Р
Е Ш Е Н И Е
№899/10.11.2020г.
гр.
Пазарджик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПАЗАРДЖИК, Първи състав, в публично заседание на дванадесети октомври 2020 г. в
следния състав:
СЪДИЯ:
Мариана Шотева
при участието на
секретар Димитрина Георгиева, като разгледа административно дело номер 611 по
описа за 2020 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава Десета,
Раздел Първи от АПК, във връзка с чл. 43, ал. 1 от Закона за общинската
собственост.
Образувано е по Жалба на М.Л.Д., ЕГН
**********,*** против Решение на
Комисията по жилищно настаняване, обективирано в писмо с изх. №
44-647-001/21.05.2020 г. на Кмета на Община Пазарджик, с което, на основание
чл. 43, ал. 1 от Закона за общинската собственост е отказано издаване на
настанителна заповед на М.Л.Д., тъй като не отговаря на условията за
настаняване под наем в общинско жилище.
В
жалбата и допълнителните съображения към нея са изтъкват оплаквания за
незаконосъобразност поради противоречие с материално-правни разпоредби, при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
несъответствие с целта на закона. Претендира се отмяна на обжалваната заповед и
присъждане на направените деловодни разноски.
Кмета
на Община Пазарджик, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт
В. е на становище, че жалбата е
неоснователна.
Поддържа
се, че оспореното решение за отказ е издадено от снабдения с правомощията за
това административен орган, властническото волеизявление е обективирано в
изискваната от закона форма, спазени са материалния и процесуалния закон.
Решението съответства на целта, която преследва закона.
Подробни
съображения са развити в представена по делото писмена защита.
Административният
съд, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и
след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт, приема за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт,
подлежащ на оспорване по съдебен ред, от активно процесуално легитимирано лице
по чл. 147 от АПК - адресат на оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
фактическа страна по делото е установено, че на 27.02.2020 г. М.Л.Д. е подала
молба с вх. № 44-647/27.02.2020 г., относно издаване на пренастанителна заповед
до Кмета на Община Пазарджик. По силата на настанителна заповед №
3328/31.12.1993 г., издадена на името на Д. Христева Д., жалбоподателката е
продължила да ползва общинското жилище под наем, тъй като съгласно чл. 10, ал.
3 от Наредбата, заповедта се отнася до всички членове на семейството на
настанения. Наемното правоотношение е продължило да съществува със знанието на
Община Пазарджик и не е налице
възражение от страна на съответните служби.
Молбата на жалбоподателката е разгледана на
13.05.2020 г. на заседание на Комисия, назначена със Заповед № 871/11.05.2020
г. на Кмета на Община Пазарджик. Комисията е взела решение за отказ за издаване
на настанителна заповед на М.Л.Д. и домакинството й за общинското жилище на
адрес гр. Пазарджик, ул. „Пловдивска“ № 93, ет. 4, ап. 11. Комисията е
мотивирала решението с обстоятелството, че съпругът на М.Д. притежава свой собствен недвижим имот, поради
което не отговаря на условията на чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредбата за настаняване в общинско жилище.
С
писмо с изх. № 44-647-001/21.05.2020 г. е отказано издаване на пренастанителна
заповед на оспорващата.
Във
връзка с подадена молба от М.Д. с вх. № 44-647/27.02.2020 г., относно издаване
на пренастанителна заповед, съгласно Решение от 13.05.2020 г., е взето с
протокол № 127 на Комисия назначена със Заповед № 871/11.05.2020 г. и
последната отказва настаняване поради следните обстоятелства: След като е
извършена служебна справка в отдел УОС към Дирекция ФСДУС при Община Пазарджик
е било установено, че съгласно договор за продажба на общински имот по реда на
Закона за общинска собственост, вписан на 11.12.2010 г., том XXIII, № 168, ДВ, Вх. Рег. № 6667 в
Службата по вписванията - Агенция по вписванията гр. Пазарджик, съгласно който
Павел Христов Динков, съпруг на М.Л.Д. е станал собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Спартак“ № 8, ет. 6, ап. 23. Поради това
жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба
за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване в жилища,
собственост на Община Пазарджик, а именно да не притежават жилище, вила или
идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване. Съгласно чл. 6, т.
