РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20225001000657 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД – **** ЕИК
******** – чрез пълномощника на дружеството адв. С. против решение
№31/18.05.2022г., постановено по търг.д. № 84/2021г. по описа на Окръжен
съд – Х., в частта с която е осъдено дружеството – жалбоподател ЗАД
„Д.Б.Ж.З.“ АД – **** да заплати на П. Н. Д., ЕГН ********** от ****, с адрес
за призоваване - **** - адвокат Р. М. сумата 11760 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на травматични
увреждания - счупване на 4 - ти и 5 - ти междинни кости на дясната длан,
получени в резултат на ПТП от 15.06.2019г., причинено виновно от П.Ф.Ф.
при управление на МПС марка „Р.“, модел „М.С.“, с ДКН * **** **,
отговорността на който е обект на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключен с полица № ВG/**/***********, с
период на покритие - 23.11.2018 г. - 22.11.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 04.11.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, а на адв. Р.
И. М., с личен номер **********, с адрес на кантората - **** сумата 1 299.36
1
лева - възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителст
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за оказана
безплатна помощ на ищеца П. Н. Д..
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Изразени са съображения, че
присъденото обезщетение не е съобразено с критериите за справедливост и е
прекомерно завишено с оглед действителния характер на травмите и периода
на възстановяването на ищеца от тях. Оплакванията са свързани с приетия от
съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия като
се поддържа оплакване, че той не само е управлявал МПС без съответна
правоспособност, но се е движил с висока несъобразена скорост. Счита, че
справедливият размер на обезщетението е 2240 лева, колкото е определено и
заплатено доброволно от застрахователя. Моли съда да отмени решението и
да отхвърли иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Претендира се присъждане на разноски във въззивното производство,
включително и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Постъпил е отговор по тази въззивна жалба от П. Н. Д. - чрез
пълномощника на същия адв. Р. М., с който е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че определеният от съда размер
на обезщетението е справедлив, а постродалият с нищо не е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП. Моли съда да потвърди решението.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищецът П. Н. Д., ЕГН ********** от ****, с адрес за призоваване -
**** - адвокат Р. М. твърди, че е пострадал при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 15.06.2019г., в гр.Д., причинено противоправно
от П.Ф.Ф. при управление на МПС марка „Р.“, модел „М.С.“, с ДКН * ****
**. Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при ответника
за риска „гражданска отговорност““ по полица № ВG/**/***********, със
срок на действие от 23.11.2018 г. до 22.11.2019 г. Твърди, че вследствие на
ПТП е получил травматични увреждания, изразяващи се в в счупване на 4 - та
и 5 - та кости на дясната длан. Причинен му е бил и психически дискомфорт и
емоционален стрес – станал тревожен, напрегнат, чувствал се неуверен,
2
изпитвал срам, свързан с белезите, които останали от травмите и загрозили
външния му вид. За известен период от време е бил поставен в зависимост от
близките си, тъй като не е можел да използва пълноценно активната си дясна
ръка и се нуждаел от чужди грижи и помощ за хранене, обличане и други
битови потребности. Твърди, че има нарушения в хватателните функции на
ръката, не може да вдига и носи тежко, не може пълноценно да осъществява
трудовите си задължения. Твърди, че към датата на ПТП гражданската
отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С..
Твърди, че е заявил своите претенции пред застрахователя с молба-претенция
вх. № 3450/04.11.2019г., който е образувал преписка по щета. Твърди, че
ответникът е определил обезщетение в размер на 2240 лева за
неимуществените вреди, претърпени от ищеца и 217.40 лева – за
имуществените вреди, както и е заплатил определеното обезщетение на
25.11.2019г. Ищецът счита, че така определеното и заплатено обезщетение не
репарира действително претърпените неимуществени вреди.
Моли съда да осъди ответника ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С. да му заплати
28 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в
резултат на травматични увреждания - счупване на 4 - ти и 5 - ти междинни
кости на дясната длан, получени в резултат на ПТП от 15.06.2019г.,
причинено виновно от П.Ф.Ф. при управление на МПС марка „Р.“, модел
„М.С.“, с ДКН * **** **, отговорността на който е обект на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с полица №
ВG/**/***********, с период на покритие - 23.11.2018 г. - 22.11.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 04.11.2019 год. до окончателното изплащане
на сумата, както и разноските по делото.
Първоинстанционният съд е намерил, че справедливото обезщетение за
репариране на вредите на ищеца би било в размер на 20 000 лева. Намалил е
същото с 30 %, доколкото е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат и от пострадалия, извадил е вече платеното от застрахователя
обезщетение в размер на 2240 лева и е уважил претенцията за неимуществени
вреди в размер на 11 760 лева. Присъдил е законната лихва, считано от
04.11.2020г., когато е приел, че е сезиран застрахователя с искане за
обезщетение.
3
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД – **** ЕИК ******** оспорва
предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска
отговорност”, както и настъпването на ПТП. Оспорва наличието на виновно и
противоправно поведение на водача на МПС П.Ф.Ф.. Твърди, че ударът е бил
непредотвратим за него. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, който е управлявал МПС със скорост, надвишаваща
разрешената такава за съответния пътен участък и несъобразена с условията
на пътя, както и е управлявал МПС, без да притежава свидетелство за
управление за категорията пътно превозно средство, която е управлявал.
Претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 28 000 лева счита за несправедливо завишена и неотговаряща за
критериите за справедливост.
Видно от представената молба – застрахователна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение вх. № 3450/04.11.2019г. и отговор
от 25.11.2019г., застрахователната претенция е получена от ответника. С нея
ищецът е отправил искане до ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр. С. за заплащане на
застрахователно обезщетение. Това искане е достигнало до ответника на
04.11.2019г. Застрахователят е намерил искането за основателно до размер от
2240 лева. Определил е обезщетение за неимуществени вреди в този размер и
го е заплатил на ищеца на 25.11.2019г. /преводно нареждане на стр.23 от
делото на ОС/. Отправената от ищеца претенция е в по-голям размер.
Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно
допустимостта на преките искове на ищеца против застрахователя.
Не се оспорва - видно от отговора на исковата молба - наличието на
сключен застрахователен договор за моторното превозно средство - лек
автомобил марка „Р.“, модел „М.С.“, с ДКН * **** ** с полица „Гражданска
отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП.
Следователно е налице валидно застрахователно правоотношение между
ответника и водача на МПС, за който се твърди да е причинител на
увреждането. П.Ф.Ф. като водач на лекия автомобил се явява застрахована
при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и
увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно
4
чл.429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
С решение № 260057 от 11.12.2020 год., постановено по
НАХД № 536 / 2020 год. по описа на Районен съд - Д., П.Ф.Ф. е признат за
виновен в това, че на 15.06.2019г. в гр.Д., Х. област при управление на лек
автомобил марка „Р.“, модел „М.С.“, с рег.№ * **** ** нарушил правилата за
движение по пътищата - чл.38, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
на ищеца - П. Н. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 4 - ти
и 5 - ти междинни кости на дясната длан, довело до трайно затруднение на
движението на дясната ръка - престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”, предл.2-
ро,вр. чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78 а, ал.1 от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1 000 лева. Решението е потвърдено с решение № 260056 от
18.05.2021 год., постановено по ВНАХД № 43 / 2021 год. по описа на
Окръжен съд - Х..
С оглед на изложеното да се приеме, че П.Ф.Ф. е действал виновно и
противоправно, тъй като като водач на лек автомобил марка „Р.“, модел
„М.С.“, с рег.№ * **** ** на 15.06.2019г. в гр. Д., е нарушил правилата за
движение по пътищата - чл.38, ал.2 от ЗДвП. В резултат на това поведение е
причинил по непредпазливост средна телесна повреда на ищеца П. Н. Д..
Противоправното му поведение се изразява в нарушение чл.38 ал.2 от ЗДвП.
В случая водачът Ф. при предприемане на маневра завивае в обратна посока,
новлиза в лентата за насрещно движение и не пропуска мотоциклет С. С. ****
*, управляван от ищеца.
Горното се установява и от заключението на вещото лице инж. Т.М.Т.
по допуснатата съдебно - автотехническа експертиза. От него се установява
5
също, че ПТП е настъпило в условия на дневна светлина, на хоризонтален и
равен участък от пътя, на суха асфалтова настилка. Водачът Ф. спира в дясна
лента и решава да направи обратен завой в посока юг. В същото време от
север в посока юг се движи мотоциклет С. С. **** *, управляван от ищеца с
предполагаема скорост около 50 км/ч. Когато лекият автомобил пресича
напречно разделителната линия М1, мотоциклетистът намалява скоростта
като натиска спирачката. Вижда, че е невъзможно заобикаляне от дясно и
пробва заобикаляне отляво, но поради малкото разстояние тази маневра е
неуспешна и мотоциклетът се удря странично в левия заден стоп на лекия
автомобил.
Според експертизата скоростта на движение на лекия автомобил е 14.46
км/ч, а на мотоциклета 50 км/ч., като към момента на удара скоростта е по-
ниска. От техническа гледна точка ПТП се дължи на това че водачът на лекия
автомобил е предприел маневра ляв завой в обратна посока като не е
пропуснал насрещно движещия се мотоциклет. Налице е и закъсняла реакция
на водача на мотоциклета. Не се установява обаче водачът на мотоциклета да
се е движил с по-висока скорост от разрешената за пътния участък, която е 50
км/ч. и с това да е допринесъл за настъпване на ПТП. Доколкото обаче
водачът на мотоциклета – ищецът Д. не притежава свидетелство за
управление на мотоциклет от вида на управлявания, настоящата инстанция
намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
Налице е съпричиняване и то правилно е определено в процентно отношение
от първоинстанционния съд.
От заключението на вещото лице д-р Х.Е. по допуснатата съдебно –
медицинска експертиза /стр.131-133 от делото на ОС/ се установява каква е
била поставената диагноза на пострадалия при ПТП и предприетото лечение,
има ли невъзстановени увреждания и каква е прогнозата за тях. На ищеца са
били причинени травматични увреждания: счупване на 4 и 5 междинни кости
на дясната длан. Причинено е трайно, за повече от 30 дни, затруднение в
движението на дясната ръка. Обичайният период за възстановяване е около 2
месеца. Травмата е такава с умерена тежест и интензивност. Извършено е
било открито наместване на счупванията с вътрешна фиксация чрез
поставянето на Киршнерови игли за срок от около месец и половина.
Периодът на неработоспособността му е бил два месеца. Травмите са в пряка
причинна връзка с ПТП. Към настоящия момент продължава да изпитва
6
болки при вдигане на тежести. При прегледа на ищеца, извършен от вещото
лице, се установява, че здравословното му състояние е добро и не са налице
последици, свързани с травмата, влияещи върху общото му здравословно
състояние. Опипват се калуси в местата на счупванията. Ръката е
възстановила облия захват. Ищецът е професионално възстановен и
изпълнява трудовата си функция като военнослужащ и водач на товарен
автомобил. Не са установени усложнения вследствие на травмата.
От заключението на вещото лице д-р С.Д. по допуснатата съдебно-
психологична експертиза се установява, че при пострадалия ПТП се е
отразило негативно върху психичното му състояние. Налице е
посттравматичен стрес вследствие на злополуката. Вещото лице определя
личността на пострадалия като „лабилен интроверт“. Нивото му на психична
устойчивост е ниско и това не му предоставя възможност да преодолее
травмата на ПТП. Налице са и негативни промени в самооценката на
личността на изследваното лице и такива в личния му живот, свързани със
затруднения при общуването и практикуване на любимото хоби.
Показанията на разпитаните свидетели И.А.Н. – баба на ищеца и А.Г.Д.
– негова майка са обсъдени от окръжния съд. От тях може да се направи
извод, за това, че след ПТП ръката на ищеца е била обездвижена, той не е
могъл да си служи с нея, майка му и приятелката му са му помагали и са се
грижили за него. Доста време след катастрофата не е могъл да използва
пълноценно дясната си ръка. Старае се да не натоварва ръката, защото
изпитва болки. Преди ПТП всеки ден е посещавал фитнес, но впоследствие се
е затворил и не излиза никъде. Моторът му стои затворен в гаража. Останали
са му белези на ръката, които го притесняват. Станал нервен и
раздразнителен, чувствал се непълноценен в работата. Спрял да спортува
активно, както го е правел преди. Събрани са и показания на свидетелката С.
Д. К. От тях се установяват същите обстоятелства – за изпитвани болки,
невъзможност да упражнява хобито си да кара мотор и да ходи на фитнес.
Променил поведението си, станал по – затворен и се разделил с приятелката
си.
Свидетелката Д. твърди, че е бил с гипс и пирони 6-7 месеца, както и че
не може да дължи пръстите си изпънати. Тези показания не могат да бъдат
кредитирани в частта относно периода на възстановяване и последиците от
7
травмата, поради обстоятелството че противоречат на заключението на
съдебно-медицинската експертиза и приложената медицинска документация.
Останалата част от свидетелските показания следва да бъде кредитирана, тъй
като, макар че свидетелките Д. и Н. да майка и баба на ищеца, те са
подкрепени от другите събрани по делото доказателства – медицинска
експертиза и писмени такива, а и свидетелките имат непосредствени
впечатления от състоянието му след инцидента.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск
за заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищеца болки и
страдания за основателен. Същият е претърпял големи по степен болки и
страдания, особено в първите два – три месеца след инцидента.
Възстановителният процес е продължил с месеци. Понастоящем е настъпило
възстановяване, но по отношение на психиката му - не в пълна степен
предвид характеристиката на личността му, дадена от вещото лице –
психолог, като са налице и белези на мястото на счупванията на ръката.
Всичко това навежда на извод за основателност на заявената претенция за
обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
продължилия няколкомесечен възстановителен период, необходимостта от
чужда помощ през част от този период, настъпилото, но не - пълно
възстановяване, преживения посттравматичен стрес, съдът счита, че
определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20000 лева е справедливо. То следва да се редуцира с 30 %,
предвид приетото в този размер съпричинаване на вредоносния резултат от
ищеца. Следва също да се извади вече платеното от застрахователя
обезщетение в размер на 2240 лева. Така претенцията се явява основателна до
размер на 11 760 лева. Върху този размер на обезщетението е дължима и
законната лихва, считано от 04.11.2020г., от който момент застрахователят е
сеизиран с искане за обезщетение.
По изложените съображения обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и чл.38 ал.2 от ЗА следва да бъде
осъдено ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД – **** ЕИК ******** да заплати на на адв. Р. И.
8
М., с личен номер **********, с адрес на кантората - **** сумата 1299.36
лева - представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от
ЗА за оказана безплатна помощ на ищеца П. Н. Д. пред въззивната инстанция.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №31/18.05.2022г., постановено по търг.д. №
84/2021г. по описа на Окръжен съд – Х., в частта с която е осъдено
дружеството – жалбоподател ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД – **** да заплати на П. Н.
Д., ЕГН ********** от ****, с адрес за призоваване - **** - адвокат Р. М.
сумата 11760 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на травматични увреждания - счупване на 4 - ти и 5 -
ти междинни кости на дясната длан, получени в резултат на ПТП от
15.06.2019г., причинено виновно от П.Ф.Ф. при управление на МПС марка
„Р.“, модел „М.С.“, с ДКН * **** **, отговорността на който е обект на
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с
полица № ВG/**/***********, с период на покритие - 23.11.2018 г. -
22.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2019 год. до
окончателното изплащане на сумата, а на адв. Р. И. М., с личен номер
**********, с адрес на кантората - **** сумата 1 299.36 лева -
възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителст
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за оказана
безплатна помощ на ищеца П. Н. Д..
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД – **** ЕИК ******** да заплати на на
адв. Р. И. М., с личен номер **********, с адрес на кантората - гр.С.,
****, сумата 1299.36 лева - представляваща адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 от ЗА за оказана безплатна помощ на ищеца П. Н. Д.
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
9
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10