РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Пловдив, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова,
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255000600353 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на глава 21 НПК.
С присъда № 37/28.05.2025 г., постановена по НОХД № 709/2025 г.,
Пловдивският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. К. К. Е., със снета по делото
самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 18.04.2023 г. около 08:00 ч. в гр. А.,
обл. П., ул.“***“ срещу номер № ***, при управление на моторно превозно
средство - автобус за превоз на пътници марка и модел „И.Н.”, категория D, с
регистрационен № ********, собственост на „А.“ ООД, е нарушил правилата
за движение по пътищата, по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, при което по
непредпазливост е причинил смъртта на М. Р. К., която е настъпила на
19.04.2023 г. – престъпление по чл. 343 ал. 1 б. “в“ , предл. 1, вр. с чл. 342, ал.
1, пр. 3, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл.
54 от НК и го е ОСЪДИЛ на наказание „лишаване от свобода“ за срок от
ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА, като го e признал за НЕВИНЕН в това да
е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 и на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, поради което,
на основание чл. 304 от НПК, и ОПРАВДАЛ по възведеното му обвинение в
тази част.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на
1
така наложеното на подс. К. К. Е. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от НК съдът е ПРИСПАДНАЛ
времето, през което подсъдимият К. К. Е. е бил задържан по ЗМВР за 24 ч. на
18.04.2023 г.
На основание чл. 343г вр. чл. 343 ал. 1, б. „В“ , вр. чл. 342 ал. 1 от НК е
ЛИШИЛ подс. К. К. Е. от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ ДВЕ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 4 НК е ПРИСПАДНАЛ от така наложеното на
К. К. Е. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС времето,
през което същият е лишен от възможността да упражнява това право по
административен ред.
Съдът се е произнесъл и по приложените по делото веществени
доказателства и направените разноски.
Недоволни от така постановената присъда са останали частните
обвинители С. К. и Р. К., които са я обжалвали чрез своя повереник. Иска се
въззивната инстанция да осъди подс. К. Е. по първоначалното обвинение, да
му наложи наказание около средния размер, както и пропорционално да бъде
увеличено наказанието „лишаване от право да управлява МПС“.
Подсъдимият и защитникът считат, че присъдата е правилна и
законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а жалбата е неоснователна.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА E НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, Пловдивският окръжен съд е
приел за безспорно установено от фактическа страна, че подс. К. Е. е
правоспособен водач на МПС и към 18.04.2023 г. работел като ш. в „А.“ ООД.
2
Управлявал автобус за превоз на пътници, обслужващ автобусна линия № * от
обществения транспорт на гр. А..
На 18.04.2023 г., около 8 часа в гр. А., обл. П. по ул. „***”, в южното
платно за движение, в посока изток, към края на града, в южния край на
южната лента за движение М. Р. К. управлявал велосипед, като се движил със
скорост от около 15 км/ч. По същото време зад управлявания от него
велосипед пътувал обслужващият в този ден автобусна линия № 2 от
обществения транспорт автобус „И.Н.“, категория „D” с рег. № ********,
собственост на „А.“ ООД, управляван от подс. К. Е.. Автобусът се движил със
скорост от около 58,64 км/ч., която била над позволената, съгласно чл. 21, ал. 1
от ЗДвП максимална скорост за движение в рамките на населено място от 50
км/ч. Времето било ясно, пътният участък бил прав, без наличие на храсти или
други предмети, които да закриват видимостта на подсъдимия. Той имал
пряка техническа видимост към управлявания от М. К. велосипед.
В мотивите към присъдата е прието, че преминавайки покрай уширение
на пътното платно, представляващо автобусна спирка, М. К. предприел косо
движение към северната лента за движение, като преминал косо през южната
лента за движение и навлязъл върху северната лента за движение на южното
платно за движение на ул. „***”. В момента, в който М. К. започнал
извършването на предприетата от него маневра, разстоянието между
управлявания от него велосипед и управлявания от подсъдимия автобус било
около 97,68 метра. Вместо да намали скоростта на движение на автобуса,
предвид движещия се пред него велосипед, подс. К. Е. продължил да
управлява автобуса със скорост от около 58,64 км/ч. Макар да имал
техническа възможност своевременно да възприеме започването на маневрата
на М. К., навреме да намали скоростта до технически съобразената такава и да
предприеме безопасно екстрено спиране, подсъдимият продължил да
управлява автобуса със скорост от около 58,64 км/ч. Наред с това,
подсъдимият извил волана на превозното средство в посока на ляво, при което
автобусът също навлязъл върху северната лента за движение на южното
платно за движение на ул. „***“. След около 6 секунди управляваният от подс.
К. Е. автобус застигнал управлявания от М. К. велосипед. Между двете
превозни средства настъпил заден кос удар между предната дясната част в
областта на дясната част на предната броня, предната маска и дясната част на
предния капак на автобуса и задната гума, задната част на рамата от лявата
страна на велосипеда и задната част на тялото на пострадалия. Вследствие на
удара той загубил равновесие и паднал на земята.
В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие на М. К.
била причинена тежка множествена съчетана травма, представена от
кръвонасядане на черепната покривка, счупване на черепа, кръвоизлив на
твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив в мозъчните стомахчета,
интрапаренхимни хематоми в мозъчното вещество с контузия на главния
мозък, мозъчен оток и аксонално увреждане на мозъка; гръдна травма,
представена от счупване на 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-мо ребро в дясно и контузия на
двата бели дроба; охлузвания по главата и тялото, кръвонасядания по тялото.
3
На място пристигнали служители на РУ А. при ОДМВР – Пловдив и
екип на ЦСМП. М. К. бил откаран в УМБАЛ „Св. Г.“ – гр. Пловдив и приет за
лечение. На 19.04.2023 г. той починал, в резултат на получената тежка
черепно-мозъчна травма, причинена му вследствие настъпилото
пътнотранспортно произшествие с участието на подс. К. Е..
Пловдивският окръжен съд напълно правилно е приел, че от
доказателствата по делото, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява авторството на деянието,
предмет на доказване по настоящото наказателно производство, времето,
мястото и начинът на извършването му. В тази насока са показанията на
свидетелите Г. Б., Е. П., Л. Н.А, В. И., дадени в хода на досъдебното
производство.
Показанията на свидетелите се подкрепят изцяло и от огледа на
местопроизшествието, както и от видеозаписа на мястото на произшествието,
предаден с протокол за доброволно предаване, създаден от улична
видеокамера, съдържанието на който се установява и от извършения оглед на
ВД /т. 1, л. 178/.
Изготвената по делото химическа експертиза на кръвна проба от
пострадалия М. К. установява наличие на алкохол в кръвта му 2,06 g/L /л. 27,
т. 1ДП/.
За установяване на фактическата обстановка спомагат също данните за
организацията на движението на местопроизшествието, предоставени от
Община А. /т.1, л.165-166/, и данните за атмосферните условия на
инкриминираната дата, посочени в справка от Национален институт по
метеорология и хидрология /т. 1, л. 168/.
От справката, предоставена от Районен център 112-К. /т. 1, л. 156/, се
установява, че първият сигнал за произшествието е постъпил в центъра на
18.04.2023 г. в 08:03:17ч. от свидетеля В. И.. Пети по ред, броени минути по-
късно, на тел. 112, за настъпилото ПТП подава сигнал и подсъдимият К. Е. в
08:06:47 ч. От протокола за оглед на ВД, описал проведения разговор, както
правилно е посочено в мотивите към атакувания съдебен акт, подсъдимият е
съобщил, че е блъснал велосипедист с управляваният от него автобус.
Характеристични данни за подсъдимия се извличат от приложените
справка съдимост, характеристична справка /т. 2, л. 20 ДП/, справка от
информационна система на МВР за нарушения на водач на МПС, трудов
договор и длъжностна характеристика на подсъдимия, предоставени от
работодателя му.
По делото са приложени доказателства, сочещи тестването на
подсъдимия за употреба на наркотични вещества с Драгтест 5000, реагирал на
амфетамин /т. 1, л. 24 от ДП/. Подсъдимият е предоставил кръвна проба за
изследване и резултатът от изследването й при назначената
химикотоксилогична експертиза е оборил резултата от полевия тест, тъй като
наркотични вещества в кръвта на подсъдимия, според експертизата, не са
установени /т. 1, л. 37-38/. Напълно правилно първостепенният съд е
4
възприел с доверие резултата от изготвената експертиза, която използва много
по-точни методи за анализ, от тези, на които се основава полевият тест.
