№ 3583
гр. С, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110157198 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от С. В. Ю., Л. З. Ю. и В. З. Ю. срещу
„.........“ ЕАД искове с правно основание чл. 200 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищците сумата от по 180000 лв. за всеки, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на З М Ю., вследствие настъпила
трудова злополука на 24.10.2019г. на ...... ведно със законната лихва считано от 24.10.2019г.
до окончателното им изплащане.
Ищците твърдят, че починалият З М Ю. е изпълнявал длъжността „ел. монтьор по
изграждане, поддържане и ремонт на ел. проводи, линии и мрежи в ......... в ответното
дружество по трудово правоотношение. На 24.10.2019г., заедно със свой колега – Р. М. И., се
е придвижвал по ...... в служебен товарен автомобил „.........“, рег. № .........., за да бъдат
обърнати табели, поставени предния ден. При спиране на товарния автомобил З Ю. слиза от
него, от страната на движещите се автомобили като в същото време преминава товарен
автомобил ........ с рег. № ........ с полуремарке с рег. № ......, който с дясната странична
повърхност на прикаченото полуремарке ударя в задно-лявата странична повърхност на
тялото на З Ю., който е отхвърлен във въздуха и паднал върху пътното платно. В резултат на
настъпила на 24.10.2019г. злополука на ......, която била приета с разпореждане №
28935/14.11.2019 г. на НОИ-ТП-С град, за трудова, З Ю. починал. Като причина за
настъпване на злополуката освен поведението на водача на товарния автомобил, се сочи и
допуснато нарушение на правилата за временна организация за безопасност на движението
и в частност на Наредба № 3/16.08.2010г. В исковата молба се поддържа, че към датата на
смъртта си З Ю. и С. Ю. са били женени от 18 години, като са изградили хармонично
семейство, разчитали са един на друг и са се подкрепяли, като заедно са отглеждали и двете
си деца. Със смъртта на своя съпруг ищцата е останала без емоционална, приятелска и
финансова подкрепа. Твърди се, че ищцата е започнала да страда от безсъние, затворила се в
себе си и се изолирала от околните. По отношение на останалите ищци се сочи, че към
датата на смъртта на З Ю. са били на 18г. и на 15г., като са изгубили подкрепата и помощта
на своя баща, с когото са били много близки и са прекарвали много време заедно. След
смъртта му децата също претърпели душевни болки и страдания, затворили се в себе си и се
изолирали. По повод инцидента е образувано наказателно производство. Предвид
изложеното, молят съда да уважи предявените искове. Претендират разноски за адвокатско
1
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва размера на
претендираното обезщетение. Твърди, че е налице съпричиняване с оглед поведението на
починалото лице, което нарушило чл. 95, ал.1 ЗДвП и проявило небрежност. Поддържа, че са
спазени изискванията за безопасни и здравословни условия на труд от страна на
работодателя, вкл. проведен е инструктаж. Навеждат се доводи и за настъпване на
злополуката в резултат поведението водача на товарен автомобил ........ с рег. № ......... Моли
съда да отхвърли иска. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Третото лице помагач на страната на ответника ..................... не изразява становище по
предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ответника .......... заявява, че не е налице правен
интерес за него постановеното по делото решение да бъде в полза на ответника, поради
което счита, че не следва да участва в настоящото производство. Евентуално оспорва
водачът на товарен автомобил ........ с рег. № ........ да е виновен за настъпване на злополуката.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
За безспорни между страните са отделени обстоятелстват, че З М Ю. е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество като е заемал длъжността „електромонтьор по
изграждане, поддържане и ремонт на ел. проводи, линии и мрежи“, както и че вследствие на
настъпилия на 24.10.2019 г. инцидент е настъпила неговата смърт.
Не е спорно, а и видно от приетото по делото удостоверение за наследници с изх.
№6204/25.10.2019 г., издадено от ....... ищците С. В. Ю., Л. З. Ю. и В. З. Ю. са наследници по
закон на З М Ю., съответно съпруга, син и дъщеря.
Във връзка с претърпяната злополука е била подадена от работодателя в ТП на НОИ-
С-град декларация за трудова злополука с вх. №1005/29.10.2019 г. В представения по делото
Протокол №78/11.11.2019г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката,
станала на 24.10.2019 г. е посочено, че пострадалият е трябвало да участва във въвеждане на
+800
временна организация по безопасност на движението (ВОБД) от .........преди ......... в
посока на движение С – Б. Около 9,30 часа на 24.10.2019 г. работна група от .......... по
ежедневен график за деня и проведн ежедневен задължителен инструктаж въвеждат ВОБД
+800
при ......... на .......... – частично отбиване на интензивната лента за движение, а
движението се осъществява в изпреварващата лента. Инцидентът е станал при частично
въвеждане на ВОБД при извършване на краткотрайни строителни и монтажни работи по
пътищата и улиците съгласно предвиденото в Наредба №3 от 16.08.2010 г. Смъртта е
причинена от удар на ремарке на товарен автомобил ........ с рег. № ........ в работника.
Посочено е, че служебният автомобил „.........“ с рег. №.......... е спрян в аварийната лента като
З Ю. слиза от автомобила и се подготвя за въвеждане на ВОБД, изчаквайки в аварийната
лента, когато от лявата страна на служебния автомобил и в близост до задната ос,
оценявайки ситуацията от предстоящия удар се опитва да се качи в каросерията на
служебния автомобил, не успява и бива ударен от ремаркето на ......а, превъртян е няколко
пъти около вертикалната си ос и е паднал в аварийната лента на разстояние около 7 метра.
С Разпореждане №28935 от 14.11.2019 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ С – град
декларираната от осигурителя „.........” ЕАД злополука, станала на 24.10.2019 г. е приета за
трудова злополука на основание чл. 55, ал. 1 КСО, като е посочено, че същата е станала през
време и по повод на извършваната работа – поставяне на ВОБД, обезопасяващи ремонтни
дейности в дясната тръба на ........... посока С-Б, като пострадалият е блъснат от ремарке на
......, вследствие на което получава Exitus Letalis /намерен умрял/.
Видно от представеното по делото Съобщение за смърт №706/25.10.2019 г., издадено
от УМБАЛ „.....“ АД причината за смъртта е тежка гръдна травма, за която страните не
спорят, че е вследствие претърпяната от З М Ю. трудова злополука на 24.10.2019 г.
2
Като доказателства по делото са приети копие от материалите, съдържащи се в пр. пр.
№3140/2019 г. по описа на ОП-С, ДП №46/2020 г. по описа на ОСО при СОП, вкл. Протокол
за оглед на местопроизшествие от 24.10.2019 г. ведно с фотоалбум и Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица относно ПТП.
От приобщената по делото справка от НИМХ, се установява, че на 24.10.2019 г. към
09:30 часа на .........., преди ..........., в посока гр. П времето е било ясно, температурата на
о
въздуха около 1С, тихо, без вятър, без валежи, има вероятност да е имало локална мъгла –
хоризонтална видимост под 1000 м., има голяма вероятност земната повърхност да е
замръзнала.
От приобщените копия на Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа на
„.........” ЕАД, ..... е видно, че на З Ю. е проведен ежедневен инструктаж на 24.10.2019 г.
Според представения Протокол за преминато ежегодно обучение по ЗБУТ в ............
№7/08.08.2018 г. на З Ю. е проведено задължително ежегодно обучение по ЗБР в ......
Страните не спорят, че към датата на злополуката е действала валидно сключена
групова застраховка „злополука” за работниците и служителите на застраховащия „.........”
ЕАД. Въз основа на сключената застрахователна полица застрахователят ............ е заплатил
на С. Ю. сумата от 35231,04 лева, а на Л. Ю. и В. Ю. сумите от по 35220,48 лева, което се
установява от представените по делото три броя платежни нареждания от 11.05.2023 г.
По делото е прието заключение на съдебно - автотехническа експертиза, не оспорено
от страните, според което причините за настъпване на процесното ПТП са поведението на
водача на товарния автомобил, който не е оставил безопасна странична дистанция до
намиращия се на пътното платно пешеходец и поведението на пешеходеца, който се намирал
върху дясната пътна лента на ........... Вещото лице посочва, че водачът на товарния
автомобил „..........” е имал видимост към зоната около спрелия товарен автомобил „.........”
(служебното МПС) от над 100 метра. При своевременно задействане на спирачната уредба
от момента, в който водачът на товарния автомобил е имал техническа възможност да
забележи пострадалия, удар е нямало да настъпи. Вещото лице дава заключение, че
максималната допустима скорост за движение на товарна композиция „..........” по .......... в
процесния пътен участък, при липса на знаци, които да я ограничават, е 100 км./ч.
Според заключението на съдебно-техническа експертиза, изготвено от специалист
Здравословни и безопасни условия на труд, преди спрелия автомобил е бил поставен пътен
знак А23 – „Участък от пътя в ремонт“ с указваща табела за ремонтни дейности на 600м, но
не се установява наличието на мон......ана подвижна затваряща табела С 19 с мигаща стрелка
на придружаващия автомобил, спрял преди мястото на инцидента, както и знак за
намаляване на скоростта на движение. Бил е мон......ан и знак Ж15 – „Край на пътна лента“.
Вещото лице посочва, че когато подвижните работи са върху вътрешната пътна лента или
върху средната разделителна ивица те следва да се сигнализират съгласно приложение №11
към Наредба №3 от 16.10.2010 г. за ВОБД при извършване на строителни и монтажни работи
по пътищата и улиците, а именно сигнализиращият автомобил следва да е разположен в оста
на вътрешната пътна лента, предхождан от поставени на определено разстояние пътни знаци
„Край на пътна лента“, което не е било изпълнено. Експертът е конста......ал, че на З Ю. е
бил проведен ежедневен инструктаж на 24.10.2019 г., както и че същият е бил със
светлоотразително облекло.
За установяване на релевантни за делото факти са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля Р. М. И.- служител на ответното дружество и очевидец на злополуката,
според показанията на който в деня на инцидента времето било слънчево, а асфалтът сух.
Свидетелят е управлявал служебния автомобил (камионче), с който заедно с Ю. отишли да
организират ВОБД на ......... Посочва, че е спрял МПС-то в аварийната лента на 50-60 см. от
разделителната линия на аварийната лента. Колегата му З е трябвало да отиде отсреща, за да
завърти една указателна табела, която била поставена в средната разделителна ивица между
двете платна на магистралата. Без да слиза от камиона И. погледнал в огледалото за задно
виждане и видял навлизащ в авраийната лента камион (......). З също видял камиона и
3
тръгнал да се набира назад на капака, за да влезе в „легена на камиончето”, но не успял и
когато камионът минал до него „го изстрелял между бусчето и ......а като молив напред на
шест метра пред камиона“. Свидетелства, че пострадалият въобще не е предприемал
пресичане на пътните ленти. Предполага, че камионът се е движил със скорост поне 80
км./ч., както и че водачът на товарния автомобил въобще не е видял З. Допълва, че преди
мястото, където са спрели със служебното МПС, са били поставени предупредителни знаци,
че участък на пътя е в ремонт и за престрояване от едната лента в другата, намаляване на
скоростта. Заявява, че зад тях е имало друга кола на ответното дружество и че камионът е
навлязъл в аварийната лента след като я е подминал. Уточнява, че в задната си част
служебното МПС имало „бализи”, които били светлоотразителни, а отгоре на кабината
имало мигащ буркан като аварийните светлини били включени.
За установяване на претърпените душевни болки и страдания от ищците вследствие
смъртта на техния съпруг и баща са изслушани показанията на свидетелката М. Д. Ч. –
приятелка на семейството и колежка на С. Ю.. Разказва, че в деня на инцидента З Ю.
изглеждал добре облечен, нормален и адекватен. След няколко часа в работата дошъл братът
на С. Ю. и съобщил за инцидента, като казал, че З Ю. е блъснат на магистралата от ...... и е
починал. Посочва, че преди инцидента били едно нормално сплотено семейство, без дрязги,
без караници, обгрижвали и В., и Л., които никога от нищо не били лишени. След смъртта
на З С. Ю. се затворила в себе си, плачела, изпаднала в депресия, не искала да общува с
никого, не искала да излиза след работа с колегите си, искала да си се прибере вкъщи, за да
види как ще се оправи и как ще продължи по-нататък. Единственото, което давало сила на
С. Ю. в този момент да продължи напред, били децата.
Свидетелства, че на В. Ю. смъртта на баща й се е отразила зле. Затворила много след
инцидента, а преди това общувала с приятели, ходела им на гости, идвали и те у тях, но
престанала, защото приятелите й имали пълноценно семейство, а тя останала само с майка
си. Развалила си успеха в училище, спряла да ходи на училище, плачела и изпаднала в
депресия. По време на инцидента Л. Ю. бил 12 клас и му предстоял бал, но такъв така и не
направили. Л. не искал изобщо да повярва, че баща му е мъртъв. Все ходел, говорел и
мислел, че говори с баща си, тъй като преди злополуката двамата прекарвали много време
заедно в работилницата, занимавали се с машини. Не искал да приеме, че е мъртъв.
Кандидатствал в Химико-технологичния университет, където го приели и започнал задочно
работа, за да подкрепя майка си, като мислел, че ще бъде пълноценен за семейството си
продължавайки да работи и учи.
При тази фактическа установеност съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от
това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им,
като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и
имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряван - чл. 200, ал. 3 от КТ. Работодателят отговаря и когато трудовата
злополука е причинена от каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на
работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието - чл. 200, ал. 2 пр.
второ КТ.
Видно от законовата разпоредба, фактическият състав за възникване на отговорността
на работодателя при смърт на работника или служителя, имаща по същество безвиновен,
обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово
правоотношение между работодателя и починалия работник/служител, 2) професионално
заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на
трудовото правоотношение, която да е причинила смъртта му, 3) неимуществена вреда,
претърпяна от легитимирано лице, попадащо в кръга на лицата, които могат да претендират
неимуществени вреди от смърт на техни близки и 4) причинна връзка между трудовата
злополука и неимуществените вреди. При доказване на тези обстоятелства от стана на
4
ищеца в тежест на ответника е да установи твърденията си, че от страна на работника е
имало съпричиняване, довело до настъпване на злополуката, в частност с какви свои
действия и бездействия същият е допуснал груба небрежност и е допринесъл за нейното
настъпване.
Както се посочи, по делото няма спор относно наличиетo на трудово правоотношение
между работодателя “.........” ЕАД и починалия работник – З Ю. и надлежно установената
трудова злополука, довела до смъртта на работника. Безспорно се установява по делото, че
ищците са наследници на З Ю.. От показанията на разпитаната по делото свидетелка М. Ч.,
които съдът креди......а като последователни и непротиворечиви, се установява, че всеки от
ищците като най-близки роднини на починалия са претърпели неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния наследодател на 24.10.2019 г.
вследствие от трудовата злополука.
Съдът счита, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
работодателя. Според разпоредбата на чл. 51 ЗЗД, приложима на основание чл. 212 КТ
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В случая отговорността на ответника е обективна и безвиновна и произтича от
обстоятелството, че между него и З М Ю. е било налице трудово правоотношение и че
злополуката е приета за трудова, настъпила по време на изпълняване на трудовите
задължения на починалия.
При това положение следва да се разгледа възражението на ответника, че трудовата
злополука е настъпила и по вина на пострадалия, който е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, като е слязъл от превозното средство без да се увери, че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението, нарушавайки разпоредбата на чл.
95, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В
съдебната практика (решение № 1026 от 18.12.09г. по гр.д. № 4001/08г. на І г.о. и № 348 от
11.10.11г. по гр.д. № 387/10г. на ІV г.о. по чл.290 от ГПК, както и в № 977 от 14.01.2010г. по
гр.д.№ 298/09г.на ІV г.о.) се приема, че грубата небрежност е степен на небрежност, при
която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния
човек, зает със съответната дейност, при подобни условия, както и че небрежността ще е
груба когато работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването на вредоносните последици,
но е мислел да ги предотврати. В решение от 21.06.2011г. по гр.д.№1248/2010г. ІІІ г.о. на
ВКС е посочено, че не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от
пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е
налице виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането, при
подчертано субективно отношение (груба небрежност).
Установи се по делото, че наследодателят на ищците е починал вследствие на пътно-
транспортно произшествие, при което товарен автомобил ........ с рег. №РВ7554ТТ с ремарке
го удря със страничната част на ремаркето като го повлича и превърта няколко пъти,
отхвърляйки го напред в аварийната лента. В случая при съвкупната преценка на всички
събрани пред настоящия съд доказателства се установява, че към момента на удара З Ю.
вече е бил слязъл от служебния автомобил. Същият дори е възприел приближаващият
товарен автомобил, поради което се е опитал да влезе в каросерията на камиончето, но не е
успял. За да е налице груба небрежност следва пострадалият да е предвиждал настъпването
на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че
ще успее да го предотврати. В случая по делото няма доказателства от които да се изведе
такъв извод.
Липсата на съпричиняване се извежда и от положението на пострадалия
непосредствено преди удара, който не се установява да се е намирал върху дясната пътна
лента, противно на посоченото от вещото лице по САТЕ, в която част съдът не възприема
заключението. За да има възможност да се набере на ръце и да се опита да влезе в служебния
5
автомобил З Ю. е следвало да се намира много близо до каросерията на камиончето, а то
според показанията на свидетеля И. е било спряно на 50-60 см навътре от непрекъсната
разделителна линия между аварийната лента и активната лента за движение (дясната лента).
Мястото, на което е бил паркиран служебният автомобил се потвърждава и от приобщения
протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него. Предвид това съдът
прима, че първоначалното съприкосновение между пострадалия и товарния автомобил
(неговата странична част) е настъпило в аварийната лента до служебния автомобил.
Установява се от гласните доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ, че
независимо от поставения знак А23 – „Участък от пътя в ремонт“ водачът на товарния
автомобил се е движил със скорост около 80-90 км/ч, при която силата при преминаване е
била по – голяма и при липсата на достатъчна дистанция между двата автомобила тялото на
пострадалия се е превъртяло като „молив“ напред, което също дава основание да се счита, че
З Ю. не е предприел пресичане на пътното платно, респ. че ударът е настъпил в дясната
лента за движение.
Действително се установи, че ВОБД не са били изпълнени в съответствие с Наредба №
3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, но не е спорно, че
преди спрелия автомобил „.........“ е бил мон......ан знак А23 – „Участък от пътя в ремонт“,
което обстоятелство е следвало да бъде съобразено от водача на товарния автомобил при
избиране скоростта на движение. Водачът е могъл да възприемане спрелия в аварийната
лента с обозначителни знаци автомобил на „.........“ ЕАД, предвид установеното ясно и
слънчево време с добра видимост. Според заключението на САТЕ при своевременно
задействане на спирачната уредба от момента, в който водачът на товарния автомобил е
имал техническа възможност да забележи пострадалия, удар е нямало да настъпи. Следва да
се отбележи и че пострадалият е бил облечен със светлоотразително облекло.
Липсата на достатъчна дистанция между движещия се товарен автомобил и спрелия в
аварийната лента служебен автомобил независимо от предупредителните знаци е
обстоятелство, което не зависи от действията на пострадалия, напротив той се е опитал да се
спаси, опитвайки се да се качи в каросерията на камиончето, поради което не може да се
приеме, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат Не се установява
в конкретния случай да са били налице обстоятелства, които да следва да наведат З Ю. до
извод, че слизането от автомобила е много по-рисковано от обичайно. Няма данни
пострадалият да е подходил без необходимото старание и внимание или в нарушение
правилата за движение по пътищата съгласно ЗДвП и ППЗДвП. При тези обстоятелства
съдът намира, че макар и да се е намирал на недостатъчно безопасно разстояние от идващия
камион, за да бъде предотвратена злополуката действията на ищеца не разкриват проявена
груба небрежност. Злополуката не е пряко свързана с изпълнението или неизпълнението на
установените с нормативен акт или от работодателя изисквания. Обстоятелствата, при които
е настъпила злополуката, съдът намира за житейски възможна ситуация, при която
травматичният резултат не е могъл да бъде избегнат.
По гореизложените съображения съдът не счита да е налице проявена от пострадалия
груба небрежност, поради което искът по чл. 200 КТ се явява доказан по основание.
Начинът за определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени
вреди и съдържанието на понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД са изяснени
в Постановление № 4 от 23.12.68г. на Пленума на ВС, съгласно което следва да се преценят
всички съотносими обективни обстоятелства - вид, характер на увреждането, начин на
извършване, допълнителното влошаване състоянието на здравето, осакатявания,
загрозявания, реално причинените морални страдания, възрастта на пострадалия,
общественото му положение, както и всички други релевантни към конкретния случай
факти и обстоятелства.
Обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука
възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на
починалия. Пленумът на Върховния съд на Република България е приел ограничителни
6
критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Така съгласно т. 2 от
Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд на Република България,
при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, кръгът на лицата, които имат
право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-
близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. Изхождайки от
предпоставката, че неимуществените вреди са неизмерими в пари, а увредените лица са в
различни отношения с пострадалия съдът при определянето на дължимите обезщетения
съобрази следното:
Заявени се претенции за обезщетение за неимуществени вреди в размер на по
180000,00 лева за всеки от ищците, които са съпруга и двете деца пострадалия. Това са най-
близките хора на починалия работник, който е бил на 48 години, и които хора в най-голяма
степен са изпитали страдание от неговата смърт. С приети по делото свидетелски показания
е установено, че З Ю. е бил опора на семейството, грижил се е за всички и те са разчитали
на него. По между им са съществували отношения без пререкания и скандали, с
привързаност, помага ли са си ежедневно, поради което за тях моралните вреди от
преживяната смърт са с голям интензитет. От внезапната смърт на З Ю. неговите близки са
изживели и продължават да изживяват мъка и страдание, което състояние макар и да е без
усложнения, то е в резултат на внезапно неблагоприятно събитие. Състоянието на скръб в
резултат на внезапната смърт на З Ю. е продължило и продължава при всеки от ищците,
като според показанията на свидетелят Ч. е налична тревожно-депресивна симптоматика,
тревожност, потиснато настроение.
Като паричен еквивалент на понесените от съпругата С. Ю. неимуществени вреди
съобразно установените факти съдът намира, че справедливият размер на дължимото й се
обезщетение възлиза на 150 000 лева. За да определи този размер съдът съобрази, че ищцата
С. Ю. е приела загубата изключително тежко - изпаднала е в депресия и не искала да
общува с абсолютно никого, като единствено се е посветила на децата си, както и че
загубата на партньора в живота е тежък стресогенен фактор на личността, особено след като
е останала единствен родител, който да полага грижи за децата. Събраха се доказателства, че
животът на ищцата С. Ю., която е имала щастлив брак с починалия, се е променил след
неговата смърт - затворила се е в себе си, преустановила е социалните си контакти,
Безспорно внезапната смърт на съпруга й я е лишила от неговата обич и морална подкрепа,
като й е причинила дълбоки страдания. От събраните по делото свидетелските показания се
установява, че за С. Ю. смъртта на съпруга й представлява разтърсващо и бурно събитие с
висок стресогенен потенциал, неминуемо довело до възникването на силни по интензитет
душевни болки и страдания, отшумяващи в хода на продължителен период, които следва да
бъдат обезщетени по справедливост.
Съдът намира, че доколкото понесените морални страдания могат да бъдат определени
в техния паричен еквивалент, както и съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, то следва да бъде определено по справедливост обезщетение в размер на
по 140000 лева за всяко от децата на пострадалия. Установи се по делото, че Л. Ю. е изживял
загубата на баща си изключително тежко, като същият дори е отказвал да приеме, че баща
му е починал. Между бащата и сина са съществували отношения, които са били основани на
обич, уважение, доверие и взаимна грижа, като двамата са прекарвали много време заедно в
работилницата. Смъртта на родителя му е настъпила в преломен момент от житейския път
на ищеца Л. Ю., когато му е предстояло завършване на училище, абитуриентския бал и
навлизане в зрелия етап от живота. Загубата на баща му го е лишила от основна морална и
материална подкрепа и възможността заедно да се радват и отпразнуват дипломирането на
ученика. При определянето на размера на обезщетението съдът отчита и емоционално-
депресивното състояние, в което е изпаднал ищецът Л. Ю. след смъртта на баща му, а
именно силната психическа травма, която се установява от свидетелските показания.
По отношение на претърпените от ищцата В. Ю. съдът съобрази, че е била
непълнолетна към момента на загубата на своя родител. Тя също е преживяла болезнено
смъртта на баща си, като се затворила в себе си и е дълбоко засегната от емоционално-
7
депресивното състояние. Това се изразява в установената промяна в поведението й,
включваща преустановяване на социалните контакти със своите приятели поради скръбта,
както и непосещението на учебни занятия и влошаване на успеха в училище. Съдът отчита,
че смъртта на родителя й е настъпила в много ранен момент от нейния живот, като
внезапната и трагична смърт е травмирала ищцата В. Ю. изключително силно и я е лишила
от близостта, подкрепата и присъствието на един важен за нея и много силно присъстващ в
живота й човек – баща й. Когато едно дете загуби своя родител в по-млада възраст, то е
лишено от неговата близост и подкрепа за целия период на своето израстване, когато
обичайно децата разчитат и на двамата си родители.
Така определените обезщетения на всеки от ищците следва да бъдат намалени на
основание чл. 200, ал. 4 КТ с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите. Не е спорно между страните, че ищцата С. Ю. е
получила от застрахователя ............ по групова застраховка „злополука” за работниците и
служителите на застраховащия „.........” ЕАД сумата от 35231,04 лева, а всяко от децата –
сума в размер на по 35220,48 лева. При това положение на С. Ю. ответникът следва да бъде
осъден да заплати обезщетение в размер на 114768,96 лева, а на всяко от децата – ищци
обезщетения в размер на по 104779,52 лева.
Трудовата злополука е увреждане, за което отговаря работодателят по силата на закона.
Върху посочените по-горе парични обезщетения се дължи лихва за забава, чийто начален
момент е денят на увреждането – 24.10.2019 г. (арг. от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) относно изпадане
в забава при деликт, приложим в случаите на чл. 200 от КТ, предвид липсата на специална
правна норма.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза и на двете страни.
Ищците претендират присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38
от ЗА, поради което на процесуалния им представител адв. Н. С. следва да се определи
адвокатско възнаграждение, което ответникът съразмерно на отхвърлената част от исковите
претенции да бъде осъден да заплати. Съгласно актуалната практика на СЕС – решение от
25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г., според която съдът има право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, съобразно предвидените в НМРАВ, вкл.
и когато тя отразява реалните пазарни размери на адвокатските услуги, ако установи, че
наредбата нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС. Макар че цената на услуга,
която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не
може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от
всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по
смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни
цени. Ето защо съдът изхождайки от правната и фактическа сложност на делото, броя на
предявените искове и обема на извършените процесуални действия от процесуалния
представител на ищците, счита, че възнаграждение в размер на 6000,00 лева отразява
реалната цена на положения от процесуалния представител на ищците труд, от която сума
съразмерно с уважената част от исковите претенции следва да й се присъди 3603,65 лева
Независимо, че ищците са освободени от заплащане на такси и разноски в
производството, същите не се освободени от репариране разноските на ответната страна,
при отхвърляне на исковете изцяло или частично, както е в настоящия случай. Ответникът
претендира разноски в общ размер 400,00 лева за депозити за вещи лица. Предвид това
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника съразмерно на отхвърлената част
от исковете сумата от 159,76 лева разноски по делото.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъдат осъден да заплати по сметка на
съда държавната такса съразмерно на уважената срещу него част от исковете в общ размер
на 12973,12 лева (4% върху 324328,00 лева), както и сумата от 420,43 лева за депозити за
вещи лица, съобразно уважената част от исковете.
По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на отхвърлените
8
части на исковете и за депозити за вещи следва да останат за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран и на основание чл. 235 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.........” ЕАД ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С, ..........
да заплати на С. В. Ю., ЕГН **********, адрес: гр. С, .......... на основание чл. 200 КТ
сумата 114 768,96 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
душевни болки и страдания от смъртта на нейния съпруг З М Ю., в резултат на трудова
злополука, настъпила на 24.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от
24.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 180 000 лева.
ОСЪЖДА „.........” ЕАД ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С, ..........,
да заплати на Л. З. Ю. ЕГН ********** адрес: гр. С, .......... на основание чл. 200 КТ сумата
от 104 779,52 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
душевни болки и страдания от смъртта на баща му З М Ю., в резултат на трудова злополука,
настъпила на 24.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 24.10.2019 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 180 000 лева.
ОСЪЖДА „.........” ЕАД ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С, ..........,
да заплати на В. З. Ю. ЕГН **********, с адрес: гр. С, .......... на основание чл. 200 КТ
сумата от 104 779,52 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – душевни болки и страдания от смъртта на баща й З М Ю., в резултат на трудова
злополука, настъпила на 24.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от
24.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 180 000 лева.
ОСЪЖДА „.........” ЕАД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С,
.......... да заплати на адвокат Н. Г. С.-Г.а, личен номер **********, вписана в САК, с адрес:
гр. С, ........ възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на
3603,65 лева за процесуално представителство на ищците С. В. Ю., Л. З. Ю. и В. З. Ю. по
делото.
ОСЪЖДА „.........” ЕАД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С,
.........., да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по бюджетна сметка на Софийски районен
съд сумата 12973,12 лева - държавна такса и сумата 420,43 лева - депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА С. В. Ю. ЕГН **********, Л. З. Ю. ЕГН ********** и В. З. Ю. ЕГН
********** и тримата с адрес: гр. С, .......... да заплатят на „.........” ЕАД, с ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление: гр. С, .......... на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
159,76 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на ............, с ЕИК ..... и „......., с ЕИК .........,
като трето лица помагач на ответника „.........” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9