2 от Наредбата, приета с Решение № 49 от 31.03.2005 г. не се настаняват в
общински жилища граждани или членове на техните семейства, които притежават на
територията на страната годен за постоянно обитаване жилищен или вилен имот.
Във връзка с изложеното до тук и на основание чл. 43, ал. 1 от ЗОС, Комисията е
отказала да издаде заповед за настаняване на жалбоподателката, тъй като не
отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище.
В
исковата молба, както и по административната преписка, жалбоподателката е
приложила декларация, че считано от 2010 г. със съпруга си П.Д. са във
фактическа раздяла, както и факта, че той живее със своето домакинство на друг
адрес.
При
така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:
Отказът
на комисията за издаване на пренастанителна заповед е издаден от компетентен по материя и
териториален обхват орган и при спазване на предвидената от закона форма
съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗОС и чл. 14, ал. 1, т. 1 и чл. 6, т. 2 от Наредба за условията и реда за
установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища, собственост
на Община Пазарджик.
В
решението си административният орган се е позовал на чл. 43, ал. 1 от ЗОС. Тази
норма визира основание за прекратяване на наемни правоотношения за общинско
жилище поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско
жилище. По отношение на жалбоподателя е конкретизирано, че съпругът на същия
притежава свой недвижим имот, което е отрицателна предпоставка за настаняване в
общинско жилище по чл. 6, т. 2 от Наредба
за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под
наем в жилища, собственост на Община Пазарджик. Цитираната норма от
подзаконовия акт предвижда като условие за право да се кандидатства за
настаняване под наем в общинско жилище, кандидатстващото лице и членовете на
неговото семейство да не притежават жилище, вила или идеални части от такива
имоти. Целта на закона и издадения въз основа на него подзаконов нормативен акт
е да се осигури възможност за лицата, които не биха могли да задоволят
жилищните си нужди чрез притежаван имот, респективно чрез закупуване на жилище
или чрез наемането на такова на свободния пазар, поради ниските си доходи, да
могат да наемат жилище от Общината. Тази дейност безспорно се осъществява от
Общината като част от нейните социални функции. Именно по тази причина
разпоредбата на чл. 6, т. 2 от Наредбата
въвежда като отрицателно условие за кандидатстване за настаняване под
наем в общинско жилище, наличието на собствено жилище или вила или идеални
части от такива имоти. В този смисъл, макар да не е изрично посочено в
разпоредбата, следва да се приеме, че
целта на закона е да не се предоставят общински жилища по предвидения в ЗОС
преференциален ред на лица, които разполагат със собствени такива. В случая по
делото безспорно се установява, че съпругът на жалбоподателката е придобил недвижим
имот, но също така безспорно е установено, че двамата са във фактическа раздяла
от 2010г. , което се потвърди и от разпитаните по делото свидетели, а не се
спори и от ответната страна.
Действително
законът поставя съвместния принос в основата на съпружеската имуществена
общност и предполага, че такъв е налице, защото изхожда от нормалното състояние
на нещата. Когато, обаче, бъде установена пълна липса на съвместен принос, то
съпружеска имуществена общност не може да възникне независимо от възмездния
характер на придобивното основание. Съдебната практика на ВКС приема, че
недвижимият имот, придобит от единия от съпрузите по време на настъпила трайна
и окончателна фактическа раздяла между съпрузите, довела до прекъсване на
всякакви духовни, физически и икономически връзки между тях, е негова лична
собственост, а не СИО, тъй като в този случай бракът съществува формално и
имуществото не е придобито в резултат на съвместните им усилия. Наличието на
фактическа раздяла между съпрузите е основание да се приеме, че придобитите имущества от съпрузите в този
период са техни лични.
Предвид
установените по делото факти, а именно че от 2010 г. жалбоподателката и нейният
съпруг не живеят заедно и от тогава не подържат никакви икономически отношения
се налага изводът, че придобитият от съпруга й недвижим имот в гр. Пазарджик е
негова лична собственост независимо от обстоятелството, че са закупени преди
прекратяването на брака /което би било обект на едно гражданско дело, но следва
да се вземе в предвид и по настоящия спор/. След като имота е придобит от П.Д.
по делото не е установено ищцата да има някакъв принос при неговото
придобиване, от което следва че СИО не би могла да възникне. От събраните
доказателства се установява, че след раздялата им през 2010 г. П.Д. е заживял
постоянно в гр. Пазарджик, ул. „Спартак“ № 8, ет. 6, ап. 23, а М.Д. е останала
да живее в гр. Пазарджик, ул. „Пловдивска“ № 93, ет. 4, ап. 11, като липсват данни, а и твърдения от
оспорващата след този момент съпрузите да са подържали каквито и да са контакти
или да са заживявали заедно. Затова подържаните
доводи, че жалбоподателката притежава имот не се подкрепя от доказателствата по делото и
са в противоречие с установената съдебна практика.
В
този смисъл съдът намира, че притежаваният от съпруга на жалбоподателя имот не попада в хипотезата на
чл. 6, т. 2 от Наредба на ОбС Пазарджик за притежаване на жилище или вила,
поради което не е налице твърдяната от административния орган отрицателна предпоставка,
която да е пречка за настаняване на жалбоподателя в общинско жилище.
В
случая, в нарушение на изискването по чл. 35 АПК, административният орган не е
установил всички относими към визираната от него хипотеза фактически обстоятелства.
Административният орган се е задоволил да приеме и обсъди единствено факта на
придобиване на недвижим имот от страна на съпруга на жалбоподателката, като е
приложил правната норма на чл. 6, т. 2 от Наредбата, тълкувайки я буквално и не
в съответствие с целта на закона - ЗОС и Наредба за условията и реда за
установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилища, собственост
на Община Пазарджик.
Допуснатото
нарушение на цитираното задължение на административния орган при произнасянето
му засяга съществено волеизявлението му и сочи наличие на отменително основание
по чл. 146, т. 3 АПК, което е довело и до нарушение на материалния закон - чл.
146, т. 4 АПК.
С
оглед изложеното съдът намира, че отказът на Комисията за издаване на
пренастанителна заповед е издаден при допуснато съществено процесуално
нарушение и в противоречие с материалния закон и целта на закона, съставляващи
отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК и следва да бъде отменена
като незаконосъобразна.
От друга страна следва да се приеме, че е нарушен и
принципа на съразмерност, тъй като е установено, че жалбоподателката е
безработна и тя и домакинството й биха останали без възможност за заплащане на
наем за жилище на свободния пазар.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените в хода на производството разноски – 500
лв. адв. хонорар и 10 лв. ДТ.
По изложените съображения и на основание
чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на М.Л.Д., ЕГН **********, Решение на Комисията по жилищно настаняване
към Община Пазарджик, обективирано в писмо с изх. № 44-647-001/21.05.2020 г. на
Кмета на Община Пазарджик, с което е постановен отказ за издаване на заповед за
настаняване.
ОСЪЖДА
Община Пазарджик да заплати на М.Л.Д., ЕГН ********** направените разноски по делото в размер на 510 лв.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№2074/17.02.2021 г. по АД№13072/2020 Г. НА ВАС
ОТМЕНЯ решение
№899 от 10.11.2020г., постановено по адм. дело №611/2020г. от Административен
съд Пазарджик, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Динкова против отказа за издаване на заповед за
настаняване, обективиран в писмо с изх. №44-647-001/21.05.2020г. на кмета на
Община Пазарджик.
ОСЪЖДА М. Динкова от гр.Пазарджик, [адрес], да заплати на Община Пазарджик
сумата от 200 (двеста) лева представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Динкова за присъждане на разноски по делото.
Решението е окончателно.