РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Русе, 14.07.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в
публично заседание на 23
юни, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ДИЛЯН МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното
от съдия ДИМИТРОВА КАН дело № 181 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Е.Н.Н.
против решение № 177/14.05.2021 г., постановено по АНД № 184/2021 г. по описа
на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-1085-000641/
17.03.2020г.,издадено от началника на сектор „ Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, с
което за нарушение по чл.98 ал.2 т.4 вр.чл.178д от ЗдвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 200лв.
Като касационни основания се сочат
допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила
във връзка с оценката на доказателствата и нарушение на материалния закон. Иска
се отмяната на въззивното решение и решаване на делото по същество чрез отмяна
на наказателно постановление.
Ответникът по касация –Пътна полиция
при ОДМВР гр. Русе, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност
на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства,
след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
За да потвърди обжалваното пред него
наказателно постановление № 20-1085-000641/ 17.03.2020г.,издадено от началника
на сектор „ Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, с което за нарушение по чл.98 ал.2
т.4 вр.чл.178д от ЗдвП на касатора е наложено административно наказание глоба в
размер на 200лв., въззивната инстанция е приела, че нарушението е установено по
несъмнен начин. Доказаността на нарушението
съдът е извел от показанията на разпитания свидетел Станев и от
приложения снимков материал. Посочил е,че пътен знак Д21 е бил поставен на
място с оглед на разпоредбата на чл. 101 от Наредба № 18 oт 23.07.2001
г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, съобразно която пътните знаци от група "Д"
се използват за въвеждане на специални предписания за участниците в движението
и се поставят непосредствено преди местата или участъците от пътя, за които се
въвеждат предписанията и в конкретния случай няма място за съмнение за кое
паркомясто се отнасял пътния знак, независимо от посочения номер на улица
„Васил Априлов. Приел е ,че липсата на хоризонтална синя маркировка със
съответния знак не съставлява основание, което да изключва задължението на
водачите да съобразяват поведението си с предписание на поставеният пътен знак
Д21 с оглед на разпоредбата на чл.7 ал.3 ЗДвП, като е посочил, че
жалбоподателят е бил спрял след този знак, в обхвата на действието му съгласно
чл.55 ал.10 ППЗДвП, като се е позовал на снимковия материал. С тези доводи РРС
е приел, че касационният жалбоподател е осъществил състава на нарушението, за
което е наказан с обжалваното НП.
Касационният състав приема, че от
съвкупния анализ на събраните писмените доказателства по делото,включително и
снимковия материал ,както и от извършената проверка по подаденото възражение
срещу първоначално издадения фиш, в която са обсъдени възраженията на касатора,
както и от неговите обяснения,че с оглед посоката му на движение и мястото, където
е паркирал не е видял поставения знак,че мястото е определено за паркиране на
хора с трайни увреждания, при липсваща хоризонтална синя маркировка, сочат на
липса на каквито й да било доказателства за това, деянието да е осъществено от
жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като несъставомерно поради
липса на субективна страна.Съображенията за този извод са следните:
За да се приеме, че е извършено
нарушение по чл.98 ал.4 т.4 ЗДвП, а именно паркиране на място предназначено за МПС
на лице с увреждания, е необходимо, да са налице и доказателства, от които може
да се направи несъмнен извод, че нарушителя е бил наясно с обстоятелството, че
това паркомясто, действително е такова. Такива доказателства във въззивното
производство не са събирани и не са представени. Позовавайки се на снимковия
материал, въззивният съд не е отчел, че жалбоподателят е паркирал зад гърба на
знака, поставен на двупосочна улица по посоката си на движение. Действително липсата на надлежно поставена или съществено
износена пътна маркировка на паркомястото с международния символ за достъпност,
факт който се установява от събраните по делото доказателства, не изключва
задължението на водачите да съобразяват поведението си с предписание на
поставеният пътен знак Д21 по аргумент на по-силното основание на чл.7 ал.3 ЗДвП , но ако е видим при движението им и е поставен от тяхната дясна страна, а
случая не е такъв. Дори разпитания служител съставил първоначално фиша, след
сигнал по ел.поща, не е категоричен за наличието на защриховано със знак „ Х“
място след гърба на знака по време на проверката. Последното е без съществено значение,
защото защриховането именно с такъв знак, а не с международния символ за достъпност,
може да означава, че е налице друга забрана за паркиране там, напр. платено
парко място. Въззивният съд в мотивите си не е дал отговор за липсата на ясна
възприемчивост на този знак от посоката на движение и мястото на паркиране.
При това положение и при установеният
начин за подхождане към паркомястото от страна на жалбоподателя – при навлизане
в улицата от към ул.“ Духовно възраждане“, паркирайки зад гърба на знака, чиято
задна част се явава видима за него , следва да се приеме за достоверно твърдението
на жалбоподателя, че не е разбрал че паркира на място за МПС на лице с
увреждания. Обстоятелството, че след поставеното уведомление от пътна полиция
за съставен фиш , се е върнал да провери за какво е издаден фиша, не променя
извода ,че към момента на паркирането/ внеменото във вина нарушение/ касатора
не е имал знание, а и не би могъл да предполага, че паркира автомобила си на
паркомясто определено за паркиране на пътни превозни средства на хора с
увреждания.
При така установеното
макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, то липсват каквито й да
било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.
Това определя нарушението като несъставомерно поради липса на субективна
страна.
Предвид изложеното касационната
инстанция намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за
извършено от него нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, поради което, като
материално незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено
Като е приел, че издаденото
наказателно постановление е законосъобразно районният съд е приложил неправилно
материалния закон и е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде
отменено като вместо това се постанови друго, с което наказателното
постановление да бъде отменено.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.2, изр.1, пр.2 и чл.222, ал.1 от АПК, вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № № 177/14.05.2021 г.,
постановено по АНД № 184/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено наказателно постановление № 20-1085-000641/ 17.03.2020г.,издадено от
началника на сектор „ Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, като вместо него
постановява
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
20-1085-000641/ 17.03.2020г.,издадено от началника на сектор „ Пътна полиция“
при ОДМВР-Русе, с което за нарушение по чл.98 ал.2 т.4 вр.чл.178д от ЗдвП на Е.Н.Н.
е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: