№ 1019
гр. София, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000502875 по описа за 2020 година
С решение № 2161 от 14.04.2020 г., по гр.д. № 3064/16 г., СГС, І-1 с-в,
отхвърля предявения от ЗД „Бул Инс“ АД срещу Г. Б. Г. иск с правно
основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за сумата от 69 606, 12 лв.,
представляваща регресно вземане за платено обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за причинени на трето лице неимуществени вреди
от ПТП на 7.09.2015 г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД.
Твърди, че съдът неправилно е приел за недоказана тезата, че водачът е
причинил ПТП след употреба на алкохол. Твърди, че този факт се установява
от констативния протокол за ПТП, АУАН и заповед за прилагане на ПАМ.
Отделно сочи, че съдът не е допуснал доказателственото искане за
назначаване на експертиза, като моли да се назначи такава, която да установи
какво е било съдържанието на алкохол в кръвта на водача Г. Б. Г. към
момента на ПТП и пр. Моли да се отмени решението като се уважи искът и се
присъдят разноски.
1
Ответникът Г. Б. Г., чрез особения си представител, оспорва иска.
Намира, че не се установява превода на обезщетение от застрахователя в
полза на пострадалата Т. К., както и твърдението, че автомобилът е
управляван от него в нетрезво състояние.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ (отм.).
Ищецът ЗК „Лев Инс“ АД твърди, че на 7.09.2015 г. ответникът Г. Б. Г.
управлявал лек автомобил след употреба на алкохол (0,51 %о) и причинил
ПТП, при което пострадала пешеходката Т. К., а ответникът напуснал
произшествието. Пострадалата претендирала от застрахователя обезщетение
на вредите (в това число и лихви), като дружеството, след плащане, на свой
ред насочва регресния си иск срещу водача, причинил ПТП в пияно
състояние. Претендира ответникът Г. да бъде осъден да му заплати сумата от
69 606, 12 лв. Претендира и разноски.
Ответникът Г. Б. Г. оспорва иска, като сочи, че той може да е
основателен само ако се установи, че обезщетението е платено, че водачът е
действал умишлено или след употреба на алкохол, които предпоставки не са
доказани. Сочи, че липсва застрахователно правоотношение. Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че с влезли в сила решения на СГС и САС (приложени по
делото – л. 71 и 76) застрахователят ЗК „Лев Инс“ АД е осъден да заплати на
пострадалата при ПТП Т. Т. К. обезщетение за търпени неимуществени вреди
от ПТП, причинено от Г. Б. Г. (трето лице помагач в производството по чл.
226 КЗ (отм.), в размер на 45 000 лв. В производството по чл. 226 КЗ (отм.) се
установява, че водачът е напуснал мястото на ПТП.
2
Приетата по делото ССЕ е дала становище, че по сметки на ЧСИ Й. М. и
С. Л. са преведени общо 69 606,12 лв., във връзка с влезлите в сила решения
на СГС и САС. От данните в ССЕ се установява, че за делата при ЧСИ М. е
изплатена обща сума от 33 011,45 лв. (26 668,92 лв. и 6342,53 лв.). При ЧСИ
С. Л. е заплатен остатъка от 36 594, 67 лв. Видно от писмо № 3621 от
5.07.2019 г. на ЧСИ Й. М. – л. 127, в полза на Т. Т. К. е изплатена
задължението и общо сумата от 24 993 лв. (20 000 лв. главница и 4993 лв.
разноски) и образуваните при този съдия изпълнител производства са
прекратени. В писмото е посочено, че главницата от 20 000 лв. е изплатена на
21.07.2017 г.
СМЕ, с вещо лице токсиколог, приета в настоящата инстанция е дала
становище, че алкохолното съдържание в кръвта на виновния водач е 1,11 %,
което отговаря на лека степен на алкохолно опиване. Според вещото лице,
приложеният метод за определяне на алкохолната кръвна концентрация е
косвен, чрез изследване на алкохола в издишания въздух и за окончателната
стойност е направено съответно изчисление, като е взето предвид изминалото
време от ПТП до момента на проведеното изследването, съответно степента
на резорбция на алкохола за този интервал от време.
По делото е приложена СМЕ по писмени данни, в която е посочена
стойността на Алкотест Дрегер 7510, № 0136, проба 03815, с установено
съдържание на алкохол 0,51 %о. (л. 64).
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ (отм.) застрахователят има право
да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение,
когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е
отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотично вещество или негов аналог.
Настоящият състав приема, че изслушаната пред въззивната инстанция
3
СМЕ е установила, че към момента на инцидента водачът Г. е управлявал
МПС с концентрация на алкохол над допустимата от закона стойност от 0,5
%о, а именно със 1,11 %. Вярно е, че вещото лице е работило по данни,
съдържащи се в друго експертно заключение, а именно тези установяващи
алкохолната проба, дадена от водача и установена с Алкотест Дрегер и
отразени в констативен протокол за ПТП № К 737 от 7.09.2015 г. Соченото
обстоятелство не мотивира съда да изключи експертното заключение, прието
в последното о.з., като годно доказателство, поради обстоятелството, че
данните за пробата, установена с Дрегер, не са били оспорени в
производството, където ответникът е участвал като трето лице-помагач на
страната на застрахователя. В приложеното решение на СГС по гр.д. № 16 928
от 2015 г., л. 72, е цитиран именно Констативен протокол № К-737/2015 г.,
съставен на 7.09.2015 г., който е упоменат и в книжата по наказателното
производство, за които многократно е отказано да бъдат приложени по делото
от органите на досъдебното следствие. Жалбоподателя е обективирал
достатъчно активно поведени по събиране на доказателства, а от своя страна
ответникът не е установил, че посочения протокол съдържа данни, различни
от установените по косвен път. При тези обстоятелства, настоящият състав
намира, че следва да изгради изводите си на така установените данни, като
приема, че в сочения протокол за ПТП е визиран именно резултата, установен
в досъдебното производство и който е послужил на вещото лице токсиколог
да работи по поставената му задача. За своето заключение експертът е
направил изчисления въз основа на специалните си познания и е достигнал до
извода, че водачът е шофирал при лека степен на алкохолно опиване, със
алкохолно съдържание от 1,11 %о.
Съобразно Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС
(отм.), установяване на употребата на алкохол се извършва чрез специално
техническо средство или лабораторно изследване на база взетата кръвна
проба, ако проверяваното лице не е съгласно с резултатите. Съгласно чл. 3 от
същата наредба контролния орган вписва в акта за установяване на
административното нарушение както вида на използваното техническо
средства, така и неговите показания. В процесния случай няма спор, че
водачът не е дал кръвна проба, а при теста с Дрегер (използван на основание
4
чл. 6 от Наредбата) е установено съдържание на алкохол от 0,51 %о, а според
приетата СМЕ, към момента на ПТП съдържанието е било 1,11 %о. Соченото
обстоятелство дава право на застрахователя да претендира по реда на чл. 274
от КЗ (отм.) от застрахования водач платеното на пострадалия
застрахователно обезщетение.
За да бъде основателна исковата претенция следва да се установи, че в
полза на пострадалото лице действително е платена застрахователната сума.
В обема на регресната отговорност освен обезщетението следва да се включи
и законната лихва. (Така например решение № 18 от 22.03.2017 г. по т. д. №
1935/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС).
От събраните данни по настоящото дело се установява с категоричност,
че в изпълнително производство на ЧСИ М. в полза на пострадалата К. е
преведено обезщетение в размер на 20 000 лв. със законна лихва от 7.09.2015
г. до 21.07.2017 г. (възлизаща на сумата от 3802,30 лв., изчислена със
специализиран калкулатор). Останалата присъдена сума от 25 000 лв. е
преведена от застрахователя в изпълнително производство, но не са
ангажирани доказателства, че в полза на пострадалото лице е направено
плащане – нито в ССЕ, нито от приложени удостоверения от ЧСИ. Ето защо
съдът намира, че тази сума, следва да се присъди под условие, че
застрахователя установи плащане в полза на К..
При тези изводи, решението на СГС следва да се отмени изцяло за
яснота и прецизност, като искът се уважи съобразно изложените по-горе
мотиви. В полза на ищеца-застраховател се дължат разноски в размер на
3988,14 лв. като адвокатско възнаграждение за двете инстанции (с оглед
възражение за прекомерност) и за държавна такса – 2928,14 лв., както и 130
лв. за експертиза.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2161 от 14.04.2020 г., по гр.д. № 3064/16 г., СГС,
І-1 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Б. Г., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД,
5
ЕИК *********, сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума от 7.09.2015 г. до 21.07.2017 г. в размер на 3802,30 лв.
ОСЪЖДА Г. Б. Г., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК *********, сумата от 25 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума от 7.09.2015 г. до датата на изплащането й в полза на Т. Т. К., при
условие, че същата се изплати на посоченото лице.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над посочените суми до пълния му
предявен размер от 69 606,12 лв.
ОСЪЖДА Г. Б. Г. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД разноски по делото в
общ размер на 7 046,28 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6