№ 706
гр. Варна, 16.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20223100900282 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 10327/29.04.2022 г.
на М.О.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в ******* срещу „НАВИБУЛ
ХОЛДИНГ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Хан Крум“, № 23, ет. 1, представлявано от Петър Христов
Тухчиев.
При извършване на преценка по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК,
настоящият състав установи следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК, исковете на и срещу
потребители се предявяват по техния настоящ адрес, а при липса на такъв –
по постоянния им адрес. Образуваните дела са граждански и се разглеждат по
реда на общия исков процес. За тази специална подсъдност съдът следи
служебно, съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ГПК.
Видно от сезиращата искова молба е, че искът е предявен от физическо
лице срещу търговец и касае връщане на суми заплатени от ищеца по силата
на сключен между тях Договор за строителна услуга от 11.09.2009 г., по
силата на който ответникът се задължил да построи и продаде на ищеца
Апартамент № 11, на ет. 5 и открито паркомясто № 9, находящи се в *******
– УПИ III-97, в кв. 41А, по плата на ***.
След извършена справка в сайта на ТР при АВ, се установява, че в
предмета на дейност на търговеца попада и извършването на услуги по
проектиране, строителство, обзавеждане и продажба на недвижими имоти.
Общата легална дефиниция на понятието „потребител" се съдържа в
разпоредбата на пар. 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
защита на потребителите, която определя и характеристиките на това
понятие. Те се свеждат до това, че като страна по договор с търговец,
потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а
не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие
„потребител" се припокрива с това, дадено в чл. 2, б."б" от Директива 93/13
ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
1
професионална дейност, и всяко физическо лице, което, като страна по
договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото
лице - съконтрагент, следва да бъде извършена от съда, сезиран с конкретен
правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец и
следва да обхване характера и целта на сключения договор и всички
обстоятелства и доказателства, имащи отношение към отговора на този
въпрос.
В конкретния случай се касае за Договор за строителна услуга, сключен
между физическо лице и търговец, който по занятие извършва строителна
дейност и продажба на построените недвижими имоти. Касае се за
закупуване на едно жилище и едно паркомясто. Не се твърди, а и не са налице
доказателства, които да правят възможен извода, че физическото лице е
встъпило в договорната връзка не за задоволяване на жилищните си нужди, а
с оглед извършване на търговска или професионална дейност. След като това
е така, то се налага извода, че към момента на сключване на договора ищецът
е имал качеството „потребител“ на строителната услуга, предлагана от
ответника – търговец и доколкото спорът е възникнал във връзка с
разпадането на договорната връзка, то приложение следва да намери и
специалната подсъдност по потребителските спорове, разписана в
разпоредбата на чл. 113 ГПК. Още следва да бъде посочено, че тази
подсъдност не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата на
потребителите разписани в ЗЗП, а за всички спорове между търговци и
потребители (така Определение № 241/05.04.2013 г., по ч.т.д. № 1395/2013 г.,
ВКС, ІІ ТО, Определение № 1019/09.11.2012 г., по ч.т.д. № 783/2012 г., ВКС,
II и др.). Част от изложените доводи съдът е почерпил и от постановеното ТР
от 23.02.2022 г., по тълк.д. № 3/2019 г., на ВКС, ОСГТК.
След извършена служебна справка в НБД, съдът установи, че ищецът е
с отразен постоянен и настоящ адрес, съответстващ на този посочен от него в
исковата молба, а именно ******* и не попадащ в местната компетентност на
ВОС.
Поради което производството пред ВОС следва да бъде прекратено и
изпратено на компетентния Кюстендилски Окръжен Съд.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 282/2022 г. , по описа на
ВОС, ТО, и го ИЗПРАЩА по подсъдност на Кюстендилски Окръжен Съд, на
осн. чл. 118, ал. 2 ГПК, вр. чл. 113 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2