№ 1144
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000501019 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260000 от 09.01.2024 год., постановено по гр.д.№ 45/2020 год. по описа на
Софийски окръжен съд, ГО, са уважени предявени от Т. И. П. против „Многопрофилна
болница за активно лечение-Ботевград“ ЕООД обективно съединени искове с правно
основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
допуснато нарушение на добрата медицинска практика и принципа за качество на
предоставяната медицинска помощ, извършени от служители на ответника на 08.10.2012 г.
при операция „Цезарово сечение“, при която е използван марлен компрес без
рентгенопозитивна нишка, забравен в тялото на ищцата, което е довело до развитие на
хроничен възпалителен абсцес в малкия таз и детеродната й неспособност, както и сумата от
2 711.20 лева – имуществени вреди от същия деликт, ведно със законната лихва върху тази
сумата от 100 000 лева, считано от 22.08.2019 г. до окончателното изплащане и заедно със
законната лихва върху сумата от 2 711.20 лева, считано от 23.01.2020 год. до окончателното
плащане. Със същото решение ответника е осъден да заплати на ищеца на правно основание
чл.86 от ЗЗД и сумата от 112.10 лева, мораторна лихва върху главницата от 2 711.20 лева за
периода от 15.08.2019 год. до 22.01.2020 год., като са ръзпределени и разноските в
производството.
Решението е обжалвано от ответника „Многопрофилна болница за активно лечение-
1
Ботевград“ ЕООД с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Оспорват се изводите на
съда, с които е прието, че не е изтекла погасителната давност относно вземането, като счита,
че началния момент от който такава запомва да тече е проявата на симптомите на
възникналия медицински проблем – 21.10.2013 година. Твърди се, чи служители при
ответника не са отговорни за настъпване на вредите при ищцата. Оспорват се изводите на
съда и относно това, че марления компрес, тип „Микулич“ е останал при извършената
операция в Болницата, както и наличието на причинно – следствена връзка между
оперативната интервенция и настъпилото увреждане – отстраняване на фалопиевите тръби
при ищцата. Поддържа още, че не са доказани предпоставките за ангажиране на
отговорността му. Отделно от това се оспорват изводите на съда по приложението на чл.52
от ЗЗД, като се твърди, че определеното обезщетение е силно завишено и не отговаря на
претърпените от ищцата вреди. Моли решението да бъде отменено, а исковите претенции да
бъдат отхвърлени.
Въззиваемия Т. И. П., чрез процесуален представител оспорва жалбата, като твърди
неоснователност. Намира решението за правилно, тъй като служители при ответника са
причинили вредите, които са установени и по размер. Моли за потвърждаване на решението
и присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото намира следното:
Пред първоинстанционният съд с исковата молба са предявени обективно съединени искове
с правно основание чл.49 и чл.86 от ЗЗД, като ищцата Т. И. П. твърди, че на
тринадесетгодишна възраст забременяла за първи път, като редовно посещавала женска
консултация за периодични прегледи. Така, при преглед на 25.09.2012 г. й било издадено
направление за хоспитализация и тъй като терминът й бил на 01.10.2012 година, постъпила
в „Многопрофилна болница за активно лечение-Ботевград“ ЕООД, родилно отделение, за
раждане на 08.10.2012 г. в добро общо състояние. След консултации и изследвания се
пристъпило към оперативно родоразширение, за което бил съставен оперативен протокол №
140/08.10.2012 г., в който било отразено, че била извършена ревизия на маточната кухина
мануално и с марля. Раждането приключило без усложнения и след петдневен престой в
болницата ищцата и детето й били изписани в добро общо състояние. Поддържа, че след
възстановяването от цезаровото сечение започнали оплакванията, изразяващи се в усилващи
се ниско в корема болки, като с течение на годините болките се усилвали. Ищцата не можела
да забременее отново. Правени й били изследвания, предписвана й била терапия. На
провежданите прегледи редовно била констатирана палпаторна болезненост над симфизата
/болезненост ниско долу в корема/, тежест, аднекси дв. болезнени, неясна ту формация над
симфизата с размери 8/8 сантиметра. Така болките продължили близо седем години и на
17.07.2019 г. ищцата постъпила в „Многопрофилна болница за активно лечение-Ботевград“
2
ЕООД, хирургично отделение – урология, където отново била констатирана палпаторна
болезненост над симфизата, а от проведените кръвни изследвания била установена
повишена възпалителна активност. Била консултирана и с гинеколог и след цистоскопия и
проведено лечение на 22.07.2019 г. била изписана с подобрение. Тъй като болките не
стихвали, а се усилвали, потърсила медицинска помощ в „Аджибадем Сити Клиник“ –
гр.София, където при преглед на 14.08.2019 г. й била поставена диагноза: “остър цистит…
неинфекциозен гастроентерит и колит, неуточнени. От КТ изследването на корема и малкия
таз на 15.08.2019 г. е видно, че са налице данни за туморна формация в малък таз…
уголемени лимфни възли параилиачно двустранно с размери до 13 мм вляво. Пикочен мехур
– резки и гладки очертания. В областта на горната мехурна стена с компресията се скенира и
голяма Ту – формация с размери 84/57 мм. Същата е с добре видима стена и плътност – 63
Хе. Описаната формация лежи на широка основа към матката и дислоцира тънкочревните
бримки. Тя е с добре видима стена и с вътрешни газови колекции. Описаните промени са Ту
– формация, изхождаща повече от яйчници – ляв, отколкото пикочния мехур. В дд
отношение може да се мисли и за абсцес.“ И било дадено мнение за хоспитализация. Така на
18.08.2019 г. ищцата постъпила за лечение в „Аджибадем Сити Клиник“ – гр.София,
Клиника по гастроентерология, откъдето на 21.08.2019 г. след проведени редица
изследвания била изписана с диагноза „Овариален тумор. Неспецифичен колит. Притискане
на колон сигмоидеум“. Насочена била към гинеколог за планово оперативно лечение. На
21.08.2019 г. ищцата била преместена в отделение по обща и онкологична гинекология,
тазова хирургия и акушерство, сектор гинекология, където била извършена оперативна
интервенция – отстраняване на двете й фалопиеви тръби в един оперативен акт. В
съставения оперативен протокол било посочено следното: „Установи се наличие на
сраствания на оментум към предна коремна стена и адхезии облитериращи малкия таз.
Отпрепарираха се сраствания от предната коремна стена и малък таз. Матка в AVX,
прирастнала плътно към предна коремна стена в областта на възпалителна плака с хрущялна
плътност и размери 5х6 см, срединно в областта на урахуса и достигаща на 3 см от пъпа…
Лява маточна тръба с пиосалпингс и плътни сраствания към широка връзка и париетален
перитонеум…Дясна маточна тръба – плътни сраствания към широката връзка и париетален
перитонеум…При отпрепариране на матката от описаната възпалителна формация от нея
изтече гноевиден секрет. Установи се наличие на марлен компрес без сигнална
рентгенопозитивна нишка, разположен между париеталния перитонеум и фасцията на
правите коремни мускули… Същият се екстрахира…Извърши се двустранна
салпингектомия на описаните пиосалпингси. Екстирпираха се двете маточни тръби и марлен
компрес в ендобег….Маркоскопски маточните тръби са с гноен секрет и възпалителни
промени. Марлената превръзка е изпратена за патоанатомично изследване. Хистологичната
диагноза е „компрес Микулич“ – сиво-жълтеникав компрес, полуразложен, къса се на конци,
с размери 26х6.5х1.5 см.“. Била изписана на 30.08.2019 г. с диагноза "Двустранен гноен
салпингит. Чуждо тяло. Абсцес в коремната кухина и фистула на пикочния мехур“. Твърди
се, че отстраняването на двете фалопиеви тръби е следствие на хроничен възпалителен
процес, обхващащ яйчниците и маточните тръби, който хроничен възпалителен процес
3
започнал още след оперативното родоразрешение на 08.10.2012 година и причината за
неговото развитие е именно оставянето на марля в тялото на ищцата. Поддържа, че тежкият
възпалителен процес, продължил седем години, предизвикан от наличието на чуждо тяло в
малкия таз с пряко засягане на маточните тръби, е довело до оперативното им отстраняване,
което причинило детеродна неспособност на ищцата. През целия период от 2012 г. до 2019 г.
ищцата изпитвала силни болки и дискомфорт и не можела да води спокоен и нормален
живот. Искала да забременее отново, но това било невъзможно. Твърди, че вследствие на
деликта й били и причинени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи.
Претендира ответника да заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
допуснато нарушение на добрата медицинска практика и принципа за качество на
предоставяната медицинска помощ, извършени от служители на ответника на 08.10.2012 г.
при операция „Цезарово сечение“, при която е използван марлен компрес без
рентгенопозитивна нишка, забравен в тялото на ищцата, което е довело до развитие на
хроничен възпалителен абсцес в малкия таз и детеродната й неспособност, както и сумата от
2 711.20 лева – имуществени вреди, както и сумата от 112.10 лева - лихва за забава върху
главницата от 2 711.20 лева за периода от 15.08.2019 г. до предявяване на иска – 23.01.2020
година. Претендира се и законната лихва върху главниците.
Ответникът „Многопрофилна болница за активно лечение-Ботевград“ ЕООД оспорва
исковете, като твърди, че лекарите извършили на 08.10.2012 г. цезаровото сечение на
ищцата, не са забравили в тялото й компрес Микулич, защото какъв изобщо не бил
използван при манипулацията. Твърди се, че след оперативната интервенция, ищцата е
претърпяла коремни хирургически интервенции в други болнични заведения и е възможно
при тях да е допуснато оставянето на такъв компрес в тялото й. Оспорва иска за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за избор на екип и
самостоятелна стая, с възражението, че не се касае за необходими разходи, свързани с
лечението на ишцата. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
исковите претенции и моли да бъдат отхвърлени.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбата предмет на
въззивен контрол, свеждащ се до наличие на предпоставките за ангажиране деликтната
отговорност на ответника и размерът на вредите, намира следното:
Между страните не е спорно, че ищцата е претърпяла всички описани в исковата молба
медицински интервенции, операции, прегледи, изследвания и хоспитализации, като тези
факти се установяват от представената по делото медицинска документация. Не се оспорва
също така, че непосредствените медицински дейности, от лошото изпълнение на което се
твърди да са настъпили вредите, са били осъществени от лице - лекар, който е служител на
ответника.
Фактическия състав на чл.49 от ЗЗД пораждащ гаранцинно-обезпечителната отговорност на
ответника, по повод възложената работа за чужди действия включва кумулативно следното:
4
деяние, изразяващо се в действие или бездействие; противоправност; вина; вреда и
причинна връзка, а наред с тях и работата да е била възложена на делинквента от този, който
ще отговаря за причинените от него вреди и вредите да са причинени при или по повод на
изпълнението на работата. Т.е. за да бъде уважен предявеният деликтен иск, следва да се
установи, че лица, на които ответника е възложил работата по лечението на пациента, са
извършили противоправно деяние, в причинна връзка с което за ищеца са настъпили
неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.79 от 3акона за здравето /ЗЗ/, медицинската помощ в
Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и
практика методи и технологии. Разпоредбата на чл.80 от ЗЗ предпоставя, че качеството на
медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1
от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ и Правилата за добра медицинска практика, приети и
утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите
по дентална медицина. Установените в чл.81, ал.2 от ЗЗ основни принципи на правото на
медицинска помощ са: своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ. В
този смисъл се налага изводът, че противоправно е всяко поведение на лекар, което се
намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и
технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и Правилата
за добра медицинска практика, както и с основните принципи на правото на медицинска
помощ – своевременност, достатъчност и качество.
В настоящия случай пред първоинстационният съд са приети няколко съдебно-медицински
експертизи. От първата такава, изготвена от вещото лице И. и дадените обяснения в открито
съдебно заседание се установява, че през 2012 г. в ответната болница на ищцата е извършена
оперативна интервенция – цезарово сечение, като преди това, през 2010 г., в същата болница
е извършена апендектомия. Установява, че при цезаровото сечение стандартно се използват
10 броя марлени компреси тип „Микулич“ /памучна марля с бял, син или зелен цвят/, 4, 6, 8
или 16 дипли, със стандартни размери 40х40 см, 45х45 см и 50х50 см, като се поставят в
двата канта на коремната кухина /между матката и коремната кухина в ляво и дясно/. Тези
компреси се преброяват в началото и в края на операцията от операционната акушерка и
оператора, което обстоятелство задължително се вписва в медицинската документация. При
апендектомия по стандарт не се използват марлени компреси – ползват се само при
спешност, например при кървене. Според вещото лице не може да се определи еднозначно
кога е забравен марленият компрес в тялото на ищцата, тъй като той бил открит на
нетипично място – между париеталния перитониум и фасция на правите коремни мускули, а
и размерите му били нестандартни 26 х 6.5 х 1.5 см. Съгласно заключението най-честата
клинична проява при забравено текстилно тяло /текстилиум/ в пациент е образуването на
тумор в коремната кухина с или без признаци на възпаление. Поради склонността на
организма да ограничава възпалителния процес обичайно се наблюдава форма на локален
перитонит – абсцес. По съседство този процес може да бъде предаден на фалопиевите тръби,
които могат да бъдат възпалени и по други причини – например хламидии, гонококи,
5
смесена чревна флора от аеробен или анаеробен произход. Обикновено инфекцията засяга и
разположения в близост яйчник – салпингоофорит или аднексит. Инфекцията възниква в
гениталния апарат на жената и се разпространява асцендентално от влагалището и матката
към маточните тръби и яйчниците. Това става или чрез лимфната система или
интраканаликуларно /преминавайки през маточната кухина към лумена на маточните тръби/.
Продължителното престояване на чуждо тяло в организма води до псевдотуморни
усложнения и създава диагностични и лечебни трудности. Оформянето на абсцес около него
спомага за верифицирането. Липсата на специфични рентгенологични и ехографски белези
по текстилиума затруднява предоперативната диагностика, а наличието на
рентгенопозитивни маркери върху марлята би снижило значително честотата на тази
ятрогения. Според експерта всяко възпаление от какъвто и да е произход на маточните тръби
е причина за стерилитет и инфертилитет, като след отстраняването им невъзможността на
ищцата да забременее по естествен път е дефинитивна. Вещото лице твърди, че не е в
състояние да определи колко пъти е извършвана хирургическа интервенция на корема на
ищцата, интензитета и продължителността на болките, които тя е търпяла във връзка с
намерената в тялото й марля, като отговорът му на въпроса ще останат ли трайни промени в
органите на коремната кухина и могат ли те да се отразят на нормалното функциониране на
стомашно-чревния тракт, пикочно-половата система и възможността на водене на полов
живот е уклончив. Съгласно заключението представените от ищцата 7 броя фактури касаят
разходи, свързани с диагностицирането и лечението на ищцата.
От повторната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица Д. и А. се
устоновява, че намереният в тялото на ищцата през 2019 г. марлен компрес е именно от
цезаровото сечение, извършено през 2012 година. Този извод експертите извеждат
отчитайки броя на операциите /апендектомията и цезаровото сечение/, извършени преди
2019 г., характера на апендектомията, при стандартното изпълнение на която не се налага
използването на компрес от типа, който е намерен в тялото на ищцата през 2019 г., както и
локализацията на намерения компрес – срединна, пред матката и над пикочния мехур, която
изключва извод да е именно от извършената през 2010 г. апендектомия. Установяват, че
причина за възпалението в коремната кухина на ищцата е не забравеният марлен компрес,
като за да обосноват този извод, вещите лица сочат, че компресът е намерен извън обвивката
на коремната кухина, а инфекцията на фалопиевите твъби е интраперитонеална /в кухината/,
както и че женският корем е „отворен“ от външната среда към перитонеалната кухина чрез
фалопиевите тръби и оттам често възникват инфекции, каквито са констатирани и при
ищцата. Възпалението е настъпило възходящо по фалопиевите тръби, които при
остраняването им са били с дилатирани и деформирани лумени, изпълнени с гноен ексудат,
с образуването на малко-тазов абсцез, ограничен от страствания, а не от компреса.
Използването на марлен компрес със сигнална ренгенопозитивна нишка би дало възможност
за по-ранно установяване на компреса, забравянето на който несъмнено противоречи на
добрата медицинска практика. Дават заключение, че понастоящем здравето на ищцата е
възстановено, но по естествен път тя не може да забременее, като възможността за водене на
полов живот не е променена. Болките, които е търпяла, са били от умерени до интензивни -
6
особено интензивни преди проведеното през 2019 г. оперативно лечение, като са били остри
през първите 10 дни от двумесечния възстановителен процес.
От заключението към повторната комплексна медицинска експертиза, изготвена от вещите
лица А., Г. и Д., което съдът кредитира изцяло, като компетентно дадено и неоспорено от
страните се установява, че е налице пряка причинно-следствена връзка между забравения
марлен компрес в тялото на ищцата и настъпилите възпалителни процеси в коремната й
кухина и малкия таз, хронифицирани след проведените терапевтични мерки с антибиотично
лечение, предотвратило високата вероятност от смъртен изход. Според вещите лица
доказаните възпалителни промени у ищцата са тип „чуждо тяло“, причинени от забравения
марлен компрес при оперативното й родоразширение. Този марлен компрес е довел и до
възпаление на фалопиевите тръби, отстранени впоследствие, което обуславя
невъзможността на ищцата да забременее по естествен път. Това чуждо тяло е предизвикало
болезненост, както и тежест, подуване ниско долу в коремната област. Периодът от около
една година, в който ищцата не е имала оплаквания, вещите лице обясняват с масираната
многоспектърна антибиотична терапия, която й е била прилагана. Забравеното чуждо тяло в
коремната кухина е довело до тежки животозастрашаващи усложнения на здравето на
ищцата и са наложили допълнителни и продължителни лечения за остър салпингит и
оофорит, двустранен пиосалпинкс, абсцес на коремната кухина и фистула на пикочния
мехур. Тези гнойни усложнения са единствено и категорично резултат от забравения марлен
компрес, довел до гноен процес в малкия таз и коремната кухина, причинили постоянно
общо разстройство на здрането на ищцата, опасно за живота й. Тази експретиза опровергава
заключението на вещите лица Д. и А., че разположението на забравения марлен компрес
извън перитонеалната кухина, в която е абсцесът, изключва крайния извод, че този забравен
компрес е основната за възпалителния процес у ищцата. Този извод обосновават, че макар
анатомично матката да е извън перитониалната кухина, при цезаровото сечение се
„преминава“ през тази кухина, тя се срязва, за да се достигне матката. Това е и причината
абсцесът да остане извън перитонеалната кухина. Основната причина за възпалението е
чуждото тяло, като констатираните периодични инфекции с генитален произход се наслагват
върху първопричината като допълнителен фактор. Свойство на човешкия организъм е да
капсулира чуждото тяло, което причинява абсцес, докато не се отстрани. Съгласно
заключението настъпилите гнойно-възпалителни процеси, развиващи се от 2012 г. до 2019 г.,
са били придружени от интензивни болки и страдания, неудобства в личния и интимния
живот на ищцата.
Следва да бъде посочено, че и настоящия въззивен съд не кредитира заключението на
вещото лице И. в частите, в която се заключава, че не може да се определи еднозначно кога е
забравен марленият компрес в тялото на ищцата; че е възможно фалопиевите тръби на
ищцата да бъдат възпалени и по други причини /а не заради забравения марлен компрес/ –
например хламидии, гонококи, смесена чревна флора от аеробен или анаеробен произход; че
не може да се определи интензитета и продължителността на болките, които ищцата е
търпяла във връзка с намерената в тялото й марля. Съдът приема, че в тези части
7
заключението на това вещо лице е необосновано. Изводът на вещото лице, че не може да се
определи еднозначно кога е забравен марленият компрес в тялото на ищцата противоречи
категорично на изводите на вещите лица по повторното експертиза Д. и А., която съдът
кредитира. Съдът не кредитира заключението на вещото лице И. в частта, в която се твърди,
че е възможно фалопиевите тръби на ищцата да бъдат възпалени и по други причини /а не
заради забравения марлен компрес/ – например хламидии, гонококи, смесена чревна флора
от аеробен или анаеробен произход, доколкото доказателства за такива заболявания и
състояния у ищцата по делото не са събрани. Изводът на вещото лице И., че не може да се
определи интензитета и продължителността на болките, които ищцата е търпяла във връзка с
намерената в тялото й марля, е необоснован, тъй като противоречи на правилата на
формалната логика. В обратен смисъл са както заключението към повторната СМЕ, така и
заключението към тройната комплексна СМЕ, които въз основа на медицинската
документация по делото и опитните правила на медицината дават отговор на този въпрос. В
останалите части съдът кредитира заключението му като компетентно изготвено и
обосновано.
Въз основа на изложеното настоящата инстанция намира, че на ищцата не е предоставена
качествена хирургична помощ, тъй като се установи по делото, че при извършената на
08.10.2012 г. операция – цезарово сечение - е било забравено чуждо тяло - марля.
Установените впоследствие възпалителни процеси в коремната кухина и малкия таз на
ищцата са тип „от чуждо тяло“ и са причинени основно от забравения марлен компрес при
оперативното й родоразширение. Този забравен марлен компрес е довел и до възпаление на
фалопиевите тръби, отстранени впоследствие, което обуславя невъзможността на ищцата да
забременее по естествен път понастоящем.
За отговорността на ответника и във връзка с възраженията му следва да се посочи, че е без
значение вида на забравената марля – дали се касае за компрес тип „Микулич“ или друг вид
марли, каквито, видно от съставения списък за консумативи при цезаровото сечение, са
използвани по време на операцията на ищцата на 08.10.2012 г. – 120 броя. Неоснователни са
възраженията на въззивника, че възпалителните процеси в коремната кухина и малкия таз на
ищцата, в частност възпалението на фалопиевите тръби, отстранени впоследствие, не са
причинени от забравения марлен компрес при оперативното й родоразширение през 2012 г.,
а от друг вид инфекции, тъй като това категорично се опровергава от комплексната
медицинска експертиза, установила, че клиничната картина, която се е развила след
раждането е типична за забравено чуждо тяло, а усложненията и гнойно-възпалителните
процеси, настъпили при ищцата, са в резултат от реакцията на организма към забравената
марля в оперативното поле. Поради това се обосновава и крайния извод за наличие на пряка
причинно-следствена връзка между забравения марлен компрес в тялото на ищцата и
настъпилите възпалителни процеси в коремната й кухина и малкия таз. Забравянето на
чуждо тяло в оперативното поле е поведение, което се намира в противоречие с утвърдените
от медицинската наука и практика методи и технологии в съответната област и с визираните
основни принципи на правото на медицинска помощ – достатъчност и качество.
8
Поради изложеното съдът приема, че са налице условията за ангажиране на отговорността
на ответното дружество и следва да се разгледа възражението за размера на определеното
обезщетение.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
При определяне на обезщетението съдът съобрази характера на причинените увреждания,
показанията на разпитаните по делото свидетели М. и Н., периода на болките,
обстоятелството, че при ищцата вследствие на процесния деликт е настъпило тежко
увреждане на здравето. При определяне размера на обезщетението за неимуществените
вреди съдът също отчита и че за период от около седем години ищцата е изпитвала почти
постоянно умерени до силни болки, които понякога е търпяла без прекъсване. Следва да
бъде отчетена възрастта на ищцата, както и безспорно установения факт, че забравеното
чуждо тяло е основната причина за последвалото възпаление, обусловило детеродната й
неспособност. В случая се касае за млада жена, понастоящем на 25 години, увреждането при
която е необратимо.
Съдът след като съобрази всички тези обстоятелства и икономическите условия в страната
към датата на настъпване на деликта, както и съдебната практика за подобни случаи, води
до извод, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от 100 000 лева, която сума
следва да бъде присъдена заедно със законната лихва от датата на деликта до окончателното
изплащане.
Искът за имуществените вреди също е основателен. Това е така, тъй като от заключението на
вещите лица се установи, че всички разходвани суми, претендирани с исковата молба са във
връзка с диагностициране и лечение на заболяването на ищцата, причинено от процесния
медицински деликт. Поради това искът за присъждане на сумата от 2 711. 20 лева следва да
се уважи, заедно с иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 15.08.2019 г. до 22.01.2020 г., който
възлиза на сумата 112.10 лева, която съдът определи при условията на чл. 162 ГПК. Върху
главницата следва да се присъди и законната лихва от предявяване на иска – 23.01.2020 г. –
до окончателното изплащане.
Неоснователно е възражението на въззивника за изтекла погасителна давност относно
вземанията. Предмет на делото е обезщетение, вследствие осъществен медицински деликт.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения в т. 1 от Постановление № 2 от
21.XII.1981 г., Пленум на ВС, когато придобитата болест се дължи на непозволено
увреждане, вземането за обезщетяване за вредите става изискуемо от деня на нейното
9
откриване в действителния й обем. Фактическият състав на непозволеното увреждане е
налице тогава, когато болестта е положително проявена, известна е и е установена за
пострадалия. Отнесени към разглеждания случай, тези разяснения сочат като начало на
давностния срок 21.08.2019 г., момента в който е установено чуждото тяло, от който момент
до предявяване на иска на 23.01.2020 г. не е изтекъл давностния срок по чл.110 от ЗЗД.
Поради съвпадане в крайните изводите на двете инстанции решението на Софийския
градски съд следва да се потвърди.
При този изход на спора пред въззивния съд, ответника следва да заплати на процесуалния
представител на въззиваемия на правно основание чл.38, ал.2 от ЗАдв адвокатско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 4 500 лева, съобразявайки правната и
фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия пред въззивния съд.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260000 от 09.01.2024 год., постановено по гр.д.№ 45/2020 год.
по описа на Софийски окръжен съд, ГО.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение-Ботевград“ ЕООД да заплати на
адв. Н. С.-САК адвокатско възнаграждение за пред въззивния съд в размер на 4 500 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10