Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………
гр.Варна, 13.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XХХІV състав, в публично съдебно заседание,
проведено на тринадесети ноември през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13904 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Закона за
защита от домашното насилие и е образувано по молба от В.М.Ш., лично и в
качеството й на майка и законен представител на детето Т. И. Г., с която са
отправени искания за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие по
отношение И.Т.Г..
В сезиращата съда молба, се
излага, че на 09.11.2016 год. бившият й съпруг И.Г. е осъществил акт на домашно
насилие спрямо молителката и тяхното дете, изразяващ се в насилствено изваждане
на детето от семейния автомобил, нанасяне на удари с юмруци на шофьора и
отправяне към последния на ругатни и заплахи в присъствие на детето. Излага, че
виждайки случващото се молителката, която била до банкомата, се затичала към
тях и се опитала да дръпне детето. Стискайки за ръка детето, ответникът й нанесъл
силен удар с юмрук в корема, като същевременно я ругаел и обиждал с думите
„курво”. Заплашил я и че ще „я довърши” ако загуби инициираното друго такова
производство от Ш. по същия закон. Тъй като горното не изолиран случай на
проява физическо и психическо насилие срещу молителката и детето, последната
счита, че е налице пряка и непосредствена опасност за здравето й и това на
детето, поради което и сезира съда с искане за издаване на заповед за защита,
налагайки на ответника мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН.
В съдебно заседание по
същество молителят лично и чрез процесуалния си представител, поддържа молбата
и моли за нейното уважаване.
Ответникът И.Т.Г. лично и чрез
процесуалния си представител оспорва молбата, оспорва да е осъществявал твърдяните актове на насилие по отношение на молителката и
детето. Твърди се, че действията на майката са целенасочени към това да
ограничат контактите на детето с бащата. Конкретно се твърди на посочената дата
действително ответникът да се е намирал на твърдяното място, където е имал среща със свои колеги. Установил, че в
непосредствена близост до неговия автомобил е този на Ш. и отишъл да види
детето, придружаван от своя колежка, която познава и молителката. Детето било
зарадвано като видяло баща си, но след това казало, че майка му идва към тях.
При появата си Ш., същата е започнала да обижда ответника, наричайки го
„глупак“, че е психично болен и е трябвало да бъде лекуван, че не е добре
психически, започнала да го предизвиква изразите „хайде удари ме“. Твърди, че
детето се е прибрало в автомобила, а той се е върнал до своя автомобил. Твърди
да е сигнализирал органите на реда. Твърди се, че от посочената дата
09.11.2016г. не е виждал детето си и не го е чувал.
Контролираща страна Дирекция
„Социално подпомагане” – Варна, в писмо от 05.12.2016 год., излага че познават
детето и неговите родители от 2013 год., като по отношение на Т. е предприета
мярка за закрила на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗЗДт
– „Съдействие, подпомагане и услуга в семейна среда“. Излага се, че детето е
въвлечено от двамата родители в конфликтните им взаимоотношения. Майката и
бащата, отдадени на проблемите помежду си, правят достояние на детето факти и
обстоятелства, които го объркват и влияят неблагоприятно на неговото психоемоционално състояние.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е
между страните, че са бивши съпрузи, като от брака си имат родено едно дете Т.
И. Г., които факти се установяват и от приложените на л. 16, 24-25 от делото
съдебно удостоверение и решение по гр.д. № 17069/2013 год., и на л. 11 -
удостоверение за раждане.
Приобщени
към доказателствения материал по делото са
представените от В.Ш. декларации по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН – лично и в качеството й
на майка и законен представител на детето Т. Г. /л. 9-10/, в които е
декларирала, че ответникът внезапно е атакувал автомобила й, отворил вратата и
сграбчил силно и издърпал детето Т. за ръката, от което детето се изплашило.
Ответникът прошепнал в ухото на сина си „Тео, тука ли е още оня Ш.? Не съм
доволен от теб. Разочарова ме. Ответникът напсувал молителката пред детето. В
подадената от Ш. декларация, същата е декларирала, че ответникът я е ударил
силно с юмрук в корема, отправяйки ругатни, заплахи, наричайки я „курва“,
„грозотия“, което е осъществено пред детето Т..
Видно от
приложеното на л. 149 от делото медицинско удостоверение № 1092/2017 год., че
на 10.11.2016 год., детето Т. И. Г. е прегледано в Отделение по съдебна
медицина при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД. Съдебният лекар е установил бледо
синкаво кръвонасядане с диаметър около 1.5 см по
страничната повърхност в областта на дясната лакътна
става. Посочено е, че така констатираното травматично увреждане е резултат на
удар с или върху твърд, тъп предмет и би могло да бъде получено по съобщените
данни – на 09.11.2016 год., към 11.45ч., в кв. „Чл“
бащата на детето дърпал последното за ръката, изваждайки го от лекия автомобил,
в който пътувал с майка си. Посочено е в медицинското удостоверение, че детето
е посетило спешен център в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, където са проведени
клинични прегледи и е установено контузия в областта на десния лакът.
Видно от
приложеното на л. 148 от делото медицинско удостоверение № 1093/2016 год., че
на 10.11.2016 год., В.Ш. е посетила Отделение по съдебна медицина при МБАЛ „Св.
Анна-Варна“ АД, съобщавайки че на 09.11.2016 год., към 11.45ч., в кв. „Ч.“ е
била ударена с юмрук в областта на корема от бившия си съпруг и получила
генитално кървене по повод което е провела консулт с коремен хирург – контузия
на корема и гинеколог – при прегледа установено зацапващо генитално кървене.
Съдебният лекар при прегледа е установил слабо изразена болезненост в областта
на корема при палпация. Не са установени видими
травматични увреждания.
Във връзка с
предприетото със становището от 05.12.2016 год. от ответника И.Г. оспорване на
представените от молителката медицински удостоверения по делото е допусната
съдебно-медицинска експертиза.
В
заключението си вещото лице д-р С.С. /л. 226-227/
сочи, че на 09.11.2016 год., в Спешно отделение на МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД
са извършвани прегледи на детето Т. И. Г. и В.Ш., за които са получили лист за
преглед №№ 9659 и 9661, като прегледите са отразени в медицински журнал на
болничното заведение. В.Ш. е консултирана с коремен хирург и гинеколог, а
детето – с ортопед-травматолог. Посочено е, че маточното кръвотечение от
травматичен произход е възможно само при тежка травма на таза /каквато се
наблюдава при пътнотранспортно произшествие, при огнестрелни рани/ и не може да
бъде получено от удар с юмрук. Експертът е посочил, че генитално кървене може
да бъде породено от стрес.
Заключението
на вещото лице е оспорено в съдебно заседание на 15.05.2016 год., поради което
е допусната повторна съдебно-медицинска експертиза.
От
заключението на вещото лице д-р Р.М. – ортопед-травматолог /л. 398-399/ се
установява, че детето Т. Г. е прегледан в спешния център на МБАЛ „Света
Анна-Варна“ АД на 09.11.2016 год., като прегледът е отразен в медицинския
журнал под № 9661. При прегледа на детето е поставена диагноза контузия на
десен лакет.
От
заключението на вещото лице д-р Д.Г. – съдебен лекар /л. 400-407/, се
установява, че В.Ш. е прегледана в спешния център на МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД
на 09.11.2016 год., като прегледът е отразен в медицинския журнал под № 9659,
като е диагностицирано оскъдно генитално кървене.
Посочено е от експерта, че така констатираното кървене не може да бъде обяснено
с травма, предвид анатомичното несъответствие между разположението на матката
със съобщената от страната локализация на удара и липса на белези за травма в
структурите и органите на малкия таз. Посочено е още, че такова кървене, при
липса на видими промени в половите органи, може да се дължи на различни
функционални и дисфункционални състояния, които могат
да бъдат инцидентни или хронични и вероятната причина за тяхната поява са
хормонални нарушения, включително и чрез медикаменти, повлияващи хормоналния
баланс.
Приобщени
към доказателствения материал по делото са и копие от
материалите по образуваната преписка по повод депозирания сигнал от В.Ш. срещу
ответника и постъпилия сигнал от последния относно инцидента на 09.11.2016 год.
Ведно от депозираното от В.Ш. сведение на 09.11.2016 год. /л. 134/, същата е
твърдяла, че на 09.11.2016 год., около 12.45ч., била в клон на „Банка ДСК“ –
кв. „Ч.“. Докато била в банката шофьорът на семейството Р. Р. й се обадил, че
при него е ответникът, който го блъскал и отново нападнал. Когато излязла и
отишла до семейния автомобил, видяла бившия си съпруг, да дърпа ухото на Р.
през задния прозорец и го удря в областта на главата. Видяла, че детето стои до
баща си, отстрани автомобила. Когато доближила детето И.Г. се нахвърлял към
нея, удряйки я с юмрук в корема. Казала му, че звъни в полицията и ответникът
побягнал към служебния си автомобил. Същевременно в дадените от молителката
сведения на 15.12.2016 год., В.Ш. е твърдяла, че на посочената дата, докато
била в банката, Р. й се обадил по телефона и й казал, че ответникът идва към
тях. Без да е приключила разговора излязла от банката и тръгнала към
автомобила. Приближавайки видяла как ответникът през отворения прозорец на
задната лява врата удря с ръка в тила шофьора и му дърпа ухото. Почти била до
автомобила, когато И.Г., след като нанесъл удари на шофьора, отворил задната
лява врата и хванал Т. за ръката и рязко го изтеглил извън превозното средство.
Детето не искало да излиза. Започнал да му говори нещо на висок тон. Тя се
затичала и му извикала „Защо пак ни нападаш, защо удряш човека, пусни детето.
Звъня в полицията“.
По повод
този сигнал И.Г. е предупреден по реда на чл. 65, ал. 2 ЗМВР да не отправя
закани и заплахи, обиди, да не нанася телесни повреди на молителите. По реда на
чл. 65, ал. 2 ЗМВР устно предупредена да се въздържа от закани и заплахи спрямо
ответника е и В.Ш. – така в докладна записка от младши полицейски инспектор –
л. 146.
На
09.11.2016 год. е регистриран и сигнал от И.Г., че на 09.11.2016 год., около
12.30ч., при случайна среща в района на пазар Чайка, бившата му съпруга В.Ш. го
обидила и наклеветила.
С
постановление от 10.02.2017 год. на прокурор от РП-Варна е отказано образуване
на досъдебно производство срещу ответника по повод инцидента на 09.11.2016 год.
/л. 229-231/.
Видно от
приложения на л. 201 от делото протокол от 09.12.2016 год. за проведена среща в
Отдел за закрила на детето, че Т. Г. е споделил пред социалните работници, че
майка му е казала, че баща му го е дърпал за ръката, като е заявило, че това не
е вярно. Детето е споделило, че майка му е казала също така, че баща му я е
ударил, както и че е издърпал шофьора, което също не е вярно. Детето е
споделило, че майка му не го е наказвала и била без причина.
Събрани по
делото са и доказателства, разкриващи отношенията между страните за времето
след раздялата им.
Така видно
от представеното от молителката влязло в сила решение № 399/17.03.2014 год.,
постановено по в.гр.д. № 360/2014 год., по описа на ВОС, ГО, че на И.Г. са
наложени мерки по ЗЗДН, като същият е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо В. Г. и детето Т. Г., ответникът е отстранен от
съвместно обитаваното жилище и му е забранено да приближава молителите на
разстояние по-малко от 50м до жилището им, местоработата на молителката и
местата за социални контакти и отдих за срок от 9 месеца; определено е временно
местоживеенето на детето при майката.
Представена
от молителката е заповед за незабавно изпълнение № 82/10.06.2015 год., издадена
въз основа на определение № 7107/10.06.2015 год. по гр.д. № 6723/2015 год., по
описа на ВРС, ХХV състав, с която И.Т.Г. е задължен да се въздържа от домашно
насилие спрямо детето Т. Г., като на бащата е забранено да приближава сина си,
както и детското заведение, което Т. е посещавал към него момент. Видно от
служебно извършената справка от деловодна система на ВРС /л. 115-117/, че с
влязло в сила решение № 3930/13.10.2015 год. по гр.д. № 6723/2015 год. молбата
на В.Ш. за постановяване на мерки за защита срещу ответника И.Г. е отхвърлена.
Наред с
горното производство при служебно извършена справка /л. 114 и л.118-120/, съдът
установи, че по молби по ЗЗДН на В.Ш. са образувани гр.д. № 12087/2016 год. и 17092/2013
год., по които с влезли в сила решение са наложени мерки по ЗЗДН по отношение
на ответника И.Г..
От своя
страна през 2017 год. ответникът е инициирал производство по ЗЗДН пред РС-Бяла,
по която е образувано гр.д. № 31/2017 год., по което е издадена заповед за
незабавна защита, с която В.Ш. е задължена да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо И.Г., като на същата е забранено да приближава жилището
му, местоработата му и местата за социални контакти и отдих /л.156-159/.
Срещу В.Ш. е
образувано и гр.д. № 9/2017 год., по описа на РС-Велики Преслав по молба на
родителите на ответника, с която е отправено искане на бившата им снаха да
бъдат наложени мерки по ЗЗДН /л.171-185/.
Представени
от молителката са и депозирани от нейна страна жалби до Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна, Районна прокуратура – Варна, до директора на ОУ „Захари
Стоянов“, депозирани в периода м. 09-м.12.2016 год., в която са изложени
твърдения за осъществявано от страна на ответника психическо насилие по
отношение на детето Т., както и такива за неспазен режим на личен контакт на
бабата и дядото на Т. по бащина линия /л. 53-64/.
От своя
страна ответникът е представител депозирани от него през м. 11.2016 год. жалби
до Районна прокуратура – Варна, РУП – Аксаково, 5 РУП „Златни пясъци“, гр.
Варна, Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, в които е твърдял, че майката
не спазва определения с влязло в сила решение режим на личен контакт на Г. със
сина му, както и че В.Ш. упражнява психологически натиск спрямо детето,
принуждавайки го да лъже пред институции /л. 66-79/. Представени са и протоколи
от екипни срещи между ответника и служители от Отдел закрила на детето – Варна
и писма до И.Г. по повод взети решения на тези срещи /л. 104-113/.
За
установяване на твърдения акт на домашно насилие, респ. за опровергаване
твърденията на молителката, по делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите Р. Д. Р. – воден от В.Ш. и свидетелите Г. И. К. и А. В. И. –
водени от И.Г..
Свидетелят Р.
излага, че на 09.11.2016 год., около 12.45ч., бил паркирал семейния на молителката
автомобил на пазара на „Базар Левски“, за да изчака молителката, която се
намирала в близкия клон на „Банка ДСК“. В автомобилът бил синът на страните.
Докато изчаквали майката на детето, ответникът приближил автомобила, отворил
задната врата, хванал Т. за ръката и го издърпал насила от превозното средство.
Детето не искало да слиза от автомобила, дърпало се, тъй като Т. и баща му
имали режим на свиждане и в този период то е трябвало да бъде с майка си.
Свидетелят се обадил на молителката, за да я уведоми, че бившият й съпруг е при
автомобила и е издърпал детето без негово съгласие. Ответникът и детето
застанали зад колата. Междувременно И.Г. се приближил до свидетеля и през
отворения заден прозорец го ударил в областта на главата, като наред с това му
издърпал ухото. Междувременно молителката отишла при тях, „сдърпали се“ с
ответника, който ударил В.Ш. в областта на корема, счупвайки букет, който тя
носела. През това време детето излага, че е било зад автомобила и предполага,
че е видяло случилото се. Излага, че ответникът е отправял обидни думи към
молителката, без обаче да може да възпроизведе същите, като сочи да няма
съхранен спомен какви точно са били те. Молителката позвънила в полицията, но
тъй като ответникът си тръгнал, казала да не изпращат служители. Сочи Г. да е
бил без автомобил, тръгнал си е пеша.
Диаметрално
противоположни са показанията на водените от ответника свидетели относно
случилото се на 09.11.2016 год. и в частност поведението на ответника, молителката
и детето. Така свидетелите излага, че детето е слязло от автомобила /без
свидетелката Коларова да е категорична в показанията си дали Т. е слязъл сам
или не/, баща и син се прегърнали. Междувременно към автомобила се приближила
молителката, която започнала да крещи по адрес на ответника, че е психично
болен.
По повод
наведените от всяка от страните твърдения касаещи психичното им здраве по
делото е допусната комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, от
заключението по която съдът намира за установено, че В.Ш. и И.Г. са клинично
здрави, без същите да страдат от психиатрични заболявания.
Въз основа на горната фактическа
установеност, съдът формира следните
правни изводи:
Молбата е подадена от и срещу легитимираните
по закон лица, с оглед предвидената в чл. 3, т. 1 и 4 от Закона възможност и
предвид това, че страните са бивши съпрузи, като от брака си имат родено общо
дете. Също така, основана на твърдения за осъществявано по отношение на
молителката В.Ш. и детето Т. Г. физическо и психическо насилие, осъществено на
09 ноември 2016 год., съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по
чл.10, ал.1 от Закона преклузивен срок. Поради
горното, същата е допустима за разглеждане.
Основателността на подадената по реда
на ЗЗДН молба се предпоставя от осъществено спрямо
молителката и детето действие или опитът за такова, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира като акт на домашно
насилие. За преценка на последното, съдът изхожда от твърденията на молителката,
доколкото именно те очертават наличието някоя от предвидените по чл. 2 ЗЗДН
форми.
В конкретния случай, молителката
твърди ответникът да е осъществил на 09.11.2016 год. физическо и психическо насилие
– спрямо нея, изразяващо се в нанесен удар в корема и отправени обидни думи,
ругани и заплахи и спрямо детето – издърпване със сила от семейния автомобил на
молителката, изразено неодобрение от поведението на детето, а така също и
обстоятелството, че детето е станало свидетел на поведението на ответника
спрямо бившата му съпруга. Ангажираните от молителката в тази връзка
доказателства не са от естество да обосноват категоричния извод на съда, че И.Г.
е имал такова поведение спрямо молителката и детето си. От съвкупния анализ на
доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че на 09.11.2016 год.,
детето се е намирало в паркиран автомобил, заедно със семейния шофьор на
молителката, изчаквайки последната. Превозното средство било забелязано от
ответника, който заедно със свидетелката К. отишло до автомобила, където бащата
и детето се срещнали. След проведен телефонен разговор между свидетеля Р. и
молителката, същата напуснала банковия клон, в който се намира и отишла до
автомобила, при което последвало спречкване между бившите съпрузи. Какво
поведение е имал всеки един от тях спрямо другия и детето по делото обаче не се
установи по несъмнен начин. В показанията си свидетелите възпроизвеждат
твърденията на съответната страна, която ги е ангажирала, като същите са
диаметрално противоположни и при липса на други убедителни доказателства, за
съда не е налице основание да даде вяра на изнесеното от която и да е група
свидетели. Косвени доказателства за осъщественото физическо насилие спрямо В.Ш.
и детето Т. не представляват и оспорените медицински удостоверение и в
частност, че констатираното генитално кървене при Ш. е резултат от нанесен й
удар, респ. кръвонасядането по десния лакет на детето е в резултат на принудителното му извеждане
със сила от автомобила. Липсва каквато и да е логическа връзка между
установеното кръвонасядане и твърдяното поведение на
ответника, при положение, че се твърди детето да е изведено от лявата страна на
автомобила, което предполага да е хванато за лявата ръка, по която няма каквито
и да е наранявания. Други преки или косвени доказателства, които в своята
съвкупност да обосноват различен извод на съда не са ангажирани. Варно, че декларацията
по чл. 9, ал. 3 от закона съставлява доказателствено
средство съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН и е допустимо да се
издаде само въз основа на нея заповед за защита, но само при липса на други
доказателства /аргумент от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН/ и то за факти и обстоятелства,
които са осъществени в присъствието на декларатора, не и за такива, които са опосредени от казаното от трети лица. Ето защо и пресъздавайки
твърдения /за поведението на бащата спрямо детето, осъществено до пристигането
на Ш. до автомобила й/ и при наличие на непосредствени очевидци на случилото
се, верността на отразеното в декларацията, подлежи на доказване с всички
допустими доказателствени средства, при съответното
оспорване. А съобразно приетото от съда по-горе, подобно доказване не бе
проведено. Нещо повече, самата молителката, пред различните институции е
излагала различна обстановка – така при дадените сведения на 09.11.2016 год. пред
полицейски инспектор при ІІ РУП на МВР – Варна, че след телефонното обаждане на
свидетеля Р. и при пристигане до автомобила от страна на Ш. детето е стояло до
баща си отстрани на автомобила, в сезиралата съда молба от 11.11.2016 год. се излага коренно различна обстановка –
молителката била до банкомат на отсрещната страна на автомобила, видяла че
ответникът нанася удари на шофьора, в резултат на което тръгнала към
автомобила, опитала се да дръпне детето, което било зад нея, а ответникът
стискайки Т. за ръката я ударил в областта на корема; в сведенията дадени на
15.12.2016 год. Ш. е изложила, че по телефона свидетелят Р. й е съобщил, че
ответникът отива към тях, излязла от банковия клон и се запътила към
автомобила, като наближавайки видяла как Г. през отворения прозорец удря
шофьора, почти била до автомобила, когато ответникът нанасял удари и отворил
задната лява врата и от задната седалка изтеглил рязко детето извън колата. Тези
противоречия внасят съмнения относно достоверността на описаните в декларацията
обстоятелства, поради което и съдът не давя вяра на декларираното.
Изложеното мотивира съда да приеме
твърденията на молителката за осъществен спрямо нея и детето акт на домашно
насилие за недоказани. Установено по делото по несъмнен начин е изключително
влошените взаимоотношения между страните, като двамата родители проектират своя
дълбок конфликт в отношенията си с детето, използвайки Т., за да постигнат
други свои цели, уязвявайки другия родител с „помощта“ на детето и по който
начин поставят собственото си дете в емоционален дискомфорт.
Последното обаче не е от естество да обоснове налагане на мерки по ЗЗДН спрямо
ответника, като му се забрани да общува със своето дете. Следва да се
подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде защита на лица, които
действително се намират в риск по повод упражнявано по отношение на тях
насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни спорове и да се ползва за
цели извън разума и идеята на закона, каквото поведение очевидно са възприели
двамата родители, въвличайки в това и членовете на разширеното си семейство.
Необходимо е родителите да потърсят професионална помощ с оглед нормализиране
на отношенията между тях по въпросите касаещи детето, за да му осигурят
детство, каквото всяко дете заслужава, така че то да има взаимоотношения с
всеки един от тях, различни от тези на В.Ш. и И.Г..
Предвид изложеното молбата по чл. 5 ЗЗДН като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на спора и предвид отправеното искане, в тежест на молителката
следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски за заплатени депозити
за вещи лица в размер на 960.82 лева и адвокатско възнаграждение. В случая
страната е представила доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1200 лева. Предвид направеното възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, отчитайки правната и фактическа сложност на делото,
извършените процесуални действия, установения минимален размер на адвокатското
възнаграждение съгласно чл. 22 от Наредба № 4 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че хонорарът следва да
бъде редуциран до сумата от 600 лева. Или общо в полза на ответника следва да
се присъдят разноски в размер на 1560.82 лева.
На
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, молителят следва да бъде осъдена да заплати в
полза на Варненския районен съд държавна такса в размер на 25 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявената от В.М.Ш., ЕГН **********,***,
молба за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу И.Т.Г., ЕГН **********,***,
за извършен акт на домашно насилие на дата 09.11.2016 год. спрямо В.М.Ш. и
детето Т. И. Г., родено на *** год., като неоснователна.
ОСЪЖДА В.М.Ш., ЕГН **********,***, да
заплати на И.Т.Г., ЕГН **********,***, сумата от 1560.82 лева /хиляда петстотин и шестдесет лева и осемдесет и две
стотинки/, представляваща сторените по делото разноски, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА В.М.Ш., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, държавна такса в размер на 25.00
лева /двадесет и пет лева/, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.
След влизане
на решението в сила препис от същото да се изпрати на ОД на МВР, гр. Аксаково и
на І-во РУП на ОД на МВР, гр. Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: