Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София,
14.04.2016 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а състав, в публично заседание на
двадесет и девети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ
ЧАКЪРОВ
при
секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело №
2730 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Р.М.Р. срещу решението на СРС, 44 ти състав от
06.11.2014г. по гр.д. №21577/2014г., с което е отхвърлен искът по чл. 49 ЗЗД
срещу С.О. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от 620, 83 лева от
увреда на собствения на ищеца лек автомобил „Алфа Ромео” с рег.№ ******* от
настъпило на 24.04.2011г. ПТП на околовръстното шосе на гр.София и са присъдени
разноски.
Въззивникът
твърди, че решението е неправилно. Улицата, на която се случило произшествието
носела името „Бойчо Бойчев” и като такава в границите на София била
стопанисвана от С.О.. Органите на отдел „Пътна полиция“ при СДВР я наричали
околовръстен път, макар да нямала статут на такъв. Разсъждава са квалификацията
на иска като сочи тя да е по чл. 50 ЗЗД. Твърди още, че ответникът не доказал
правоизключващите и правопогасяващите си възражения, поради което искът на
ищеца бил основателен и доказан в пълния му размер. Иска решението да бъде
отменено, а искът –уважен.
Въззиваемият
С.О. оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира обжалваното
решение за валидно, допустимо и правилно като краен извод.
В исковата молба и хода на
първоинстанционното производство ищецът е твърдял, че управлявайки лекият си
автомобил на 24.04.2011г. е попаднал в несигнализирана и необезопасена, пълна с
вода, дупка на околовръстното шосе на град София, преди квартал Суходол,
движейки се в посока жк Люлин. За това местоположение е съобщил и в отдел „Пътна
полиция“, където е регистрирано ПТП след телефонното обаждане от ищеца (така
удостоверение на лист 57 от делото на СРС). Околовръстното шосе на град София е
републикански път, съгласно списъка на републиканските пътища в Р България. За поддръжката на републиканските
пътища извън границите на населените места отговаря АПИ, а за поддръжката на платната на
републиканските пътища в границите на градовете отговаря общината - чл. 48 от
Правилника за приложение на Закона за пътищата. По делото е останало
неустановено дали участъкът от пътя, където е самокатастрофирал ищецът е в или
извън границите на гр. София. Предвид изричното оспорване от страна на С.О. на
пасивната й легитимация по иска, в тежест на ищеца е било да докаже точното
местоположение на произшествието. Той не е провел такова доказване. Протокол на
ПТП не е съставен, гласни доказателства не са събрани. Налице е единствено
неконкретизираното изявление на ищеца пред първата инстанция, което недопустимо
променя с въззивната жалба. Ето защо, отговорността на С.О. по чл. 49 ЗЗД не
може да бъде ангажирана. Правната квалификация на претенцията е именно чл. 49
вр. с чл. 45 ЗЗД, а не чл. 50 ЗЗД, както сочи въззивникът. Твърди се причиняване
на вреда в резултат от неизпълнение на законовото задължение по поддържане на
пътя, каквото има неговия стопанин / "поддържане на
пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на
пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
техническата отчетност на пътищата / т.14 от ДР на ЗП/, а не от проявление на
естественото свойство на вещта.
Дори да се приеме,
че произшествието е станало в участък от околовръстното шосе, попадащ в
границите на града т.е. че С.О. е пасивно легитимирана, искът срещу нея е
недоказан. Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал
доказателства за обстоятелствата, при
които са нанесени щети на автомобила му, механизмът на произшествието и причинната
връзка между него и щетите, все обстоятелства, които ответникът изрично е
оспорил с отговора по чл. 131 ГПК. Представените фактури и платежни документи доказват само сторените от ищеца
разходи за поправка на предната дясна гума и джанта на автомобила му, но не и
по какъв начин те са били увредени.
С оглед
изложеното, оплакванията по въззивната жалба са неоснователни, а искът –
недоказан.
Крайните изводи на
двете инстанции съвпадат и въззивният съд следва да потвърди обжалваното решение. Въззиваемият, комуто се
следват разноски предвид изхода на спора пред въззивния съд, не е поискал
присъждане на такива.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 44 ти състав от 06.11.2014г. по гр.д. №21577/2014г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: