Решение по дело №45/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 53
Дата: 1 март 2019 г. (в сила от 1 март 2019 г.)
Съдия: Евгения Георгиева Симеонова
Дело: 20191400500045
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  53

 

                                               гр. ВРАЦА, 01.03.2019 г.

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                      Председател: НАДЯ ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА

       Членове: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

  МИРОСЛАВ ДОСОВ

 

в присъствието на секретаря М. КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в. гр. дело № 45 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т.Ц.А.,***, чрез пълномощника му адвокат Г.П., против Решение № 342/11.12.2018 г. по гр. д. № 1278/2018 г. на Мездренския районен съд, в частта, в която е уважен предявен иск с правно основание чл. 150 СК и е изменен размерът на издръжката, която жалбоподателят дължи на малолетното дете М.Т.А., чрез неговата майка и законен представител Д.В.Н., като е увеличен размера на същата от 100,00 лв. на 140,00 лв. месечно, считано от 21.09.2018 г. до настъпване на основания за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати държавна такса в полза на МРС в размер на 57,60 лв. и деловодни разноски на Д.В.Н. в размер на 247,00 лв. съобразно уважената част от иска.

Поддържа се, че в обжалваните части решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Навеждат се доводи, че съдебният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон, тъй като не е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК, обуславящо увеличение на издръжката. Посочва се, че действително от присъждане на предходната издръжка са изминали три години, но нуждите на 7-годишното и 10-годишното дете са сходни по отношение на храна, облекло и ученически пособия. Жалбоподателят счита, че ищцата не е представила никакви доказателства, от които да се установи по какъв начин и с колко са се увеличили нуждите на детето, както и доказателства в подкрепа на твърденията си за нуждата от допълнителни разходи за лечение на детето. Навежда доводи, че решението е необосновано, тъй като районният съд е приел, че месечната нужда на детето от издръжка е 200,00 лв., без да съобрази по какъв начин тази нужда може да бъде от всеки от родителите съобразно установените им месечни доходи и без да съобрази, че тази нужда се покрива само от получаваната за детето месечна социална помощ в размер на 395,00 лв. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в обжалваните части, предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, както да му бъдат присъдени деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Д.В.Н., като майка и законен представител на малолетното дете М.Т.А., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Навеждат се доводи, че при постановяване на решението първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при което е достигнал до обоснован извод за наличие на предвидените в закона предпоставки за увеличение размера на издръжката. Изтъква се, че от 01.01.2019 г. размерът на минималната работна заплата за страната е 560,00 лв., поради което законово гарантираният минимум издръжка е в размер на 140,00 лв. Посочва се, че по делото безспорно е установено, че детето М.А. е освидетелствано от ТЕЛК и заболяването й изисква специално лечение и медикаменти. Посочва се също, че ответникът е в трудоспособна възраст, без заболявания и е задължен да намери начин да подсигури необходимите средства, нужни за издръжка на детето. Въззиваемата моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да й бъдат присъдените направените деловодни разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна  страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК въззивният съд констатина, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено следното:

Районен съд – Мездра е сезиран от Д.В.Н., като майка и законен представител на малолетното дете М.Т.А., с иск с правно основание чл. 150 СК против Т.Ц.А. за увеличение  размера на месечната издръжка, присъдена със спогодба по гр. д. № 88/2015 г. на МРС, от 100,00 лв. на 170,00 лв. В исковата молба ищцата твърди, че от определяне на предходната издръжка са изминали повече от три години, детето е пораснало и са нараснали нуждите му от издръжка. Сочи, че детето е ученичка в трети клас и е със заболяване бронхиална астма, поради което се изискват специални медикаменти за лечение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Навежда доводи, че не са налице обстоятелства, обуславящи изменение на издръжката чрез увеличение на размера й, тъй като нуждите на едно 7-годишно и едно 10-годишно дете са сходни. Твърди, че самият той не работи по трудов договор, а развива единствено частен бизнес в дома си в с.***, от който получава нередовни и оскъдни месечни доходи, възлизащи средно на около 200,00 лева.  

Безспорно е обстоятелството, а и от представеното удостоверение за раждане е видно, че детето М.Т.А. е родено на *** г. от майка Д.В.А. и баща Т.Ц.А..

Не се спори, а и от приложеното заверено копие от протокол от съдебно заседание, проведено на 15.04.2015 г. по гр.д.№ 88/2015 г. по описа на РС-Мездра, се установява, че в съдебното производство страните са постигнали спогодба, одобрена от съда, по силата на която бащата Т.Ц.А. се е съгласил да заплаща месечна издръжка за детето М.Т.А., чрез неговата майка и законен представител Д.В.А., в размер на 100,00 лева, считано от 01.04.2015 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

От ищцата е представено удостоверение № 215/22.08.2018 г., изд. от ОУ "Св.св. Кирил и Методий", гр.Мездра, от което е видно, че детето е записано в подготвителна група за задължителна предучилищна подготовка за учебната 2018/2019 г.

От приложеното към исковата молба Експертно решение на ТЕЛК № 0628/03.02.2017 г. на МБАЛ „Христо Ботев“ – Враца се установява, че малолетното дете М.Т.А. има заболяване "Бронхиална астма с преобладаващ алергичен компонентн, средно тежко протичане", вследствие на което е освидетелствано с 50 % вид и степен на увреждане без чужда помощ за срок до 01.02.2019 г. Представени са и амбулаторни листове за медицински прегледи и копие от рецептурна книжка, от които се установява системно боледуване на детето и медикаментозна терапия на заболяването му.

За установяване на доходите си ищцата е представила служебна бележка, изд. от КСУДЛ, гр.Мездра, от която е видно, че работи по трудово правоотношение и в периода от м.09.2017 г. до м.04.2018 г. е получила брутно трудово възнаграждение в общ размер от 4 645,41 лева, както и обезщетение да временна неработоспособност в размер на 55,80 лева

Ответникът е представил служебна бележка от Дирекция „Бюро по труда“ – Мездра, от която се установява, че е безработен. Не е представил  доказателства във връзка с изложените в отговора на исковата молба твърдения за доходи, получавани от развиван частен бизнес в дома му.

Първоинстанционният съд е изискал и по делото е представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Мездра. В доклада  е отразено, че детето М. се отглежда в семейна среда от раждането му, като до развода на родителите му през 2011 г. е отглеждано от двамата, а след развода е останало да живее с майка си Д.В.. Посочено е, че заедно с тях в жилището в гр.Мездра живеят по-голям брат на детето от първи брак на майката, както и дядото на детето по майчина линия. Бащата Т.А. ***. Впечатленията на социалния работник са, че и в двете жилища има осигурено достатъчно лично пространство за детето. В социалния доклад се сочи, че освен работна заплата майката се подпомага и от ДСП Мездра с помощ за отглеждане на дете с увреждане, а бащата работи на частни начала. В заключителна част на доклада се посочва, че в интерес на детето е да се постигне съгласие между родителите за размера на месечна издръжка предвид нарастващите му потребности и съобразно възможностите на бащата.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Правното основание на предявения иск е чл.150 СК. За да бъде уважен същия следва да бъде доказано настъпването на промени в обстоятелствата, при които е определена предходната издръжка.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно до навършване на пълнолетие правото на децата да получават издръжка от своите родители е безусловно. Ето защо в този случай на преценка следва да бъдат подложени единствено  потребностите на детето и възможностите на родителите като релевантни обстоятелства относно размера на дължимата издръжка съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 СК.  

В конкретния казус от присъждане на предходната издръжка до предявяване на настоящия иск са изминали около 4 години. През този период наред с физическото израстване на детето М. са нараснали и нуждите й за храна, облекло, учебни помагала и пр. От приложената медицинска документация се установи, че детето има и здравословни проблеми, които налагат често лечение, но не са представени доказателства за необходимите средства за това лечение. По делото не са представени доказателства, от които да е видно дали е налице промяна във възможностите на родителите да дават издръжка в сравнение с периода, при който е определена предходната. Налице е обаче промяна в икономическите условия в страната като индиция за това е увеличения размер на минималната работна заплата, която към датата на присъждане на предходната издръжка е била в размер на 360.00 лева ( ПМС № 419/17.12.2014 г. ), а към датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция е в размер на 560.00 лева (ПМС № 320/20.12.2018 г.).

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск по чл. 150 СК е основателен, тъй като е доказано наличие на трайни и съществени изменения в относимите за спора обстоятелства, поради което предходната издръжка от 100.00 лева следва да бъде увеличена.

Съдът,при определяне размера на издръжката, дължима от всеки един от родителите,следва да намери баланса между доходите на родителите и нуждите на детето, като съобрази и разпоредбата на чл. 142, ал.2 СК, имаща императивен характер и въвеждаща минимален размер на издръжката на ненавършило пълнолетие дете. В конкретния случай парична издръжка се дължи от бащата Т.А. като родител, който не е пряко ангажиран в отглеждането на детето М.. Майката Д.Н., като родител, упражняващ родителските права, участва в издръжката на детето чрез грижите и средствата, които отделя за задоволяване на ежедневните му нужди при отглеждането. Съдът взема предвид, че детето е в предучилищна възраст, когато нуждите му, свързани с бита, облеклото, храната, обучението и пр., все още не са значителни. По делото не се установи дали са необходими допълнителни средства във връзка с влошеното здравословно състояние на детето и в какъв размер, както и дали получаваната от ДСП-Мездра помощ за отглеждане на дете с увреждане е достатъчна за покриване на тези нужди. От събраните доказателства е видно, че бащата е безработен, но този факт не го освобождава от безусловното му задължение за издръжка към детето. Като се има предвид, че същият е в работоспособна възраст и не страда от заболявания, възпрепятстващи го да полага труд, както и че по неговото признание има доходи от частен бизнес, настоящият съдебен състав намира, че като база за определяне на възможностите му да участва в издръжката следва да бъде взета минималната работна заплата за страната. Тези обстоятелства обосновават извод, че бащата има възможност да заплаща месечна издръжка за детето, клоняща към минималния размер, определен от разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, а именно - 1/4 от минималната работна заплата. Към настоящия момент минималната работна заплата за страната е в размер на 560,00 лева, при което минималният размер на дължимата издръжка е 140,00 лева. Ето защо съдът приема, че спазвайки императивната повеля на закона размерът на полагащата се месечна издръжка на детето М.Т.А. следва да бъде увеличен до новия законов минимум, без да се утежнява съществено положението на родителя, който я дължи, предвид настоящото му положение на безработен.

Като е достигнал до същия краен извод за частична основателност на иска по чл. 150 СК и увеличение на месечната издръжка до размер от 140 лв., първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата следва да бъдат присъдени направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 350,00 лева - изплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

                                   Р        Е        Ш        И:

 

 

   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 342/11.12.2018 г. по гр. д. № 1278/2018 г. на Мездренския районен съд в обжалваната част, в която е уважен  предявеният иск с правно основание чл. 150 СК от Д.В.Н., като майка и законен представител на малолетното дете М.Т.А., против Т.Ц.А., както и в частта относно присъдените разноски.

ОСЪЖДА Т.Ц.А., с ЕГН ********** и адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, сумата 350,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.

 

 

   Председател: ……………         Членове: 1. ………..….  2. …………….