Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 26.04.2017
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и осми март
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 12407 по описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от С.К.Д. срещу З. „Л.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връЗ.а
с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връЗ.а с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 22.11.2013
г. около 12,00 ч. в гр. *****на бул. „*****“ л.а.м. „Ауди А4“ с рег. № *******,
управляван от неправоспособния водач Д.М.Ж. нарушава правилата за движение по
пътищата, в резултат на което навлиза в насрещната пътна лента и блъска в лява
част л.а.м. „Опел Астра“ с рег. ** **, управляван от ищеца. Поддържа се, че вината на водача Ж.
е установена с влязло в сила решение № 1272/04.07.2014 Г. по н.а.х.д. на
Бургаски районен съд. В пряка
причинно-следствена връЗ.а с настъпилото ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: счупване на лява бедрена кост, хипотрофия на бедрена
мускулатура, счупване на десни стъпални кости от първа до пета, увреждане на
поясните междупрешелнни дискове с радикулопатия, контузия на главата с мозъчно
сътресение с изпадане в безсъзнателно състояние. Поддържа се, че вследствие на
травматичните увреждания ищецът се е оплаквал от силно главоболие със
световъртеж, силни болки в областта на двата крака, невъзможност да се движи и
да стъпва и на двата крака. Поддържа се, че травмата на главата с мозъчно
сътресение е оказала негативно влияние върху здравословното състояние на ищеца,
като той постоянно се оплаквал от прилошаване, главозамайване, главоболие и
нестабилност в походката след катастрофата. Твърди се, че вследствие на
произшествието и счупването на двата долни крайника като последица се е появило
увреждане на междупрешленните дискове с радикулопатия и силно изразена
болезненост в областта на кръста, ирадираща по предностраничната повърхност на
двете бедра, засилваща се при движение и физическо натоварване. Поддържа се, че
през целия период на лечение ищецът е бил в иЗ.лючително тежко здравословно
състояние, движел се с помощни средства, първоначално с патерици, а след това с
бастун. Твърди се, че за този период ищецът не е имал обективна възможност да
изпълнява трудовите си задължения като консултант психолог, работещ с
наркотично зависими лица по граждански договор, като първоначално са издавани
болнични листа до достигане на 180 болнични дни, след което са издадени
последователно решения на ТЕЛК за временна и 10% ТНР. Поддържа се, че
гражданският му договор е прекратен почти веднага след катастрофата, поради
невъзможност за изпълнение на задълженията на ищеца по него и той е останал без
месечен доход за период от една година, като едва в края на 2014 г. ищецът
отново се чувства готов да работи по програмата и подписва нов граждански
договор. Твърди се, че от описаните травматични увреждания и претърпения стрес
ищецът е търпял и продължава да търпи болки и страдания, като с най-силен
интензитет през първата една година, които болки в областта на главата, двата
крака и кръста и страдания от травмите продължават и до този момент, което
налага прием на болкоуспокояващи медикаменти. Твърди се, че и към настоящия
момент ищецът изпитва болки в областта на главата, често му прилошава и изпитва
замайване. Поддържа се, че ответникът е заплатил на ищеца застрахователно
обезщетение за имуществените вреди в размера на сумата от 4 036,97 лв.
Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована
при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
полица № 22113001370928, валидна до 21.06.2014 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати общо сумата от 85 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, сумата от 24 768 лв.-имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи, представляващи разликата между получаваното възнаграждение по
сключен граждански договор и изплащане от НОИ обезщетения за временна
неработоспособност за период от една година, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на увреждането-22.11.2013 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт В.,
надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва предявените искове по основание
и размер. Твърди се, че въз основа на извънсъдебна претенция на ищеца е
образувана преписка по щета, по която ответното дружество е определило
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди,
достатъчно за цялостна и пълна обезвреда на ищеца. Поддържа се, че от
определеното извънсъдебно застрахователно обезщетение, в полза на ищеца е
изплатена сумата от 4 036,97 лв.
Твърди се, че вина за настъпване
на ПТП има ищеца, тъй като не се е движел възможно най-вдясно на пътната лента,
като в случай, че бе сторил това, то превозните средства биха се разминали
безпрепятствено. Заявява възражение за съпричиняване от страна на ищеца,
изразяващо се в управление на лекия автомобил без поставен предпазен колан,
както и че е нарушил разпоредбата на чл.15 от ЗДвП, като не се е движил
възможно най-вдясно по платното за движение. Оспорва всички фактически
твърдения. Оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди с
твърдението, че същият е прекомерен. Оспорва иска за лихви с твърдението, че
ответникът не е изпаднал в забава. Оспорва иска за имуществени вреди по
основание и размер. Претендира съдебно-деловодните разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск. Претендира
разноски по списък.
Третото
лице помагач, редовно призовано, не се явява в съдебно заседание, не изпраща
представител.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила на 17.10.2014 г. Решение
№ 1272 от 04.07.2014 г., постановено по н.а.х.д. № 2091/2014 г. по описа на
Бургаския районен съд, Д.М.Ж. е признат за виновен в това, че на 22.11.2013 г.,
около 11,15 ч. в гр.Бургас, на бул. „*****“, при управление на л.а.м. „Ауди“ с
рег. № *******, нарушил правилата за движение, визирани в чл.16, ал.1, т.1 и
чл.150 от ЗДвП, като управлявал МПС без да има необходимата правоспособност,
навлязъл в насрещната лента за движение и допуснал ПТП с л.а.м. „Опел“ с рег. №
** **, при което по непредпазливост причинил средни телесни повреди на две
лица, а именно: две средни телесни повреди на водача на л.а.м. „Опел“ с рег. № *******С.К.Д.,
изразяващи се в счупване на лява бедрена кост, което е довело до трайно
затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 10-12- месеца и
счупване стъпалните костици, довело до трайно затруднение движението на десен
долен крайник за срок от около 2,5-3 месеца.
От приетото по делото заключение
на САТЕ се установява, че с оглед констатираните обективни находки на
местопроизшествието, мястото на удара между двата автомобила се намира върху
лентата за движение на лек автомобил Опел. Установява се също така, че при
дължина на опасната зона за спиране 41,48 м, за водача на лек автомобил Опел,
ударът е бил непредотвратим, посредством аварийно спиране. Установява се, че
процесният лек автомобил Опел Астра е оборудван с триточкови инреционни колани
на предните седалки и на задна лява и дясна седалки и не е оборудван с въздушни
възглавници, съответно коланите нямат пиропатрони.
От заключението на СМЕ, изготвено
от вещото лице д-р В. се установява, че при ПТП и в пряка, причинна връЗ.а от
него ищецът е получил следните увреждания: контузио капитис, комоцио церебри,
счупване на ляво бедро, счупване на метатарзални кости 1-5 на дясно ходило.
Претърпял е болки и страдания около 10 месеца, от които през първите два месеца
болките са били с по-интензивен характер. В момента ищецът е в стабилизирано
състояние, има самостоятелна походка, ще има болки при промяна на времето и при
по-голямо натоварване в лявото бедро, които ще продължат за цял живот. Ищецът е
бил с хипотрофия, за която се изиска продължителна рехабилитация с оглед
нейното възстановяване. Вещото лице дава заключение, че най-вероятно ищецът е
бил с правилно поставен предпазен колан, който го е предпазил при този тежък
челен удар от по-тежки травми.
С Експертно решение № 1805 от
зас. № 116 от 20.06.2014 г. на МБАЛ *****на ищеца е определена временна
неработоспособност, а с Експертно решение № 2379 от зас. № 175 от 21.10.2014 г.
на МБАЛ *****е определена 10% ТНР.
От служебна бележка с изх. №
01/03.01.2014 г., издадена от ръководител на Програма за лечение на лица с
опиоидна зависимост с агонисти и агонист-антагонисти, се установява, че ищецът
е постъпил в програмата като консултант психолог на хонорар с граждански
договор. С граждански договор № 1/01.03.2013 г. на ищеца в качеството му на
изпълнител е възложено да извърши консултантски услуги като психолог по
програма за субституиращо лечение с метадон и субститол по Наредба №
24/31.10.2000 г. на МЗ за намаляване на здравните щети на лица, зависими от
наркотични вещества, а възложителят да му заплати в срок от един месец след
приемане на извършената работа сумата от 150 лв. На 24.10.2013 г. е сключен
граждански договор № 4, по силата на който ищецът в качеството си на изпълнител
е приел да извърши психотерапевтични-индивидуални и групови, супервизия на психолози
и психотерапевтни, както и групови обучителни семинари за училищни специалисти
в гр. *****и гр. С. по 40 часа индивидуално психологично консултиране по 30
лв./ч-1200 лв., 20 часа групова психотерапевтична работа по 30 лв./ч-600 лв.,
10 часа индивидуална супервизия на специалисти по 30 лв./ч.-300 лв. и
групово-обучителен семинар за училищни специалисти-16 часа по 25 лв.-480 лв.
Договорът е сключен за срок от 14 месеца. С уведомително писмо от 02.12.2013 г.
този договор е прекратен, поради невъзможност за изпълнение на възложената
работа.
От приетото по делото заключение
на ССчЕ се установява, че размерът на пропуснатите ползи от 22.11.2013 г. до 22.11.2014
г. е в размер на сумата от 9 660 лв.
Между страните е прието за
безспорно, че отговорността на деликвента е била застрахована при ответното
дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №
22113001370928, валидна до 21.06.2014 г., както и че извънсъдебно на ищеца е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4 036,97 лв. за
претърпените от процесното ПТП имуществени вреди.
Пред настоящата И.танция е
разпитана свидетелката Я.Г.М., 32 г., която живее на семейни начала с ищеца.
Свидетелката установява, че ищецът престоял в болница около два месеца, където
били извършени две или три операции. След изписването от болницата ищецът се прибрал
вкъщи, като около шест месеца бил на легло. През този период той не можел да се
обслужва. През по-голямата част от времето му помагала свидетелката за хранене, преобличане, подлога, промиване на
рани. Изпитвал болки, които продължават и до днес. Произшествието се отразило психически
на ищеца, като първите две години му било доста трудно с шофирането. Ищецът има
едно дете от съвместното си съжителство със свидетелката, което в момента е на
почти 6 години. Към днешна дата свидетелката работи, но през месеца ноември
2013 г. била регистрирана към Бюрото по труда. В момента ищецът има болки,
схващания в коленете, в тазобедрените стави, включително има проблеми и при
полов акт и пие обезболяващи понякога. На легло бил около два месеца, но в
инвалидна количка бил доста продължителен период. Хранел се сам. Ползвал
лаптоп. След втория месец започнал да се изправя с помощни средства. Съвсем сам
не можел да отиде до банята, тоалетната, дори един път паднал. Къпел се с помощта
на свидетелката и това продължило доста време със специална количка. След
шестия месец започнал да излиза сам навън.
Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка.
Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.
При така установената по-горе
фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отменен от 01.01.2016 г./ във
връзка с §22 от ПЗР на КЗ в сила от 01.01.2016 г.
За застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на този кодекс, както е в настоящия случай се прилага част четвърта от отменения
Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на този кодекс. Страните не твърдят да е уговаряно нещо друго, следователно приложима е
именно горната норма.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
По делото е
безспорно, че по отношение на увреждащия лек автомобил «Ауди А4» е налице
валидна застраховка «Гражданска отговорност» при ответника.
Настъпването на деянието,
неговата противоправност, авторство и вина на деликвента се безспорно
установени с влязлото в сила решение, постановено по н.а.х.д.
Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско
правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено
или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновенкакто и на основание т. 15 от Тълкувателно
Решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, съобразно което решението по чл.78а НК, с което наказателният съд
освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда, приема, че деянието, авторството и виновното
поведение на водача Д.М.Ж. и вида на телесното увреждане на ищеца-две средни телесни повреди,
изразяващи се в счупване на лява бедрена кост и и счупване на десни стъпални
кости от първа до пета са установени в настоящия процес с влязлото в сила на
17.10.2014 г. Решение № 1272 от 04.07.2014 г., постановено по н.а.х.д. №
2091/2014 г. по описа на Бургаския районен съд.
Съобразно горното настоящият
съдебен състав, приема, че
деянието, авторството и виновното поведение на водача Д.М.Ж. и вида на телесните увреждания на
ищeца са установени в настоящия процес.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Съдът приема за безспорно
установени и доказани от ищеца настъпили в пряка, причинно следствена връзка с
процесното ПТП следните травматични увреждания: счупване на лява бедрена кост и
счупване на десни стъпални кости от първа до пета, за болките и страданията от
които увреждания ищецът ще следва да бъде обезщетен.
Ищецът не доказа настъпването на
контузия на главата с мозъчно сътресение с изпадане в безсъзнателно състояние.
Съдът не кредитира в тази част заключението на вещото лице д-р В., тъй като
видно от разпита на същото в съдебно заседание на 28.03.2017 г. вещото лице
заявява, че тази диагноза е фиксирана в медицИ.ката документация и затова и той
я е отразил, но принципно това състояние се установява от специалист невролог.
Посочва, че в медицИ.ката документация няма отбелязване за изпадане в
безсъзнание от медицИ.ко лице.
Предвид горното съдът намира, че
поради недоказаност на горното увреждане, то ищецът не следва да бъде
обезщетяван за него. По същите съображения ищецът не следва да бъде обезщетяван
и за твърдяното увреждане на поясните междупрешленни дискове с радикулопатия
като последица от травматичните увреждания, доколкото такова не се установява
със събраните по делото доказателства като последица от получените при ПТП
травми. От представената по делото епикриза по ИЗ № 6371, се установява, че ищецът
е лекуван с такава диагноза, но по никакъв начин не се установява, че
увреждането е пряка последица от травматичните увреждания получени на
22.11.2013 г. Що се отнася до твърдяната хипотрофия, същата не се явява
увреждане, а последица от получената при ПТП от ищеца фрактура, същата е
установена, намира се в пряка, причинна връзка с процесното произшествие и за
нея ищецът ще следва да бъде обезщетен.
Предвид горното предявения иск за неимуществени вреди се явява основателен.
По отношение на размера на иска:
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на
непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за
всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече
пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010
г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на
застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ, като след 11.06.2012 г. тези размери са
съответно: 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими
към датата на процесното ПТП.
Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото
ПТП, в резултат на което са причинени телесни
увреждания ищеца/ следва да се отчитат
като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие.
В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана
в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по
т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. №
634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. №
916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012
г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
Предвид изложените съображения настоящият
съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на 60 000 лв. Доколкото
болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се
явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
При определяне на горния размер,
съдът съобразява интензитета на търпените от ищеца болки по време на лечебния и
възстановителен период около десет месеца, от които през първите два месеца
болките са били с по-интензивен характер, съобразява че ищецът е бил в тежко
общо състояние, като през първите два месеца до изваждане на металната
остеосинтеза от дясното ходило се е придвижвал само с проходилка, имал е нужда
от чужда помощ за битовите си нужди, започнал е да ходи с две патерици около
четири месеца, след което една година се е придвижвал с бастун, проведени са
три оперативни интервенции. Ищецът ще следва да бъде обезщетен и за болките,
които ще търпи за в бъдеще при промяна на времето и при по-голямо натоварване в
лявото бедро, както и за получената от процесните травми хипотрофия.
Заявеното от ответника съпричиняване от
страна на пострадалия е неснователно и недоказано в настоящия процес. Съпричиняване ще е
налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в
движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при
което е пострадал.
Съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г.
правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането
е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в
частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.
Съдът приема, че по време на
процесното ПТП и като водач на лек автомобил Опел Астра, ищецът е бил с правилно
поставен предпазен колан, като в тази връзка съобразява заключението на СМЕ,
съобразно което именно поставения колан го е предпазил от по-тежки травми. Не
се установява със субективните си действия в качеството му на водач на
автомобил, ищецът да е допринесъл по какъвто и да било начин за настъпване на процесното
ПТП, предвид заключението на САТЕ, с което се установява, че за ищеца ударът е
бил непредотвратим.
По предявения иск за имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, представляващи разликата между
получаваното възнаграждение по сключен граждански договор и изплащане от НОИ
обезщетения за временна неработоспособност за период от една година.
Съобразно нормата на чл.223, ал.2
от КЗ /отм./ застрахователят заплаща обезщетение, включително за
пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане.
Искът е не доказан по своето основание и по размер,
поради което подлежи на отхвърляне изцяло.
За да бъдат признати пропуснатите ползи
като вреда от непозволено увреждане, то следва претендиращата тяхното
възмездяване страна да установи по категоричен начин, че тези вреди биха
настъпили едИ.твено и само по причина на твърдяното увреждане. На следващо място при обезщетяване на
пропуснати ползи в резултат на непозволено увреждане, приложение намира
принципа за пълна репарация на всички преки и непосредствени вреди, но
пропуснатите ползи за бъдеще време се обезщетяват само, ако ще настъпят със
сигурност.
Ищецът установи наличието на правоотношения
с трето лице по
повод престирането
от негова страна на консултантски услуги като психолог /граждански договор №
1/01.03.2013 г., № 4/24.10.2013 г.-тези договори не са оспорени от ответника,
относно тяхната истинност/ срещу конкретни възнаграждения, както и че не е
изпълнявал задълженията си по тези договори в резултат на неговата неработоспособност в периода от 22.11.2013 г.
до 22.11.2014 г., установена с Експертно решение № 1805 от зас. № 116 от
20.06.2014 г. на МБАЛ *****и Експертно решение № 2379 от зас. № 175 от 21.10.2014 г. Съдът намира обаче, че не е
налице доказан сигурен източник на доходи от тези договори. В случая не се
касае за трудови доходи, а такива от свободна професия и от договори, които по
своята правна същност са договори за поръчка, по които заплащането на
възнаграждение зависи изцяло от приемане на работата от възложителя. Първо
ищецът не ангажира доказателства, от които да е видно, че през процесния период
са направени заявки от пациенти за консултиране именно с ищеца в качеството му
на психолог, а не с други такива специалисти, също работещи по програмата. На
второ място от представените договори не се установява договореност между
страните за месечно заплащане на сумата от 150 лв., за да се приеме, че за една
година ищецът би получил сума в размер на 1800 лв., още повече, че получаване
на договореното възнаграждение е обвързано от приемане на извършената работа. В
този смисъл съдът не кредитира заключението на приетата по делото ССчЕ,
доколкото и относно определения размер същата почива изцяло на доказателства,
които не са събрани по надлежния ред пред настоящия съдебен състав, включително
и на показания на лица /Д.Ц./, които не са разпитани в качеството им на
свидетели. На следващо място ищецът претендира пропуснатите ползи като разликата
между получаваното възнаграждение по сключен граждански договор и изплащане от
НОИ обезщетения за временна неработоспособност за период от една година, без
обаче да е ангажирал доказателства за размер на получените в този период
обезщетения. Така изчислени в размер на сумата от 9 660 лв. всъщност това
са сумите в размера, в който са уговорени в договорите, но доколкото тези суми
подлежат на деклариране по ЗДДФЛ и заплащане на съответните данъци, то
безспорно имуществото на ищеца не би се увеличило с този размер. Доказателства
в тази насока също не са ангажирани. Ищецът не е ангажирал доказателства и
относно възнагражденията, получени от него по договора, който твърди, че е
сключил в края на 2014 г.
Предвид горното искът за
имуществени вреди подлежи на отхвърляне изцяло.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от датата на
увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ/отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение
за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната
отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от
датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността
за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е
настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда лихва
върху главниците,
считано от датата на увреждане-22.11.2013 г. до окончателно
изплащане на сумата.
По разноските в настоящия процес:
Ищецът е освободен
от държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което
разноски не му се присъждат.
Ответникът е направил разноски в
размер на 410 лв.-депозити за вещи лица, такса съдебни удостоверения и 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането
на правната помощ, съобразно
която за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.
Съдът не включва в разноските на
ответника сумата от 60 лв., представляваща внесен депозит за призоваване на
свидетел, тъй като същият не е изплащан, поради не събиране на това
доказателство и подлежи на евентуално връщане.
От сумата за разноски в размер на 710 лв. и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 321,60
лв., която е съответна на отхвърлената част от исковете /49768 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 2 400 лв. върху уважената част от исковете,
както и сумата от 218,40 лв.-депозит вещо лице заплатен от бюджета на съда,
съответна на уважената част от исковете /60 000 лв./.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на основание чл.226,
ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка
с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД на С.К.Д., ЕГН **********,***, с
адрес за кореспонденция: гр. С., ул. „*******“ № 16, адвокат Г.Д. сумата от 60 000 лв. /шестдесет хиляди лв./
обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди-претърпени болки и страдания от травматични увреждания, получени в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило на 22.11.2013 г. в гр. Бургас, на ул. „*****“, виновно причинено от водача на л.а.м. „Ауди А4“
с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с полица № 22113001370928, валидна
до 21.06.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-22.11.2013
г., до окончателното издължаване на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и недоказани предявения иск за неимуществени вреди за разликата
над 60 000 лв. до пълния претендиран размер от 85 000 лв. и иска за
имуществени вреди за сумата от 24 768 лв., представляващи пропуснати
ползи, изразяващи се в разликата между получаваното възнаграждение по сключен
граждански договор и изплащане от НОИ обезщетения за временна
неработоспособност за период от една година от 22.11.2013 г. до 22.11.2014 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК С.К.Д., ЕГН **********,***, с адрес за кореспонденция: гр. С., ул. „*******“
№ 16, адвокат Г.Д. да заплати на
ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-С. с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 321,50 лв. /триста
двадесет и един и 0,50 лв./ направени от ответника разноски пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗК „Л.И.” АД, дружество
учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 2 400
лв. /две хиляди и четиристотин лв./, както и сумата от 218,40 лв. /двеста и
осемнадесет и 0,40 лв./-депозити вещи лица заплатени от бюджета на съда,
съответна на уважената част от исковете.
Решението е постановено при
участието на Д.М.Ж., ЕГН **********,*** в качеството му на трето лице помагач
конституиран на страната на ответника ГПК ЗК „Л.И.” АД, дружество учрдено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК *******.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: