РЕШЕНИЕ
№ 16840
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110112014 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Т С “ ЕАД против Г.
С. Г. с искане да бъде установено, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество сумата от 2891,50 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в топлоснабден имот с адрес
ведно със законната лихва от 29.11.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 458,46 лева – мораторна лихва върху тази сума за
периода от 16.10.2020 г. до 16.11.2022 г., сумата от 12,92 лева – цена на
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 29.11.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 4,17 лева – мораторна лихва върху тази
сума за периода от 01.12.2019 г. до 12.09.2022 г. Ищецът твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача. В срока по
чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който прилага
по делото сключено с ищеца извънсъдебно споразумение, както и копие от
разписка за извършено частично погасяване на дълга.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът изпраща
1
представител, признава сключеното споразумение и направеното частично
плащане на сумата от 1112,30 лева. Ответникът не се явява, не изпраща
представител.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
С оглед направените от ответника признания, съдът намира, че всички
правнорелевантни факти, от които произтичат неговите задължения, са
осъществени. Той има качеството на потребители и за процесния период
ищецът му е доставил претендираната топлинна енергия и услуга дялово
разпределение.
По отношение исковете за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, съдът намира следното: съгласно твърденията в исковата
молба, вземанията за дължими суми стават изискуеми в 45-дневен срок от
изтичане на срока, за който се отнасят. С оглед на това и доколкото по делото
не беше доказано извършено плащане, съдът намира, че ответникът е
изпаднал в забава за това плащане. Като неоспорен по размер и доказан по
основание искът е основателен и следва да бъде уважен.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът също намира за изцяло неоснователен.
В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт,
с настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответниците не са изпаднали в забава.
От направеното от ищеца признание и приложеното от ответника
доказателство се установява, че ответникът е заплатил сумата от 309,04 лева –
главница, 462,63 лева – лихва, 134,68 лева – разноски и 209,95 лева – законова
лихва. Сумата от 209,95 лева се състои от мораторните лихви върху двете
главници. Тъй като едната от тях съдът намира за недължима, сумата от 4,17
лева ще бъде отнесена към задължението за главница за топлинна енергия.
Заплатените от ответника 309,04 лева са погасили напълно вземането на
ищеца за предоставена услуга дялово разпределение в размер на 12,92 лева.
Останалите 296,12 лева, заплатени за главница, както и посочените 4,17 лева
заплатени неоснователно за недължима лихва, съдът счита, че следва да се
приспаднат от пълния размер на задължението на ответника за предоставена
топлинна енергия. Така дължими на ищеца остават 2591,21 лева. Искът за
предоставена топлинна енергия е основателен за тази сума, всички останали
2
са неоснователни.
По отношение на разноските, съдът счита, че въпреки отхвърлянето на
исковете, такива следва да се присъдят в тежест на ответника. Налице е
постоянна задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в
определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - опр. №
843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., опр. №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Определение
№ 595 от 22.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2217/2017 г., I т. о., ТК и
цитираните в последното актове, приемаща, че, когато ответникът е дал повод
за завеждане на делото и в хода на производството е направено оттегляне или
отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства, независещи от
ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника, извършени след
подаване на исковата молба и водещи до отпадане необходимостта от съдебна
защита на заявеното като спорно право, например извършено плащане на
претендираната сума, ищецът има право на направените разноски.
Настоящият случай е точно такъв. Направеното от ответника плащане е
направено на 11.07.2023 г. – след входирането на исковата молба по
настоящото дело. Когато причината за завеждането на делото се намира в
извънпроцесуалното поведение на ответника и пак поради негово
процесуално или извънпроцесуално поведение последващо се стигне до
прекратяване на производството, поради отпадане на правния интерес от
продължаването му, той следва да понесе отговорността за разноските. От
ищеца се претендират 134,70 лева – държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Разноските за държавна такса вече са
заплатени от ответника и не следва да се възлагат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. С. Г., ЕГН: ********** с адрес
дължи на „Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на управление: на
основание чл. 422, ал. 1, ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр.
чл. 110, ал. 2 ЗС сумата 2591,21 лева, представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за имот с адрес за периода 01.05.2019 г. -
30.04.2021 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за размера над тази сума до пълния
претендиран размер, от 2891,50 лева както и за законната лихва за периода от
29.11.2022 г. до 11.07.2023 г., като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С ЕАД, ЕИК: против Г. С. Г., ЕГН:
**********, иск основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.
200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 12,92 лева – главница, представляваща стойност на такса
дялово разпределение за имот с адрес за периода от 01.01.2021 г. до
30.04.2021 г., както и за законната лихва за периода от 29.11.2022 г. до
11.07.2023 г., като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С ЕАД, ЕИК: против Г. С. Г., ЕГН:
**********, иск за заплащане на сумата от 458,46 лева – законна лихва за
забава върху дължимата сума за ползване на топлинна енергия за периода от
16.10.2020 г. до 16.11.2022 г. като погасен чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т С ЕАД, ЕИК: против Г. С. Г., ЕГН:
3
********** иск за заплащане на сумата от 4,17 лева – законна лихва за забава
върху дължимата сума за такса за услуга дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 12.09.2022 г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г. С. Г., ЕГН: ********** да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК: на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач Б Б
ООД на страната на ищеца „Т С ЕАД, ЕИК:
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4