№ 133
гр. гр. Д., 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и шести април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Анна Великова
при участието на секретаря Румяна Ив. Р.а
като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело №
20233200500126 по описа за 2023 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по
повод въззивна жалба с вх. № 20562 от 24.11.2022г. по регистъра на Районен
съд – Д., подадена от „Йетел България“ ЕАД, град София, район „Младост”,
ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, чрез
упълномощения адвокат В. Г., срещу решение № 1008 от 28.10.2022г. по гр.д.
№ 3153/2021г. по описа на Районен съд - Д., в частта, с която са отхвърлени
предявените от дружеството-въззивник против В. А. Г. ЕГН **********, гр.
Д., ***, искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 92 от
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК номер 254
от 19.04.20214г. по ч.гр.д. № 1209/2021г. по описа на Районен съд - Д.: 193,93
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 30.10.2018г. за мобилен номер +***; 27,48 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 30.10.2018г. за мобилен номер +***.
Въззивникът намира решението за неправилно в обжалваната част, като
изразява несъгласие с приетото от районния съд, че не е доказано сключените
между страните договори да са прекратени преди изтичане на уговорения
срок. Според изложеното в жалбата, въззивникът и ищец по делото бил
доказал, че сключените между страните договори за мобилни услуги били
прекратени предсрочно, което прекратяване било по вина на насрещната
страна, изпаднала в забава да изпълнява договорните си задължения. В случая
1
не ставало въпрос за разваляне на договори, а за прекратяването им съгласно
уговорените между страните условия. Клаузите на договорите и ОУ не
предвиждали особена форма, в която изявлението на кредитора за предсрочно
прекратяване на договорните отношения да бъде отправено към длъжника,
поради което волеизявлението на доставчика можело да бъде и чрез
конклудентни действия по ограничаване на ползваните услуги. Изпращането
на смс - известия за неплатени задължения, преустановяването начисляване
на абонаментни такси, прекъсването на достъпа до мрежата, съставлявали
израз на волята на доставчика за едностранно прекратяване на договорите.
Договорите били прекратени едностранно автоматично и занапред от
мобилния оператор. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната му
част и за удовлетворяване на предявените искове за неустойки, с присъждане
на разноски за двете инстанции.
Отговор на въззивната жалба от особения представител по чл. 47, ал. 6
от ГПК на въззиваемия В. А. Г. не е постъпил. С писмено становище в
откритото заседание счита решението за законосъобразно, а въззивната жалба
срещу него, по изложените от насрещната страна доводи, за неоснователна.
Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Д.
установи следното:
Постановеното неизгодно за въззивника решение му е съобщено на дата
09.11.2022г. Правото си на жалба страната, с правен интерес от оспорването
на отчасти неизгодното за нея решение, е упражнила надлежно в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК – на 23.11.2022г. Жалбата е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна, а решението в обжалваните
му части, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено,
въз основа следните фактически констатации и правни изводи на въззивния
съд:
Производството по гр.д.№ 3153/2021г. по описа на Районен съд – Д. е
образувано по повод искова молба „Йетел България“ ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД), уточнена с молба с вх.№ 1867 от
21.03.2023г., по указание на въззивния съд, с която против В. А. Г. са
предявени искове по чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК за установяване съществуване
на всички парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1209 по описа на Районен съд - Д. за 2021г., както следва:
1) 297,94 лева, представляваща неплатени мобилни услуги по договори
от 18.01.2018г. и от 30.10.2018г. за клиент с аб. № *********, за периода от
05.03.2019г. – 04.08.2019г. за два договорни абонамента - за мобилен номер
+*** и за мобилен номер +***;
2) 123, 06 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от дата 30.10.2018г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер +***;
3) 221,41 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент, от които: - 62,46 лева - неустойка за предсрочно
2
прекратяване на договорен абонамент от дата 18.01.2018г. за мобилен номер
+***, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; - 131,47
лева - неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy
J4 Plus Dual Black, c отстъпка от стандартната цена, съгласно допълнителното
споразумение от дата 30.10.2018г.; - 27,48 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 30.10.2018г. за мобилен номер
+***.
Вземанията си ищецът е обосновал със следните обстоятелства: на
18.01.2018г. между страните бил сключен договор за мобилни услуги,
впоследствие подновен с допълнително споразумение от 30.10.2018г., с
предпочетен номер +***, със срок на действие от 24 месеца. Ответникът
избрал план „Тотал 24,99“ с месечен абонамент от 24,99 лева. Ответникът не
изпълнявал задълженията си по договора и се натрупало задължение в размер
общо на 297,94 лева, дължимо за ползвани мобилни услуги в периода от
05.03.2019г. до 04.08.2019г. Като лоялен клиент на оператора, ответникът
договорил с ищеца и втори абонаментен план с предпочетен номер +***, по
абонаментна програма „Тотал 10,99“. Следствие неизпълнението и на
основание т. 11 от договора вр. чл. 75 вр. чл. 19б, б. „в“ от Общите условия,
ищецът се възползвал от правото си да прекрати едностранно договора. На
това основание на ответника била начислена неустойка в размер на 193,93
лева за предсрочно прекратяване на абонамент с предпочетен номер +*** и в
размер на 27,48 лева за предсрочно прекратяване на абонамент с предпочетен
номер +***. На 30.10.2018г. ответникът сключил и договор за лизинг, въз
основа на който получил устройство „Samsung galaxy J4 Plus Dual Black“.
Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора, поради което
същият бил прекратен предсрочно от оператора, на основание чл. 12, ал. 2 от
Общите условия. Останал задължен за плащането на тринадесет лизингови
вноски, както и на такса за невръщане на устройството в общ размер на
123,06 лева. За всички вземания била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.дело № 1209/2021г. по описа на Районен съд – Д.,
а исковете били подадени в изпълнение на разпореждане на заповедния съд.
Ответникът, чрез особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, в писмен
отговор на исковата молба е оспорил исковете по съображения, че издадените
от ищеца фактури не носят подписа на ответника и не доказват реално
доставени услуги и техния размер, както и е навел възражение за нищожност
на неустоечните клаузи, като накърняващи добрите нрави (излизащи извън
присъщите на този институт функции – обезпечителна, обезщетителна и
санкционна) и неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
С решение № 1008 от 28.10.2022г. по гр.д.№ 3153/2021г. искът за
сумата от 297,94 лева (стойност на неплатени мобилни услуги по договор от
18.01.2018г. за клиент с аб. № *********, за периода от 05.03.2019г. –
04.08.2019г.) е уважен до размера от 289,15 лева, а за разликата до
претендираните 297,94 лева е отхвърлен; уважен е изцяло искът за сумата от
123,06 лева (незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от дата
3
30.10.2018г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер +***). В
тази част решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло исковете за претендираните
неустойки в общ размер от 221,41 лева, от които 193,93 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
30.10.2018г. за мобилен номер +*** (в т.ч. 62,46 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за мобилен номер +***,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 131,47 лева -
неустойка за предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy J4 Plus
Dual Black, c отстъпка от стандартната цена, съгласно допълнителното
споразумение от дата 30.10.2018г.); 27,48 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 30.10.2018г. за
мобилен номер +***.
Установява се от приложеното ч.гр.д.№ 1209/2021г. по описа на
Районен съд – Д., че по същото е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 254
от 19.04.2021г. за следните вземания: 1) 297,94 лева, представляваща
неплатени мобилни услуги по договор от 18.01.2018г. за клиент с аб. №
*********, за периода от 05.03.2019г. – 04.08.2019г.; 2) 123,06 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от дата
30.10.2018г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер +***; 3)
131,47 лева, представляваща неустойка за предоставено за ползване
устройство Samsung Galaxy J4 Plus Dual Black с отстъпка от стандартната
цена съгласно допълнително споразумение от 30.10.2018г.; 4) 89,94 лева,
представляваща сбор от дължими неустойки за предсрочно прекратяване на
два договорни абонамента от дата 18.01.2018г. и дата 30.10.2018г. за мобилен
номер +*** и за мобилен номер +***, които са конкретизирани съответно в
размери от 62,46 лева и 27,48 лева.
Установителните искове са предявени в изпълнение на дадено от съда
указание след връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК, в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
С влязлото в сила по отношение главните задължения решение № 1008
от 28.10.2022г. със сила на пресъдено нещо са установени възникналите
облигационни правоотношения между страните за доставка от ищеца срещу
заплащане от ответника на мобилни услуги, произтичащи от договор от
18.01.2018г. и допълнително споразумение от 30.10.2018г. (абонаменти за
мобилни номера +*** и +***), както и от договор за лизинг от 30.10.2018г. за
устройство „Samsung galaxy J4 Plus Dual Black“. Също със сила на пресъдено
нещо е установено, че ответникът не е изпълнил задълженията си за плащане
на доставените му от ищеца мобилни услуги за периода от 05.03.2019г. до
04.08.2019г., както и не е изпълнил задълженията си за плащане на лизингови
вноски в общ размер от 123,06 лева.
Според ищеца, поради неизпълнението от ответника на горните
задължения за дружеството, като доставчик на мобилните услуги и
4
лизингодател, е възникнало правото едностранно да прекрати договорите по
вина на потребителя и да начисли в тежест на абоната съответната неустойка.
Спорният по делото въпрос се свежда до предвидените в договорите
последици от неизпълнението на задълженията на ответника като страна по
тях и упражняването в съответствие с договорните правила на правото на
ищеца да прекрати едностранно договорите за мобилни услуги и за лизинг.
Освен по взаимно съгласие на страните, договорите могат да бъдат
прекратени само на основания, предвидени в закона, съответно уговорени
изрично при сключване на договора (така чл. 20а, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД).
Според установеното от страните в т. 11 от двата договора за мобилни
услуги, раздел IV от допълнителното споразумение и чл. 11, ал. 2 от договора
за лизинг, при прекратяване на съглашението по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други
документи, свързани с него, в това число приложимите ОУ, последният
дължи за всяка сим карта, по отношение на която е налице прекратяване:
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти; в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване по договор, чийто срок не е изтекъл, абонатът дължи и такава част
от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора
ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора.
Или, според договореното от страните, предпоставка за възникване на
правото на доставчика на услугите/оператора/лизингодателя на неустойка,
съответно на разликата между стандартната и заплатената цена на
устройството, може да бъде едностранното предсрочно прекратяване на
договора по инициатива на потребителя или едностранното предсрочно
прекратяване на договора по инициатива на оператора при виновно
неизпълнение на задължение на потребителя по договора или ОУ към него.
Правото за едностранно прекратяване на договора може да бъде
упражнено само с нарочно, изрично волеизявление, отправено от ищеца и
достигнало до знанието на ответника, не и с конклудентни действия. При
прекратяването договорът преустановява за в бъдеще своето правно действие
- прекратяват се правата и задълженията на страните, без обаче да се
заличават тези права и задължения, които вече са били породени. Във всички
случаи прекратяването на договорите има действие от деня на писменото
уведомяване. Не следва друго от клаузата на чл. 19б от ОУ на договорите за
електронни съобщителни услуги (л. 29). Действително, тази клауза не
предвижда изрично писмена форма на изявлението на оператора за
предсрочно прекратяване на договора, каквато обаче се изисква за
изявлението на потребителя в чл. 19а от ОУ. Щом нищо конкретно не е
5
предвидено в договорите и в ОУ към тях относно формата на уведомяване на
потребителя от оператора, приложимо е общото правило, че писменият
договор подлежи на прекратяване с изявление в същата форма - писмена.
Писмено изявление от ищеца до ответника за едностранно прекратяване на
договорите по делото не е представено. Изобщо не е такова начисляването и
вписването във фактура на задължение за неустойка – последното е следствие
от надлежното упражняване на правото договорът да се прекрати.
Конклудентните действия, на които се позовава ищецът (постепенно
ограничаване на ползваните услуги, деактивация), не съставляват допустим
начин за преустановяване на договорна връзка. Не са такъв и смс-известията
за наличие на неплатени задължения или смс-известието за спиране на
телефона, като за изпращането на такива известия по делото не са
представени и доказателства. Според чл. 10, ал. 2 от ОУ на договора за
лизинг, развалянето на договора в случай на неизпълнение, изправната страна
в правоотношението трябва да направи с едностранно писмено изявление,
като е подчертано, че за лизингодателя не стои задължението да дава
допълнителен срок за изпълнение. И в чл. 12 от ОУ на договора за лизинг е
предвидена писмената форма на уведомлението, когато поради неизпълнение
на задължения на лизингополучателя, лизингодателят упражнява правото си
да се откаже едностранно от изпълнението, да обяви месечните вноски и
всички други дължими суми за предсрочно изискуеми, да поиска връщане на
вещта. Доказателства за писмено уведомяване на ответника по делото за
едностранно предсрочно прекратяване на договорите от ищеца не са
ангажирани. Не съставлява такова и заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, което освен, че не се връчва на ответника, е
подадено след изтичане на срока на договорите – на 15.04.2021г. Съответно не
може да се приеме, че с подаването на исковата молба на 07.10.2021г., но с
действие от 15.04.2021г. (така чл. 422, ал. 1 от ГПК), респективно с
получаването на препис от нея от особения представител на ответника на
09.02.2022г., е настъпила последицата на предсрочното прекратяване на
договорите, доколкото към всички посочени дати срокът на действие на
договорите е вече изтекъл.
По изложените съображения, оплакванията във въззивната жалба не са
основателни. Правилно е приетото от районния съд, че ищецът е имал право
едностранно да прекрати сключените с ответника договори поради виновното
неизпълнение от страна на последния на негови задължения, но не е доказал
да е упражнил това свое право надлежно. Договорите не са едностранно
предсрочно прекратени и за ищеца вземания за неустойки не са възникнали.
При този извод безпредметно е обсъждането на доводите за нищожност на
клаузите за неустойка. Като неоснователни, исковете правилно са отхвърлени
и решението на първоинстанционния съд в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
При този резултат ищецът няма право на разноски за водене на делото
във въззивната инстанция.
6
Водим от изложеното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1008 от 28.10.2022г. по гр.д.№
3153/2021г. по описа на Районен съд - Д., в обжалваната част, с която са
отхвърлени предявените от „Йетел България“ ЕАД, град София, район
„Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********,
против В. А. Г. ЕГН **********, гр. Д., ***, искове с правно основание по чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца неустойки в общ размер от 221,41 лева, от които:
- 62,46 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 18.01.2018г. и допълнителното споразумение от
дата 30.10.2018г. за мобилен номер +***, съставляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси; - 131,47 лева, представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство SAMSUNG Galaxy J4 Plus Dual Black, c
отстъпка от стандартната цена, съгласно допълнителното споразумение от
дата 30.10.2018г.; - 27,48 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 30.10.2018г. за мобилен номер
+***, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
номер 254 от 19.04.20214г. по ч.гр.д. № 1209/2021г. по описа на Районен съд -
Д..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7