РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Бургас, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20222120101684 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „ПРОФИС БУРГАС“
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Александър
Стамболийски“ № 5, ет.2, представлявано от управителя Петър Георгиев Боюклиев, против
„Дарина - 2007“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас,
бул. „Демокрация“ № 77, ет.4, ап.7, представлявано от управителя Димитър Дичев
Димитров, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1220 лева, представляваща
възнаграждение по договор за счетоводно обслужване, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, както и за присъждане на
разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът излага, че между представляваното от него дружество и ответното дружество е
бил сключен договор за счетоводно обслужване за периода от 01.04.2019 година до
31.12.2020 година. Ищецът осъществявал добросъвестно задълженията си по договора и в
изпълнение на договора управителят на ответното дружество му носел фактурите за
покупки на място в офиса на дружеството, както и му предоставял необходимата
информация за осъществени продажби и покупки. По повод договора ищцовото дружество
подавало справки – декларации и други документи по ЗДДС. Ищецът посочва, че за периода
на осъществяване на счетоводната дейност ответното дружество не е санкционирано за
нарушение на приложимото законодателство. По взаимни договорки между страните
фактурите за услугите били издавани на тримесечие. За 2020 година били издадени общо
1
четири фактури. По тези фактури са погасени задълженията по фактура от 01.03.2020
година и по фактура от 01.09.2020 година. Фактурите, издадени на 01.06.2020 година за
възнаграждение в размер от 610 лева и на 01.12.2020 година за задължение в размер от 610
лева на обща стойност 1220 лева не били заплатени. Поради изложеното ищецът предявява
исковете си.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответникът, представляван от адвокат П. П., е дал писмен отговор, в който оспорва иска по
основание и по размер. Ответникът излага подробни фактически и правни доводи за
неоснователност на предявените искове и твърди, че задълженията са били погасени.
Конкретизира, че задължението по фактура от 01.06.2020 година е погасено чрез плащане в
брой, а задължението по фактура от 01.09.2020 година, която е една от фактурите,
индивидуализирани в исковата молба, е платено чрез електронно банкиране. По отношение
на задължението, за което е издадена фактура от 01.12.2020 година е посочено в отговора, че
плащане не е извършено. Ответникът, чрез представляващ, счита, че по тази фактура
плащане не се дължи не само поради невключването й в съответните регистри, а и предвид
обстоятелството, че посочената в нея услуга не е предоставена. Посочва, че поради редица
несъгласие ответникът се е отказал от предоставяната услуга, за което посочва, че представя
жалба до Районна прокуратура – Бургас. Твърди още, че поради заявено желание да бъде
върната счетоводна документация са върнати само първични счетоводни документи, без
каквито и да е счетоводни регистри, изискуеми по реда на Закона за счетоводството и
приложимите счетоводни стандарти. Поради непредставяне на каквито и да е счетоводни
регистри от воденото от ищеца счетоводство се е наложило годишното приключване на
2020 година, включващо осчетоводяване на първични счетоводни документи, да бъде
възложено на друг счетоводител, за което посочва, че представя доказателства. Твърди, че
от нея са подадени декларации обр. 1 и 6 за месеците ноември и декември 2020 година.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Д. поддържа
предявения иск и сочи доказателства. Оспорва твърдението, че фактурата, издадена на
01.06.2020 година е платена в брой. Пояснява, че ищецът никога не е имал фискално
устройство и не е може да издаде касов бон. По отношение на възнаграждението по
договора за месец декември представя декларация обр.1 и 6 и справка – декларация за месец
ноември и декември. Уточнява, че ако пълномощията са прекратени едностранно няма как
да бъде издадена справка – декларация. Твърди още, че след получаване на фактурата
ответникът изисква да се върнат счетоводните документи, което е направено на 07.12.2020
година. По отношение на доклада уточнява, че една от фактурите, предмет на спора, е
издадена през месец декември. В заседание по същество на спора и в писмени бележки
излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат П.,
поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В
заседание по същество на спора и в писмения отговор излага доводи за неоснователност на
предявения иск.
2
По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.258 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД вр. чл.286 от
ТЗ.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
предвид и становището на страните по фактите, се установява следното от фактическа
страна:
По делото не е спорно, предвид становището на страните по фактите, сключване на
договора за счетоводно обслужване по силата на който ответникът възложил изпълнението
на този вид дейност на ищеца срещу насрещно задължение за заплащане на възнаграждение.
Спорът между страните е за това дали ответникът е заплатил издадените за извършената
дейност фактура № ********** от 01.06.2020 година, която е издадена за задължение в
размер от 610 лева с основание счетоводно обслужване и материали, и фактура №
********** от 01.12.2020 година, която е издадена за задължение в размер от 610 лева с
основание счетоводно обслужване и материали. Посочените фактури са приети като
писмени доказателства по делото и видно от съдържанието им не е начислен ДДС. От
заключението на вещото лице, изготвила допуснатата по делото съдебно - счетоводна
експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено, се установява, че
лицето, издало фактурите, не е регистрирано по ДДС, фактурите не са включени в
дневниците за покупки по ЗДДС на ответното дружество. Тези факти следва да бъдат
посочени, предвид възможността да бъдат приети за доказани фактите на изпълнение на
задълженията по договора при наличие на фактури, включени в дневниците за покупки по
ДДС, с оглед съдебната практика. Предвид преценка на доказателствената тежест следва да
бъде посочено, че фактурите не са подписани за получател и доставчик.
По отношение заплащане на задължението за извършени счетоводни услуги за месец
ноември 2020 година от събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
От показанията на свидетеля М.Г. Д., която е съпруга на управителя на ответното
дружество, се установява, че фактурите се заплащат от него чрез електронно банкиране и
електронен подпис. Тъй като той имал сериозен здравословен проблем с очите, който се
задълбочил през месец май и юни на 2020 година, работата му с компютър била
невъзможна. По тази причина се наложило фактурата, издадена на 01.06.2020 година да бъде
платена в брой. След предварителна уговорка с управителя, съпругът й я помолил да го
закара пред офиса на ищеца. Поради здравословния проблем с очите той не можел да
шофира.Управителят ги чакала на булеварда и поради пандемията не желаел да се влиза в
офиса. Сумата от 610 лева била подадена през прозореца на колата, той взел парите с
обещание, че ще издаде касова бележка. Сумата била преброена предварително от
свидетелката. До датата на съдебното заседание касова бележка не била издадена. В този
период съпругът й вижда само на 10 см., но след операция зрението му се върнало.
3
В съдебно заседание управителят на ищцовото дружество заявява, че не е приемал
пари в брой, няма касов апарат, всички плащания се извършват в банка.
Предвид конкретиката в показанията на свидетелката, настоящият състав приема, че
въз основа на показанията й могат да бъдат направени изводи от фактическа страна на
спора. Становището на управителя на дружеството, което е ищец, не е доказателствено
средство в случая, тъй като не е в хипотезата на установяване по реда на чл.176 от ГПК или
ползващо се с обвързваща доказателствена сила в друга хипотеза. Поради изложеното и
поради това, че не е налице ограничение относно допустимостта на свидетелските показания
по чл. 164 от ГПК, настоящият състав приема, че от гласните доказателства може да бъде
направен извод за погасяване на това задължение чрез плащане по посочения от
свидетелката начин.
При преценка на тези показания и с оглед правилото на чл.172 от ГПК беше направена
преценка и за евентуална заинтересованост, но предвид това, че се характеризират с
конкретика, настоящият състав приема, че не е налице пречка за извод от фактическа страна
предвид това доказателствено средство.
С горните мотиви настоящият състав приема, че искът за осъждане на ответника да
плати на ищеца възнаграждение по договор за счетоводно обслужване за месец ноември
2020 година следва да бъде отхвърлен.
По отношение заплащане на задължението за извършени счетоводни услуги за месец
декември 2020 година от събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Като писмени доказателства са приети Аналитична оборотна ведомост за синтетична
сметка за периода от 01.01.2019 година до 31.08.2022 година, издадена от „Профис Бургас“
ЕООД, Дневник на сметка 411/1 за периода от 01.01.2020 година до 31.08.2022 година за
контрагент „Дарина 2007“ ЕООД се установява, че фактура № ********** от 01.12.2020
година е осчетоводена в счетоводството на ищеца. От заключението на вещото лице,
изготвила допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, се установява, че
фактурата, заедно с още четири фактури, е осчетоводена по дебита на сметка 703 „Приходи
и разходи“ и по кредита на сметка 411 „Клиенти“. В заключението е посочено още, че
съгласно писмо от 30.08.2022 година от ТД на НАП, се установява, че двете фактури не са
включени в дневниците за покупки по ЗДДС на ответното дружество.
От приетите по делото писмени доказателства не се установява твърдението на
ответника, че справка - декларация за месец декември е подадена от друго лице, с което е
сключен договор за осъществяване на счетоводни услуги. Като писмени доказателства са
приети граждански договор от 30.03.2021 година, справки – декларации за данък върху
добавената стойност /7 броя/, както и протоколи, издадени от НАП за установяване на
твърдението, че трето на спора лице е подало документи по приложение. Посочените
справки - декларации за данък върху добавената стойност и представените като
доказателства протоколи не са подписани. Предвид изложеното и предвид липсата на
4
твърдения за това, че счетоводството на ищеца не е редовно водено, настоящият състав
приема, че счетоводния документ – фактура се ползва със съответната доказателствена сила.
Съгласно чл. 182 от ГПК вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според
тяхната редовност и с оглед другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като
доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. Предвид изложеното
настоящият състав приема, че от приетата като писмено доказателство фактура, факта, че
ищецът е осъществявал счетоводни услуги по възлагане от ответника за предходните месеци
и липсата на доказателства за прекратяване на договора преди това, настоящият състав
приема, че ответникът дължи на ищеца възнаграждение по договор за счетоводни услуги за
месец декември 2020 година. а това основание искът е основателен и доказан.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде
осъден да плати на ищеца възнаграждение по договор за счетоводно обслужване за месец
декември 2020 година, искът за заплащане на възнаграждение на това основание за месец
ноември 2020 година следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК ответникът дължи на ищеца
разноски, съответно на уважената част от исковете.
Видно от приложените доказателства разноските, направени от ищеца са в общ размер
от 550 лева, от които сумата 50 лева, представляваща платена по сметка на Бургаски
районен съд държавна такса, сумата 300 лева, представляваща възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие, сумата 200 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Съответно на уважената част от исковете ответникът дължи на ищеца разноски в размер 225
лева.
Видно от приложените доказателства разноските, направени от ответника по водене на
делото, са в размер от 500 лева и представляват възнаграждение за адвокат по договор за
правна защита и съдействие. Съответно на отхвърлената част от исковете ищецът дължи на
ответника разноски в размер от 250 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дарина - 2007“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Бургас, бул. „Демокрация“ № 77, ет.4, ап.7, представлявано от управителя
Димитър Дичев Димитров, да плати „ПРОФИС БУРГАС“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 5, ет.2,
представлявано от управителя Петър Георгиев Боюклиев, сумата 610 лева /шестстотин и
десет лева/, представляваща възнаграждение по договор за счетоводно обслужване за месец
декември 2020 година, за което задължение е издадена фактура № ********** от 01.12.2020
година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба на 21.03.2022 година до окончателното й плащане, както и сумата 225 лева
/двеста двадесет и пет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
5
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ПРОФИС БУРГАС“ ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 5, ет.2,
представлявано от управителя Петър Георгиев Боюклиев, против „Дарина - 2007“ ЕООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, бул. „Демокрация“ № 77,
ет.4, ап.7, представлявано от управителя Димитър Дичев Димитров, за осъждане на
ответника да плати на ищеца сумата 610 лева /шестстотин и десет лева/, представляваща
възнаграждение по договор за счетоводно обслужване за месец ноември 2020 година, за
което задължение е съставена фактура № ********** от 01.06.2020 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на
21.03.2022 година до окончателното й плащане, както и за разноски в размер разликата
между присъдената на това основание сума от 225 лева /двеста двадесет и пет лева/ до
пълния предявен размер на претенцията от 500 лева /петстотин лева/.
ОСЪЖДА „ПРОФИС БУРГАС“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ № 5, ет.2, представлявано от
управителя Петър Георгиев Боюклиев, да плати на „Дарина - 2007“ ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Бургас, бул. „Демокрация“ № 77, ет.4, ап.7,
представлявано от управителя Димитър Дичев Димитров, сумата 250 лева /двеста и петдесет
лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6