ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41
гр. Монтана, 21.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско
дело № 20221600500019 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 от ГПК, образувано по частни жалби на „Г. Б.“
ЕООД и на Г.Ч. в качеството му на синдик на „А.“ ООД против определение на РС –
Монтана от 30 ноември 2011 г. са спиране на производството по гр. д. № 1079/2020 г.
поради наличие на висящ преюдициален спор.
Жалбоподателят „Г.Б.“ ЕООД твърди в частната си жалба, че определението е
недопустимо, защото съдът се е произнесъл по искане на лица, които не са имали
право да направят такова. В процеса по чл. 135 от ЗЗД жалбоподателят се е легитимрал
като кредитор на „А.“ ООД (н) по силата на 15 записа на заповед, а физическите лица
А.С. и А.С. са авалисти по тези записи. Искането за спиране е поради наличие на
висящ спор, който обаче се развива само по отношение на вземане спрямо дружеството
и то основаващо се на друго основание, а не на ценните книги. Отговорността на
авалистите е отделна и самостоятелна от тази на издателя на записите на заповед и
поетите от тях задължения ще са валидни, дори да се установи, че главното задължение
не съществува, затова висящият спор по друго дело, заведено от „А.“ ООД (н), е без
значение.
Посочва се също, че МРС неправилно е приложил ТР № 2/2019 г. относно
възможността за спиране на процес по чл. 135 от ЗЗД при висящ спор за същестувавен
на вземането. В т. 2 на това тълкувателно решение се подчертава, че преюдициален е
само висящ спор, заведен от кредитора, а в случая висящият спор по търг. д. № 85/2021
г. на МОС е образуван по иск на „А.“ ООД (н) с правно основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ.
На следващо място дружеството-длъжник и физическите лица - авалисти не са
необходими другари, поради което дори да са налице предпоставки за спиране по
1
отношение „А.“ ЕООД (н), то те не са налице по отношение двамата авалисти.
Изтъква се също, че определението на МРС е немотивирано и постановено при
липса на доказателства за висящ процес с преюдициално значение.
Жалбоподателят моли определението за спиране да бъде отменено и делото
върнато на МРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Вторият частен жалбоподател синдикът на „А.“ ООД (н) Г.Ч. обосновава
активната си легитимация с това, че процесът по чл. 135 от ЗЗД има същия предмет
като този по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, затова той като синдик следва да бъде конституиран
като съищец на основание чл. 649, ал. 3 от ТЗ. По същество поддържа, че липсва
преюдициална връзка между двете дела, тъй като по търг. д. № 85/2021 г. на МОС се
оспорват вземания с друго основание, различни от тези, чрез които ищецът се
легитимира като кредитор. Споделя и тезата на първия жалбоподател, че отговорността
на двамата авалисти е отделна и не е предмет на търг. д. № 85/2021 г. на МОС, поради
което липсва преюдициален спор относно тяхното задължение и делото не може да
бъде спряно по отношение на тях. Прави искане за отмяна на обжалваното
определение, евентуално за частичната му отмяна само в частта по иска срещу
ответниците А.С. и А.С..
Ответниците „А.“ ООД (н), А.С. и А.С. не са взели становище по частните
жалби.
Ответникът „А.“ ЕООД чрез адв. Н. Б. оспорва частните жалби и моли да бъдат
оставени без уважение като неоснователни.
Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите на
страните и приема за установено следното:
Частната жалба на синдика Г.Ч. е недопустима, поради което МОС я оставя без
разглеждане и прекратява производството в тази му част.
Искът по чл. 135 от ЗЗД е заведен от „Г.Б.“ ЕООД на 12 юни 2020 г. срещу „А.“
ЕООД, А.С., А.С. и „А.“ ЕООД. С решение от 9 февруари 2021 г. на МОС по търг. д. №
198/2020 г. е открито производствопо несъстоятелност на „А.“ ООД. Павловият иск е
заведен преди откриване на производството по несъстоятелност, поради което той не е
такъв във връзка с несъстоятелността по смисъла на чл. 649, ал. 1 от ТЗ.
Отменителният иск, заведен от кредитор, цели обявяване на относителна
недействителност на отчуждителна сделка само спрямо кредитора-ищец и му открива
възможност за принудително удовлетворяване от имуществото, предмет на
разпореждането. Искът по чл. 649, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 135 от ЗЗД се завежда от
кредитор в несъстотяелността след откриване на производството и на основание чл.
649, ал. 5 от ТЗ ползва всички кредитори на несъстоятелния длъжник, т.е.
имуществото ще бъде предмет на универсалното принудително изпълнение и
получената стойност ще послужи за удовлетворяване вземания на всички кредитори
2
при спазване на поредността по чл. 722 от ТЗ. Искът по чл. 649, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл.
135 от ЗЗД може да бъде предявен както от кредитор така и от синдика като
процесуален субституент. В случай, че не е предявен от синдика, то съдът служебно го
конституира като съищец.
В настоящия случай синдикът Г.Ч. е заявил искане пред МРС за
конституирането му като съищец (молба от 9 април 2021 г., л. 419), но производството
не е по чл. 649 от ТЗ, защото искът е предявен от кредитор преди откриване на
производството по несъстоятелност, като този кредитор е упражнил единствено своето
субективно потестативно право по чл. 135 от ЗЗД. Този процес не е във връзка с
несъстоятелноста, затова и синдикът не е надлежна страна по него. (В този смисъл
Решение № 344 от 24.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 38/2018 г., II т. о.) От това следва, че
синдикът не участва в процеса по гр. д. № 1079/2020 г. на МРС като самостоятелна
страна, следователно не разполага с процесуална легитимация да обжалва
определението за спиране.
Частната жалба на „Г. Б.“ ЕООД е подадена от ищеца в процеса в срока по чл.
275 от ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
„Г.Б.“ ЕООД обосновава активната си легитимация по иска с правно основание
чл. 135 от ЗЗД с вземания срещу „А.“ ООД (н) от договори за цесия от 8 юни 2012 г. По
силата на цесиите В.С.е прехвърлил на ищцовото дружество своите вземания от „А.“
ЕООД по договор за заем от 11 май 2007 г. и по договор за сух лизинг от 1 април 2008
г. Вземанията са обезпечени със записи на заповед, издадени от „А.“ ООД и авалирани
от А.С. и А.С.. Поръчителството по записите на заповед обосновава за „Г.Б.“ ЕООД
правен интерес от водене на отменителния иск и срещу тях двамата. С.и се явяват
солидарно задължени с „А.“ ООД, като са и продавачи по същата разпоредителна
сделка.
След завеждане на иска по чл. 135 от ЗЗД по отношение ответното дружество
„А.“ ООД е открито производство по несъстоятелност (т. д. № 198/2020 г. по описа на
Окръжен съд- Монтана). Вземанията на „Г.Б.“ ЕООД са били включени в списъка на
приетите вземания, одобрен от съда по несъстоятелността, но длъжникът „А.“ ООД (н)
е предявил иск по чл. 694, ал. 1 от ТЗ за оспорването им, за което е образувано търг. д.
№ 85/2021 г. на Окръжен съд - Монтана. Данни за образуваното дело са били
представени пред МРС като е приложен препис от исковата молба и призовка по
делото, образувано въз основа на нея. В тази връзка неоснователен е доводът на
въззивника, че липсват доказателства за наличието на висящ спор. На следващо място
следва да се отбележи, че на настоящия състав наличието на висящото дело е и
служебно известно.
С обжалваното определение МРС е приел наличие на преюдициална връзка и на
3
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е спрял процеса по чл. 135 от ЗЗД, макар без да
изложи мотиви в какво се състои зависимостта между двете производства.
Доводите за недопустимост на определението за спиране, тъй като искането е
било направено от ненадлежна страна, въззивният съд намира за неоснователни.
Наличието на висящ спор, решението по който е от значение за решаване на делото,
съставлява пречка за развитие на процеса, а съдът е длъжен служебно във всеки
момент от развитието на делото да следи за процесуланите предпоставки и да се
произнесе и служебно, ако установи наличие на отрицателна или липса на
положителна такава. Щом е въведен довод за висящ преюдициален спор, съдът е бил
длъжен да извърши проверка за предпоставката по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и като я
констатира, да спре производството, независимо че искането е направено от страна,
която не участва в преюдициалния спор.
Въззивният съд намира определението за спиране на производството по гр. д. №
1079/2020 г. на МРС за правилно по следните съображения:
Спорният предмет по висящото пред Окръжен съд - Монтана търг. д. № 85/2021
г. се отнася до действителността на вземанията на „Г.Б.“ ООД срещу „А.“ ООД (н),
произтичащи от същите договори, които легитимират ищеца като кредитор с право да
иска отмяна на разпоредителна сделка по гр. д. № 1079/2020 г. на МРС. Неоснователно
е твърдението на жалбоподателя, че вземанията по настоящото дело се основават на
записи на заповед, а не на договори. Действително дружеството-длъжник е издало
такива ценни книги, но те са свързани с две каузални сделки: договор за заем от 11 май
2007 г. и договор за сух лизинг от 1 април 2008 г. Чрез записите на заповед длъжникът
е обезпечил изпълнението по тези два договора, именно затова и след цесията тези
записи на заповед са били джиросани на „Г.Б.“ ЕООД – те като обезпечения следват
главното вземане при прехвърлянето му на новия кредитор (чл. 99, ал. 2 от ЗЗД). По
дефиниция записът на заповед е абстрактна сделка и при нея основанието за издаване
не се изследва, но ако се установи наличие на връзка с друга, каузална сделка, то
тогава основанието е съществен елемент и връзката между каузалната сделка и ценната
книга може да бъде основание за възражения от страна на длъжника (каквато хипотеза
е налице и в случая).
Както в исковата молба по настоящото дело, така и в отговора на исковата молба
по търг. д. № 85/2021 г. на МОС „Г.Б.“ ЕООД изрично подчертава наличието на
връзка между двата договора и издадените записи на заповед.
С доклада по търг. д. № 85/2021 г. МОС е приел, че се оспорва качеството на
„Г.Б.“ ЕООД на кредитор поради недействителност на цесиите, оспорва се и
действителността на договора за заем и на този за сух лизинг, въведени са и доводи за
несъществуването на тези вземания поради погасяването им по давност.
За да заведе Павловия иск, достатъчно е кредиторът да обоснове наличието на
4
свое вземане срещу длъжника. В процеса по чл. 135 от ЗЗД не се събират доказателства
за изискуемост и ликвидност на вземането, то не е предмет на доказване, достатъчно е
съществуването му да може да се изведе от твърдените в исковата молба факти. Ако
обаче съществуването е оспорено чрез един отделен иск за неговата недействителност,
то налице е преюдициална връзка между двете дела и тя налага спиране на делото по
чл. 135 от ЗЗД. Наличието на паралелен процес с предмет отричане вземането на
кредитора, какъвто е процесът по търг. д. № 85/2021 г. на МОС, е от значение за
правилното разрешаване на спора по чл. 135 от ЗЗД, поради което има преюдициален
характер по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и съставлява основание за спиране на
производството. (В този смисъл Решение № 27 от 14.05.2020 г. на ВКС по т. д. №
335/2018 г., II т. о.)
Не може да бъде възприето като основателно твърдението на жалбоподателя, че
ако все пак се установи предпоставка за спиране на производството, то тя е налице
само по отношение „А.“ ООД, затова и спирането следва да е частично. Ответници по
иска по чл. 135 от ЗЗД са страните по увреждащата сделка при условията на
необходимо другарство, защото с оглед естеството на спорното правоотношение
решението следва да е еднакво спрямо отчуждителя и спрямо приобретателя по
атакуваната сделка (чл. 216 от ГПК). При наличие на задължително другарство на
страната на ответниците, частично спиране е неприложимо.
На основание горното МОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима въззивна частна жалба на синдика
на „А .“ ООД (н) – Г.Ч., против определение на Районен съд – Монтана от 30 ноември
2021 г. за спиране на производството по гр. д. № 1079/2020 г. и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Г. Б.“ ЕООД, представлявано от
управителя М.М. – Г., против определение на Районен съд – Монтана от 30 ноември
2021 г. за спиране на производството по гр. д. № 1079/2020 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5