Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. София, 03.08.2018г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието
на секретаря СВЕТЛАНА ВЛАХОВА като разгледа т.д.№ 1254
по описа за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 626 от ТЗ.
Подадена е молба по
чл. 625 от ТЗ от „Д.К.” ЕООД, като се твърди, че дружеството има парични
задължения по търговска сделка, които не е в състояние да изпълни, тъй като не
разполага с парични средства и/или бързо ликвидни активи и финансовите му
затруднения не са временни. Твърди се и свръхзадлъжнялост,
както и неплатежоспособност. Сочи, че са спрени плащанията на 30.06.2015г.,
след която дата не са съставяни ГФО. Предвид горното се претендира
постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност, като
твърдяната начална дата на неплатежоспособността е 30.06.2015г.
Съдът като
обсъди доводите по молбата, представените с нея писмени доказателства и
събраните по делото такива, включително при упражняване на правомощията на съда
по чл. 621а от ТЗ, намира за установено следното:
Молителят е
представил справки за задълженията си, балансите и другите, изискуеми от чл.
628 от ТЗ приложения към молбата. В публичния ТР са обявени ГФО на дружеството
за периода от 2008г. до 2010г. включително, като е подадена и обявена
декларация за липса на дейност за 2017г. по чл. 38, ал.9 т.2 от Закона за
счетоводството. С молбата са представени баланси към 31.12.2013г. и към
31.12.2014г., както и към 30.06.2015г. С допълнителна молба от 27.06.2018г. са
представени ГФО към 31.12.2015г.,31.12.2016г. и 31.12.2017г. Представен е опис
и оценка на активите, които са краткосрочни вземания от описаните лица в общ
размер на 112 368,44 лв., както и справка за пасивите – краткосрочни
задължения към описаните лица-96 на брой, в общ размер на 169 543,85 лв.
На стр. 28 и следващите от делото е представена справка за задълженията към НАП
към 15.06.2018г., от която е видно, че са налице такива в общ размер на
39 990,85 лв., от които 19 438,97 лв. – главница и 20551,88 лв. –
лихви, като видно от отразеното по справката същите са за ДДС по ревизионен
акт, като са с начален период от май 2010г. до 2014г.
С писмо от
АВ от 11.07.2018г. съдът е уведомен, че спрямо молителя има вписване на искова
молба по отношение на описания имот-апартамент.
С писмо
вх.№96985/13.07.2018г. съдът е уведомен от НАП, че спрямо дружеството –молител
има наложени обезпечителни мерки по ДОПК, а именно описаните и приложени три
броя ПОМ от 2012г. и 2013г., видно от които е бил наложен запор на сметките на
дружеството за публични вземания в размер на 510 724,90 лв. – към
12.11.2013г., установени по ГГД за 2012 и 2013г. и ревизионен акт от
24.09.2013г., както и месечна справка –декларация по ЗДДС от 05.07.2011г.
С
допълнителна молба от 18.07.2018г.
молителят с оглед горепосоченото писмо на НАП е представил ревизионен
акт № **********/28.04.2014г., ревизионен акт № **********/24.09.2013г., по
който са определени като задължения за довнасяне ДДС в размер на
392 274,57 лв. и 101 174,98 лв. – лихви, както и решение
№2095/04.12.2013г. на директора на Дирекция ОДОП, с което процесния
ревизионен акт е отменен в частта относно установените гореописани задължения и
е разпоредено извършване на нова ревизия от друг
екип. Ревизионният акт от 28.04.2014г. видно от мотивите в същия е именно от последващия екип и с него е определено задължение по ЗДДС
за същия период – януари –март 2011г. в размер на 24,94 лв.
По делото е
изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза изготвено от вещото
лице Р.Г., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и
компетентно и не се оспорва от молителя. В изпълнение на поставените задачи
вещото лице e прегледало документите по делото и ГФО, представени от
НАП с писмо с изх.
№ 20-00-2417/05.07.2018 г., както и другите описани документи. Структурата на активите е показана от
експерта в Таблица № 1, като същите се
изразяват предимно във вземания, и са все в размер на 112 х.лв. От направените
извлечения от счетоводните регистри е видно, че през анализирания период 2013
-2018 г. вземанията от клиенти са показани по контрагенти в Приложение № 3 и в
таблица на стр. 4 и 5 от заключението. Вещото лице сочи, че през 2013 г. са
отразени други вземания в размер на 173 х.лв, през
2014 г. в размер на 172 х.лв., които са от фирма „А.Л.К.“ ООД от
Република Унгария за доставка на стоки, но са отписани 2015 г. поради изтекла погасителна
давност и поради обстоятелството, че
дружеството е заличено от търговския регистър. Според експертизата за
анализирания период парични средства по банкови сметки не са показани,
последният банков превод е извършен на 21.12.2012 г., видно от приложеното
фотокопие на банково извлечение на „Р.Б.“, като е преведена сумата от 1074,62
лв. по описаното изпълнително дело. Вещото лице сочи, че от предоставеното
извлечение на сметка 501 Каса е видно, че последното извършено плащане от
касата е извършено на 01.06.2015 с РКО, като са платени суми на клиенти по
аванси в размер на 1630,50 лв. и 197,88 лв. В изготвената Таблица № 2 на стр.5
и 6 от заключението са отразени структурата на пасивите и е видно, че за периода 2015 – 2018 г. относителното тегло на
собственият капитал от общата стойност
на пасива е отрицателна величина, тъй като дружеството е
декапитализирано
от реализирани загуби. Отразената загуба 2015 г. в размер от 171 х.лв.
произтича от отписани Други вземания, формирани
от фирма „А.Л.К.“ ООД от Република Унгария
за доставка на стоки и отписани 2015 г. поради изтекла погасителна давност и поради обстоятелството, че дружеството е
заличено от търговския регистър. Вещото лице е установило, че размерът на
задълженията на „Д. К.” ЕООД отразени в сметка 401 „Доставчици” и
вземанията отразени в сметка 411 „Клиенти” са едни и същи по години за
анализирания период 2013 – 2018 г., видно от приложените оборотни ведомости към
експертизата/Приложение № 7/. Вещото лице сочи, че задължения по контрагенти
осчетоводени по сметка 401”Доставчици” в размер на 121462,91 лв., сметка
412”Аванси по клиенти” 2504,94 лв. за получени, но невърнати аванси, актуални към 15.06.2018 г. задължения към НАП
осчетоводени по сметки 452”Разчети за данък върху печалбата, 453”Разчети ДДС”,
454 „Разчети данък върху дохода” в общ размер на 19438.97 лв., дължими лихви
към НАП 20551,88 лв. не осчетоводени, задължения към Националния осигурителен
институт/НОИ/, осчетоводени по сметка 461 „Разчети за осигурителни сметки” в
размер на 6605,58 лв. и по сметка 463 „Разчети за здравно осигуряване” в размер
на 770,74 лв.
С решение на
СГС, VІ-14 състав по т.д.№5213/2011г. под № 1266/10.7.2012г.
съдът е отхвърлил молбата на „МЗ М.” ЕООД, ЕИК *******, с правно основание
чл.625 ТЗ вр. чл.607а, ал.1 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на "Д.К." ЕООД, ЕИК ********,
на основание неплатежоспособност като неоснователна. Решението е било обжалвано
и потвърдено от САС, като е влязло в сила на 23.06.2015г.
Вещото лице
сочи, че задълженията на „Д. К.” ЕООД към 15.06.2018 г. към НАП са както следва: данък
добавена стойност 8 089,45 лв.; данък върху доходите - 133,56
лв.;корпоративен данък - 11 215,96
лв. или общо данъци в размер на 19 438,97 лв. главница, като са дължими и
лихви в размер на 20 551,88 лв. Дължимите данъци са осчетоводени в
счетоводните регистри, но лихвата не е
осчетоводена, поради което вещото лице е изготвило алтернативен вариант на
баланса, при който включва 20 х.лв. разходи за лихви в Отчета за приходи и
разходи, които се отразяват като загуба и тя увеличава размера на декапитализирания собствен капитал, който става /-77 х.лв./ , задълженията за
данъци нарастват на 39 х.лв. и сумата на Пасива е 112 х.лв.
Вещото лице е изчислило показателите за ликвидност таблица, от която е видно,
че видно, че стойностите на коефициентите
за обща ликвидност са значително под референтните стойности на съответните
показатели от 2013г. до 2018 г.., за бърза ликвидност са еднакви с тези на обща
ликвидност, поради липса на материални запаси. Коефициентите за незабавна
ликвидност и за абсолютна ликвидност за анализирания период не съответстват на
референтната стойност, тъй като
дружеството не разполага с парични средства.
Показатели |
Към 31.12.2013 |
Към 31.12.2014 |
Към 31.12.2015 |
Към 31.12.2016 |
Към 31.12..2017 . |
Към 18.06.2018 |
Към .2018 Алтерн. |
1. Краткотрайни активи |
285 |
285 |
112 |
112 |
112 |
112 |
112 |
2.Краткосрочни вземания, краткосрочни финансови активи и парични средства |
285 |
285 |
112 |
112 |
112 |
112 |
112 |
3. Краткосрочни финансови активи/инвестиции/ и парични средства |
0 |
1 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
4. Парични средства |
0 |
1 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
5. Краткосрочни задължения |
169 |
171 |
169 |
169 |
169 |
169 |
189 |
6. Текущи задължения |
169 |
171 |
169 |
169 |
169 |
169 |
189 |
7.Коефициент на обща ликвидност |
1,68 |
1,66 |
0,66 |
0,66 |
0,66 |
0,66 |
0,59 |
8.Коефициент на бърза ликвидност |
1,68 |
1,66 |
0,66 |
0,66 |
0,66 |
0,66 |
0,059 |
9. Коефициент на незабавна ликвидност (3:6) |
0 |
0,006 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
10. Коефициент на
абсолютна ликвидност
(4:6) |
0 |
0,006 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
Вещото лице сочи, че от изходните данни от счетоводните баланси и резултатите от изчисленията на показателите за финансова автономност на дружеството са следните:
Отчетен
период х.лв. |
2013 г. |
2014 г. |
2015 г. |
2016 г. |
2017 г. |
2018 г. |
2018 г.-алтерн. |
Собствен капитал |
116 |
114 |
-57 |
-57 |
-57 |
-57 |
-77 |
Задължения |
169 |
171 |
169 |
169 |
169 |
169 |
189 |
КФА СК/Задължения Рефер. с-ст 0,33 |
0,69 |
0,67 |
-0,33 |
-0,33 |
-0,33 |
-0,33 |
-0,40 |
К ЗАДЛ Задълж./СК 3 |
1,45 |
1,5 |
-2,96 |
-2,96 |
-2,96 |
-2,96 |
-2,45 |
Според експертизата за целия
анализиран период. стойностите на показателите за финансова автономност са значително неблагоприятни от тези, приети
като общи нормативи не по ниски от 0,33,
като през целия анализиран период 2013 – 2018 г. стойностите на коефициентите
на задлъжнялост са значително по-високи от общоприетите не по-висок от
3,00. Собственият капитал е под 1/3 от задълженията и дружеството е зависимо от кредиторите. Изчислените
стойности на показателите за финансова автономност и за задлъжнялост са под референтните
стойности. От данните по таблица 5 на стр. 13 от експертизата е
видно, че за периода 31.12.2013 г. и към
31.12.2018 г. оборотния капитал на дружеството съответства на собствения оборотен капитал. От наличните
по делото документи /приложени от НАП баланси/ съотношението между имуществото
и задълженията на дружеството е както
следва:
Показатели
(в хил. лв.) |
2013 г. |
2014 г. |
2015 г. |
2016 г. |
2017 г. |
2018 г. |
2018 алтернат. |
1.
Имущество (активи) |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
2. Задължения |
169 |
171 |
169 |
169 |
169 |
169 |
189 |
3.Съотношениеимущество/задължения |
|
|
|
|
|
|
|
Видно от изчислените съотношения, за периода 01.01.2013 г. до 06.2018 г. дружеството не разполага с ДМА.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл.
608 ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения,
а именно: изискуеми парични
задължения по търговска
сделка, публични задължения
/към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от ТЗ от своя страна е състояние,
при което цялото имущество
на едно търговско дружество
е недостатъчно за да покрие
задълженията му.
Съдът намира, че не се установи по делото да е налице свръхзадълженост на дружеството молител, тъй като
по данните от счетоводната експертиза цялото му имущество, макар и състоящо се основно от вземания, да е под размера на задълженията,
не е е извършена по делото
оценка на активите по пазарната
им стойност, а само по балансова.
Предвид горното искането за прогласяване на свръхзадълженост на дружеството молител е неоснователно и в тази част молбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид горните мотиви
следва да бъде обсъдено дали молителят е в състояние на неплатежоспобосност.
Молителят е търговец, а се
установи безспорно от представените
с молбата писмени доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза,
че има неизплатени задължения към свои кредитори, свързани с търговски сделки. Наред с горното безспорно се установи, че
дружеството има и публичноправни задължения, а
именно такива към НАП, към 15.06.2018 г. са както следва: данък добавена
стойност 8 089,45 лв.; данък върху доходите - 133,56 лв.; корпоративен
данък - 11 215,96 лв. или общо
данъци в размер на 19 438,97 лв.- главница, като са дължими и лихви в
размер на 20 551,88 лв. Следователно са налице задължения, които да
обусловят изпадането на дружеството в състояние на неплатежоспособност. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по чл.
290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и
др., в тежест на длъжника е да докаже,
че е изпълнил задълженията
си или че разполага с имущество, достатъчно
за покриване на задълженията
му, без опасност за интересите на кредиторите, като трябва да обори установената от закона презумпция и докаже, че е платежоспособен и е в състояние
да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост, което молителят не е
сторил по делото. Установи се, че дружеството е извършило последно
плащане на 30.06.2015г. и от тази дата е спряло плащанията към своите
кредитори. В тежест
на молителя - длъжник е да обори презумпцията на чл. 608
ал. 2 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ
на имуществено - финансовото
състояние на предприятието
му, от което да се изведе възможността да погасява задълженията
си. При този анализ се използват
различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност,
тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение
между краткосрочните активи
/всички или определена част от тях/
към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. С оглед установените от експертизата показатели на
финансовото състояние на дружеството, съдът намира, че същото е
неплатежоспособно. При отчитане на различната
ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на
обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност. При коефициента
на обща ликвидност се извършва
съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група
или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност
на длъжника е коефициентът
на обща ликвидност, отразяващ
съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения, като ако той е под норматива от 1 / единица/ се приема, че дружеството е неплатежоспособно, въпреки че референтните стойности варират съобразно отрасъла, в който работи предприятието.
Съдът намира, че се
установи по делото с оглед изслушаната експертиза и изчислените показатели, съгласно които коефициентът на обща ликвидност през целия период от 2015г. до 2017г.,включително и по последния междинен баланс 0,66, което означава, че дружеството не е в състояние да покрие текушите си задължения с краткотрайните си активи и, че е налице траен и устойчив характер на затрудненията
на предприятието на ответника. Извън възприетите
като нормативи стойности са и изчислените коефициенти на другите показатели,
поради което съдът намира, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност.
Не се установява затрудненията да са временни или дружеството да има достатъчно
активи, с които да ги покрие, напротив тенденцията е на трайно влошаване на
икономическите показатели и цялостна декапитализация
на дружеството.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността
съдът следва да прецени същата съобразно данните по делото. Последователно в практиката си
ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ
е обективно финансово състояние
на длъжника и възможността му да изпълни парично
задължение по търговска
сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното
решение. В този смисъл са постановените от ВКС решения:
Р. №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р. № 549/27. Х.2008 г. по т.д. №
239/ 2008 г., Р. №657/ 7. ХІ.2006 г. и др.,
както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по
т.д.№ 169/2010г., в което се приема, че за да е налице състояние
на неплатежоспособност, не е достатъчно
длъжникът да не плаща свое изискуемо
парично задължение, но същото да е от кръга на тези, за които може да бъде обявен
в неплатежоспособност и длъжникът
да не е в състояние да го изпълни. Съгласно чл. 608, ал.3 от ТЗ
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като неплатежоспособността
може да е налице и когато длъжникът е платил частично или изцяло вземанията
само на отделни кредитори. Предвид горното съдът намира, че следва да бъде
приета ката начална дата на неплатежоспособността датата 30.06.2015г. Това е и
с оглед факта, че към 23.06.2015г. е влязло в сила решение на САС, с което е
потвърдено решение на СГС от 2012г., по което е отхвърлена молба по чл. 625 от ТЗ от кредитор, поради което няма основание да се приеме по-ранна дата от
горепосочената, независимо от това, че има данни, че някои от задълженията към
НАП са с по-ранни дати на изискуемост, тъй като и от заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че за периода до 31.12.2014г.
коефициентът на обща ликвидност на дружеството е бил над минималния, а именно
1,66. След отписването на вземането към унгарското дружество молителят е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност, като по делото няма данни за
плащания, извършвани след 30.06.2015г., поради което тази дата следва да бъде
възприета като начална дата на неплатежоспособността.
По делото няма данни длъжникът да разполага с достатъчно налични парични
средства, с които да покрие разноските по производството по несъстоятелност, а именно възнаграждение на синдик и други, дори и за
един месец. Обстоятелството, че притежава някакви активи - вземания, не води до
извода, че има имущество за покриване на началните разноски за производството
по несъстоятелност, тъй като тези активи следва да бъдат събрани и осребрени, а
фазата по осребряването в производството по несъстоятелност се предхожда от
фаза по установяване и приемане на вземанията, през който период са необходими
средства за възнаграждение на синдика, за извършване на оценка на активите и
тяхната продажба. Предвид горното въпреки наличните активи, изводът е, че
ответникът няма средства за покриване на текущите начални разноски по
производството по несъстоятелност, поради което и с оглед на факта, че въпреки
изричното определяне на началните такива с определението по чл. 629б от ТЗ от 26.06.2018г.,
вписано в т.60, пард.№3599, такива не са привнесени
нито от молителя, нито от някои от другите кредитори на ответника, съдът
намира, че следва да се постанови решение по чл.632 ал.1 от ТЗ със
законоустановеното му съдържание.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Д.К.“ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА – 30.06.2015г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност
на длъжника „Д.К.“ ЕООД, ЕИК ********.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „Д.К.“ ЕООД, ЕИК ********
ОБЯВЯВА „Д.К.“ ЕООД, ЕИК ********, в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване дейността предприятието.
СПИРА производството по несъстоятелност.
Решението може
да се обжалва в 7-дневен срок от вписването
му в търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание
чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: