№ 12362
гр. С., 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110138967 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 22.05.2023г., движейки се по левия тротоар на ул.
М. п. в кв. Л., посока гората, се спънала в счупена крива плочка, вследствие на
което паднала на циментовите плочки на лявата си страна. Посочва, че
ударила главата си отляво, лявата ръка, левия крак, цялата лява част на
тялото. Навежда твърдения, че тротоарите по протежение на цялата улица са
криви и тесни, плочките са неравни и изпочупени, части от тях са изпъкнали
над околните, а на места са паднали, други се движат свободно при стъпване
върху тях, също така са много тесни, като широчината им не отговаря на
наредбата на чл. 167, ал.1, изр. трето от ЗДвП. Посочва, че вследствие на
падането изпитвала силна болка в лявата ръка, в китката, в лакътя и в ребрата
вляво, като имала рана в лявата част на коляното и в цялата лява част на
главата. Сочи, че дъщеря й я закарала в У. „П.“, където било установено че има
счупване в лакътя на лявата ръка, за което й била поставена шина. Поддържа,
че след няколко месеца болките постепенно намалели, но болките в главата -
не, като цялата лява част било посиняла, имала отоци и леки кръвонасядания и
изпитвала болки в областта зад ухото, виело й се свят и й прилошавало.
Твърди, че по препоръка на личния лекар посетила невролог, който я
посъветвал да бъде направен скенер. Сочи, че резултатът от извършения
скенер бил наличие на хематом в черепната кухина и частична субдуларна
компонента, с оглед на което е била необходима консултация с неврохирург,
като след извършен преглед била приета за изследвания и лечение в Кл. по
неврохирургия на У. „П.“. Разяснява, че била на лечение в болницата в периода
12.06.2023г. – 20.06.2023г. с поставена диагноза комоцио церебри, хеморагия
субарахноидалис тра..тика. След изписването продължила да приема и
болкоуспокояващи лекарства и изпитвала болки и страдания дълъг период от
време, била нетрудоспособна, с болки в ръката, ребрата и главата. Получените
вследствие на злополуката неимуществени вреди изразяващи се в интензивни
болки и страдания, утежнения и травми, оценява на стойност 10 000 лева.
1
Поддържа, че общата стойност на претърпените от нея имуществени вреди
вследствие на злополуката е в размер на 363,06 лева., подробно описани в
представени към исковата молба фактури и касови бонове. Твърди се, че
тротоарът е общинска собственост по смисъла на ЗОС като Ст. о е била
задължена да се погрижи за почистването на пътната настилка и по този начин
да гарантира безопасното й придвижване. Съобразно така изложените
фактически твърдения, ищцата предявява обективно кумулативно съединени
осъдителни искове за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от
тра..тични увреждания, настъпили в резултат на инцидент – падане на
22.05.2023г. в гр. София на тротоар, както и сумата от 363,06 лева
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /общата
стойност на заплатени от ищцата суми във връзка с проведено лечение след
инцидента/, ведно със законната лихва върху двете суми от датата на подаване
на исковата молба – 28.06.2024г., до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника Ст. о по съображения,
подробно изложени в подадения отговор. Счита за недоказани твърденията на
ищеца, че на посочените в исковата молба дата и място същият е претърпял
описания инцидент. Твърди да е налице принос от страна на пострадалата, тъй
като последната не е отдала нужното внимание при своето придвижване и
вредите се дължат на невниманието й. В условията на евентуалност счита, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, поради
което намира, че размерът на обезщетението следва да бъде намален. На
самостоятелно основание оспорва иска за неимуществени вреди по размер
като заявява, че претендираната сума е завишена.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети
предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите писмени доказателства - Амбулаторен лист
№...22.05.2023г. издаден от У. „П.“, Амбулаторен лист №...8/22.05.2023г.,
издаден от У. „П.“, и медицинско направление, издадено от У. П. от
06.06.2023г., се установява, че на 22.05.2023г. ищцата е постъпила за преглед в
болничното заведение при снета анамнеза: наличие на болка и оток в ляв
лакът и лява гривнена става след падане при спъване от тротоар. Ищцата е
била прегледана в У. „П.“, като й е била поставена диагноза закрито счупване
на горния крайник на лакътната кост. След извършена рентгенография на лява
гривнена става, ляв лакът и ляво коляно на ищцата е била поставена шина.
След извършена рентгнетография на гръден кош медицинските специалисти
са дали заключение за липса на тра..тични увреди на гръден кош и коремни
органи, като е назначена медикаментозна терапия. На 06.06.2023г. след
извършен контролен преглед поставената шина-лонгета е свалена, като на
ищцата са дадени предписания за раздвижване и рехабилитация.
От представения амбулаторен лист от 10.06.2023г., издаден от д-р Й. Д.
невролог, се установява, че въз основа на снети анамнестични данни за
замайване, нестабилност при ходене и продължаващо главоболие, ищцата е
била насочена за провеждане на допълнително изследва – КТ на главен
мозък. На ищщата е назначена и медикаментозна терапия.
По делото е представено и прието като писмено доказателство Резултат
от образно изследване КТ на глава от 12.06.2023г., издаден то МЦ „Д.“, като в
2
заключението на д-р Васил Тотев, специалист образна диагностика, е
посочено, че при ищцата се констатират данни за интрацеребрален
паренхимен хроничен хематом вляво, икципитално, във фаза на резобция,
като не може да се изключи и частична субдуларна компонента.
Съобразно представената и приета като писмено доказателство
Епикриза ИЗ №23401/20.06.2023г. КП №208, издадена от У. П., Клиника по
неврохирургия, ищцата е диагностицирана с комоцио церебри, хеморагия
субарахноидалис тра..тика. Ищцата е приета в Клиника по неврохирургия за
активно наблюдение и симптоматично лечение, на ищцата е назначено
консервативно лечение. След проведено образно изследване КАТ на глава,
съобразно разчетените резултати и направените консултации ищцата е
изписана на 20.06.2023г., като при изписването е отчетено подобрение в
състоянието и са дадени препоръки за извършване на последващи контролни
прегледи.
По делото са представени и приети като писмени доказателства
заверени преписи от Фактура №.../20.06.2023г., касов бон от 12.06.2023г.,
Фактура №.../20.06.2023г., касоб бон от 10.06.2023г., Фактура №1... от които се
извличат данни за направените разходи във връзка с извършеното лечение на
получените от ищцата тра..тични увреждания.
В заключението към представената първоначална съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещо лице д-р М., въз основа на представената по
делото медицинска документация, се посочва, че при ищцата се установява
счупване на главичката на лъчевата кост на лявата предмишница, навяхване на
киткена става /болка и оток в същата/, както и сътресение на мозъка.
Описаната тра.. в областта на лявата ръка се дължи на падане върху терена и
подпиране на дланта в ръка, изпъната в лакета, като счупването на лъчевата
кост реализира признак трайно затруднение движението на крайника за срок
не по-малък от 2 месеца при обичаен ход на възстановяването. Допълва, че
след сваляне на имобилизацията при пострадалото лице продължават да се
наблюдават силни болки и страдания. Останалите увреждания – навяхване на
лявата киткена става и сътресение на мозъка, са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата. Вещото лице
посочва, че изписаните на ищцата медикаменти – Конвулекс, Ноотропил и
Сермион, са били необходими за провеждане на назначеното й лечение. В
представеното заключение вещото лице констатира противоречие между
разчетените резултати от образно изследване от 12.06.2023г., извършено в МЦ
„Д.“, и резултати от образно изследване, направено в У. „П.“, относно
твърдените от ищцата увреждания, изразяващи се вътречерепни увреждания.
В открито съдебно заседание от 12.02.2025г. експертът пояснява, че при
описаното от него противоречие в представената медицинска документация,
касаещо наличието на получен хроничен хематом у ищцата вследствие на
инцидента, според него диагнозата следва да бъде негативна. Допълва, че
вътремозъчен хематом в описаните в размери съгласно медицинската
документация не може да се резорбира за периода от 12.06 до 20.06.2023г., по
време на болничния престой на ищцата в У. „П.“. Вещото лице заявява, че по
делото не са представени медицински документи, свидетелстващи за
настъпили усложнения при ищцата, като при същата е настъпило оздравяване
на главичката на лъчевата кост на предмишницата за обичайния период от два
месеца. Посочва, че хватателната функция на ръката е напълно възстановена
към настоящия момент, като в сочения времеви период е преминало и
описаното навяхване на китката.
3
В приетото заключение към назначената допълнителна съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р С., неврохирург, се
посочва, че описаната като хиперденсна лезия в левия тилен отдел на мозъка
на двадесет и втория ден след тра..та не отговаря на критериите за
интрацеребрален паренхимен хематом. Механизмът на настъпване на тра..та
не може да причини такава мозъчна увреда в тази зона на мозъка, като
описаната находка няма характерния перифокален оток и е с неясни
очертания, а контролното компютърно томографско изследване, проведено
след постъпване за лечение в П., е с нормален образ на мозъчните структури.
Диагнозата сътресение на главния мозък е поставена въз основа на
оплакванията на лицето от главоболие и тежест в лява задушна област.
Вещото лице излага становище, че сътресението на мозъка като
функционално динамично нарушение на главния мозък не води до тра..тични
промени в мозъчната тъкат както и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки.
В заключение вещото лице посочва, че след обстойно изследване на
приложената медицинска документация и представените образни изследвания
при ищцата не се установява клинични и образни данни за тра..тичен
интрапаренхимен хроничен хематом вляво тилно. В хода на проведено
изслушване на заключението в открито съдебно заседание от 28.05.2025г.
вещото лице уточнява, че тра..тичният хематом се образува моментно по
време на тра..та и една част е с последващо кървене, като при получаване на
такъв хематом в тилната част биха се проявили смущения в зрението.
Същевременно описаният механизъм на настъпване на увредата при ищцата
не би могъл да предизвика кръвоизлив в тази част на мозъка, като такъв вид
кръвоизливи се характеризират със сериозни последствия и налагат спешно
лечение.
В дадените пред съда показания свидетеля Велчева завява, че
придружавала ищцата при настъпването на процесния инцидент. Те се
придвижвали по тротоара по ул. М. п. една след друга, когато свидетелката
видяла как ищцата стъпила на плочка, плочката поддала, при което ищцата
паднала и ударила главата си. Встрани от тротоара бил поставен бордюр,
който бил по-изнесен. Ищцата паднала на една страна и се ударила лошо.
Свидетелката посочва, че при падането ищцата казала, че й е причерняло и й е
станало лошо. Свидетелката вдигнала ищцата до седнало положение, след
което се обадила на дъщеря й с молба да дойде. Тогава видяла, че ищцата била
ожулена и й течала кръв от удара. След пристигането на дъщерята на ищцата,
двете вдигнали ищцата и я отвели у дома. Впоследствие ищцата заедно с
дъщеря си отишли в П.. По–късно вечерта ищцата се обадила на свидетелката,
за да й каже, че ръката й е счупена. Няколко дни след това в хода на проведени
телефонни разговори ищцата се оплаквала, че й е лошо, има позиви за
повръщане. В последствие била приета за лечение в П. с хематом.
В дадените пред настоящия съд свидетелски показания свидетелят
Личева, дъщеря на ищцата, заявява, че процесният инцидент се случил през
пролетта на 2023г. в края на май месец. Получила обаждане от приятелка на
ищцата, която й казала да дойде бързо, защото майка й е паднала и не може да
я вдигне. Свидетелят стигнал на мястото на инцидента, намерила майка си
седнала на тротоара заедно с нейната приятелка. Посочва, че плочките на
тротоара в тази част на улицата били накривени, някои пропадали. Майка й
казала, че й е лошо, че я боли ръката и й се вие свят. Свидетелят заедно с
приятелката на ищцата придружили последната до дома й. Болката в ръката на
ищцата започнала да се засилва, на ищцата започнало силно да й се вие свят,
4
поради което свидетелят откарал ищцата за преглед в П.. След извършване на
необходимите изследвания в болничното заведение се установило счупване на
лакътя, последвало поставяне на гипс. В следващите дни световъртежът при
ищцата продължавал и се засилвал, ищцата споделяла, че не може да гледа
телевизия, не може да работи, не може да чете. Това продължило между 10-14
дни. След извършен преглед при невролог било предписано извършване на
изследване на скенер. На въпрос на свидетелката колко спешно трябва да се
направи изследването, неврологът отговорил, че следва да се направи
възможно по-скоро, защото е минал период от време и все пак може да има
хематом. Свидетелката и ищцата в същия ден отишли във .., за да направят
предписаното изследване. По време на изчакване на ищцата й се завило свят и
припаднала. След преглед от невролог във .. ищцата повторно била насочена
към изследване на скенер. След два дни след проведено изследване със скенер
в МЦ „Д.“ ищцата се обадила на свидетелката, за да й каже, че се е установил
хематом и трябва да бъде приета незабавно за лечение в Кл. по неврохирургия
в „П.“. Болничният престой продължил 10 дни, в хода на които хематомът се
разнесъл, ищцата била поставена под наблюдение, били извършвани вливки.
Свидетелят заявява, че няколко месеца след инцидента ищцата била
нетрудоспособна, не можела да си служи с едната ръка. На свидетелката се
налагало да пазарува, да й помага, включително да й помага с къпането през
първите три седмици. След свалянето на гипса ищцата започнала да се опитва
да се раздвижва. Свидетелката заявява, че ищцата не можела да излиза и да
пазарува, защото получавала световъртеж. След случилото се във .. ищцата
била изплашена, излизала със страх в квартала и дори предупреждавала
свидетелката да внимава. Заявява, че ищцата била нетрудоспособна за период
от 3-4 месеца, до месец септември 2023г.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предмет на спора са претенции за обезщетение на имуществени и
неимуществени вреди, които се твърди да са настъпили в резултат от
непозволено увреждане. Твърди се, че вредоносните последици са настъпили
поради неправомерно поведение на длъжностни лица при ответника,
изразяващо се в неизпълнение на задължение за осигуряване на безопасни
условия за движение по пътищата чрез поддържане в изправно и безопасно
състояние на тротоарите, общинска собственост, осигуряване на условия за
бързо и сигурно придвижване.
Предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност при
основния състав на непозволеното увреждане са уредени в чл.45 от ЗЗД и
изискват да се установи: осъществяване на поведение, което противоречи на
конкретно нормативно задължение при стопанисване и поддържане на
общинските улици или на общата забрана да се вреди другиму, настъпване на
конкретния релевиран в исковата молба вредоносен резултат и да се докаже
наличие на пряка причинно-следствена връзка между настъпването на вредата
и поведението на прекия деликвент. Допълнителни предпоставки за
основателност на иска чл. 49 от ЗЗД са прекият причинител на вредата да е
осъществявал увреждащите действия при или по повод на възложената му
работа от страна на легитимирания да носи деликтната отговорност. Всички
посочени по- горе предпоставки са в доказателствена тежест на ищеца, т.е
следва да бъдат установени от него при условията на пълно и главно
доказване. Обемът на вредоносните последици също следва да бъде установен
от ищеца, доколкото обемът на вредите обуславя по принцип и размера на
5
евентуалното обезщетение, което би следвало да бъде присъдено, в случай на
основателност на предявената претенция.
Преценката по отношение на основателността на иска е предпоставена
от изводите на съда по споменатите по-горе предпоставки за възникване на
деликтна отговорност, при което съдът намира следното:
Събраните доказателства установяват, че ищцата се е придвижвала по
тротоар и поради наличие на необезопасен участък от тротоарната настилка е
паднала и претърпяла телесни увреждания.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, като
общинските пътища са публична общинска собственост на основание чл. 8,
ал. 3 от ЗП. Съгласно чл. 28, ал. 1 от Наредбата за управление на общинските
пътища на територията на Ст. о, общинската администрация планира
ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските
пътища и улици. Според чл. 31 от наредбата изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществява от администрацията на
Ст. о съвместно с районните администрации. Поддържането включва
полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална
експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите
съоръжения и принадлежности. Организирането на дейностите по поддържане
на общинските пътища е задължение на Ст. о съгласно чл. 35 от наредбата. От
тук следва, че поддръжката на участъка, в който е станал инцидентът, е в
правомощията на ответната община. Ето защо въз основа на визираните по-
горе нормативни правила следва да се приеме, че в тежест на Ст. о е било да
извършва контрол, поддръжка и обезопасяване на терена, както и да осигури
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение.
Неизпълнението на това задължение от страна на служителите на общината
води до ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД.
От събраните свидетелски показания може да бъде направен обоснован
извод за наличието на необезопасен участък на тротоарната настилка, т.е на
мястото на настъпване на инцидента, и получаване на тра..тичните
увреждания от ищцата.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая не е съблюдавано
спазването на задължението на общинските органи за поддръжката на
общинската собственост. За ответника е било налице задължение регулярно да
осъществява (вкл. и по своя инициатива) дейности по осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за
защита на неговите съоръжения и принадлежности, каквито са тротоарите, с
цел осигуряване на безопасността за придвижване на гражданите, което
ответникът не е изпълнил.
Доказателствата по делото установяват, че ищцата е паднала на
тротоара по ул. М. п., в резултат на което (съгласно приетата основна СМЕ)
като пряка последица е получила счупване на главичката на лъчевата кост на
лявата предмишница, навяхване на киткена става и сътресение на мозъка.
След като обсъди специфичния механизъм на настъпване на тра..та, описан в
приетата съдебно-медицинска експертиза, съдебният състав в категоричност
приема, че полученото увреждане е характерно за инциденти с участието на
пешеходци, реализирани при падане на тротоарна настилка поради загуба на
равновесно положение.
6
По отношение на характера и обема на вредите, съдът намира
следното:
На първо място съдът следва да обсъди характера на получените
увреждания вследствие на настъпилия инцидент доколкото в хода на
настоящото производство беше допусната основна и допълнителна СМЕ,
касателно изясняване на въпроса относно факта на настъпване на твърдения
от ищцата хематом.
След като се запозна с представената медицинска документация, с
заключението към основната СМЕ, заключението към назначената
допълнителна СМЕ, както и с представените становища от вещите лица в хода
на проведените открити съдебни заседания, съдът намира, че при ищцата не се
доказа с положителност факта на получен вътремозъчен хематом вследствие
на инцидента. Констатираното противоречие в представената медицинска
документация относно посоченото увреждане, е предмет на детайлно
обсъждане от назначените вещи лица, в чиято професионална компетентност,
експертни познания, задълбочени и цялостни изследвания, настоящият състав
няма основание да се усъмни.
След като съобрази снетите анамнестични данни от първичния преглед,
извършен на ищцата в У. П., от датата на инцидента 22.05.2023г., както и
представените уточнения от вещо лице С. относно симпоматичното
проявление на уввреждането в началния му стадий, съдът приема, че при
ищцата не са били налични сходни смущения като нарушение на зрението.
Същевременно установеният механизъм на получаване на тра..та на главата не
съответства на описания от вещото лице механизъм, при който би се получил
такъв кръвоизлив. На следващо място съгласно дадените уточнения от ВЛ М.
в съдебно заседание от 12.02.2025г. както и от представеното заключение на
ВЛ С. към допълнителната СМЕ, се установява с категоричност, че
вътремозъчен хематом в описаните размери не може да се резозбира за
периода, през който ищцата е била настанена за лечение в кл. по
неврохирургия в У. П.. Така изложените аргументи мотивират крайния извод
на съда, че при ищцата не се установява факта на настъпване на увреждане,
изразяващо се в получен вътремозъчен хематом, вследствие на процесния
инцидент, поради което твърдените увреждания в тази им част следва са
приемат за недоказани, а исковата претенция за неоснователна.
На следващо място съдът намира, че настъпването на описаните от
ищцата в останалата част тра..тични увреждания – счупване на главичката на
лъчевата кост на лявата предмишница, навяхване на киткена става и
сътресение на мозъка, се доказаха с положителност както от събраните
свидетелски показания на св. Личева, така и от заключението по допусната
основна съдебно-медицинска експертиза и заключението по допълнителната
съдебно-медицинска експертиза в частта на полученото мозъчно сътресение.
С оглед вида и сложността на травмите, продължителността на
оздравителния период (3-4 месеца), поставянето на имобилизация за период от
две седмици; обстоятелството, че след премахване на имобилизацията ищцата
е продължавала да изпитва болки; медико-биологичният характер на всяко
едно от уврежданията /счупване на лакътя - трайно затруднение движението
на крайника за срок не по-малък от 2 месеца; навяхване на киткена става и
сътресение на мозъка - временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалата/; възрастта на пострадалата – 68 г. към датата на
инцидента; затрудненията в обслужването в периода на възстановяване;
7
настъпилата нетрудоспособност за период от четири месеца; изпитаното
чувство на притеснение, страх и психологическия стрес, съдът приема, че
търпените от ищцата неимуществени вреди в установения от настоящия съд
действителен обем следва да бъдат обезщетени справедливо със сумата от 6
000 лв.
За размера на обезщетението бе съобразено, както времето на
осъществяване на лечението и естеството на приложените медицински грижи,
така и факта, че ищцата е възстановила напълно хватателната функция на
лявата ръка.
Съдът отчете и че през периода на лечение и възстановяване, ищцата е
търпяла болки, страдания и ограничения на социалната и трудовата активност,
с продължителност от около четири месеца.
Справедливият размер на обезщетението, който съдът определи на 6
000 лева е обоснован и от конкретните обществено-икономически условия в
страната именно към момента на настъпване на инцидента, тоест през 2023г.,
когато минималната работна заплата е била в размер на 780 лева. За разликата
над посочения справедлив размер на обезщетението до пълния размер на
претенцията за 10 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По въведеното възражение за съпричиняване:
В депозирания отговор ответникът релевира възражение за
съпричиняване от страна на ищцата, която проявила невнимание при
придвижването си по тротоара и не възприел видими препятствия по пътя си,
които могъл да възприеме при наличието на проявена предпазливост при
придвижване.
В настоящото производство се установи, че ищцата се е придвижвала
пеша в светлата част на денонощието по тротоара на ул. М. п., кв. Л., заедно
със своя приятелка св. Велчева. От показанията на свидетеля се установи, че
двете са се придвижвали една след друга, съобразявайки по-малката
широчина на тротоара, при което ищцата стъпила на плочка, която поддала,
загубила равновесие и паднала. Съдът приема, че поведението на ищцата не е
способствало за настъпване на вредоносния резултат, доколкото тя е
предприела мерки за безопасно придвижване по тротоара движейки се
самостоятелно пред спътницата си, по делото няма данни за по-бърз ход от
нормалния или оказано невнимание при преминаване по тротоара.
Същевременно пропадането на плочката от тротоарната настилка не е било
предвидимо за ищцата, доколкото такава неизправност не е видима и
предварително установима при случайно преминаване. На ищцата не следва
да бъде вменено задължение за оказване на такава завишена грижа към
личната безопасност, която да надхвърля необходимите мерки за нормално и
сигурно придвижване по тротоара, съобразено с неравния терен.
При така изложените съображения съдът приема, че в процесния
случай ищцата е проявила необходимата предпазливост, за да осигури
безпрепятственото си преминаване по тротоара в процесния участък от
градската улична мрежа. Така описаната неизправност на тротоарната
настилка не е била видима от пешеходеца от сравнително далечно разстояние,
съответно не е можело да бъде избегната при оказване на своевременна
съобразителност и промяна на първоначално избрания ход на придвижване.
Въз основа на така изложените мотиви съдът намира релевираното
възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
8
на ищцата за неоснователно.
По претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди:
Ищцата предявява иск за осъждане на ответника да й заплати
сторените разноски за закупуване на медикаменти, проведено лечение и
извършване на образни изследвания.
От представената и приета основна съдебно-медицинска експертиза,
която съдът кредитира в пълнота, се установи, че описаните разходи са
извършени през периода на лечение. Сторените разноски за закупуване на
лекарства за лечение на пострадалата са били необходими. На следващо място
извършените разходи за образно изследване КТ на глава, потребителска такса
за болничен престой и стандартно ЕЕГ изследване съдът оценява като
необходими разходи за провеждането на лечението на ищцата.
От тук така представените фактури и фискални бонове за сторени
разходи в хода на лечение обосновават изводът за основателността на иска за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от
363,06 лв.
По претенцията за законна лихва:
По отношение на претенцията за законна лихва върху обезщетението за
имуществени и неимуществени вреди от датата на предявяване на исковата
молба, съдът намира, че същата е основателна предвид основателността на
основната искова претенция и ответникът следва да бъде осъден да заплати
законна лихва върху присъденото обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, считано от датата на подаване на исковата молба -
28.06.2024 г., до окончателното изплащане.
По искането за разноски:
С представения списък по чл. 80 ГПК ищцата претендира да бъдат
присъдени сторените съдебни разноски в настоящото производство както
следва: държавна такса от 414,52 лв., депозит за съдебно-медицинска
експертиза – 400 лева и депозит за допълнителна съдебно-медицинска
експертиза от 600 лв., възнаграждение за положения от труд в качеството на
адвокат по смисъла на чл. 36 ЗАдв, съобразен с установените размери в
Наредба №1/2004г.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените от нея разноски, съразмерно с
уважената част от иска. Според представения списък, общата сума на
разноските възлиза на 1414,52 лева, следователно ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 868,53 лв.
Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №
6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК разноските за правна
защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един
адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК, като при тълкуване на хипотезите, очертани в чл.
78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на
възмездяване - така например чл. 78, ал. 1 ГПК регламентира кои от вече
заплатените разноски страната може да претендира в хипотеза на уважен неин
9
иск, чл. 78, ал. 3 ГПК урежда възможност и за ответника да иска заплащане
при отхвърляне на иска на вече заплатените от него разноски. Следователно
процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са
заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за
поемането им. В настоящия случай ищцата основава претенцията за
заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение на професионалното си
качество адвокат и положения от нея труд в защита на собствен интерес, а не
на факта на реално извършени разноски за получена правна защита и
съдействие по делото. Съдът намира искането в тази част за неоснователно
поради липса на доказано заплащане на адвокатско възнаграждение, както и
на факта, че ищцата е осъществила правна защита на свои законни права и
интереси.
Ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да
му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ст. о, с адрес гр. С., ул. „М.“ №, да заплати на А. А. Д., ЕГН:
**********, с адрес за връчване: гр. С., ул. Х. Б. № ет оф., на основание чл.
49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 6 000 лева (шест хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
понесени вследствие на претърпяна злополука от падане на тротоарна
настилка на 22.05.2023г. в гр. С., на ул. „М. п.“, кв. Л., ведно със законната
лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 28.06.2024г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер от 10
000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 363,06 лв.
(триста шестдесет и три лева и шест ст.), изразяващи се в разходи за лечение
на получените травми, ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на предявяване на исковата молба –
28.06.2024г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ст. о да заплати на А. А. Д. на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 868,53 лева (осемстотин шестдесет и осем лева и 53 ст.),
представляваща направените съдебни разноски пред Софийски районен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10