ситуации и за околните – налице
били враждебни нагласи и агресивно поведение. Липсата на критичност към
проявите на психичното заболяване не й позволила да осъзнае необходимостта от
медицински преглед и лечение. Това налагало такова да бъде проведено по
задължителен ред, в ДПБ-Раднево при първоначален затворен режим за срок от три
месеца. Привлечената към момента не можела да изразява информирано съгласие за
лечението си.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на съдебното следствие пред първата и въззивната инстанции доказателства.
Изцяло в тази посока са показанията на разпитаните по делото свидетели, които
съдът кредитира като последователни, логични и взаимно покриващи и допълващи
се. Кореспондиращо със свидетелските показания е заключението на назначената
съдебно-психиатрична експертиза, което съдът цени като обосновано, компетентно
и безпристрастно. В тази връзка съдът съобрази уточненията, представени писмено
и обяснени гласно при разпита на вещото лице в хода на съдебното следствие пред
въззивния съд. Привлеченото лице оспорва предложението, като не дава конкретни
обяснения по обстоятелствата, изложени в него. Пред първата инстанция и пред
настоящия съд не разкрива критичност към заболяването и състоянието си, не
отчита необходимостта от редовен прием на поддържаща терапия.
С оглед на така
установеното от фактическа страна, въззивният съд направи следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е неоснователна.
Фактическите
констатации на първата инстанция, сходни с тези на настоящия въззивен състав,
са в съответствие със събрания доказателствен материал, а именно показанията на
разпитаните свидетели и заключението на вещото лице, в чиито знания и
компетентност съдът няма основания да се съмнява. В заключението детайлно и
последователно са изяснени обективното състояние, психичен статус на
освидетелстваното лице, анамнезни данни. Описани са резултатите от извършения
преглед. Въз основа на всички тези данни е поставена диагноза на заболяването
на привлечената и е формирано съответно на описаните данни заключение. След
уточненията внесени от вещото лице се установи, че в първоначално депозираното
писмено заключение – в констативно-съобразителната му част, поради техническа
грешка е било отразено необходимо лечение за срок от един месец, поради
състояние на бременност на З.. При разпита пред въззивния съд експертът е
категорична, че при настоящия прием на лицето в ДПБ – Раднево не е установявано
състояние на бременност при освидетелстваното лице. Поддържа заключението си за
необходимостта от задължително лечение при стационарни условия за срок от 3
месеца, като отчита възможността и този период да се окаже недостатъчен за
повлияване на състоянието.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, правните изводи на районния съд
за необходимостта от настаняване на М.А.З. на задължително лечение за срок от 3
месеца са законосъобразни и се споделят и от въззивната инстанция. Налице са
всички предпоставки, визирани в чл.155 от Закона за здравето. З. е лице с
психично заболяване, установено по надлежния ред. Неадекватните реакции,
агресивно поведение и некритичност към състоянието и заболяването, сочат за
наличие на опасност за живота и здравето на самата З. и обществото. В този
смисъл е и становището на вещото лице, изразено в изготвената експертиза и
заявено устно в с.з. пред въззивния съд.
С оглед на
гореизложените констатации и изводи, настоящата инстанция намира за законосъобразен
изводът на районния съд за необходимостта привлечената М.А.З. да бъде настанена
на задължително стационарно лечение в Държавна психиатрична болница – Раднево
за срок от три месеца, така както е препоръчано и в заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза. Споделя се и изводът на първоинстанционния
съд относно формата на лечение – стационарна, предвид констатираната
безкритичност към заболяването от страна на привлечената. Последното
обстоятелство дава основание за несигурност за коректно спазване поддържаща
терапия в домашни условия. От събраните доказателства е безспорен изводът за
системно неспазване на предписана терапия в домашни условия от привлеченото
лице. Неоснователно е искането в жалбата на привлеченото лице лечението да бъде
за срок от 1 месец. Подобно искане не намира подкрепа в доказателствата по
делото. От друга страна, с оглед разпоредбата на чл.164 ал.3 от Закона за
здравето, при евентуално отпадане на предпоставките
за задължително настаняване и лечение, преди да е изтекъл определеният срок,
задължителното настаняване и лечение могат да бъдат прекратени от съда по
искане на лицето, прокурора или ръководителя на лечебното заведение. Неоснователно
е и възражението, че хоспитализацията се налага само защото нямало лице, което
да се ангажира с лечението на привлечената, освен нейната майка, с която били в
конфликтни отношения. Видно от гореприетата фактология именно майката на З.
полага грижи за дъщеря си, включително тя я е придружила при последното й
изписване от ДПБ – Раднево. Освен това по делото са налице доказателства за
агресивно, неадекватно и опасно поведение на З. не само към нейната майка и към
собствения й дом, но и към имуществото на трети лица, както и към спазване на
обществения ред. Тези обстоятелства не дават възможност да се заключи за
евентуално обществено приемливо, неопасно и адекватно поведение на
привлечената, ако същата не бъде настанена на задължително лечение, предвид
обостреното състояние на заболяването й. Съобразявайки се със становището на
експерта – психиатър, НЗРС правилно е постановил задължителното лечение да бъде
проведено в ДПБ – Раднево за срок от 3 месеца.
Правилно
е решението и в частта, с която НЗРС определил за лице с права да изразява
информирано съгласие за лечението на З. съответно длъжностно лице при Община
Раднево. Привлечената не може да изразява информирано съгласие, с оглед
становището на вещото лице към момента на изследването.
При
установената фактическа обстановка и формирани правни изводи, въззивната жалба
се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Първоинстанционното
решение, поради липса на основания, обосноваващи изменението или отмяната му,
следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на
основание чл.163, ал.1 от Закона за здравето Сливенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 140/20.12.2019
г. постановено по ЧНД № 480/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: