№ 1306
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20211110216060 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на К.Й.Н.Н. против Наказателно постановление № 21-4332-
021210/19.10.2021 г., издадено от началник на сектор при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 850 лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДП, както и лишаване от правоуправление, за срок от 3 месеца. Били
отнети и 12 контролни точки.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, като навежда доводи процесуални нарушения:
неконкретизирано място на нарушението; липса на посочване на посоката на движение;
неправилна цифрова квалификация. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
С писмено становище заявява, че поддържа жалбата, по изложените в нея съображения, които
допълва с доводи за липса на попълнен протокол за използване на АТСС; за недоказаност на
ограничението на скоростта; за непрецизна правна квалификация в НП. Претендира деловодни
разноски. Прави възражение за прекомерност на насрещните
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 14.07.2021 г., в 00:38 ч. жалбоподателят управлявал л. а. *** (собственост на Николай
Кременов Н.) в гр. София, по ул. „Околовръстен път“, с посока на движение от бул. „Симеоновско
шосе“ към бул. „Бистришко шосе“, като при № 188 се движел със скорост от 150 км/ч, при
въведено специално ограничение на скоростта от 80 км/ч.
1
Нарушението било заснето от технически изправна мобилна камера за контрол на
скоростта DTCC ARH CAM S1 №11743EE по преписка № 183/7645/2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: АУАН; НП;
декларация за авторство; удостоверение за одобрен тип; протокол от техническа проверка;
протокол за използване; разпечатка от техническо средство; снимков материал; форма на отчет;
картон на водач; заповед за компетентност; справка от СО.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива и еднопосочна, поради което
и по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ на доказателствата не е
наложителен. Нарушението се установява от приложения снимков материал от техническото
средство за контрол на скоростта и справки за ограничение на скоростта, вкл. и изричното й
обозначаване с пътен знак (каквато необосновано се твърди да е неправилно определена, с оглед
съдържанието на постъпилата справка от СО) и техническа изправност, като, доколкото
нарушението е заснето с техническо средство, разпит на актосъставителя на практика е
безпредметен.
Твърдението за липса на протокол за използване почива на дълбоко непознаване на
наличната доказателствена маса, което, доколкото няма данни жалбоподателят да е лице с
юридическо образование, не следва да бъде обект на процесуална критика.
Възражението за недоказано авторство е неоснователно – същото се установява, по силата
на попълнената декларация по чл. 188 ЗДП, подписът на която не е сред оспорените обстоятелства.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
По допустимостта
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице са част от твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения, макар и не – в
контекста на отменителните основания. На първо място, както конкретното място на нарушението
(гр. София. Ул. „Околовръстен път“ № 188), така и посоката на движение (от бул. „Симеоновско
шосе“ към бул. „Бистришко шосе“) са надлежно указани както в АУАН, така и в НП, поради което
и твърденията в тази насока почиват на дълбоко непознаване и/или фрапантно превратен прочит
2
на двата процесуални документа.
Същевременно, във връзка с направеното възражение за непрецизна квалификация на
нарушението: в жалбата се твърди – тя да има формулировка „чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДП“. Такава
формулировка липсва и в АУАН, и в НП. Действително, прави впечатление, че по неустановени
причини в атакуваното наказателно постановление е инкорпориран текстът на разпоредбата на чл.
21, ал. 1 ЗДП. Доколкото, обаче, изложената конкретика за въведено специално ограничение на
скоростта и регистрирана скорост кореспондират с изричното твърдение за нарушена разпоредба
на чл. 21, ал. 2 ЗДП, то и макар да се констатира известно отклонение от процесуалните стандарти,
то не е от категорията – да ограничи или дори застраши правото на защита.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 14.07.2021 г., в 00:38 ч. жалбоподателят
управлявал л. а. *** (собственост на Николай Кременов Н.) в гр. София, по ул. „Околовръстен
път“, с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Бистришко шосе“, като при №
188 се движел със скорост от 150 км/ч, при въведено специално ограничение на скоростта от 80
км/ч, като нарушението било заснето от технически изправна мобилна камера за контрол на
скоростта DTCC ARH CAM S1 №11743EE по преписка № 183/7645/2021 г.
Касае се за специално въведено ограничение на скоростта за градски условия, поради
което и законосъобразно като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДП.
Цитираното нарушение е формално и ангажирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не е обвързано с настъпването на определени негативни последици.
От субективна страна, констатира се наличие на изрично указано ограничение, поради което и
субективните представи на водача са непротивопоставими на административнообвинителната
теза. Предвид сериозното надвишение (близо 100% над разрешения максимум) и данните за
предходни нарушения на ЗДП, случаят не би могъл да бъде квалифициран, като маловажен а
доколкото наглостта е гражданско понятие, възражение в подобна насока би могло да бъде
окачествено, като силно неуместно.
По размера на наказанието
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДП, водач, за превишаване над 50 km/h - с
глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за
всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Санкциите са във
фиксиран размер, като този на глобата не е съобразена с установената скорост (жалбоподателят е
получил бонус от 50 лева, но с оглед забраната reformation in peius влошаване на положението му е
недопустимо), поради което и подробни разсъждения по размера им са безпредметни.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното
наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И
теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на
нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона.
Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и
отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за
контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но
отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на
административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че
3
наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3
ЗДП, се регламентира с наредба.
Действително, когато е опорочена административнонаказателната процедура, отмяната
на наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането на точките.
В настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от
материална, и от процесуална гледна точка, поради което и доводите в жалбата, касаещи
отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по същество. С тези аргументи, в тази си
част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и обосновано и,
като такова, следва да бъде потвърдено, като доколкото наказващият орган не е ангажирал
процесуален представител и не прави претенция за присъждане на разноски, произнасяне в тази
насока е безпредметно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-021210/19.10.2021 г.,
издадено от началник на сектор при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на основание чл. 182, ал. 1,
т. 6 ЗДП, на К.Й.Н.Н. била наложена глоба, в размер на 850 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДП,
както и лишаване от правоуправление, за срок от 3 месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Й.Н.Н., в частта, касаеща отнемането на
12 контролни точки.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4