Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1563
Гр. Пловдив, 04.05.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII граждански състав, в
публично заседание на трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Лиляна Шаламанова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 18563 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена И.Г.Ш., ЕГН **********, против
К.К.К., ЕГН **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на ухапване от куче, порода П.,
надзора над което упражнявал ответникът, на 17.05.2017 г. в гр. П., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 17.05.2017
г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 17.05.2017 г. около
07:30 ч. разхождал кучето си, порода „Ф. Б.“в парк до бетонния мост в кв. „***“
срещу магазин „***“ на ***. Ищецът седнал на една пейка, а кучето стояло
вързано между краката му. Внезапно срещу него излязло куче „П.“, с черна на
цвят козина и с приблизителна височина на четири лапи около 60 см. „П.“ захапал
неговото куче и той се притеснил да не го убие. Появил се и ответникът, за
когото твърди, че е упражнявал надзор в процесния ден над кучето „П.“. Двамата
се опитвали да разтърват кучетата. В
опита си да разтърве кучетата ищецът поставил бастунът, който използва за
придвижване, в устата на кучето „П.“, при което кучето-нападател го захапало
силно за лявата ръка. Изпитал силна болка и страх. „П.“ го пуснал и стопанинът
му го издърпал и се отдалечил от него. Пристигнала линейка, която го откарала в
***“. Били засегнати мускули и сухожилия на лявата ръка, *** извършена спешна
операция на ищеца. След операцията му поставили гипс и останал в болницата до
22.05.2017 г. Ръката му останала
неподвижна 25 дни. Болките в ръката продължавали и до датата на подаване на
исковата молба – 6 месеца след инцидента. Ищецът станал напрегнат, тревожен,
трудно спял вечер, изпитвал болки.
Изпитвал страх от кучета и не можел да се грижи за домашния си любимец.
Ето
защо се моли съдът да осъди ответника да му заплати обезщетения за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на увреждането.
Претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на
ответника. Оспорва основателността на иска по основание и размер. Не оспорва,
че в посочения ден и част е извел и е разхождал кучето си в посочения парк.
Твърди, че кучето е било с триточков намордник. Излага, че кучето „Б.“ се е
нахвърлило върху неговото куче и е свалило намордника му. Когато ищецът се
опитвал да разтърве двете кучета, ответникът бил обездвижил собственото си куче
и го бил затиснал с коляно и ръце на земята. След преустановяване на схватката
ответникът видял, че ищецът е ухапан, но не видял нито ухапването, нито кое
куче го е ухапало. Намира, че неговото куче не е агресивно, кучето на ищеца е
било без намордник и се е нахвърлило първоначално върху неговото куче. Счита,
че следва да се отговори на въпроса кое куче е захапало ищеца. Прави бланкетно
възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във
връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Правна
квалификация на предявения иск - чл. 50 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
За
да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 50 ЗЗД и да се ангажира
отговорността на собственика или на лицето, под чийто надзор се намират вещите е
необходимо да са налице следните елементи – причинени вреди /имуществени и
неимуществени/ от вещи, които вреди да са в причинно-следствена връзка със
състоянието/поведението на съответната вещ. Съгласно чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли
от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се
намират. За разлика от общата отговорност по чл. 45 ЗЗД, която е за виновни и
противоправни действия или бездействия, отговорността по чл. 50 ЗЗД не се
обуславя от вината на отговарящите (собственикът или надзираващият), а от
връзката между вредите и свойствата на самата вещ. Собственикът на вещта черпи
благоприятните последици от притежанието на вещта, респ. върху него следва да
бъдат и неблагоприятните последици, настъпили вследствие
състоянието/поведението на вещта. Ако вещта е предадена на друго лице, което да
упражнява надзор върху нея, е налице акт на съгласие, поради което за периода
на време, в който то упражнява надзора, носи и отговорността за вредите
произлезли от нея.
В
аспекта на изложеното, когато се касае за животни, за да се ангажира
отговорността на основание чл. 50 ЗЗД, е необходимо да се установи, че
ответникът е собственик или лице, под чийто надзор се намира животното, че са
нанесени вреди на ищеца, че животното с вредоносните си качества е причинило
тези вреди.
По
делото не се спори, че К.К.К. на 17.05.2017 г. е упражнявал надзор над куче
порода П. с черна на цвят козина /това обстоятелство е признато за безспорно
между страните с определение от 29.01.2018 г./. Не се спори от страните и, че на
датата 17.05.2017 г. около 07:30 ч. К.К.К. разхождал кучето си порода П., а
ищецът кучето си порода „Ф. Б.“ и двамата в парк до бетонния мост в кв. „***“
срещу магазин „***“ на ***, като двете кучета започнали да се бият и между тях
възникнала схватка.
От
събраните по делото доказателства съдът намира, че се установява, че ищецът И.Г.Ш.
е ухапан от кучето порода П.. Това обстоятелство се установява, както от обясненията
дадени от ответника по прокурорска преписка № ***г., така и от приетата по
делото експертиза. Обясненията от К.К. по прокурорска преписка № ***г., в
частта в която съдържат признание на неблагоприятни обстоятелства имат характер
на извънсъдебно признание на неизгоден факт /чл. 175 ГПК/ и могат да се ползват
в настоящото производство /решение
№.265/10.09.12 по г.д.№.703/2011, ІV г. о. на ВКС, решение № 170/12.10.2016 г.
по г. д. №.1952/2016 г., III г. о. и др./. В обясненията дадени на 17.05.2017 г. пред I РУ на ОД на МВР К.К.К. е заявил, че ищецът в суматохата е бил захапан по
външната страна на ръката, може би от кучето на ответника порода П.. Това
обстоятелство съвпада и с приетата и кредитирана от съда комплексна
съдебно-медицинска и съдебно-ветеринарна експертиза. Според вещите лица е малко
вероятно кучето на ищеца да е наранило стопанина си. Посоченото в експертизата,
че захапката на кучето не е *** с максимална възможна сила, тъй като кучето е
било с насочена агресия към друго куче, води съда да извода, че И.Г.Ш. е ухапан
от кучето надзиравано в процесния ден от ответника. Косвено в тази насока и показанията на
свидетеля И.П.И., който макар и да не е очевидец на инцидента, заявява, че
когато отишъл на мястото на инцидента и сварил ищеца на земята, му станало ясно
какво е станало, тъй като едното куче било П., а другото било малко.
От
комплексна съдебно-медицинска и съдебно-ветеринарна експертиза се установява,
че във връзка с инцидента на 17.05.2017 г. И.Ш. е получил – рана от ухапване от
куче на лявата предмишница в крайна трета и разкъсване на сухожилията на
мускулите разгъвачи на II-IV пръст. Описаните травматични уреждания били
причинени от действието на твърд и тъпо-ръбест предмет, каквито са зъбите на
куче и е възможно да са били получени по начин и време, описан в исковата
молба. Изводите на комплексната съдебно-медицинска и съдебно-ветеринарна
експертиза съвпадат напълно и с медицинската документация по делото. Така в
съдебномедицинско удостоверение № *** г. от 17.05.2017 г. е посочено, че са
установени разкъсно-контузни рани по лявата ръка на ищеца, причинени от
действието на тъп или тъпоръбест предмет /каквито са зъбите от кучешкото
съзъбие/. В допълнение към съдебномедицинското удостоверение от 29.05.2017 г. е
посочено, че при станалия инцидент на 17.05.2017 г, на И.Ш. му е било причинено
и лезия на екстензорните сухожилия на 2-4 пръст на лявата ръка, наложило
оперативна интервенция. Оттук се установява и причинно-следствената връзка
между посочените увреждания и инцидента. Ето защо съдът намира, че се доказва
по делото, че на 17.05.2017 г. около 07:30 ч. куче порода П., с черна на цвят
козина и с приблизителна височина на четири лапи около 60 см. е захапало ищеца
за лявата му ръка, предвид което са настъпили увреждания за И.Ш. - рана от
ухапване от куче на лявата предмишница в крайна трета и разкъсване на
сухожилията на мускулите разгъвачи на II-IV пръст.
Доколкото
отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна, ирелевантно е поведението на ответника
по делото. Ирелевантно е и обстоятелството дали преди инцидента кучето на
ответника е било с намордник, нашийник и повод /свидетелят И. Й. и свидетелят И.И./,
доколкото при настъпването на самия инцидент намордника не е бил поставен върху
муцуната на кучето П.. Не се установява причината, поради която намордника е
бил премахнат, като в тази насока не са ангажирани доказателства от страна на
ответника. Не се споделя и възражението, че кучето на ищеца е било без повод.
Съдът намира, че по производството се доказа ищецът да е спазил изискванията на
чл. 177, ал. 1, т. 3 ЗВД и чл. 13, ал. 1 от Наредба за овладяване популацията
на безстопанствените кучета и котки, и регламентиране отглеждането на домашни
кучета и котки на територията на община П.. Свидетелят И.И. заявява, че когато
е отишъл на местото на инцидента кучето френски булдог също имало повод, същото
заявява и свидетелят И. Ш.. Относно обстоятелството, че кучето френски булдог е
било с повод и извънсъдебното признание на ответника в обясненията по
прокурорската преписка, където той посочва, че помогнал на другия стопанин да
стане и вързал и неговото куче за повода му, след разтърваването на кучетата. Липсват изисквания за поставяне на намордник
на кучето на ищеца пак чл. 13, ал. 1 от посочената по-горе Наредба.
Ответникът
отговаря за поведението на кучето. Още повече и съобразно чл. 11, ал. 1, ал. 1
от Наредба за овладяване популацията на безстопанствените кучета и котки, и
регламентиране отглеждането на домашни кучета и котки на територията на община
Пловдив – всеки собственик или водач на домашен любимец е длъжен да предотврати
всяка проява на необоснована агресия на кучето – домашен любимец и да не
допуска ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. Отговорността за вреди от вещи, не зависи от
поведението на собственика на кучето или това на надзираващия го, както и от
това къде е настъпил инцидентът. Отговорността за вреди от животни по чл. 50 ЗЗД е безвиновна. Тя не изисква животното да е носител на някакви особени
качества, нито да е източник на повишена опасност /отговорност се носи и когато то не е агресивно/ - виж решение № 249/24.09.2012 г., по гр. д. №
1450/2011г. на III г. о. Ето защо не следва да се обсъждат
показанията на свидетеля В. Б.. Обстоятелствата
свързани с характера и агресивността на конкретното куче ухапало ищеца не
представляват освобождаващи от отговорност. Елементите ангажиращи отговорността
на ответника по чл. 50 ЗЗД са доказани по производството.
Относно размера на неимуществените
вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във
всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства,
относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен
начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент.
Принципът за
справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства,
релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и
страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип.
От комплексна съдебно-медицинска и
съдебно-ветеринарна експертиза се установи, че претърпените от ищеца увреждания
са лекувани оперативно, медикаментозно и е поставена имобилизация за 25 дни. В
месеците след това е установена полуподвижност на лявата длан и пръстите.
Основната функция на ръката – хващането – е възможна, но и към настоящия момент
е невъзможно сгъването на пръстите в юмрук и е намалена силата на ръката. Ограниченията на фините движения на ръката
няма тенденция да се възстановят и ще продължат до края на живота на ищеца.
Уврежданията влошават качеството на живот в битовата сфера на И.Ш.. В съдебно заседание на 03.04.2018 г. вещото лице Б. пояснява, че в конкретния
случай сгъването е възможно, като има ограничение само в пълния му обем, т. е.
не е възможно сгъването на юмрука докрай.
Макар и свидетелят И. Ш. да е съпруга
на пострадалия, съдът след преценка на показанията му по реда на чл. 172 ГПК,
цени същите в по-голямата им част. Свидетелят Ш. заявява, че след ухапването
съпругът й е бил опериран два часа и е останал в болница една седмица, защото
лекарите са се страхували да не развие инфекция. Един месец носил шина, ходил
на превръзки в болницата. Изпитвал силни болки и към момента пиел болкоуспокояващи.
Не можел да си служи добре с лявата ръка, боляла го предмишницата. Зимата
пръстите му ставали жълти и той носил ръкавици от ранна есен.
Така, за да определи размер на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази следното:
- трайните последствия от инцидента, а
именно ограничението в сгъването на пръстите в юмрук и намалената сила на ръката,
които остават за цял живот. Според вещото лице медик няма основание да се
счита, че финните движения на лявата ръка ще се възстановят напълно;
- болките и страданията на ищеца във
връзка със самото захапване. Ухапването от куче е довело до негативни
преживявания и високоинтензитетни болки;
- претърпяната дълга операция, при
която са му зашити разкъсаните сухожилия и едноседмичният престой след това в
болницата;
- болките, които продължава все още да
изпитва в предмишницата – 1 година след инцидента, необходимостта да продължи с
рехабилитацията на лявата ръка;
- възрастта на пострадалия към датата
на инцидента;
Ценят се и претърпените физически
болки вследствие на уврежданията, както и уплахата, стреса от случилото се. Съдът
взе предвид и обществено-икономическите
отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди към м. май 2017 г. Налице е връзка между
стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на
обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не може
да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на
възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна
икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на
доходите /виж решение № 215 от 03.02.2017
г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/. През
2017 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 5 516 лв., а
средногодишният разход – 5078 лв. /данни на Националния социологически институт/. Т. е. налице е
тенденция за завишаване на средногодишния общ доход спрямо предходни години.
При всичко изложено, съдът намира, че
определянето на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в
размер от общо 5 400 лева.
Определянето на по-малък размер от посочения и съобразно всички факти и
обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на справедливостта.
По възражението за съпричиняване:
Съпричиняването на вредата изисква наличието на
пряка причинна връзка между поведението на увредения и настъпилия вредоносен
резултат. Принос по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД е налице винаги, когато
увреденият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки
по този начин и самите вреди. Приносът може да се изрази в действие или
бездействие, но поведението на увредения трябва да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
С отговора на исковата молба е
въведено надлежно възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, което съдът намира за
неоснователно поради следното:
С доклада по делото е разпределена
доказателствена тежест и е посочено на ответника, че не сочи доказателства за
настъпилото съпричиняване. Въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК,
доказателства от ответника не са ангажирани във връзка с твърденията за
съпричиняване.
Твърденията в исковата молба, че
ищецът „в страха си, опитвайки се да предпази домашния си любимец от смъртоносната
заплаха, взел бастуна си и се опитал да го промуши през челюстите на П.“, не
могат сами по себе си да обосноват наличието на хипотеза на чл. 51, ал. 2 ГПК.
От една страна не се установява по делото дали бастунът е бил действително
промушен в устата на П., доколкото твърденията на ищеца, които не са оспорени
са, че той само се е опитал. Опитът не означава осъществяване на намерението
му. От друга страна в прокурорската преписка в обясненията на К.К. се съдържат
признание на неизгодни за него обстоятелства, а именно, че при разтърваването
на кучетата взел бастуна на ищеца и ударил няколко пъти своето куче П. по
задницата и един път по главата. При това положение и липсата на други
ангажирани доказателства, съдът не може да приеме за доказано, че именно
поведението на ищеца е допринесло за настъпилото увреждане. Доколкото и двете страни
са полагали усилия за разтърваването на кучетата е възможно проявилата се
агресия да е *** предизвикана от всеки от тях /респ. от ударите нанесени от
ответника/ или без конкретна причина при полагането на усилия за разделянето на
кучетата П.ът да е ухапал ищецът. При неустановяване на съпричиняване на
вредоносния резултат по несъмнен, безспорен начин в процеса на доказване при
прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг. чл.
154, ал. 1 ГПК, съдът следва да приеме това обстоятелство за неосъществено в обективната
действителност.
Освен това само по себе си
отбраняването на собственото имущество и усилията за запазването му и
охраняването му от уреждане, не могат да доведат до приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. За да е налице т. нар. „компенсация на вини”, следва противоправното
поведение на увредения да е пряка и непосредствена (в необходимата
причинно-следствена връзка) причина за настъпване на вредоносните последици. В
случая липсва противоправно поведение от страна на ищеца, в този смисъл виж т. 7 от ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. №
1/2014 г. на ОСТК. Не на последно място следва да се съобрази и
обстоятелството, че според неоспорените твърдения на ищеца, ответникът е казал
на ищеца да се опита да вкара бастуна си в устатата на неговото куче. Не без
значение са обстоятелствата предизвикали защитното поведение на увреденото лице
в опита да защити собственото си куче /виж решение
№ 39 от 20.02.2017 г. по т. д. № 60101/2016 г. на IV г. о. на ВКС/.
Оттук ответникът ще се осъди да заплати
на ищеца сумата от 5 400 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Като законна последица ще се
присъди законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 17.05.2017 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
По разноските:
Ищецът е представил доказателства за направени
разноски за държавна такса в размер на 240 лв., заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв., депозит за вещи лица 120 лв. и депозит за
свидетел 15 лв. или общо 1575 лв. По съразмерност в тежест на ответника ще се
възложат 1 417.50 лв.
Ответника претендира и доказва разноски в размер
на 650 лв., от които по съразмерност ще му се присъдят 65 лв.
Водим
от горното, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
К.К.К., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на И.Г.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, вследствие на инцидент настъпил на 17.05.2017 г. в
гр. П. – ухапване на И.Г.Ш. от куче порода П., с черна на цвят козина и с
приблизителна височина на четири лапи около 60 см., надзор над което упражнявал
К.К.К., при който инцидент И.Г.Ш. е получил увреждания - рана от ухапване от куче
на лявата предмишница в крайна трета и разкъсване на сухожилията на мускулите
разгъвачи на II-IV пръст на лявата ръка, на основание чл. 50
във вр. с чл. 52 ЗЗД, сумата в размер на 5 400 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
вследствие на претърпяния инцидент, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
инцидента – 17.05.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над присъдения размер от 5 400 лв. до пълния предявен размер
от 6000 лв.
ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН **********, да заплати на И.Г.Ш.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 1 417.50 лв. разноски
по съразмерност за настоящото производство.
ОСЪЖДА И.Г.Ш., ЕГН **********, да заплати на К.К.К., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 65 лева разноски по
съразмерност за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен
съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