Първоинстанционният съд е обсъдил внимателно и показанията на
свид. Л. Н., пътник в автобуса по време на произшествието. От тях се
установява, че маневрата, предприета наляво от водача на автобуса, е
последваща рязкото натискане на спирачките от негова страна. Въз основа на
тях с основание е прието, че подсъдимият е предприел маневра наляво, като
последваща реакция на възникналата опасност на пътя. Следователно,
произшествието не е пряк резултат от предприета неправилна маневра от
страна на подсъдимия, в резултат на която да е възникнала опасността за
движението.
Показанията на свидетелите П. и И. подкрепят данните от протокола за
оглед и фотоалбума към него. В идентична насока са и показанията на свид. Б.
- полицейски служител, който споделил още, че местопроизшествието е било
запазено от негова страна до провеждане на огледа.
Поради изложеното по-горе Пловдивският апелативен съд намира за
напълно обоснован извода, че всички изброени гласни и писмени
доказателствени източници подкрепят самопризнанията на подсъдимия,
направени в хода на съдебното производство.
Според протокола за оглед на местопроизшествие /л. 6, т. 1 ДП/,
платното за движение, по което в една и съща посока са се движили
подсъдимият - като водач на МПС и пострадалият велосипедист е имал две
пътни ленти - северна и южна, с приблизително еднаква ширина, като
автобусът е бил заварен в северната пътна лента, а зад автобуса са установени
спирачни следи. Пред него по посоката на движението му е установен на
платното и велосипедът, с който се е придвижвал пострадалият. Следи са
установени по предната дясна част на бронята и калника на автобуса, както и
в задната част на джанта и калник на велосипеда и деформация в лявата част
на метална кошница, намираща се зад седалката.
Според повторната автотехническа експертиза, изготвена от вещите
лица инж. П. С., инж. Г. Г., инж. Д. Д. /л. 114, т. 1 ДП/, причините за
настъпване на пътнотранспортното произшествие, довело до смъртта на М. К.,
са движение с технически несъобразена скорост на движение от около 58,64
км/ч. на управлявания от подс. К. Е. автобус марка и модел „И.Н.“, категория
„D”, с рег. № ******** и непредприемане на действия по безопасно екстрено
спиране към момент, в който управляваният от пострадалия велосипед не е
попадал в опасната зона за спиране на управлявания от подсъдимия автобус.
Експертите са изчислили, че опасната зона за спиране на автобуса при
тази скорост е 44,54 м, а водачът на автобуса е разполагал с достатъчно време
за реакция, тъй като времето на движение на велосипедиста от момента на
предприемане на косото движение до момента на удара е било 6 секунди, а
времето за измиване на опасната зона за спиране е било 4,27 сек.
Според вещите лица, маневрата на велосипедиста с преминаването му
косо на южната лента за движение и навлизане в северната лента за движение
5
е била технически съобразена с пътната обстановка, тъй като е имало голямо
разстояние между него и автобуса от около 97,68 м в момента на започване на
маневрата от велосипедиста. Подсъдимият е имал техническа възможност да
забележи и възприеме движението на велосипедиста, понеже е разполагал с
добра пряка техническа видимост, без наличие на храсти, дървета, предмети,
които да ограничават видимостта, както и с пряка техническа видимост към
велосипедиста от момента на започване на косото му движение, което е и
моментът на възникване на опасността, до момента на настъпване на удара,
при което той е имал техническа възможност да предотврати настъпването на
ПТП чрез извършване на екстрено спиране, тъй като велосипедистът в
момента на възникване на опасната ситуация не е попадал в опасната зона за
спиране на автобуса.
Траекторията на движение на автобуса била първоначално в южната
лента и непосредствено преди удара автобусът е навлязъл в северната лента за
движение.
И настоящата инстанция намира, че изготвената повторна АТЕ следва да
се кредитира. Следва да се отбележи, че на анализ в случая подлежи
единствено повторната АТЕ, тъй като същата е била назначена поради
възникнали съмнения в правилността и обосноваността на първоначалната
такава.
Според приетата с доверие повторна автотехническа експертиза, в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия удар се намира обстоятелството, че
подсъдимият се е движил с технически несъобразена скорост, като не е
предприел действия по екстрено безопасно спиране. С основание в мотивите
към присъдата е посочено, че общественоопасният резултат не се намира в
пряка причинно-следствена връзка с предприетата от подс. К. Е. маневра по
отклоняване движението на автобуса вляво и навлизане от южната върху
северната лента за движение, тъй като и при тази маневра, ако бе предприел
своевременно намаляване на скоростта и спиране, ударът с велосипеда е щял
да бъде избегнат.
Няма основание да не се възприеме и заключението на
съдебномедицинската експертиза на труп /л. 46, т. 1 ДП/, според която е
налице причинно-следствена връзка между тежката множествена травма на
пострадалия /черепно-мозъчна травма и гръдна травма/, която е последица от
ПТП, с причината за смъртта на пострадалия.
Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка е
било отнето свидетелството за правоуправление на МПС на подсъдимия,
считано от 18.04.2023 г. /т. 1, л. 21/.
При така установената фактическа обстановка законосъобразно е
прието, че подсъдимият К. К. Е. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „В“,
предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, понеже на 18.04.2023 г. около 08:00
ч. в гр. А., обл. П., ул.“***“ срещу номер № ***, при управление на моторно
превозно средство - автобус за превоз на пътници марка и модел „И.Н. ”,
категория D, с регистрационен № ********, собственост на „А.“, ООД, с ЕИК
6
*********, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
правилото на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътните превозни
средства са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“, при което по непредпазливост е
причинил смъртта на М. Р. К., която е настъпила на 19.04.2023 г.
Правилно Пловдивският окръжен съд е преценил, че не се установява
нарушение от подсъдимия да управлява МПС в рамките на разрешената по
закон скорост в градски условия /т.е. управляване на МПС с превишената
скорост от 58,64 км/ч/ да се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия общественоопасен резултат. Това е така, тъй като по делото се
установява, че и при тази скорост над разрешената, при своевременна реакция
от страна на подсъдимия, настъпилото ПТП е можело да бъде избегнато.
Наред с това, както коректно е отбелязал в мотивите си Пловдивският
окръжен съд, нормите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21 ЗДвП не се поглъщат, а се
намират в конкуренция помежду си и съответното нарушение може да бъде
квалифицирано само по един от тези два текста. Разпоредбата на чл. 21 ЗДвП
се явява специална спрямо нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, поради което и няма
как деянието да се субсумира едновременно и по двете разпоредби в едно и
също обвинение.
Пловдивският апелативен съд също намира, че подс. К. Е. е нарушил
разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него, и
да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение“.
Това е така, понеже подсъдимият не е създал опасност с предприетата от
него маневра наляво, а общественоопасният резултат е настъпил поради
неговата несвоевременна реакция на възникнала вече опасност, свързана с
променената траектория на движение на велосипедиста, на което той
обективно е могъл да реагира, така че произшествието да не настъпи. Не се
установява причинно-следствена връзка между маневрата на подсъдимия и
настъпилия съставомерен резултат.
Поради всичко изложено по-горе, изводът на Пловдивския окръжен съд,
че подсъдимият следва да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението
да е нарушил разпоредбите и на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е
напълно законосъобразен.
В жалбата на повереника в едно изречение е „развит“ довод, че съдът
неправилно „оправда подсъдимия Е. по повдигнатите му обвинения да е
извършил деянието при нарушение правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП“. Внимателният прочит на
атакувания с прекалено пестеливи мотиви съдебен акт показва, че
подсъдимият е осъден именно за допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2
от ЗДвП, запълващ блакнетния характер на чл. 343 ал. 1 б. “в“, предл. 1, вр. с
7
чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Не може да има нарушение едновременно на разпоредбите на чл. 20, ал.
2, изр. 1-во и 2-ро ЗДвП. В тази насока в мотивите на първоинстанционния
съдебен акт е посочена изчерпателно съдебната практика.
Пловдивският окръжен съд изрично е подчертал, че съгласно чл. 20, ал.
2, изр. 1 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Съгласно чл. 20, ал. 2, изр.2 от ЗДвП задължение на
водачите е да намалят скоростта или да спрат при необходимост, ако възникне
опасност, различна от предвидимото препятствие по предходния текст, т.е. да
реагират при внезапна и непредвидима ситуация. В настоящия случай нито
една от характеристиките на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП не се установява да е
предпоставила ситуация, при която подсъдимият да следва да очаква появата
на препятствие на пътя. Велосипедистът е бил видим за него, той е имал
пряка, ясна видимост към него, в момент, в който движението на пътя изобщо
не е било натоварено. Поради това велосипедистът не е представлявал
предвидимо препятствие, по смисъла на този текст, а предприетата от него
маневра е била непредвидима ситуация, създала опасност, на която подс. К. Е.,
като водач на МПС след него, е следвало да реагира навременно.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието по
непредпазливост при форма на вина небрежност. Той не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди.
При разглеждане на делото законосъобразно е проведена
диференцираната процедура по реда на чл. 371, т.2 НПК.
Съдът е разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371 НПК и с
определение по реда на чл. 372 ал. 4 НПК е обявил, че направените от него
самопризнания ще се ползват при постановяване на присъдата, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Не може да се приеме доводът на повереника във въззивната жалба, че
на подсъдимия следва да се наложи „по-голямо наказание“, като в тази насока
са изложени също доста кратки аргументи.
При така посочената правна квалификация съдът с основание е
преценил, че като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се
отчитат чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност,
изразеното искрено съжаление за случилото се.
Относно установеното количество алкохол в кръвта на пострадалия,
сочещо, че същият се е намирал в алкохолно опиване, не е установено това
обстоятелство да се намира в пряка причинно–следствена връзка с настъпилия
съставомерен резултат.
8
С резерви настоящата инстанция приема становището на Пловдивския
окръжен съд, че като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът
приема факта, че той е професионален ш. в градския транспорт и при
настъпване на ПТП той е шофирал в това си качество автобус за превоз на
пътници, каквито е имало в него. С действията си няма данни той да е
поставил в опасност превозваните от него граждани, освен че е спрял
внезапно.
По отношение на административните наказания, които са му били
налагани във времето за нарушения на ЗДвП, съдът правилно е преценил, че
такива не следва да се отчитат, тъй като една част от тях са много отдалечени
във времето от датата на деянието, а за нарушения през 2021 г. и 2022 г. -
общо две на брой, е бил санкциониран с фиш, т.е. касае се за леки по вид
нарушения, които нямат значение при преценката за личността на
подсъдимия.
Правилно е преценено, че в случая няма основания за определяне на
наказанието на подсъдимия по реда на чл. 55 от НК. Не се констатират нито
многобройни, нито изключително смекчаващо отговорността обстоятелства,
при които и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже
несъразмерно тежко.
Правилно санкцията е определена с приложението на нормата на чл. 54
НК. С оглед специалната и генералната превенция, визирани в чл. 36 НК,
съдът справедливо е определил санкцията наПравидП
ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
съблюдавайки нормата на чл. 2 от НК.
Съобразно чл. 58а, ал. 1 от НК така определеното наказание по реда на
чл. 54, вр. чл. 2 от НК е редуцирано с 1/3 и на подсъдимия К. Е. е наложено
наказание от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер и напълно правилно е преценено, че за постигане целите на
наказанието и, преди всичко, за неговото поправяне не е необходимо то да
бъде изтърпяно ефективно.
Изпитателният срок е определен справедливо на ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
Наложеното наказание по чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК също е
определено справедливо в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
подсъдимият да управлява МПС.
Законосъобразно са приложени разпоредбите на чл. 59 ал. 2 и ал. 4 НК.
Правилно е процедирано с направените по делото разноски и
приложените веществени доказателства. Пред настоящата инстанция също се
претендира присъждане на разноски и адвокатски хонорар, макар да не са
представени доказателства за такива. Впрочем, след като при разглеждане на
делото в първата инстанция преупълномощеният повереник е изразил
позицията си в две изречения, второто от което е претенция за присъждане на
9
разноски и адвокатско възнаграждение, във въззивното производство
повереникът дори не се и яви. Процесуалните му усилия се сведоха до
депозиране на молба, състояща се този път от пет изречения, в първото от
което уведомява съда за датата и часа за разглеждане на делото, а в
последното претендира разноски и адвокатски хонорар.
Предвид на изложеното и на основание чл. 338 НПК, тъй като не са
налице основания за отмяна или изменение на присъдата, Пловдивският
апелативен съд и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 37/28.05.2025 г., постановена по НОХД №
709/2025 г. от Пловдивския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в петнадесетдневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено, пред Върховния касационен
съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10