Решение по дело №8917/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1536
Дата: 1 май 2022 г.
Съдия: Веселина Иванова Няголова
Дело: 20211110208917
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1536
гр. София, 01.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110208917 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 39 от 19.05.2021 година председателят на
Патентното ведомство е наложил на „П.“ ООД, с ЕИК ********* имуществена санкция в
размер на 3000/три хиляди/ лева, на основание чл.127, ал1 от ЗМГО за нарушение на чл.13,
ал.2, т.2, вр. ал.1, т.2 от ЗМГО.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат
оплаквания за допуснати процесуални нарушения- съставяне на АУАН в отсъствието на
нарушителя, без да са налице предпоставките за това, визирани в чл.40, ал.2 ЗАНН, както и
за недоказаност на нарушението, доколкото не установено, че именно "П." ООД е
извършвало търговия чрез посочения интернет сайт, като предлаганите от дружеството
стоки не попадат в клас 26, 35 и 42 на Международната класификация на стоките и
услугите, а клас 25 не се отнася до он лайн услугите.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адвокат
Б., която поддържа искането за отмяна на наказателното постановление. В допълнение към
изложените в жалбата аргументи се сочи, че търговска дейност през интернет сайта е
извършвана не от дружеството- жалбоподател, а от "П. БГ" ООД. Претендира присъждане на
съдебни разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призовани, се представляват от
юрисконсулт Велчева, която моли за потвърждаване на наказателното постановление , като
в допълнение изтъква, че представените в съдебно заседание писмени доказателства са
неотносими към процесния период и не променят извода за юридическото лице,
стопанисващо сайта за електронна търговия. Претендира присъждане на разноски-
възнаграждение за юрисконсулт, като прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят – търговско дружество „П.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в град София, представлявано поотделно от всеки от управителите си.
Дружеството стопанисвало интернет страница с електронен адрес www.posh.bg, като
хостингът на същата към момента на приключване на съдебното следствие се заплаща от
търговско дружество "П. БГ" ООД, с ЕИК *********.
В Патентното ведомство на Република България под регистрационен номер 99487
била регистрирана национална словна марка POSH LADY, като притежател на марката било
физическото лице Д.Н.а, а срокът за закрила 08.11.2026г. Марката била регистрирана за
стоки от класове 25-"облекло, обувки, шапки и принадлежности за глава" и 26-"Дантели,
ширити и бродерии, галантерийни ленти и панделки; копчета, телени копчета, карфици и
игли; изкуствени цветя; украшения за коса; изкуствена коса", както и за услуги от класове
35-"Реклама; управление и организиране на търговски сделки, търговска
администрация,административна дейност" и 42-"Научни и технологически услуги и
свързани с тях изследователски и проектантски услуги,промишлени анализи и проучвания,
промишлен дизайн; услуги за качествен контрол и удостоверяване на автентичността;
проектиране и разработване на компютърен софтуер и хардуер" от Международната
класификация на стоките и услугите(Ницска класификация).
Въз основа на сигнал с вх. № 94-00-1154/2020г. от притежателя на марката, със
Заповед № З-1034/11.12.2020г. на Председателя на ПВ, било разпоредено извършване на
проверка на интернет сайта, стопанисван от дружеството жалбоподател. На 15.12.2020г.
екип от експерти на ведомството, включително свидетелят Ф.М. осъществили достъп до
интернет страницата с адрес www.posh.bg, регистрирана от "П." ООД, като при отваряне на
началната страница в горния край на същата се визуализирал знак, съдържащ думата
"POSH", а при подробно разглеждане на същата се установило, че е предназначена за
извършване на онлайн търговия на различни видове облекло и аксесоари- дамски и мъжки
обувки, палта, якета, портмонета и други сходни стоки.
В тази връзка на 05.01.2021г. свидетелят Ф.М. съставил акт за установяване на
административно нарушение № 1/5.01.2021г., с който срещу „П.“ ООД, било повдигнато
административнонаказателно обвинение за това, че е използвало в търговската си дейност,
знак, сходен на регистрирана по национален ред словна марка с рег. № 99487
квалифицирано като нарушение на чл.127, ал.1 от ЗМГО.
Актът, съставен в отсъствието на представител на дружеството, е изпратен за
връчване по реда на чл.43, ал.3 ЗАНН, чрез местната администрация на район Средец на
Столична община, както и чрез МВР като е предявен на управителя на търговеца, на
03.05.2021г., съгласно отбелязваното върху екземпляра на л.18-19 от делото, като срещу
същият не е постъпвало възражение.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 39 от 19.05.2021 година председателят на Патентното ведомство е наложил на „П.“
ООД, с ЕИК ********* имуществена санкция в размер на 3000/три хиляди/ лева, на
основание чл.127, ал1 от ЗМГО за нарушение на чл.13, ал.2, т.2, вр. ал.1, т.2 от ЗМГО.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля Ф.М., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 1/05.01.2021 година, Наказателно
постановление (НП) № 39 от 19.05.2021 година, длъжностна характеристика на
актосъставителя, Протокол за проверка на интернет сайт с приложени към същия
разпечатки, Покана за съставяне на АУАН изх. № ПВ 911/15.12.2020г., Заповед № З-
1034/11.12.2020г. на председателя на ПВ, Библиографска справка относно словна марка рег.
2
№ 99487, Сигнал вх. № 94-00-1164 от 08.10.2020г., справка от ТР и регистър на ЮЛНЦ
относно актуално състояние на "П. БГ" ООД и "П." ООД, Констативен нотариален протокол
№ 110, том II, рег. № 7794 от 29.08.2019г. и приложения- разпечатки от Интернет сайт,
съобщения от куриерска услуга за направена към "П. БГ" ЕООД поръчка, товарителница,
фактура № 30 000 10059/01.09.2021г., за интернет реклама, фактура №
**********/26.05.2021г. за хостинг на сайт, Договор за отложено плащане на услуги на
Еконт от 08.04.2020г., възлагателни писма, известия за доставяне, пощенски пликове и
други документи, съставени във връзка с връчване на АУАН и НП
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Ф.М., като
намира същите за логични, последователни и безпротиворечиви и съответни на
приложените по делото писмени доказателства, в частност Протокола за проверка на
Интернет сайт, като от същите се установяват изложените в АУАН факти и обстоятелства.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, като намира
същите за логични, последователни и съответни едни на други, както и на събраните по
делото гласни доказателства, като същите не се опровергават при преценката им, както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Не са налице основания за дискредитиране, на който и
да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което същата се явява допустима, като разгледана
по същество, в рамките на правомощията на съда да извърши пълна проверка на обжалвания
акт е основателна в искането за отмяна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 1/05.01.2021
година, който е съставен от компетентен орган- старши експерт в Патентното ведомство, в
рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл.129, ал.1
от ЗМГО и Заповед № З-1034/11.12.2020г. на председателя на ПВ. Въз основа на обсъдения
акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е
издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл.133, ал.1 ЗМГО
Съдът обаче намира, че при съставянето на АУАН са допуснати процесуални
нарушения, в частност на изискванията на чл.40, ал.1 ЗАНН за участието на нарушителя,
като актът е съставен в условията на чл.40, ал.2 ЗАНН- нарушителя не може да бъде
намерен или след покана не се е явил, без да са били налице предпоставките за това.
По преписката е приложена покана за съставяне на АУАН изх. № ПВ-911-
1/15.12.2020г.(л.56 от делото), адресирана до двамата управители на дружеството
жалбоподател- "П." ООД, за чието връчване обаче липсват каквито и да било данни.
Действително по административно-наказателната преписка, непосредствено преди
посочената покана(л.54 и л.55 от делото) се намират копие на известие за доставяне и
пощенски плик, адресирани от Патентно ведомство до "П." ООД, като единственото
отбелязване за съдържанието на пратката е вписването "94-00-1154/2020г.(poshbg),
отбелязано в графа адрес на подателя. Съгласно отбелязването върху пощенския плик
пратката е върната на подателя поради отказ за получаване. При това и без да се предприема
каквито и да било други действия по връчване на покана за съставяне на АУАН на
представител на дружеството жалбоподател, в отсъствие на такъв на 05.01.2021г. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, с който е започнало
административно-наказателното производство срещу "П." ООД.
При така изложената хронология, обаче не може да се направи извод за
законосъобразно поставяне началото на производството по административно наказване. По
3
делото не са представени каквито и да е доказателства за връчване на покана за съставяне на
АУАН изх. № ПВ-911-1/15.12.2020г. Приложеното копие на пощенски плик и известие за
доставяне към същия на първо място съдържат различен идентификационен номер на
документа-94-00-1154/2020г., т.е. не може да се направи извод, че пощенската пратка, чието
приемане е отказано е съдържала именно цитираната покана, като липсват каквито и да е
данни в тази насока извън последователността на подреждането на книжата в
административно-наказателната преписка. На следващо място дори да се приеме, че
пратката, изпратена чрез универсална пощенска услуга е съдържала именно въпросната
покана, то отказът за приемането й не е удостоверен по какъвто и да е начин, освен в
бланката на известието за доставяне, което по никакъв начин не удовлетворява
изискванията на чл. 180, ал.5 НПК, приложима на основание изричното препращане на
чл.84 ЗАНН. При това не може да се приеме, че е налице валидно връчена покана, на която
нарушителят не се е отзовал.
Предвид на изложеното съдът намира, че актосъставителят е пристъпил към съставяне
на АУАН в отсъствието на представител на дружеството нарушител, без да са били налице
предпоставките на чл.40, ал.2 ЗАНН, а именно без да е била връчена покана за
предстоящото действие по иницииране на административно-наказателно производство, с
което е допуснато нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените.
При това съдът намира, че като е съставил АУАН на 05.01.2021г., актосъставителят е
подходил формално, без да предостави реални гаранции и възможности за упражняване
правото на защита на лицето, срещу което започва административно-наказателно
производство. Действително след съставянето му актът е бил предявен на нарушителя, като
е връчен и препис от същия, но това са отделни действия от процедурата по ангажиране на
административно-наказателна отговорност, регламентирани самостоятелно съответно в
чл.40 и чл.43 ЗАНН, като връчването на акта не санира допуснатото при съставянето му
нарушение. Нещо повече валидното последващо връчване на АУАН и НП показва, че не
съществуват пречки за установяване и връчване на книжа на адреса на дружеството. С оглед
на изложеното, то още със самото съставяне на акта е допуснато нарушение на
процесуалните правила, което предвид обстоятелството, че пряко рефлектира върху правото
на нарушителя да представи обяснения и възражения, които да бъдат отразени в акта,
съгласно чл.42, т.8 ЗАНН, както и да възприеме действията по съставяне на АУАН,
включително участието на свидетели, следва да се определи като съществено и само по себе
си налага отмяна на издаденото въз основа на акта, наказателно постановление. (в този
смисъл константната съдебна практика- Решение № 5104 от 15.07.2016г. по адм. д. №
3392/2016г., Решение № 4543 от 04.07.2018г. по адм.д. № 4474/2018г., Решение № 3074 от
18.06.2020г. по адм.д. № 818/2020г. , Решение № 3075 от 18.06.2020г. по адм.д. №
595/2020г., Решение № 2637 от 26.05.2020г. по адм.д. № 1352/2020г., Решение № 5990 от
16.10.2019г. по адм.д. № 2577/2019г., включително актуалната практика на касационната
инстанция - Решение № 288 от 17.01.2022г. по адм. д. № 9899/2021г., Решение № 200 от
13.01.2022г. по адм.д. № 9816/2021г., Решение № 4562 от 08.07.2021г. по адм. д. №
4892/2021г. всички по описа на АССГ).
Предвид на това и с оглед допуснатото нарушение на процесуалните правила, което
съдът определя като съществено, предвид пълното неглижиране на разпоредбата на чл.40
ЗАНН от страна на актосъставителя, то и наказателното постановление подлежи на отмяна,
без да е необходимо обсъждане на нарушението по същество.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено
на един адвокат, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения Договор за
правна защита и съдействие, от страна на дружеството е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева. Минимално предвидения в чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения размер на хонорара, изчислен
4
съобразно имуществената санкция се равнява на 440 лева. Предвид на това и претенцията не
се характеризира като прекомерна, доколкото разликата между заплатеното и минимално
дължимото е 160 лева, с оглед, на което следва да бъде уважена в пълен размер, като
сторените от дружеството жалбоподател разноски се възложат на въззиваемата страна-
Патентно ведомство.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 39 от 19.05.2021 година председателят
на Патентното ведомство е наложил на „П.“ ООД, с ЕИК ********* имуществена санкция в
размер на 3000/три хиляди/ лева, на основание чл.127, ал1 от ЗМГО за нарушение на чл.13,
ал.2, т.2, вр. ал.1, т.2 от ЗМГО.
ОСЪЖДА Патентно ведомство да заплати на „П.“ ООД, с ЕИК ********* ,
600/шестстотин/лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5