МОТИВИ ПО НОХД № 716/2012
г., по
описа на Окръжен съд Пловдив
Срещу подсъдимите Д.Б.А. и А.А.М. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.199,
ал.2, т.2 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК за това, че на 02.03.2012 г. в къща, находяща се на адрес ул. ”***” № ** в с. Н**, обл. Пловдивска, в съучастие
като извършители, като употребили сила са отнели чужди движими вещи – 1 брой
меден казан за варене на ракия на стойност 250 лв., 1 брой гръбна медна
пръскачка на стойност 50 лв., 1 брой мобилен телефонен апарат марка „Алкател”
на стойност 10 лв., 2 бр. ръчни часовници с метална верижка по 4 лв./бр. на
обща стойност 8 лв., сумата от 32 лв., 1 бр. мостов кабел 2,5 квадрата с
дължина 15 метра на стойност 15 лв., 1 брой медна тава за варене на лютеница с
вместимост 20 литра на стойност 25 лв., 1 брой меден котел с вместимост 10
литра на стойност 12 лв., 1 брой щик /дълъг нож/ с дължина 65 см. на стойност
10 лв., 1 брой нож тип „кама” с черна пластмасова дръжка с обща дължина 26 см.
на стойност 6 лв., 1 брой черен калъф за нож на стойност 6 лв., 400 гр.
кашкавал на стойност 4 лв., 400 гр. ловджийска наденица на стойност 2,40 лв. и
250 гр. кайма на стойност 1,25 лв., всички вещи на обща стойност 431,65 лв. от
владението на Д. ***, с намерение противозаконно да ги присвоят, като грабежът
е придружен с убийството на Д. С.П. с ЕГН ********** ***.
За съвместно разглеждане в
наказателния процес са приети предявените от Г.Д.В., в качеството й на
наследница на пострадалия Д. П., срещу подсъдимите граждански искове - в размер
на 80 000 лв., представляващ обезщетение за причинените й неимуществени
вреди от престъплението, както и в размер на 250 лв., представляващ обезщетение
за причинените й имуществени вреди от престъплението.
За съвместно разглеждане в
наказателния процес са приети предявените от З.Д.К., в качеството й на наследница на пострадалия Д.
П., срещу подсъдимите граждански искове - в размер на 80 000 лв.,
представляващ обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
престъплението, както и в размер на 250 лв., представляващ обезщетение за
причинените й имуществени вреди от престъплението.
В хода на съдебното
производство Г.Д.В. и З.Д.К. са конституирани като граждански ищци по делото.
Представителят на
обвинителната власт поддържа изцяло така повдигнатото спрямо подсъдимите
обвинение, което счита доказано по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото доказателства. Предлага на подсъдимия Д.А. да бъде наложено наказание
„доживотен затвор без замяна”, а на подсъдимия А.М. – „доживотен затвор”, което
най-пълно би съответствало на целите на специалната и генерална превенции в разглеждания случай. Счита,
че наложените на всеки от подсъдимите наказания следва да бъдат изтърпени при
първоначален специален режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип,
както и че от тях следва да бъде приспаднато времето, през което същите са били
задържани. По отношение на приетите за съвместно разглеждане граждански искове
предлага, като доказани по основание, да бъдат уважени в размер, определен по справедливост.
Гражданските ищци Г.В. и З.К.
се присъединяват към изложеното от прокурора и молят предявените от всяка от
тях граждански искове да бъдат уважени.
Защитникът на подсъдимия А.М.
– адв. П.В., счита, че повдигнатото срещу подсъдимия обвинение не е доказано по
безспорен начин. Защитникът е на становище, че спрямо подсъдимия А. е следвало
да бъде повдигнато обвинение за квалифицирана кражба и убийство, извършени в
реална съвкупност, а спрямо подсъдимия М. – само за квалифицирана кражба. По
отношение на предявените граждански искове заявява, че са основателни и следва
да бъдат уважени.
Подсъдимият М. се
присъединява към изложеното от защитника му. В последната си заявява, че е извършил
само кражба, поради което моли за оправдателна присъда.
Служебният защитник на
подсъдимия Д.А. – адв. Д.В. изразява становище, че обвинението не е доказано по
безспорен и категоричен начин. Счита, че при определяне наказанието на
подсъдимия А. следва да бъде проявена снизходителност, с оглед наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства. По отношение на предявените граждански
искове заявява, че са основателни, като предоставя на съда да определи
размерите, в които да бъдат уважени.
Подсъдимият А. се
присъединява към изложеното от защитника му. В последната си дума изразява
съжаление и моли да му бъде наложена най-лекото наказание.
Съдът въз основа на
събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа и правна страна,
следното:
Подсъдимият Д.Б.А. е роден на *** ***. Той е българин
от ромски произход, български гражданин е. Живее в с.Н**, ул.”***” № **, община С.,
област Пловдивска, на съпружески начала със свидетелката М.С., от която има две
деца. С начално образование е, безработен. До момента е осъждан, както следва:
1. С присъда от 09.07.1997 г. по НОХД №
605/1996 г. на Районен съд Пловдив - на „лишаване от свобода” за срок от 3
месеца за извършено престъпление в началото на м.юли 1996 г., по чл.194, ал.1,
във вр.чл.26, ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.3, вр.чл.54 от НК. На основание чл.69
вр.чл.66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от една година.
Присъдата е влязла в сила на 23.07.1997 г.;
2. С присъда от 16.03.1999 г. по НОХД №
1054/1998 г. на Районен съд Пловдив - на „лишаване от свобода” за срок от 1
година и 6 месеца за извършено престъпление на 09.05.1998 г. по чл.195, ал.1,
т.3, пр.1-во и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.54
от НК; - на „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца за извършено
престъпление на 10.05.1998 г. по чл.195, ал.1, т.3, пр.1-во и т.7, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.28, ал.1 вр. чл.18, ал.1, пр.1-во, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.54
от НК. На основание чл.23, ал.1 от НК е определено едно най-тежко наказание
„лишаване от свобода” в размер на 1 година и 6 месеца. На основание чл.68, ал.1
от НК е осъден да изтърпи и наказанието наложено му по НОХД № 605/1997 г. на Районен
съд Пловдив в размер на 3 месеца
„лишаване от свобода”. Присъдата е влязла в сила на 16.04.1999 г.;
3. С присъда от 21.05.1999 г. по НОХД №
157/1999 г. на Районен съд Пловдив - на „обществено порицание” за извършено
престъпление на 21.03.1998 г. по чл.195, ал.1, т.3, пр.1-во, т.4, пр.2-ро и
т.7, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.28, ал.1, във вр. чл.63, ал.1, т.3, във
вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК. На основание чл.69, ал.2 от НК е бил
освободен от изтърпяване на наказание по НОХД № 605/1996 г. на Районен съд
Пловдив. С Решение на Окръжен съд Пловдив от 02.09.1999 г. е отменена присъдата
по НОХД № 157/1999 г. на РС Пловдив, в частта, с която на основание чл.69, ал.2
от НК подсъдимият е бил освободен от изтърпяване на наказанието по НОХД №
605/1996 г. на РС Пловдив. Присъдата е влязла в сила на 05.10.1999 г.;
4. С протоколно определение от
14.02.2003 г. по НОХД № 231/2003 г. на Районен съд Пловдив е одобрено
споразумение, по силата на което е бил осъден на „лишаване от свобода” за срок
от 6 месеца за извършено престъпление на 09.02.2003 г. по чл.195, ал.1, т.3,
пр.1-во, т.4, т.5, т.7 във вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, във вр .чл.18,
ал.1 вр. чл.58, б.”А” вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК. Определението е влязло в сила на
14.02.2003 г.;
5. С протоколно определение от
24.09.2003 г. по НОХД № 359/2002 г. на Районен съд Пловдив е одобрено
споразумение, по силата на което е бил осъден на „лишаване от свобода” за срок
от 1 година за извършено престъпление на 12.06.1998 г. по чл.195, ал.1, т.7,
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 вр.
чл.54 от НК. Определението е влязло в сила на 24.09.2003 г.;
6. С присъда от 01.12.2003 г. по НОХД №
1172/2003 г. на Районен съд Пловдив е бил осъден на „лишаване от свобода” за
срок от 1 година за извършено
престъпление на 25/26.02.2002 г. по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1
вр. чл.28, ал.1 вр. чл.54 от НК. Присъдата е влязла в сила на 17.12.2003 г.;
7. С протоколно определение от
17.02.2004 г. по НОХД № 1679/2002 г. на Районен съд Пловдив е одобрено
споразумение, по силата на което е бил осъден на „лишаване от свобода” за срок
от 1 година за извършено престъпление на 15.08.2002 г. по чл.195, ал.1, т.4,
пр.1-во и пр.2-ро и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.54 НК.
Определението е влязло в сила на 17.02.2004 г.;
8. С присъда от 18.03.2004 г. по НОХД №
1691/2003 г. на Районен съд Пловдив е бил осъден на „лишаване от свобода” за
срок от 1 година и 6 месеца за извършено престъпление през м.декември 2002 г.
по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1
вр.чл.28, ал.1 вр.чл.54 от НК. Присъдата е влязла в сила на 06.04.2004 г.;
С протоколно определение от 24.09.2003
г. по НОХД № 359/2002 г. на Районен съд Пловдив са кумулирани наказанието,
наложено на подсъдимия по същото дело и наказанието по НОХД № 1054/1998 г. на
Районен съд Пловдив, като му е определено едно общо наказание „лишаване от
свобода” за срок от 1 година и 6 месеца. На основание чл.23, ал.2 от НК към него
е присъединено и наказанието „обществено порицание”. Определението е влязло в
сила на 10.10.2003 г.;
С протоколно определение №
158/23.08.2004 г. по ЧНД № 1691/2003 г. на Районен съд Пловдив са кумулирани на
основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК наложеното наказание на А. по НОХД
№ 231/2003 г., по НОХД № 1172/2003 г., по НОХД № 1679/2002 г. и по НОХД №
1691/2003 г., всичките по описа на Районен съд Пловдив, като му е наложено едно
общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца.
На основание чл.24 от НК същото е увеличено с 3 месеца или подсъдимият е следвало
да изтърпи общо и увеличено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година
и 9 месеца. Определението е влязло в сила на 08.09.2004 г.;
9. С присъда от 29.04.2005 г. по НОХД №
1061/2005 г. Районен съд Пазарджик - на „лишаване от свобода” за срок от 2
години за извършено на 23/24.04.2005 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и „Б”, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.54 от НК. Присъдата е
влязла в сила на 17.05.2005 г.
10. С присъда от 04.11.2005 г. по НОХД
№ 1945/2005 г. Районен съд Пловдив - на „лишаване от свобода” за срок от 1
година и 6 месеца за извършено през м.декември 2002 г. престъпление по чл.195,
ал.1, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.54 от НК. Присъдата е
влязла в сила на 22.11.2005 г.;
С протоколно определение №
57/16.02.2006 г. по ЧНД № 918/2006 г. на Районен съд Пловдив, на основание
чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК, са кумулирани наложеното наказание на А. по
НОХД № 1016/2005 г., по НОХД № 1945/2003 г., по НОХД № 1679/2002 г. и по НОХД №
1691/2003 г., всичките по описа на Районен съд Пловдив, като му е наложено едно
общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” в размер на 2 години. На основание
чл.24 от НК общото наказание е увеличено с 6 месеца или е следвало да изтърпи
наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца. Определението е
влязло в сила на 07.03.2006 г.;
11. С присъда № 117/18.04.2006 г. по
НОХД № 1727/2005 г. на Районен съд Пловдив - на „лишаване от свобода” за срок от 2 години за извършено престъпление
през периода от 31.03.2002 г. до 10.05.2002 г. по чл.195, ал.1, т.3, пр.1-во,
т.4, пр.2-ро, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.54
от НК. Присъдата е влязла в сила на 04.05.2006 г.;
12. С присъда № 176/15.05.2006 г. по НОХД
№ 907/2006 г. Окръжен съд Пловдив - на „лишаване от свобода” за срок от 2
години за извършено престъпление на 22.02.2005 г. чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198,
ал.1, пр.1-во и 2-ро, вр. чл.29, ал.1, б.”А” вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Присъдата е влязла в сила на 31.05.2006 г.;
13. С присъда № 7/21.06.2006 г. по НОХД
№ 144/2006 г. Районен съд Карлово - на „лишаване от свобода” за срок от 1
година и 10 месеца за извършено престъпление на 14.04.2005 г. по чл.196, ал.1,
т.1 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б”, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на
07.07.2006 г.;
С протоколно определение №
749/21.07.2006 г. по ЧНД № 1712/2006 г. Окръжен съд Пловдив са групирани
наложените наказания на А. по НОХД № 1016/2005 на Районен съд Пазарджик, по
НОХД № 1945/2003 г. на Районен съд Пловдив, по НОХД № 1727/2005 г. и по НОХД №
907/2006 г., и двете на Окръжен съд Пловдив, като му е наложено едно общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода” в размер на 2 години. Определението е
влязло в сила на 08.08.2006 г.
С протоколно определение от 23.11.2006
г. по ЧНД № 498/2006 г. на Карловския районен съд, на основание чл.25, ал.1
вр.чл.23, ал.1 от НК, на А. е наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване
от свобода” в размер на 2 години, което на основание чл.24 от НК, е увеличено с
три месеца или общото и увеличено наказание „лишаване от свобода” е в размер на
2 години и 3 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване. На основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато
от наложеното общо най-тежко и увеличено наказание 2 години и 3 месеца лишаване
от свобода изтърпяната част от определеното общо най-тежко наказание по НОХД №
1016/2005 г. на Районен съд Пазарджик, НОХД № 1945/2003 г., НОХД № 1727/2005
г., и двете на Районен съд Пловдив и НОХД № 907/2006 г. на Окръжен съд Пловдив.
Определението е влязло в сила на 09.12.2006 г.
А.А.М. е роден на *** ***, живее в
същото село. Той е българин от ромски произход, български гражданин е. Живее на
съпружески начала, от което има едно дете. Без образование е, безработен. До
момента е осъждан както следва:
1. С протоколно определение №
103/01.07.2008 г. по НОХД № 663/2008 г. Районен съд Пловдив е одобрено
споразумение, по силата на което е осъден за извършено престъпление в периода
края на месец февруари – първата половина на месец март 2007 г. по чл.194, ал.1
вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК на „пробация” - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца. Определението е влязло в сила на 01.07.2008 г.;
2. С присъда № 322/23.06.2010 г. по
НОХД № 3121/2010 г. по описа на Районен съд Пловдив, потвърдена с Решение №
259/19.10.2010 г. по ВНОХД № 2325/2010 г. по описа на Окръжен съд Пловдив - на „лишаване от свобода” за срок от
11 месеца за извършено престъпление на 10.02.2010 г. по чл.195, ал.1, т.3,
пр.1-во и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.55,
ал.1, т.1 от НК вр.чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.2, ал.2 от НК. На основание
чл.61, т.3 вр.чл.59, ал.1 от ЗИНЗС е определен първоначален „общ” режим за
изтърпяване на така наложеното наказание в затворническо общежитие от открит
тип. На основание чл.59, ал.1, вр. с ал.2 от НК е приспаднато времето, през
което е бил задържан в периода от 12.02.2010 г., до влизане на присъдата в
сила. Присъдата е влязла в сила на
19.10.2010 г.;
3. С протоколно определение №
1076/08.11.2010 г. по НОХД № 5462/2010 г. по описа на Районен съд Пловдив е
одобрено споразумение, с което е бил
осъден на „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца за извършено престъпление
на 04/05.02.2010 г. по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.20,
ал.2 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС е определено наказанието
да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. Определението е влязло в сила на 08.11.2010 г.;
С протоколно определение №
129/28.01.2011 г. по ЧНД № 8090/2010 г. Районен съд Пловдив, на основание
чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК, са групирани наказанията, наложени му по НОХД №
3121/2010 г. и по НОХД № 5462/2010 г., и двете по описа на Районен съд Пловдив,
като е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок
от 11 месеца. На основание чл.61, т.3 от ЗИНЗС е постановено така наложеното
общо най-тежко наказание да се изтърпи при първоначален „общ” режим в
затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.25, ал.2 от НК е
приспаднато времето, през което М. е изтърпял част от наказанието, наложено му
по НОХД № 3121/2010 г. по описа на Районен съд Пловдив, считано от 12.02.2010
г. до влизане на определението в сила. Определението е влязло в сила на
15.05.2011 г. Наказанието изтърпяно на 11.11.2011 г.;
4. С протоколно определение № 157/15.02.2011 г. по
НОХД № 1103/2011 г. по описа на Районен съд Пловдив е одобрено споразумение, по
силата на което е осъден на „лишаване от свобода” за срок от девет месеца за
извършено на 11.02.2011 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.5 и т.7,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. На основание чл.60, ал.1 вр.чл.61, т.2 от ЗИНЗС е постановено така определеното и наложено наказание да
бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при
първоначален „строг” режим. На основание чл.59, ал.2 вр. с ал.1 от НК е приспаднато
времето, през което е бил задържан на основание чл.63 от ЗМВР на 11.02.2011 г.
и на основание чл.64, ал.2 от НПК за срок от 72 часа от 16:00 часа на
12.02.2011 г. до 16:00 часа на 15.02.2011 г. Определението е влязло в сила на
15.02.2011 г.
Подсъдимите Д.Б.А.
и А.А. ***, но не работели. На 01.03.2012 г. подсъдимият Д.А. ***, където
употребявал алкохол. Там била и жената, с която той живеел на семейни начала –
свидетелката М.С.. Към 19:00 часа в дома му пристигнал подсъдимият А.М.. Там
двамата подсъдими продължили да употребяват алкохол. В разговора, който водели,
станало дума, че нямат пари. Тогава решили същата вечер да влязат в някоя къща
и да откраднат, каквито и да са вещи, които впоследствие да продават. Решили да
отидат в къщата на Д. П., който бил възрастен човек и за когото знаели, че
живее сам.
В изпълнение на намисленото след 00:00
часа на 02.03.2012 г. двамата подсъдими отишли до къщата на П., находяща се на ул.
„***” № ** в селото. Къщата била с един приземен етаж и втори висок етаж. В
приземния етаж се влизало през остъклен пристроен навес, намиращ се в ляво от
фасадата на сградата. Двамата подсъдими прескочили оградата в близост до
пътната врата и влезли в двора. Най-напред отишли в гаража /навеса/ в двора. Тъй като там не намерили нищо, се насочили
към къщата. Видели, че в една от стаите на приземния етаж свети електрическа
крушка и погледнали през прозореца. Видели Д. П., който познавали, да лежи на
едно легло. Предположили, че спи и решили да влязат в къщата. За целта отишли
до стъклената врата на пристроения навес и през счупеното стъкло подсъдимият А.
успял да я отключи с ключа, който бил от вътрешната й страна. Двамата подсъдими
влезли в помещението и се насочили към коридора, водещ към стаите на приземния
етаж. Там влезли в лявата стая, която
била за съхранение на зимнина и други вещи /мазе/. От там двамата подсъдими взели 1 брой меден казан за варене на ракия,
1 брой гръбна медна пръскачка, 1 брой мостов кабел 2.5 квадрата с дължина 15
метра, 1 брой медна тава за варене на лютеница с вместимост 20 литра и 1 брой
меден котел с вместимост 10 литра. Част от тези вещи изнесли през прозореца на
стаята /мазето/, който се счупил, а друга
- през вратата на остъклението, като ги оставили близо до оградата на двора, до
мястото, откъдето влезли. След това се върнали до къщата. Видели, че Д. П. бил
станал, вероятно събуден от шума и се готвел да излезе от стаята, където лежал.
Подсъдимият А. го изчакал да напусне стаята, след което се помъчил да отвори
прозореца на същата стая. Не успял, но от натиска го счупил. Привлечен от шума Д.
П. се върнал в тази стая. От това се възползвали двамата подсъдими, които
отново влезли в къщата от същото място /през вратата на остъклението/ и тръгнали към мазето на приземния етаж. В коридора
били видени от П., който се подпирал на дървения си бастун и бил застанал на
прага на стаята си. А. със силен ритник изритал възрастния човек в областта на
гърдите и корема, като му счупил четири ребра отляво. От удара П. паднал на
пода на стаята и изтървал бастуна си. В резултат на падането възрастният мъж си
счупил дясната раменна кост в областта на хирургичната й ямка. Веднага след
това двамата подсъдими хванали П. за ръцете и краката, вдигнали го и го
поставили на леглото в стаята с лице към дюшека. С цел да не ги разпознае подсъдимият
А. завил главата му с намиращото се на леглото одеало. След това с ръце го
затиснал в областта на врата, като започнал да притиска лицето му към
възглавницата и да го мачка. В резултат на това дихателните отвори на П. били
запушени и той починал. Подсъдимият А. изхвърлил в печката стационарния
телефон. С цел някой да не потърси пострадалия, извадил и изхвърлил до
прозореца на стаята сим-картата на мобилния му телефон.
След това двамата подсъдими започнали
да търсят из стаята и други вещи, които да вземат и да продадат. За целта, с
намерените в стаята ключове, отключили вратата на втория етаж и влезли там.
Докато търсили вещи из къщата, подсъдимият А.М. пушил цигари, като една угарка
изхвърлил в мазето, а друга – до счупения прозорец на приземния етаж на къщата.
От къщата двамата подсъдими взели още 1 брой мобилен телефонен апарат марка
„Алкател”, 2 бр. ръчни часовници с метална верижка, сумата от 32 лева, 1 брой
щик /дълъг нож/ с дължина 65 см., 1 брой нож тип „кама” с черна пластмасова
дръжка с обща дължина 26 см., 1 брой черен калъф за нож, 400 гр. кашкавал, 400
гр. ловджийска наденица и 250 гр. кайма. Подсъдимият А. извадил СИМ-картата на
телефона и я изхвърлил пред къщата до счупения прозорец на приземния етаж. Изхвърлил
стационарния телефон в горящата печка.
Малко по-късно двамата подсъдими
излезли от къщата, събрали откраднатите вещи и ги отнесли в дома на подсъдимия А..
Най-напред там изяли взетата храна. След това подсъдимият М. взел за себе си 1
брой щик /дълъг нож/ с дължина 65 см., който отнесъл в дома си и впоследствие
укрил в югоизточния ъгъл на стаята зад дивана. Подсъдимият А. взел за себе си 1
брой нож тип „кама” с черна пластмасова дръжка с обща дължина 26 см. и 1 брой
черен калъф за нож.
Към 06:00 часа на 02.03.2012 г. двамата
подсъдими изгорили обвивката на кабела и смачкали с чукове медните съдове /1
брой меден казан за варене на ракия, 1 брой гръбна медна пръскачка, 1 брой
медна тава за варене на лютеница и 1 брой меден котел с вместимост 10 литра/.
Поставили всички в един чувал и около 07:00 часа се качили на автобус за
гр.Пловдив с цел да продадат вещите. В града отишли в пункт за изкупуване на
метални отпадъци, находящ се на „****” и стопанисван от фирма „С***” ЕООД –
Пловдив. Там предали всички вещи на приемчика – свидетелката С.С., която записала
данните от личната карта на подсъдимия А. в дневника. За предадените вещи
двамата подсъдими получили общо 140.00 лева, които разделили. Останалите дребни
вещи подсъдимите продали на неустановени лица от квартал „Шекер махала” за
дребни суми. През следващите дни похарчили парите за лични нужди.
На 05.03.2012 г. около 09:30 часа
дъщерята на П. – свидетелката З.К., отишла в дома на баща си, за да го види.
Едва тогава установила, че той бил починал и предположила вероятната причина за
това. Веднага уведомила органите на МВР. Бил извършен оглед на произшествието.
При извършените оперативно-издирвателни
мероприятия били установени извършителите. След като разбрал, че бил
издирван, подсъдимият А. дал взетия от дома на П. нож на свидетелката М.С. Тя
го скрила в дупката на външната тоалетна. При извършените претърсвания в
домовете на двамата подсъдими, ножовете били открити. Подсъдимият А. бил
разпознат и от приемчика в пункта за скрап – свидетелката С.С..
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза се установява, че смъртта на Д. П. се
дължи на остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност в резултат на съчетана
асфиксия от запушване и притискане на дихателните отвори и бързо настъпила
тежка мастна емболия в резултат и в пряка причинно-следствена връзка с травмите
от притискането, общото сътресение на тялото и от счупването на дясната раменна
кост и четири ребра отляво. Експертът е дал заключение, че травматичните
увреждания по меките тъкани на главата и лицето, повърхностните и дълбоките
кръвонасядания на кожата зад двете ушни миди, кръвонасяданията на лигавицата на
долна и горна устна на устата, дълбоките кръвонасядания на шийната мускулатура
и на кожата на мускулите на шията са причинени от удари или притискане с или
върху твърд тъп предмет в областта на главата и шията и напълно е възможно да
са получени при притискане на главата и шията на П. към твърд, тъп предмет с
широка плоска повърхност. Счупването на ребрата отпред и отляво са причинени от
удар с или върху твърд, тъп предмет. Раздробяващото счупване на дясната раменна
кост в областта на хирургичната й шийка е причинено от удар с или върху твърд
тъп предмет в дясната раменна област. Всички травматични увреждания са прижизнени.
Експертът заключава, че смъртта на Д. П. е в пряка причинно-следствена връзка с
претърпените травми.
От заключението на назначената в хода
на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни се
установява, че смъртта на Д. П. се дължи
на остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност в резултат на съчетаната
асфиксия от запушване и притискане на дихателните отвори и бързо настъпилата
тежка мастна емболия в резултат и в пряка причинно-следствена връзка с травмите
от притискането, общото сътресение на тялото и от счупването на дясната раменна
кост и четири ребра отляво. Травматичните увреждания по главата, лицето и шията
са причинени от удари и притискане с или върху твърд тъп предмет в областта на
главата и шията. Съпоставянето на установените травми в областта на главата и
шията са дали основание на експертите да приемат, че е налице притискане на
главата и шията в тилната област на пострадалия Д. П. към възглавницата и
постелята. Това притискане вероятно е било при положение с лице към
възглавницата на пострадалия. Напълно е било възможно това притискане да е било
през преграда /юрган, одеяло/. Не е било необходимо голяма сила, за да се получат
описаните травматични увреждания. Експертите приемат, че счупването на четири
ребра отпред отляво са били причинени от удар с или върху твърд тъп предмет и е
напълно възможно да са причинени при съобщеното от двамата подсъдими ритане с
подметката на обувката от страна на подсъдимия Д.А. в областта на гърдите и
корема. Счупването на дясната раменна кост в областта на хирургичната й шийка е
било причинено от удар с или върху твърд тъп предмет в областта на дясната раменна
област, като по-вероятно е счупването на костта да е причинено при падане върху
настилката в резултат от силния удар с ритник в гърдите и корема. Експертите заключават, че всички
травматични увреждания са били получени прижизнено и всички те са в пряка
причинно-следствена връзка с патогенетичния механизъм и верига за настъпването
на смъртта на пострадалия Д. П..
От заключението на назначената в хода
на досъдебното производство химическа експертиза се установява, че в кръвта на Д.
П. не е имало наличие на алкохол.
От заключението на назначената в хода
на досъдебното производство стоково - оценъчна експертиза се установява, че
стойността на отнетите вещи е както следва: 1 брой меден казан за варене на
ракия на стойност 250 лева; 1 брой гръбна медна пръскачка на стойност 50 лева;
1 брой мостов кабел 2.5 квадрата с дължина 15 метра на стойност 15 лева; 1 брой
медна тава за варене на лютеница с вместимост 20 литра на стойност 25 лева; 1
брой меден котел с вместимост 10 литра на стойност 12 лева; 1 брой мобилен
телефонен апарат марка „Алкател” на стойност 10 лева; 2 бр. ръчни часовници с
метална верижка по 4 лв./броя, на обща стойност 8 лева; 1 брой щик /дълъг нож/
с дължина 65 см. на стойност 10 лева; 1 брой нож тип „кама” с черна пластмасова
дръжка с обща дължина 26 см. на стойност 6 лева; 1 брой черен калъф за нож на
стойност 6 лева; 400 гр. кашкавал на стойност 4 лева; 400 гр. ловджийска
наденица на стойност 2.40 лева и 250 гр. кайма на стойност 1.25 лева, като
общата стойност на вещите, заедно с отнетите пари в размер на 32 лева е в
размер на 431.65 лева.
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство дактилоскопна експертиза се установява, че иззетата при оглед на
местопроизшествието дактилоскопна следа № 4 от бутилка „Искра”, намираща се на
пода до хладилника в стаята, е била оставена от безименен пръст на дясната ръка
на А.М..
От заключението на назначената в хода
на досъдебното производство съдебно-биологична експертиза се установява, че
слюнката по 1 брой фас от цигара, иззет при огледа на местопроизшествието от
пода на мазето и 1 брой фас, иззет от двора на къщата под счупения позорец, при
същия оглед, са били от лице несекретор на разтворими аглутиногени „А” и „Б” по
система АВ0 и може да произхожда от А.М., който бил несекретор на аглутиногени
по системата АВ0.
От заключението на назначената в хода
на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза се установява, че подсъдимият
Д.А. не страда от психично заболяване и не е страдал от такова към момента на
извършеното деяние. Към инкриминирания период е бил в състояние на обикновено
/просто/ алкохолно опиване. Правилно е възприемал обективната действителност и
е могъл да взема правилни решения. Правилно е възприемал обективната
действителност и е могъл да взема правилни решени. Могъл е да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Поведението
му не е било болестно /психотично/ мотивирано. Частичната амнезия, за която
съобщава е токсична и защитна.
От заключението на назначената в хода
на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза се установява, че подсъдимият
А.М. не страда от психично заболяване и не е
страдал от такова към момента на извършеното. Правилно е възприемал
обективната действителност и е могъл да взема правилни решения. Могъл е да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Поведението му е било болестно /психотично/ мотивирано.
Съдът възприема заключенията на вещите лица като
изготвени обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответните
области.
Така описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин частично от обясненията на двамата подсъдими,
дадени в хода на съдебното следствие и от обясненията им в хода на досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.279, ал.2
вр. ал.1 т.3 НПК, изцяло от показанията на свидетелите З.К., Г.В., Д.А., В.Т., И.В.,
М.С., С.С., Г.А., Н.Я. и М.К., както и от приложените по делото писмени
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум /л.5- л.23,
т.І от ДП/, справки за съдимост /л.27-л.32 и л.34-л.37, т.І от ДП/, протоколи
за претърсване и изземване /л.89-л.90 и л.101-102, т.І от ДП/, протоколи за
изземване на веществени доказателства и одорологически следи /л.28 и л.29, т.ІІ
от ДП/, протокол за изследване на следи от миризми /л.30, т.ІІ от ДП/, протокол
за оглед на веществени доказателства и фотоалбум /л.39-л.42 от ДП/, протокол за
доброволно предаване, покупно-изплащателна сметка и договор за покупко продажба
/л.44-л.46, т.ІІ от ДП/, характеристични справки /л.73-л.74, т.ІІ от ДП/, както
и от прието в хода на съдебното производство веществено доказателство – диск с
видеозапис /л.102 от съд. произв./.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите З.К.,
Г.В., Д.А., В.Т., И.В., М.С., С.С., Г.А., Н.Я. и М.К., тъй като същите са
последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и със
приложените по делото писмени и веществено доказателства. В
хода на съдебното следствие бяха изслушани като вещи лица Н.К. и С.Д. /посочени и призовани като такива, съобразно списъка
на лицата за призоваване към обвинителния акт/.
Двамата са водачи на следови кучета и са изготвили протокола за извършено
сравнително одорологично изследване. При изслушването им К. и Д. описаха как е
проведено оперативното мероприятие по разпознаване на миризма от кучета, колко
на брой кучета са били използвани, как са били обучени и в какво се е изразила
реакцията им. Двамата не са специалисти в областта на одорологията по смисъла
на чл.147 НПК, а изготвеният от тях протокол не е експертно заключение по
смисъла на чл.152 НПК. По тази причина, при постановяване на присъдата си, съдът не взема предвид изложеното от двамата
водачи на следови кучета, като заключение на вещи лица, а изготвеният от тях протокол
за изследване на следи от миризми /л.30, т.ІІ от ДП/ кредитира, като писмено
доказателство.
Съдът счита, че като достоверни следва да бъдат
кредитирани обясненията на подсъдимия А., прочетени по реда на чл.279, ал.2 вр.
ал.1 т.3 НПК, а не тези, дадени по време на съдебното следствие, относно
обстоятелството чия е била идеята да извършат кражба на инкриминираната дата.
При разпита му пред органа на досъдебното производство в присъствие на защитник
подсъдимият А. е заявил, че той и подсъдимият М. заедно са решили да извършат
кражба, след като си говорили, че нямат пари. В този смисъл са и обясненията на
подсъдимия М., както и показанията на свидетелите Т. и В. – полицейски
служители, провели първоначалните разговори с двамата подсъдими.
Съдът не дава вяра на обясненията на
двамата подсъдими, дадени в хода на съдебното следствие, в частта им, в която
твърдят, че не са познавали пострадалия Д. П., че са тръгнали да крадат „напосоки”,
а не конкретно от неговата къща. Като достоверни относно същото обстоятелство
следва да бъдат кредитирани обясненията им, дадени на досъдебното производство
и прочетени по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1 т.3 НПК, тъй като кореспондират,
както помежду си, така и с показанията на свидетелите В.Т. и И.В. – полицейските
служители, провели оперативните беседи с тях. И двамата свидетели сочат, че пред
тях подсъдимите са заявили, че са тръгнали именно към къщата на Д. П., тъй като
са знаели, че е възрастен човек и живее сам. Освен това,
твърденията на двамата подсъдими, че решили случайно да влязат в тази къща, тъй
като мислели, че никой не живее в нея, защото на дворната й врата имало
некролог, се опровергават и от изгледания в съдебно заседание видеозапис,
изготвен по време на извършения на 05.03.2012 г. оглед в дома на пострадалия.
От него се установява, че на посоченото място некролог няма.
Съдът счита, че като достоверни следва
да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимите А. и М., дадени пред органа на
досъдебното производство в присъствие на защитник, а не тези, дадени по време
на съдебното следствие, относно обстоятелствата: видели ли са двамата подсъдими
осветление и в коя част на къщата, видели през прозорец на къщата пострадалия и
в какво положение е бил същият. При прочита им по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1
т.3 НПК и двамата подсъдими отрекоха да са казвали, че са забелязали осветление
в една от стаите на приземния етаж на къщата, погледнали през прозореца й и
видели, че Д. П. лежи на леглото и спи. Същевременно и двамата подсъдими не
можаха да дадат логично обяснение, защо ако записаното в протокола за разпит на
всеки от тях не е било вярно, са го подписали, без да направят възражение срещу
отразеното в него. Съдът приема, че обясненията на двамата подсъдими в хода на
съдебното следствие относно посочените обстоятелства е продължение на изначално
застъпената от тях защитна позиция, че влезли в двора, а после и в къщата на
пострадалия, защото мислели, че никой не живее там. Отреченото от тях не
кореспондира с последващите им действия. Очевидно е, че именно след като са
видели пострадалия да лежи на леглото, двамата са приели, че спи и са влезли в
къщата му по описания по-горе начин.
Съдът кредитира обясненията на двамата
подсъдими, прочетени по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1 т.3 НПК за това, че през
прозореца на стаята му са видели, че пострадалият е станал и взел телефонната
слушалка, като за да не се обади на някой, подсъдимият А. се опитал да влезе
през прозореца на стаята, при което счупил стъклото му. Освен, че обясненията
на двамата подсъдими за тези обстоятелства кореспондират помежду си и с
показанията на свидетелите Т. и В., те се потвърждават и от приложения към
делото огледен протокол и фотоалбум. Отново с оглед данните в протокола за
оглед – намерен е капак за медна пръскачка до прозореца на избата, който е
счупен и стъклата са отвън и под него, съдът приема, че част от вещите, взети
от това помещение, двамата подсъдими са изкарали през прозореца му, при което
са счупили стъклото му.
Съдът не кредитира обясненията на двамата подсъдими в
хода на съдебното следствие, че след като видели през прозореца, че
пострадалият е станал, в стаята му влязъл само подсъдимият А., а подсъдимият М.
останал в коридора. В тази връзка, преди всичко, следва да се отбележи, че
обясненията на М., в тази им част, са непоследователни и объркани. Така пред
съда същият първо заявява: ”Ние двамата
видяхме, как този мъж се обажда по
телефона и тогава Д. тръгна да влиза през остъклението, за да стигне до
неговата стая. Д. не ми каза нищо. Аз останах отвън, защото една кола минаваше.
Аз останах до оградата да видя колата къде ще отиде. После не знам какво е
станало. Аз повече не съм влизал в къщата”- л. 40 /лице/ от съд. произв.
Почти непосредствено след това подсъдимият М. признава: „Аз бях, влизах в стаята на този човек и оттам бях взел мечове. Аз
влязох в стаята при възрастния мъж. Когато влязох там, видях възрастният човек
да лежи на леглото. Старецът лежеше по гръб и от другата страна на леглото
видях тези мечове… Взех само мечовете” л. 40 /лице и гръб/ от съд. произв. Второ - за разлика от
казаното пред съда, обясненията на подсъдимите А. и М., относно посоченото
обстоятелство, прочетени по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1 т.3 НПК, са
последователни и непротиворечиви. От тях се установява, че и двамата подсъдими
са влезли в стаята на пострадалия, А. го е ритнал с крак в гърдите, в резултат
на което П. паднал на пода. Макар след прочита им да отрекоха да са казвали
това, съдът счита, че като достоверни следва да бъдат приети именно обясненията
им дадени пред органа на досъдебното производство в присъствието на защитник.
Освен че кореспондират помежду си, те съответстват и на показанията на
свидетелите Т. и В., които възпроизвеждат разказа на двамата подсъдими пред тях
и относно това обстоятелство.
Не могат да бъдат приети за достоверни и обясненията
на подсъдимия А., в хода на съдебното следствие, че сам вдигнал от пода
пострадалия и го пренесъл на леглото. Същото се отнася и за обясненията на
подсъдимия М., че не помагал на А.. Преките
и непосредствени впечатления от ръста и телосложението на подсъдимия А.,
съпоставени с установените такива при пострадалия по време на външния му оглед
/ СМЕ - л.126 от ДП/, сочат на
приблизителна еднаквост относно ръста и теглото на двамата. Пострадалият е
паднал не до леглото, а до масата в стаята, където има по - широко
пространство. От приложения по делото фотоалбум и видеозапис се установява, че,
за да бъде пренесен на леглото, следва да се преодолее това пространство и масата, която е близо до
леглото. При това положение неприемливо звучи обяснението на подсъдимия А., че
е вдигнал сам на ръце възрастният човек, едва ли не като малко дете и го е пренесъл
на леглото. Ето защо съдът приема, че пострадалият П. е бил вдигнат от пода и
поставен на леглото от двамата подсъдими.
Съдът намира за недостоверни и обясненията на
подсъдимия А., че само завил пострадалия с одеало, защото той казал, че му е
студено. Не се кредитират и дадените
в същия смисъл обяснения на подсъдимия М., прочетени по реда на чл.279, ал.2
вр. ал.1 т.3 НПК. Твърденията на двамата подсъдими се опровергават от приетите заключения на съдебно – медицинска
експертиза на труп и съдебно-медицинска експертиза по писмени данни СМЕ /л.125
– л.135 и л.140 – л.146 от ДП/. От
тях се установява, че смъртта на Д. П.
се дължи на остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност в резултат на
съчетаната асфиксия от запушване и притискане на дихателните отвори и бързо
настъпила тежка мастна емболия. При
изслушването им в съдебно заседание експертите потвърдиха извода си, направен
от установените при пострадалия травми, че П. активно е бил притискан в
областта на главата и тилната област на шията
към възглавницата и постелята. Най – вероятно това притискане е било при
положение с лице към възглавницата на пострадалия. Напълно е възможно то да е
през преграда /юрган, одеало/. Не е необходима голяма сила, за да се получат
установените при пострадалия увреждания. Вещите лица считат за несъстоятелна позицията,
че пострадалият само бил сложен на леглото и завит с одеало, тъй като не е
възможно, по този механизъм, да се получат установените травматични увреждания
по лицето и шията му.
Съдът не кредитира обясненията на двамата подсъдими в
частта им, в която отричат изобщо да са извършили действия, с които да са
причинили смъртта на пострадалия. Липсват и свидетели - очевидци на деянието. Въпреки
това и с оглед заключенията съдебно-психиатричните и психологични експертизи на
двамата подсъдими сочещи водещата роля
на подсъдимия А., съдът приема, че именно той е извършвал активни
действия по притискането на главата и шията на пострадалия към възглавницата. В
този момент подсъдимият М. е бил до него, не го е възпрял и най-малко е наблюдавал
и се е съгласявал с извършваното от него. В подкрепа на този извод следва да се
имат предвид и последвалите им действия. Очевидно, след като са се успокоили,
че пострадалият е мъртъв и не може да повика помощ, двамата подсъдими са
претършували стаята му и взели описаните по – горе вещи. Подсъдимият М. дори
пил от бутилка шампанско и взел храна от хладилника. После, отново спокойни, че
няма кой да им попречи, намерили ключове, с които проникнали на втория етаж на
къщата. Оттам не взели нищо не за друго, а защото нищо не харесали. Приемайки
именно тази последователност на действията им като логична, съдът счита, че
като достоверни в тази връзка следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия
М., прочетени по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1 т.3 НПК относно обстоятелствата:
в кой момент е пил шампанско и взел ли е храна от хладилника, както и взел ли е
подсъдимият А. мобилния телефон на пострадалия.
Съдът не кредитира твърденията на
подсъдимия А., че по време на извършване на деянието бил „бая пиян”. На това
обстоятелство подсъдимият наблегна в обясненията си, преди да опише действията
си спрямо пострадалия Д. П. при влизането в неговата стая. Очевидно е, че по
този начин подсъдимият цели да смекчи и омаловажи извършеното спрямо възрастния
човек, като го оправдае с влиянието на поетия преди това алкохол. Този извод се
налага от заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза. От него, както и от изслушването на двете вещи лица в съдебно
заседание, се установява, че към инкриминирания период подсъдимият е бил в
състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване. Правилно е възприемал
обективната действителност и е могъл да взема правилни решения. Частичната
амнезия, за която съобщава, е токсична и защитна.
Въз основа на така установената по безспорен и
категоричен начин фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимите Д.А. и А.М.
са осъществили от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.199, ал.2, т.2 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК за това, че на
02.03.2012 г. в къща, находяща се на адрес ул. ”***” № ** в с. Н**, обл.
Пловдивска, в съучастие като извършители, като употребили сила, са отнели чужди
движими вещи – 1 брой меден казан за варене на ракия на стойност 250 лв., 1
брой гръбна медна пръскачка на стойност 50 лв., 1 брой мобилен телефонен апарат
марка „Алкател” на стойност 10 лв., 2 бр. ръчни часовници с метална верижка по
4 лв./бр. на обща стойност 8 лв., сумата от 32 лв., 1 бр. мостов кабел 2,5
квадрата с дължина 15 метра на стойност 15 лв., 1 брой медна тава за варене на
лютеница с вместимост 20 литра на стойност 25 лв., 1 брой меден котел с вместимост
10 литра на стойност 12 лв., 1 брой щик /дълъг нож/ с дължина 65 см. на
стойност 10 лв., 1 брой нож тип „кама” с черна пластмасова дръжка с обща
дължина 26 см. на стойност 6 лв., 1 брой черен калъф за нож на стойност 6 лв.,
400 гр. кашкавал на стойност 4 лв., 400 гр. ловджийска наденица на стойност
2,40 лв. и 250 гр. кайма на стойност 1,25 лв., всички вещи на обща стойност
431,65 лв., от владението на Д.С.П. от с.Н***, с намерение противозаконно да ги
присвоят, като грабежът е придружен с убийството на Д. С.П. с ЕГН ********** ***.
Престъплението е осъществено от двамата
подсъдими от субективна страна с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественопасни последици. Подсъдимите А. и М. са съзнавали общественоопасния
характер на извършеното, предвиждали са настъпването на общественопасните му
последици и са искали и целели тяхното настъпване.
Съдът намира за неоснователно
възражението на защитника на подсъдимия М., че последният не е убивал никого,
поради което следва да отговаря единствено за квалифицирана кражба.
Действително, непосредствената пряка цел на двамата подсъдими е била да
откраднат вещи от дома на пострадалия, които после да продадат и така да се
снабдят с пари. Намерението им да умъртвят пострадалия е формирано в изпълнение
на същата основна цел. Това намерение е възникнало спонтанно, след като са
видели, че пострадалият е станал и държи телефонна слушалка. Чрез неговото
осъществяване обаче двамата подсъдими са искали да изключат възможността да
бъдат разпознати и съобщено за действията им, както и да елиминират съпротивата
на пострадалия въобще. Защото грабеж има не само когато деецът преодолява
действителната съпротива на жертвата, но и тогава, когато изключва въобще
възможността за такава съпротива, както е в случая. По този начин той създава
максимално благоприятни условия за отнемането /в този смисъл - Решение № 31/01.02.1991 г. по н.д. № 341/90 г., ВС;
Решение № 354/1994 г. по н. д. № 61/94 г., І н. о., ВС; Решение №192/10.07.1998
г. по н. д. № 867/97 г., ІІ н.о. ВКС/. Що се отнася до формата на участие, съдът приема, че подсъдимият М. е
съизвършител при извършването на инкриминираното деяние. Това е така, защото
макар и под ръководството на подсъдимия А., двамата очевидно предварително са
си разпределили ролите – двамата са решили да крадат от къщата на пострадалия;
влезли са заедно в нея; заедно са изнасяли вещи от избеното помещение; заедно
са влезли в стаята на пострадалия, след като са установили, че същият се е
събудил; подсъдимият А. го е ритнал в гърдите; двамата заедно са го пренесли и
поставили с лице към възглавницата на леглото, подсъдимият А. го е притискал по
главата и шията, а подсъдимият М. е бил до него, съгласявайки се с действията
му, а и за евентуална помощ при оказване на съпротива от пострадалия; след
умъртвяването му, двамата подсъдими са тършували в стаята и отнели вещи;
двамата заедно са претършували и стаите на втория етаж на къщата, след което са
я напуснали заедно с отнетите вещи, част от които заедно изяли, а другата –
продали на другия дени и поделили парите. В случаите, когато има разпределение
на ролите и всеки от участниците в извършване на едно престъпление извършва
отделни елементи от изпълнителната дейност, особено при съставните
престъпления, какъвто е грабежът, е налице съизвършителство по смисъла на
чл.20, ал.2 НК / в този смисъл -Решение №
363/21.09.1982 г. по н.д. № 645/81 г., І н. о. на ВС/ .
Неоснователно е и възражението на защитата на
подсъдимия М., че в случая не е налице грабеж, тъй като отнетите вещи вече не
били във владението на пострадалия и не било необходимо да сломяват съпротивата
му чрез упражняване на каквато и да било принуда. Грабежът е съставно престъпление.
Изпълнителното му деяние включва два акта – употреба на принуда и отнемане на
вещта от владението на друг. Отнемането се състои в това, че деецът прекъсва
досегашната фактическа власт върху предмета и установява своя фактическа власт
върху него. Владението дава възможност за фактическо разпореждане с вещта. Действително,
в случая, преди да умъртвят пострадалия, двамата подсъдими са пренесли част от
инкриминираните вещи /тези от избата/ до
оградата на двора. Това обаче не означава, че са прекъснали досегашното владение върху тях и са установили
свое, най-вече защото все още не са имали фактическа възможност да се
разпореждат с тези вещи като със свои. Освен това, именно за да вземат, както
тези, така и други вещи от дома му, те са убили пострадалия. Причината е не
само да сломят съпротивата на пострадалия, вкл. и като му попречат да потърси
съдействие от полиция или други хора, но и за да откраднат вещите му.
С оглед на изложеното съдът намира за неоснователно и възражението
на защитата на подсъдимия А., че не било изяснено в кой момент е извършено
отнемането на вещите – кои са отнети преди и кои след убийството на
пострадалия. Както вече се посочи, всички инкриминирани вещи подсъдимите са
отнели след убийството на пострадалия.
Неоснователно е и възражението на защитата на
подсъдимия А., че не са изяснени причините за смъртта на пострадалия. В тази
връзка на първо място се изтъкват допуснати в съдебно-медицинската експертиза
на труп неточности. Действително, в заключението си по тази експертиза вещите
лица са посочили, че при огледа и аутопсията на трупа на Д. П. са установили и раздробяващо счупване на лявата раменна кост
в областта на хирургичната шийка /стр. 134 от ДП/. В обстоятелствената част
на същото заключение обаче е описано, че се касае за счупване на дясната
раменна кост. За счупване от същата страна на раменната кост – дясната, е и
заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни. При
изслушването им в съдебно заседание вещите лица уточниха, че се касае за
допусната техническа грешка в заключителната част на СМЕ на труп, като в
действителност установеното счупване е на дясната раменна кост в областта на хирургичната шийка,
а установеното счупване на четири ребра е отпред вляво. Съдът приема, че
допуснатата техническа грешка не опорочава заключението на вещите лица, още
повече, след като те бяха категорични затова, че е без значение дали счупването
е отляво или отдясно, тъй като именно то е довело до развита и изразена тежка
степен на мастна емболия, при която може да настъпи смъртта на пострадалия. В
случая обаче, участието на мастната емболия за настъпване на смъртта е било прекъснато
от друго действие, механично – удушване, задушаване. Във връзка с последното,
възражението на защитата, че не е изяснен неговия механизъм, също е
неоснователно. В заключенията си и при изслушването им в съдебно заседание
съдебните лекари подробно обясниха не само причината за смъртта на пострадалия,
но и нейния механизъм. Съпоставянето на установените травми в областта на
главата и шията водят на извода, че пострадалият активно е бил притискан в към възглавницата и постелята. Това
притискане вероятно е било при положение с лице към възглавницата, като вещите
лица не изключиха и възможността процесът да е бил динамичен, т.е. първоначално
пострадалият да е бил по гръб, а впоследствие да е обърнат с лице към
постелята.
При така установената правна
квалификация на извършеното от подсъдимите Д.А. и А.М. и при определяне на наказанието за всеки от
тях, съдът взе предвид следното:
По начало грабежът придружен с убийство е деяние с висока
степен на обществена опасност, за което е предвидена възможност за налагане на
най-тежките наказания, предвидени в чл.37 НК. За него в нормата на чл.199, ал.2
т.2 НК законодателят е предоставил на съда да избере между три различни
наказания, а именно – лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години,
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. В конкретния случай
обществената опасност на извършеното от двамата подсъдими е изключително тежка
с оглед мотива, който ги е ръководил и начина на осъществяването му. Двамата са
се насочили към дома на пострадалия, за който са знаели, че е възрастен човек и
живее сам. Проникнали са късно през нощта в двора на къщата, а след това и в
самата къща, въпреки че са видели пострадалия в една от стаите. Вместо да си
тръгнат с вещите от избата, съобразно предварителното решение да ги откраднат,
те се върнали, влезли в стаята на пострадалия, където извършили спрямо него
описаните по-горе действия. След като умъртвили пострадалия, продължили да
тършуват в стаята му и други помещения, откъдето взели останалите инкриминирани вещи. Съдът счита, че в случая
е налице и изключително висока степен на обществена опасност на всеки от двамата
подсъдими. Двамата са осъждани многократно за престъпления против собствеността.
Данните в справките им за съдимост сочат за постоянство и „градация” в
престъпната им дейност. Извършването на престъпления за тях се е превърнало в
начин на живот. От обикновени кражби са преминали към извършване на
квалифицирани такива, а А. е осъждан и
за кражби и грабеж при условията на опасен рецидив. Очевидно е, че налаганите
им до момента наказания „лишаване от свобода” не са постигнали своята цел, след
като двамата са извършили настоящия грабеж, придружен с убийството на
пострадалия П.. Така отчетените отегчаващи обстоятелства за всеки от двамата
подсъдими, налагат извода, че те следва да бъдат изолирани от обществото до
края на живота си, за да им се отнеме възможността да вършат престъпления. Ето
защо съдът счита, че на всеки от подсъдимите Д.А. и А.М. следва да бъде
наложено наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, което е справедливо и съответно на
степента на обществена опасност на извършеното и дейците. Така ще се отговори и
на обществените очаквания за справедливост, с оглед отзвука, който деянието е
оставило в жителите на с. Н** и особено на самотноживеещите възрастни хора.
Младата възраст на подсъдимия М. и наличието на деца на подсъдимия А.,
преценени съвкупно с отчетените по-горе отегчаващи обстоятелства за двамата
подсъдими, не могат да променят извода на съда, че за постигане целите по чл.36 НК, спрямо всеки от тях следва да бъде наложено наказанието по втората
алтернатива на чл.199, ал.2 т.2 НК
Налице са основанията на
чл.59, ал.2 вр. ал.1 т.1 НК, поради което от така наложеното на всеки един от подсъдимите Д.А. и А.М. наказание
ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР следва да бъде приспаднато времето, през което всеки от тях е
бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 05.03.2012 г. до влизане на
настоящата присъда в сила, като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
Налице
са основанията на чл.61, т.1 ЗИНЗС,
поради което за изтърпяване на така наложеното на всеки от подсъдимите Д.А. и А.М.
наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР следва да бъде определен първоначален специален режим в затвор
при условията на чл.197 ал.1 ЗИНЗС.
Приетите за съвместно разглеждане граждански искове са с правно
основание чл.45 и сл. от ЗЗД
При така установената по
делото фактическа обстановка и правна квалификация на извършеното от
подсъдимите Д.А. и А.М. престъпление по чл.199, ал.2 т.2 вр. чл.198, ал.1 вр. с
чл. 20, ал.2 вр. ал.1 НК съдът счита, че приетите за съвместно разглеждане
граждански искове на наследниците на пострадалия – дъщерите му Г.В. и З.К.
срещу всеки от двамата подсъдими са доказани по основание и размер. По делото е
безспорно установено, че смъртта на Д. С.П. е настъпила в резултат на
извършеното от подсъдимите А. и М. престъпление. Безспорно е също, че дъщерите
на пострадалия са претърпели морални болки и страдания, свързани със загубата
на техния баща. Допълнително те са се усилили и от мисълта за обстоятелствата,
при които е починал баща им. Неговата липса ще ги съпътства до края на живота
им. Безспорно е също, че дъщерите на пострадалия са направили разходи по
неговото погребение и следващите го траурни обреди. Ето защо съдът намира, че
всеки от подсъдимите А. и М. следва да бъде осъден да заплати на всяка от
гражданските ищци Г.В. и З.К. сумата от
по 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди в резултат на инкриминираното деяние, както и сумата от по 125 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди от него.
Приложените по делото веществени доказателства – 17 броя дактилоскопни следи, 1 брой
хартиен плик, съдържащ 2 броя угарки от цигари, 1 брой хартиен плик, съдържащ 1
брой СИМ – карта, 1 брой хартиен плик, съдържащ нокти и поднокътно съдържание,
като вещи без стойност, следва да бъдат унищожени, след влизане на присъдата в сила.
Приложеното по делото веществено доказателство – диск с видеозапис, да се върне на БНТЛ при ОД на МВР
гр.Пловдив, след влизане на присъдата в сила.
По делото са били направени разноски в общ размер от
1929,20 лв., поради което всеки
един от подсъдимите Д.А. и А.М. следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС сумата от по 964,60 лв.
/деветстотин шестдесет и четири лева и шестдесет стотинки/, както и сумата от
по 3210 /три хиляди двеста и десет/ лева, представляваща държавната такса върху
уважените размери на гражданските искове.
Мотивиран от изложеното,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН - СЪДИЯ: