Решение по дело №77/2013 на Районен съд - Девня

Р Е Ш Е Н И Е

№86/10.6.2013г., гр. Девня

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            Девненски райoнен съд, ПЪРВИ СЪСТАВ в публичнo заседание на двадесет и първи май през две хиляди и тринадесета гoдина, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА

 

            при секретаря С.Г. катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 77 пo oписа за 2013 г., за да се прoизнесе, взе предвид следнoтo:

            Подадена е от С.Д.К. искова молба срещу „Многопрофилна болница за активно лечение-Девня” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Девня, ул. „Петрича” № 10 А, с правно основание чл.415 от ГПК. Ищецът твърди, че през периода 01.01.2007 г. до 06.08.2012 г. е заемал длъжността „Управител” на ответното дружество „Многопрофилна болница за активно лечение-Девня” ЕООД, на основание договор за възлагане на управление.

            В молбата се излага, че първият договор за възлагане на управление № 1007-285/13.07.2007 г. е бил сключен на 13.07.2007 г., считано от 12.07.2007 г. за срок от  три години. С анекс към договора № 1107-218/08.07.2010 г. срокът на договора за управление е бил продължен за нов срок от три години, считано от 13.07.2010 г. Ищецът твърди, че съгласно чл.21 на договора, като управител на дружеството е имал право на платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни за година, като в чл.18 на договора е било уговорено, че при прекратяването на договора за управление дружеството следва да заплати на управителя обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, като обезщетението съгласно чл.9 на договора се определяло по реда на КТ в размера по чл.224, ал.1 от КТ. Твърди, че със заповед № 1002-244/06.08.2012 г. на кмета на Община Девня договорът за възлагане на управление е бил прекратен на основание Решение на Общински съвет-Девня. Ищецът твърди, че за периода 2007 г. до 2012 г. като управител не е използвал част от дължимия платен годишен отпуск, както следва: за 2007 г.-17 дни, за 2008 г.-20 дни, за 2009 г.-20 дни, за 2010 г.-10 дни, за 2011 г.-10 дни и за 2012 г.-20 дни, като за неизползвания платен годишен отпуск при прекратяването на договора за управление ответното дружество е следвало да му заплати обезщетение общо в размер на 6818.61 лв. и по години както следва: за 2007 г.-1195.01 лв., за 2008 г.-1405.90 лв., за 2009 г.-1405.90 лв., за 2010 г.-702.95 лв., за 2011 г.-702.95 лв. и за 2012 г.-1409.90 лв. Тъй като ответното дружество не е заплатил дължимото обезщетение, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за което е образувано ч. гр. дело № 1122/2012 г. по описа на ДРС, ІV-състав.

            Моли съдът, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „Многопрофилна болница за активно лечение-Девня” ЕООД, съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 1122/2012 г., а именно: за сумата от 6818.61 лв. /шест хиляди осемстотин и осемнадесет лева и 61 ст./, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2007, 2008, 2009, 2010, 2011 и 2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда-04.12.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените в производството разноски.

            В едномесечния срок за отговор ответникът представя писмен отговор, като изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излага, че липсва уредба в договора за управление на правото на управителя да ползва платени неприсъствени дни /платен годишен отпуск/. Твърди се, че в нито една от клаузите на сключения договор за управление за целия процесен период-13.07.2007 г.-06.08.2012 г. страните не са уредили въпроса с възникване на правото на обезщетение за неизползваните, но палагащи се на управителя дни платен годишен отпуск. Заявява, че между страните не е имало трудово правоотношение, поради което на ищеца не се дължат обезщетения по КТ за неползван платен годишен отпуск. Счита, така направеното искане за неоснователно, тъй като отношенията на страните са били основани на договор за управление и относно характера на тези правоотношения, правата и задълженията на страните по тях, прекратяването и последиците им са приложими разпоредбите на общото гражданско законодателство, а именно ЗЗД, ТЗ и ЗЛД, но не и на КТ. Твърди, че сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по смисъла на чл.410 от ГПК, не се дължат от ответното дружество, тъй като не могат да бъдат обезщетение по смисъла на КТ-чл.224, ал.1 от КТ, за неползван платен годишен отпуск. Счита, че предявеният установителен иск за дължимост на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение от РС-Девня е неоснователен и като такъв моли да бъде отхвърлен изцяло. Претендира сторените в производството разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.

По частно гражданско дело № 1122/2012 г. на ДРС е издадена Заповед № 752 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника „Многопрофилна болница за активно лечение – Девня” ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на заявителя С.Д.К., ЕГН**********,***, сумата 6818,61 лв. /шест хиляди осемстотин и осемнадесет лв., 61 ст./, от която: за 2007 г. – 1195,01 лв., за 2008 г. – 1405,90 лв., за 2009 г. – 1405,90 лв., за 2010 г. – 702,95 лв., за 2011 г. –  702,95 лв. и за 2012 г. - 1405,90 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението – 04.12.2012 г. до окончателно заплащане на сумата, на основание чл. 410 ГПК, както и сумата 836,38 лв /осемстотин тридесет и шест лв., 38 ст./, представляваща обезщетение за разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

По делото е представен договор № 1007-285/13.07.2007г.  за възлагане на управление на „Многопрофилна болница за активно лечение-Девня” ЕООД. Съгласно уговореното в чл.21 от договора, управителят има право на 30 работни дин платен годишен отпуск, които се ползва след разрешението на доверителя. С анекс № 1007-218/08.07.2010г., страните са се споразумели срокът на договора да се продължи с три години, считано от 13.07.2010г.

Със Заповед № 1002-244/06.08.2012г., кметът на Община Девня е прекратил договор № 1007-285/13.07.2007г.  , считано от 06.08.2012г., като на д-р С.К. следва да се изплати обезщетение за неизползван отпуск, согласно т.18 от договора.

По делото е представена служебна бележка изх. № 252/12.10.12г. от Община Девня, в уверение че на д-р С.К. има неизползван отпуск като управител на „МБАЛ Девня” ЕООД 107 дни и 57 дни като управител на „ДКЦ 1 Девня” ЕООД.

От заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ, което съда приема като обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява че размерът на неизползваният платен годишен отпуск е 106 дни, като има плащане за 18 дни за 2012г., остатъкът за плащане е за 88 дни. Неплатеното дължимо обезщетиние за неизползван платен годишен отпуск от 88 дни за периода 2007-2011г. е в размер на 6185.96 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е твърдението за дължима сума за неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2007, 2008, 2009, 2010 , 2011 и 2012г.

Съдът констатира, че съгласно чл.18 от сключения между страните договор при прекратяване на договора на управителя се изплаща обезщетение, съответстващо на неизползвания от него платен годишен отпуск и възнаграждението му по т.9 от този договор. Ето защо възражението на ответника, че в процесния договор не бил уреден начина на използване на този платен годишен отпуск се явява неостонателно. В чл.14 от същия договор е уговорено, че за времето на ползване на платен годишен отпуск на управителя се заплаща възнаграждение по т.9 за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска през който управителя е изпълнявал задълженията си най-малко 10 работни дни. Съдът прилагайки разпоредбата на чл.20 от ЗЗД и следвайки общата воля на страните изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл, счита че уговаряйки определяне размера на дължимо възнаграждение при ползването на платен годишен отпуск, то същото се отнася и за обезщетяване при неизползването на такъв. Доколкото изрично страните са предвидили, че се дължи обезщетение в чл.14 от договора при прекратяването му, то предвид заключението на ССЕ то се дължи за 88 работни дни за периода 2007-2011г. общо в размер на 6185,96 лв. Съответно искът следва да се уважи в предявения размер за периода 2007-2011 г., а именно за 2007 г. – 1195,01 лв., за 2008 г. – 1405,90 лв., за 2009 г. – 1405,90 лв., за 2010 г. – 702,95 лв., за 2011 г. –  702,95 лв. или общо за сумата от 5412,71 лв. Предвид заплащането на дължимото обезщетение за 2012г., то искат за този период се явява неоснователен и следва да се отхвърли за сумата от 1405,90 лв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски внесена държавна такса-136,37 лв., както и възнаграждение за процесуално представителство-адвокатско възнаграждение-550 лв. и депозит за в.л. 120 лв. съразмерно с уважената част от иска-общо 640,11 лв.

На осн.чл.78 ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, предвид представен договор за правна защите и съдействие на л.21 от делото за внесен адвокатски хонорар в размер на 1000 лв., то следва да се присъди сумата от 206,19 лв..

По отношение на сторените такива в заповедното производство по реда на чл.410 от ГПК, то съобразно изхода на спора следва да се преизчислят в настоящото производство, предвид частичната основателност на предявения иск и съответно да се приеме за установено, че като разноски в заповедното производство се дължи  сумата от 663,93 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.415 от ГПК, че „Многопрофилна болница за активно лечение – Девня” ЕООД, ЕИК *********, дължи на С.Д.К., ЕГН**********,***, сумата 5 412,71 лв. /пет хиляди четиристетин и дванадесет лева и 71 ст./ представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, от която: за 2007 г. – 1195,01 лв., за 2008 г. – 1405,90 лв., за 2009 г. – 1405,90 лв., за 2010 г. – 702,95 лв., за 2011 г. –  702,95 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението – 04.12.2012 г. до окончателно заплащане на сумата, на основание чл. 410 ГПК, както и сумата 663,93 лв /шестстотин шестдесет и три лева и 93 ст./, представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК за което е издадена Заповед № 752/05.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1122/2012 г. на ДРС-ІV състав, като отхвърля иска за сумата от 1405,90 лв., дължима за 2012г.

ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение – Девня” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на С.Д.К., ЕГН**********,*** от 640,11 лв. /шестстотин и четирдесет лева и 11 стотинки/, в производството по чл.415 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА С.Д.К., ЕГН**********,*** да заплати на  „Многопрофилна болница за активно лечение – Девня” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 206,19 лв. /девеста и шест лева и 19 стотинки/, в производството по чл.415 от ГПК, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Варненски окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: