О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1264
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия
в
закрито заседание на четиринадесети май
през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при
секретаря и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 472 по описа
за
2020 година.
С Решение № 3396 от
05.12.2019г., постановено по гр. дело № 611/2019г. по описа на Районен съд –
Бургас са отхвърлени исковете на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със
седалище гр. Бургас против П.Я.К. за приемане за установено, че съществува
вземането му по частно гр. дело № 8443/2018г. по описа на Районен съд – Бургас,
по което е издадена Заповед № 4304 от 19.11.2018г. за изпълнение на парично
задължение за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № 859077, за
периода от 09.10.2015г. до 03.11.2015г., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от подаването на заявлението – 16.11.2018г. до
окончателното изплащане на вземането.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище
гр. Бургас, с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение
и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде
прието за установено, че съществува вземане на „В и К“ ЕАД против ответника К.
по частно гр. дело № 8443/2018г. по описа на БРС, по което е издадена Заповед №
4304 от 19.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за
сумата от 616, 44 лева – сбор от неплатени задължения за доставена, отведена и
пречистена вода за абонатен № 859077 за периода от 09.10.2015г. до
03.11.2015г., ведно с мораторна лихва в размер на 180, 52 лева за периода от
26.12.2015г. до 13.11.2018г., заедно със законната лихва върху главницата от
16.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението. С въззивната жалба се
претендира и да бъдат присъдени направените по делото разноски. В жалбата се
посочва, че съдът напълно погрешно е приел, че изтичането на водата след водомера,
се явява авария, която е следвало да бъде отстранена „със сили и средства“ на
водния оператор. В жалбата се посочва, че в конкретния случай няма спор, че
аварията е била след водомерния възел и ответника е следвало да отстрани
аварията за своя сметка, като носи негативните последици от отстраняването й, а
не както е приел съда – със сили и средства на оператора. В жалбата се посочва,
че липсват възражения относно допуснати пороци в отчитането, извършен е
физически реален отчет на преминалото количество вода, независимо от целите, за
които е потребена, вкл. и в случаите на аварии. Посочва се и обстоятелството,
че се считат за ирелевантни и неправилни изводите на съда по интерпретацията на
събраните свидетелски показания.
Не се отправят искания за събиране
на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Депозираната въззивна жалба е
от лице, което има правен интерес да обжалва постановеното решение, внесена е в
съда в преклузивния срок за обжалване на първоинстанционното решение, внесена е
и дължимата държавна такса.
Ответната страна по
въззивната жалба – П.Я.К. депозира по делото писмен отговор чрез своя
процесуален представител, в който се посочва, че атакуваното решение е
законосъобразно, постановено при
правилно приложение на материалния закон, въз основа на задълбочен анализ на
събраните в процеса доказателства, и правилни и обосновани правни изводи на
първоинстанционния съд.
Не се отправят искания за
събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявен е иск от „Водоснабдяване
и канализация“
ЕАД със седалище гр. Бургас против П.Я.К.,
с който се претендира да бъде прието за установено, че дължи на ищцовото
дружество сума в размер от 616, 44 лева, представляващо задължение по издадена
Фактура в периода от 25.11.2015г., като същите произтичат от потребени В и К
услуги – доставена, отведена и пречистена вода, през отчетен период от
09.10.2015г. до 03.11.2015г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху
главниците в размер на 180, 52 лева он 26.12.2015г. до 13.11.2018г., както и
лихвата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Предявеният иск е по реда на
чл. 415 от ГПК и е след депозирано възражение от страна на П.Я.К., че не дължи
сумите, по отношение на които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от 19.11.2018г., постановена по частно гражданско дело №
8443/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 267 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА депозирана въззивна жалба от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас против Решение № 3396 от 05.12.2019г.,
постановено по гр. дело № 611/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се
изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.