М О Т И В И по НОХД №6/09 г. по описа на СтРС
Обвинението
е против подсъдимата Г.И.П. в това, че на
30.11.2006г. в гр. Стара Загора отнела чужди движими вещи – портфейл на
стойност 3,20 лева и сумата от 190 лева, всички вещи на обща стойност 193,20
лева, от владението на Д.В.П., без нейно съгласие и с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянието е извършено повторно и не представлява маловажен
случай и подсъдимата, макар и непълнолетна, е разбирала свойството и значението
на извършеното и е могла да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа предявеното обвинение по отношение на подсъдимата. Пледира да й бъде
наложено наказание под средния, предвиден в закона, размер, което да се изтърпи
ефективно.
Подсъдимата
П. не се признава за виновна. Дава обяснения. Защитникът й пледира за
оправдателна присъда. Счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин.
От
събраните в хода на наказателното
производство писмени и гласни
доказателства,преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено следното :
На
30.11.2006г. подсъдимата Г.П. *** Загора, заедно със своята позната – Веска
Йорданова Тодорова, която била женена за чичо на подсъдимата и било временно
отседнала в с. Християново. Вървейки по бул. „Цар Симеон Велики”, двете
стигнали до кръстовището на булеварда с ул. „Любен Каравелов”, където на
югозападния ъгъл на кръстовището, имало поредица от сергии и павилиони, след
които била и сергията на пострадалата Д.В.П.. По това време, тъй като нямало
клиенти, П. отишла да си купи кафе от кафемашината, разположена на
срещуположния – североизточен ъгъл на кръстовището, като помолила колежката си
св. В.И., която обслужвала съседната маса, да наглежда и нейната. Пострадалата била оставила
портмонето си, в което държала сумата от 190 лева, като оборотни пари, под
покривката на сергията си. Възползвайки се от отсъствието на пострадалата П. и от обстоятелството, че св. И. обслужвала
познатата на подсъдимата, последната незабелязано бръкнала под покривката на
сергията на П., взела портмонето от сергията и тръгнала да се отдалечава с
бързи стъпки в западна посока по южния тротоар на бул. „Цар Симеон Велики”.
Част от тези действия били забелязани от пострадалата. Връщайки се от
кафемашината, същата видяла, че подсъдимата обикаля сергията, стига до ъгъла,
където пострадалата държала портмонето си, след което внезапно тръгнала да се
отдалечава в западна посока. Тъй като поведението на подсъдимита било
съмнително, стигайки до сергията си, пострадалата П. веднага проверила за
портмонето си и установила, че същото липсва. В този момент от павилиона,
намиращ се зад сергиите на П. и И.,
излязла и св. Т.В.Г., която споделила с пострадалата, че поведението на
подсъдимата, която обикаляла около сергията на пострадалата, било съмнително и
същата приличала на крадла. Пострадалата и св. В.И. се затичали след
подсъдимата П.. Последната ги забелязала
и побягнала. Завила зад блока край близкия „дом на учените” и се скрила
в един от входовете. Св. И. влязла във втория вход на блока докато пострадалата
чакала отвън, но не намерила вътре подсъдимата. След това пострадалата П.
решила да се върне, тъй като се бояла да остави сергията си без надзор, а св. В.И.
решила да провери и първия вход на блока. На влизане в блока срещнала
подсъдимата Г.П. и казала „да върне парите”. Подсъдимата обаче, която
междувременно била изхвърлила портмонето на пострадалата и скрила парите
незабелязано под дрехите си, настояла, че няма нищо общо и е ходила на гости на
своя приятелка на третия етаж. Свидетелката проверила външните джобове на
подсъдимата, но не намерила портмонето на пострадалата и тъй като подсъдимата
заплашвала да се оплаче, че я безпокоят неоснователно, св. И. я пуснала да си
ходи. След това обаче св. В.И. се качила нагоре във входа и на първия етаж
намерила изхвърленото от подсъдимата портмоне на пострадалата П., в което липсвали
парите.
От
заключението на съдебно-оценителната експертиза се установява, че стойността на
дамския портфейл от черна кожа възлиза на 3,20 лева или заедно със сумата от
190 лева, стойността на вещите, отнети от владението на пострадалата П.,
възлиза на 193,20 лева.
Разпитан в хода на разследването, подсъдимата П.
не се признава за виновна. Твърди, че на посочената дата не е пребивавала на
територията на Стара Загора.
Обясненията
на подсъдимия имат едновременно и защитна и доказателствена стойност. Това не
позволява достоверността им да се изключва априори. Същите могат да бъдат
отхвърлени като недостоверни, ако след проверката им по съответния процесуален
ред, се установи, че са неверни.
При
съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателства, съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата. Същите се опровергават категорично от
показанията на св. И., П. и Г., които са категорични, че по време на отсъствието на пострадалата никой
друг, освен подсъдимата не е приближавал масата, както и че тя именно е
момичето, които са забелязали да се отдалечава тичешком и да се скрива във входа на блока, където
малко след това са окрили захвърлено портмонето на П.. Свидетелите са
последователни и конкретни и по отношение поведението на подсъдимата, външния и
вид и облеклото.
Ето защо, съдът възприема обясненията на
същата като
защитна позиция.
Горната
фактическа обстановка се възприе за безспорно установена от показанията на
разпитаните свидетели Д.В.П., В.Г.И. и Т.В.Г., отчасти от обясненията на подсъдимата, от протоколите за
разпознаване на лица, както и от заключението на съдебно икономическата експертиза.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Предвид гореизложеното,
съдът счита за безспорно установено, че подсъдимата П. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28,
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 30.11.2006г.
в гр. Стара Загора отнела чужди движими вещи – портфейл на стойност 3,20 лева и
сумата от 190 лева, всички вещи на обща стойност 193,20 лева, от владението на Д.В.П.,
без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено повторно и не представлява маловажен случай и подсъдимата, макар и
непълнолетна, е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да
ръководи постъпките си.
Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, подсъдимата е
осъждана неколкократно за кражби, като от характеристичната справка по делото
се установява, че престъпната й дейност датира от 2001г. С присъда по НОХД № 265/2006г.
на РС Монтана на П. за престъпление по чл.195 от НК е наложено наказание
„лишаване от свобода”, чието изтърпяване е отложено условно за изпитателен срок
от 1 година. Подсъдимата е извършила деянието, предмет на настоящия обвинителен
акт в изпитателния срок и преди изтичане на 5 години от изтърпяването на
наказанието по предишната присъда, съобразно разпоредбата на чл.30 от НК. Ето
защо и предвид на това, че се касае за същото такова престъпление, съдът приема,
че кражбата е извършена повторно, по смисъла на чл.28 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено виновно от подсъдимата И. под формата на пряк умисъл. Предвид обстоятелството, че се касае за
т.нар. „джибчийска кражба”, съдът счита, че умисълът е обхващал отнемането на
всички пари и вещи, намиращи се в портмонето на пострадалата, независимо от
техния размер и стойност. Могат да се отнемат както 5 лева, така и 500 лева или
повече, стига да са налице. Ето защо, съдът счита, че степента на обществена
опасност на този вид престъпления е много висока. Предвид на това, и с оглед
високата степен на обществена опасност на самия деец, съдът приема, че деянието
не представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на
наказанието ,съдът се съобрази с двата принципа в наказателно правната ни
система - ПРИНЦИПА НА ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ
и ПРИНЦИПА НА
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието .
Съгласно първият принцип в специалния
текст на НК се предвижда наказание лишаване от свобода до осем години, което на
основание чл.63, ал.1, т.3 от НК следва да се редуцира на лишаване от свобода
до три години .
Съгласно втория принцип -за
индивидуализация на наказанието, съдът обсъди обществената опасност на
деянието, личността на подсъдимата, както всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, по смисъла на чл.54 НК.
Смекчаващо отговорността обстоятелство
е крехката възраст на подсъдимата, към датата на деянието. Съдът съобрази и това, че към настоящия
момент същата има малко дете.
Съдът отчете, като отегчаващо
отговорността обстоятелство това, че подсъдимата е регистрирана за множество
джебчийски кражби, извършвани в продължение на няколко години на територията на
цялата страна. Ето защо, съдът приема, че личността и сочи на висока степен на
обществена опасност, тъй като е демонстрирала трайна престъпна воля, през един
продължителен период от време.
Съдът прие ,че по отношение на
подсъдимата И. е налице лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
поради което й определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от десет месеца,
което да се изтърпи при първоначален „общ” режим.
Размерът на наказанието,при предпоставката,че същото бъде изтърпяно,ще даде
възможност присъдата да осъществи поправителната и възпиращата си функции.Друго
по вид или по-малко по размер, наказание ще снижи и общо предупредителното и
възпитателното въздействие на наказателната репресия и ще направи наказанието
недостатъчно ефикасно.Приложението на института на условното осъждане в
настоящия случай е не само неподходящо с оглед специалната и генералната
превенция.То е и недопустимо,предвид императивните предпоставки на чл.66 ал.1 НК.
Със споразумение по НОХД № 1585/2008г.
на СтРС, в сила от 14.10.2008г., на подсъдимата е наложено наказание „пробация”
за срок от 10 месеца. Съдът прие, че подсъдимата е осъществила престъплението
по настоящото дело, преди да е влязла присъдата по НОХД 1585/08г., поради което
приложи разпоредбите на чл.25 ал.1 вр. чл.23 от НК и определи едно общо
наказание в размер на десет месеца „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, като приспадна
изтърпяната част от наказанието „пробация”.
Както бе посочено по-горе, подсъдимата е осъществила деянието предмет на
настоящия обвинителен акт в изпитателния срок, определен с присъда НОХД № 265/2006г.
на РС Монтана. Същата е извършила
престъплението, като непълнолетна, на ненавършени 15 години . Ето защо, съдът
счете, че за поправянето й, не е наложително да изтърпява отделно отложеното наказание,
поради което на основание чл.69 ал.2 от НК, освободи изцяло подсъдимата от
изтърпяването на определеното наказание шест месеца „лишаване от свобода”.
На основание чл.189 от НПК, съдът
възложи на подсъдимата, направените по делото, разноски.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини за извършване на престъпното
деяние са ниското правно съзнание на подсъдимата, липсата на адекватен
родителски контрол и стремежът и да се облагодетелства по неправомерен начин.
Водим от горните мотиви,съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :