Р Е Ш Е Н И Е № 104
28. ІІІ. 2012 година,
Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на двадесет и осми
февруари, две хиляди и дванадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР:А.К.
като разгледа докладваното от районния съдия ТОТОЛАКОВА гражданско дело №312
по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
иск за определяне на
реално ползване на обща вещ, чиито съсобственици не могат да образуват
мнозинство с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността,
разгледан по реда на Общия исков
процес, уреден в част ІІ на Гражданския процесуален кодекс
Производството е образувано по повод исковата молба на
Я.М.Р. ЕГН**********,***, против Р.В.Р., живеещ на същия адрес.
Предявено е искане с правно основание чл. 32, ал. 2 от
Закона за собствеността, а именно за разпределяне на ползването на съсобствено
между страните дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 592 м2,
съставляващо урегулиран поземлен имот №ХVІІІ с планоснимачен №880 в квартал 261
по плана на Велинград, при граници и съседи улица, Т.К., А.Д. и М.К.. Ищецът
твърди, че той и ответникът са съсобственици на дворното място при равни квоти
и че между тях не може да се постигне съгласие за
разпределяне на реалното ползване на незастроената му част, поради което се
иска разпределянето да бъде извършено от съда. Иска се още дворното място да
бъде “разделено за ползване по дължина”, като и двамата съсобственици имат
достъп до улицата и ответникът да бъде задължен да си направи отделен вход към
жилището си. В проведено на 07. VІ. 2011 година открито съдебно заседание
ищецът се отказва от искането си ответникът да бъде задължен да си направи нов
вход.
В съдебно заседание се поддържа
така предявената претенция, ангажират се гласни доказателства, като се иска
разпределянето на ползването на съсобствения имот да бъде извършено съобразно заключението
на вещото лице.
В проведено на 28. ІІ. 2012
година открито съдебно заседание ищецът заявява, че иска постановяване на
решение съобразно със заключението на вещото лице. В същото съдебно заседание
ответникът чрез процесуалния си представител заявява, че не се противопоставя.
След запознаване със становището
на страните по делото, като разгледа събрания по делото доказателствен материал
и съобрази приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено
следното:
Предявена е претенция с правно
основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността. Съгласно цитираната
разпоредба, ако не може да се образува мнозинство или ако решението на
мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е
от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно,
назначава управител на общата вещ. Предявеният иск има за предмет
осъществяването на съдебна администрация по гражданско правоотношение между
съсобствениците по повод служене с обща вещ, като съдът замества невъзможността
за вземане на решение и разпределя ползването на съсобствената вещ по
целесъобразност.
Съдът намира така предявената
претенция за допустима, предвид невъзможността страните да уредят по
разбирателство ползването на съсобствената вещ – всеки от съсобствениците
притежава по ½ идеални части от дворното място. Допустимостта на
искането се обуславя също така от обстоятелството, че в процесното дворно място
има сграда в режим на вертикална етажна собственост. Съдът намира, че
разпределението на незастроената част на дворното място следва да се извърши
именно по реда на чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, а не съобразно
правилата на чл. 42 от същия закон и на Правилника за управлението, реда и
надзора в етажната собственост (от общото събрание на етажната собственост).
Съгласно съдебната практика по чл. 32 Закона за собствеността, спорът за
разпределение правото на ползуване на дворно място може да се разглежда тогава,
когато в мястото има изградени в етажна собственост сгради при двама етажни
собственици. В този случай съществува обективна невъзможност да се решат споровете по управлението на
общите части от общо събрание и по аналогия следва да се приложат разпоредбите
на чл. 32 от Закона за собствеността. Невъзможността идва от това, че никой от двамата
етажни собственици не
притежава повече от половината от общата вещ, според чл. 32, ал. 1 от Закона за
собствеността общата
вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от общата вещ. (в този смисъл е и решение № 1247 от 3. VI. 1976 г. по гражданско д. № 748
по описа на същото отделение за 1976 година).
Видно е, че по настоящото дело се
намираме в хипотезата на искане да бъде разпределена незастроената част на
дворното място, която част не обслужва етажната собственост, освен това от
приложената по делото скица, издадена от Отдел “Кадастър, регулация и
застроителни планове” към Велинградската община на 14. ІІІ. 2011 година под №275,
е видно, че имотът е записан на двама съсобственици: ищецът и ответника. Поради
горното, съдът намира, че искането по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността
е допустимо.
По същество по отношение на така
предявената претенция съдът намира следното:
На 23. ІІ. 2001 година във
Велинград е сключен договор, по силата на който М.С.Р. ЕГН********** и М.Р.Р.
ЕГН**********,***, Ракитовска община, на ул. ***, отстъпват веднага и
безвъзмездно на ищеца собствеността на ½ идеална части от
дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 592 м2,
съставляващо парцел ХVІІІ, отреден за имот с планоснимачен №880 от квартал 261
от плана на Велинград при граници и съседи на парцела: улица, Т.К., А.Д. и М.К.,
ведно с втория жилищен етаж на застроена площ от 115 м2, ведно със
северния гараж, на застроена площ от 24 м2, ведно с ½ идеални
части от избените помещения с реално ползване на северната част, ведно с
½ идеални части от таванските помещения с реално ползване на западната
част, ведно с ½ идеални части от общите части на сградата по смисъла на
чл. 38 от Закона за собствеността, от двуетажна жилищна сграда, построена в
подробно описания по-горе парцел срещу сумата от 5 988 лева. За посочения договор е
съставен нотариален акт --, --, регистър -, нотариално дело №- година, приложен
по делото.
По делото е приложена и
скица, издадена от Отдел “Кадастър, регулация и застроителни планове” на
Велинградската община на 14. ІІІ. 2011 година под №275. От нея е видно, че
имотът е записан на страните по делото за по ½ идеални части. Отбелязано
е, че записването на имота на ответника е нотариален акт №1510 от 10. VІІ. 1975
година.
Съдът при определяне начина на
ползуване на съсобствен имот съобразно с желанието на страните, изразено в
проведено на 28. ІІ. 2012 година открито съдебно заседание и според разпоредбата
на чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, като се ръководи от изискването
ползуването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците, да не засяга
извършените от тях подобрения, на най-целесъобразното ползуване на имота от
съсобствениците, и то по фактическото положение на този имот към момента на
разрешаването на спора - при наличието на построените към този момент жилищни,
стопански и други постройки.
По делото е разпитан като
свидетел М.Д.К. ЕГН**********,***. Свидетелят живее в имот, съседен на
процесния. Депозира показания, че в имота е построена къща, съвместно обитавана
от страните. Същата е построена от баща им. Заявява, че не знае между страните
да са възниквали спорове във връзка с ползването на имота. Парцелът е разделен
с пътека, като ищецът ползва северната, а ответникът – южната част.
С оглед определяне на
най-целесъобразния начин за ползване на незастроената и необслужващата
постройките площ от процесното дворно място по делото е извършена
съдебно-техническа експертиза от вещото лице инженер С.Г.Б.. По време на
проведеното на 04. Х. 2011 година открито съдебно заседание никоя от страните
не е направила искане за допълнително или повторно заключение. Според заключението
на вещото лице, дворното е разделено на две части: северна, ползвана от ищеца,
и южна, ползвана от ответника. Двете части са разделени с пътека, широка около
1.20 м. Северната част на имота включва тясна ивица площ, с ширина от 1.10 м до
1.30 м, минаваща по северната ограда на имота, както и друга площ, с ширина от
7.60 м между същата ограда и пътеката, разделяща двора, половината от която, с
ширина 4.55 м, се включва в ползването на ищеца, както и площ до северната
ограда с ширина 3.85 м.
Южната
част на имота включва тясна ивица площ, с ширина от 1.70 м, минаваща по южната
ограда на имота, както и друга площ, с ширина от 7.60 м между същата ограда и
пътеката, разделяща двора, половината от която, с ширина 4.55 м, се включва в
ползването на ответника, както и площ до южната ограда с ширина 3.40 м.
Според заключението на вещото
лице, ползваните от страните северна и южна част са равни по площ – по 171 м2
и съответстват на правото им на собственост – по ½ идеални части. Вещото
лице приема, че това е реализиран вариант на реално ползване на имота и
отбелязва върху изготвена скица площта ползвана от ищеца със зелен цвят,
ползваната от ответника – с жълт цвят, а общо ползваната – с розов.
Предвид на обстоятелството, че се
касае за производство за разпределяне ползването на съсобствена вещ, което е в
полза на всички страни, направените по делото разноски следва да останат за страните,
така както са ги направили.
Мотивиран от горното Велинградският районен съд
Р Е
Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на дворно място, застроено и
незастроено, цялото с площ от 592 м2, съставляващо урегулиран
поземлен имот №ХVІІІ с планоснимачен №880 в квартал 261 по плана на Велинград,
при граници и съседи улица, Т.К., А.Д. и М.К.,
съгласно скица-проект на вещото лице инженер С.Б. към заключение, депозирано в
съда на 26. ІХ. 2011, като площта, оцветена в розов цвят, ще се ползва общо от
страните, оцветената в зелено северната част на имота, включваща тясна ивица
площ с ширина от 1.10 м до 1.30 м, минаваща по северната ограда на имота, както
и друга площ, с ширина от 7.60 м между същата ограда и пътеката, разделяща
двора, половината от която е с ширина 4.55 м, се предоставя за ползване на ищеца,
а оцветена в жълт цвят тясна ивица площ, с ширина от 1.70 м, минаваща по южната
ограда на имота, както и друга площ, с ширина от 7.60 м между същата ограда и
пътеката, разделяща двора, половината от която е с ширина 4.55 м, следва да се
ползва от ответника.
ОБЯВЯВА за неразделна част от
настоящото решение скиците, приложени към заключението на вещото лице инженер С.Б.,
депозирано в съда на 26. ІХ. 2011 година.
На основание чл. 258 от
Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава
ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :