Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София,
19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия
Малоселска в.гр.дело № 13399 по описа
за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 8724 от 15.06.2016 г., постановено
по гр. д. № 32009 по описа за 2015 г. на СРС, Трето гражданско отделение, 88
състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“
ЕАД искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът
Б.А.Г. дължи на ищеца сумата от 2960,67 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м. 12.2011 г.
до м. 04.2013 г., в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -17.09.2014 г. до окончателното плащане и сумата 310,81 лева - законна
лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 31.01.2012 г. до
10.09.2014 г., за които суми в производството по ч.гр.д.№ 50910/2014 г. на СРС,
88 състав, е издадена заповед за изпълнение. В тежест на ответника съдът
възложил сторените от ищеца в производството разноски в общ размер на 1192,93
лева.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Б.А.Г.. Със същата се навеждат
оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт, тъй като решаващият
състав на районния съд неправилно приел, че от представените в производството
доказателства не се установявало кои задължения ответникът е погасил. Ищецът в
нарушение на законовите разпоредби /чл. 76, ал. 1 ЗЗД/ не осчетоводявал
надлежно плащанията и погасявал със същите стари задължения. Неправилно съдът
кредитирал заключението на вещото лице по изслушаната в хода на първоинстанционното производство съдебно-счетоводна
експертиза, в която връзка въззивникът се позовава на
допуснати от СРС процесуални нарушения. Ищецът неправилно прихващал с извършените
плащания вземания за лихва. Въззивникът поддържа, че
сумите за връщане в общ размер от 633,69 лева също са отнесени неправилно от
ищеца, като с тях били погасени стари задължения, за които било налице
споразумение между страните. Счита, че дружеството е следвало да прихване със
сумите за връщане задължения от процесния период, а
не стари такива. Оспорват се изводите на СРС за основателност на иска по чл.
86, ал. 1 ЗЗД. Заявеното с жалбата искане е решението да бъде отменено, а
предявените от ищеца искове – отхвърлени.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Третото лице помагач на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕООД не е заявило становище по подадената от ответника въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалби доводи за пороци на атакувания съдебен
акт, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяването му обаче, съдът
е допуснал нарушение на приложимия към правнорелевантните
за спора факти материален закон, обусловено от неправилен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, което налага неговата
частична отмяна. Съображенията на въззивния състав на
съда да достигне до тези правни изводи са следните:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от "Т.С." ЕАД против Б.А.Г., с която
по реда на чл. 422 ГПК ищецът е предявил искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумите,
за които срещу този ответник била издадена оспорената от длъжника заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 50910/2014 г. на СРС, 88 състав.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
По делото не е спорно обстоятелството, а
и това се установява от приетите като писмени доказателства по делото
документи, че през процесния период ответникът е имал
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди с оглед притежаваното
право на собственост върху процесния недвижим имот.
Не се спори също така, че сградата, в която апартаментът е разположен, е топлофицирана, както и че през исковия период на ответника
са доставяни топлинни услуги на адреса на имота. Според състава на въззивния съд по делото е спорно каква е цената на
топлинната енергия за периода, за която ответникът се явява задължен, дали
ответникът е погасил чрез плащане задълженията си за същата, както и налице ли
са били предпоставките за извършване от страна на ищеца на прихващане със суми
за възстановяване със стари задължения, относими към
периоди извън процесния.
В хода на първоинстанционното
производство е изслушано заключението на съдебно-техническата експертиза, което
настоящият състав на съда кредитира като обективно и компетентно изготвено от
специалист, притежаващ необходимите специални знания из областта на
техническите науки. Съгласно същото през процесния
период уредите в имота са отчитани /попълнени са документи за главен отчет,
подписани от потребител/. Изготвени са изравнителни сметки след края на всеки
отоплителен сезон. Общата сума за периода съгласно заключението на СТЕ е в
размер на 2626,27 лева, като разликата от фактурираните суми /3145,86 лева/ по
прогнозни данни след извършеното изрявняване е 519,59
лева за получаване.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, изслушано в хода на съдебното дирене пред първия съд, се
установява, че със сумите за получаване са прихванати стари задължения, извън процесния период. Вещото лице е пояснило как извършените от
ответника плащания счетоводно са били отнасяни от ищеца по партидата на имота.
Във въззивното
производство е прието заключението по повторно назначената съдебно техническа
експертиза, изготвена от вещото лице проф. С.А. на което съдът дава вяра, с
оглед обстоятелството, че същото подробно и обосновано е отговорило на стоящите
пред изследването задачи. Съгласно същото в периода 12.01.2013 г. – 30.05.2014
г. са извършени 15 плащания по банков път към „Т.С.“ ЕАД. Определените от
експертизата дължими суми от Б.Г. са общо 1415,68 лева, от които главница –
1222,50 лева и законна лихва – 193,18 лева.
Изслушано е и заключението на повторната
съдебно-техническа експертиза на вещото лице П.Д., съгласно което всички
плащания в размер на 1500 лева са отнесени за погасяване на задължения от процесния период, като са взети предвид изравнителните
сметки /суми в общ размер на 633,49 лева са приспаднати от задълженията за процесния период.
При така установеното от фактическа
страна, като основателни на първо място следва да се оценят оплакванията на въззивника, че не са били налице предпоставките ищецът да
извършва прихващане със стари задължения /попадащи извън процесния
период/ на сумите за възстановяване след извършеното изравняване в края на
отоплителните сезони, попадащи в исковия период. Клаузата на чл. 32, ал. 3 от
приложимите към исковия период от време
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София” АД на потребителите в гр.София, одобрени с Решение на ДКЕВР №
ОУ-001/07.01.2008г., предвижда, че в случаите,
когато при изравнителната сметка се установи, че купувачът има сума за
получаване, от една страна и просрочени стари задължения, от друга страна,
страните по договора са се съгласили със сумата в повече да се погасяват
най-старите задължения на купувача, ведно с дължимите лихви, /т.е., включително
и тези, които попадат извън рамките на процесния
период/. Договорът, има силата на закон за страните, съгласно нормата на чл. 20а,
ал. 1 ЗЗД. За да настъпи обаче действието на прихващането, регламентирано от
цитираната по-горе клауза от Общите условия, следва да са налице и останалите законоустановени предпоставки, разписани в нормата на чл. 103,
ал. 1 и чл. 104, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че от
ищеца не е доказано наличието на предпоставката ликвидност на двете насрещни
вземания, съгласно изискването на чл.103, ал.1 ЗЗД, за да се приеме, че е
настъпило прихващане, каквото на практика се твърди от ищеца, между сумите, подлежащи на възстановяване и тези,
дължими от ответника за минал /преди процесния/
период. На следващо място, по делото не доказано от ищеца да е извършено
надлежно изявление за извършване на извънсъдебното прихващане, което да е
достигнало да ответника /чл.104, ал.1 ЗЗД/. Ето защо, съдът намира, че не е
налице основание подлежащите на връщане суми по изравнителните сметки, издадени
през исковия период, да бъдат прихванати със задължения на ответника за минал
период от време. В конкретния случай от заключенията на вещите лица, изслушани
във въззивното производство, се установява, че
остатъкът за възстановяване на ответника е в размер на 633,49 лева по
изравнителни сметки за процесния период, а е отнесен
счетоводно от ищеца към задължения по фактури, издадена преди исковия период, в
нарушение на горепосочените законови норми. Като не е съобразил това
обстоятелство първият съд е допуснал нарушение на материалния закон, с оглед
което и решението в тази част е неправилно. За посочената сума искът за цена на
топлинна енергия за периода следва да бъде отхвърлен.
По доводите за извършени чрез плащане
погасявания на суми, представляващи главница за топлинна енергия за исковия
период, въззивният съд приема следното:
Между страните не е спорно
обстоятелството, че помежду им е сключен договор за спогодба, за който е
съставен споразумителен протокол № 3485/30.01.2012 г.
за неплатените задължения за топлинна енергия за периода 01.12.2010 г. –
01.12.2011 г., в това число и за законната лихва за просрочие
върху неплатената главница. Процесните задължения са
възникнали в период, следващ във времето периода, за който сключената между
страните спогодба се отнася, а именно 01.12.2011 г. – 30.04.2013 г. Не е спорно
също така обстоятелството, че ответникът е извършил плащания към ищеца след
сключването на договора за спогодба, по силата на който страните са уредили
отношенията си във връзка с възникналите преди процесния
период задължения за топлинна енергия и мораторна
лихва върху същите. Видно е от представените по делото доказателства за
извършените плащания, че като основания на погасяванията е посочено плащане по
фактури, а не плащане по спогодба/споразумение или др.под. С оглед последното и
като взе предвид заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, приети във въззивното производство, въззивният
състав възприема изводите на експертите, които след извършени проверки са
установили, че плащанията, извършени от ищеца, с които са погасени задължения
за главница, включени в процесния период, са в размер
на 1289,80 лева, а задължения за лихви – в размер на 210,20 лева. Следователно
и за тези суми предявените искове са неоснователни и неправилно са уважени от
първия съд.
Давайки вяра на заключенията на вещите
лица по съдебно-счетоводните експертизи, приети във въззивното
производство, както и на заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът
приема, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК главен иск е основателен
за сумата от 1222,50 лева, в която част решението на първия съд следва да бъде
потвърдено.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните
искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на
същите. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на
потребителите в гр.София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-001/07.01.2008г., приложими
към процесния период, купувачът е длъжен да заплаща
месечната сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася. Съгласно чл. 33, ал. 6 от Общите условия, при
забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва.
По въпроса за дължимостта на законната лихва съдът,
основавайки се на заключенията на вещите лица по съдебно-счетоводните
експертизи, приети в тази фаза на производството, приема, че този иск е
основателен за сумата от 193,18 лева, в която част решението на СРС следва да
бъде потвърдено, а за разликата над този размер до уважения с обжалвания
съдебен акт размер от 310,81 лева – да бъде отменено, а акцесорният
иск – отхвърлен съответно.
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна – за частична основателност на въззивната жалба, подадена от ответника, решението на първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за
разноските, като се отмени за сумата над 177,39 лева до присъдения в полза на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК размер от 409,93 лева за заповедното
производство и за сумата над 338,83 лева до присъдения в полза на ищеца размер
от 783 лева за исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете – сума в
размер на 238,25 лева, която следва да се присъди с въззивното
решение.
Възражението за прекомерност на
разноските, присъдени в полза на ищеца по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, е
направено за първи път в хода на устните състезания пред въззивния
съд. Ответникът и въззивник в настоящата фаза на
производството не е поискал по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК от първия съд да
измени постановения съдебен акт в частта за разноските. Въпросът за размера на
разноските не подлежи на преразглеждане от въззивната
инстанция, след като страната не е упражнила процесуалната възможност да иска
изменение на решението в тази част по реда на чл. 248 ГПК. Компетентността на въззивния съд в случая е ограничена до разпределяне на
отговорността за разноските съобразно изхода на спора във въззивното
производство, с оглед което и е недопустимо определеното от първия съд юрисконсултско възнаграждение за производството по ч.гр.д.
№ 50910/2014 г. и по гр.д. № 32009/2015 г. по описа на СРС да бъде намалявано
съобразно искането на въззивника, отправено от
процесуалния му представител в ход по същество в съдебното заседание на
02.06.2021 г.
Право на разноски за въззивното
производство по силата на закона възниква и за двете страни, като такива следва
да бъдат присъдени съобразно действителното им извършване. Въззивникът
е направил разноски в размер на 551,50 лева, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно частта, за която жалбата е основателна, в полза на страната се
следва сумата от 312,85 лева. Въззиваемият не е подал отговор на въззивната
жалба, не е представляван в производството в проведените открити съдебни
заседание, а депозирането на бланкетна молба за
неоснователност на въззивната жалба според настоящия
състав на въззивния съд не обосновава присъждането на
юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство дори в минимален размер.
Мотивиран от изложеното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 8724
от 15.06.2016 г., постановено по гр. д. № 32009 по описа за 2015 г. на СРС,
Трето гражданско отделение, 88 състав, в частта, с която е признато за
установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът Б.А.Г.,
ЕГН **********, дължи на ищеца сумата над
1222,50 лева до признатия за
основателен с решението размер от 2960,67
лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия,
доставена за периода от м. 12.2011 г. до м. 04.2013 г., в топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*******,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК -17.09.2014 г. до окончателното плащане и сумата над 193,18 лева до признатия за основателен с решението размер от 310,81 лева - законна лихва за забава
върху главницата, начислена за периода от 31.01.2012 г. до 10.09.2014 г., за
които суми в производството по ч.гр.д.№ 50910/2014 г. на СРС, 88 състав, е
издадена заповед за изпълнение, както и в
частта за разноските, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата над 177,39 лева до присъдения размер
от 409,93 лева за производството по
ч.гр.д. № 50910/2014 г. по описа на СРС, 88 с-в, и за сумата над 338,83 лева до присъдения в полза на ищеца размер от 783 лева за производството по гр.д. № 32009/2015 г. по описа на
СРС, 88 с-в, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "Т.С." ЕАД, ЕИК *******,
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Б.А.Г., ЕГН **********, дължи
на ищеца сумата над 1222,50 лева до признатия за основателен с първоинстанционното решение размер от 2960,67 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия, доставена за периода от м. 12.2011 г. до м. 04.2013 г., в топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -17.09.2014 г. до
окончателното плащане и сумата над
193,18 лева до признатия за
основателен с първоинстанционното решение размер от 310,81 лева - законна лихва за забава
върху главницата, начислена за периода от 31.01.2012 г. до 10.09.2014 г., за
които суми в производството по ч.гр.д.№ 50910/2014 г. на СРС, 88 състав, е
издадена заповед за изпълнение.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 8724 от 15.06.2016 г., постановено по гр. д. № 32009 по описа за 2015
г. на СРС, Трето гражданско отделение, 88 състав, в частта, с която е признато
за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ответникът Б.А.Г., ЕГН **********, дължи на ищеца сумата от 1222,50 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м. 12.2011 г.
до м. 04.2013 г., в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „*******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -17.09.2014 г. до окончателното плащане и сумата от 193,18 лева - законна лихва за забава върху главницата, начислена
за периода от 31.01.2012 г. до 10.09.2014 г., за които суми в производството по
ч.гр.д.№ 50910/2014 г. на СРС, 88 състав, е издадена заповед за изпълнение,
както и в частта за разноските, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата до 177,39 лева – разноски за
производството по ч.гр.д. № 50910/2014 г. по описа на СРС, 88 с-в, и сумата до 338,83 лева – разноски за
производството по гр.д. № 32009/2015 г. по описа на СРС, 88 с-в.
ОСЪЖДА "Т.С."
ЕАД, ЕИК *******, да заплати на Б.А.Г., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 238,25 лева –
разноски за производството по гр.д. № 32009/2015 г. по описа на СРС, 88 с-в.
ОСЪЖДА
"Т.С." ЕАД, ЕИК *******, да заплати на Б.А.Г., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 312,85
лева – разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.