Решение по дело №12710/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5045
Дата: 20 ноември 2019 г. (в сила от 12 декември 2019 г.)
Съдия: Геновева Пламенова Илиева
Дело: 20193110112710
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна,       .11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

                                      

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА                             

при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12710/2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от И.ц. срещу З. “А.Б.” АД, *** иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 744, 55 лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, в резултат на настъпило на 29.07.2019г. пътно – транспортно произшествие в гр. Варна на паркинг на магазин ******в гр. Варна, ***, предизвикано от водач на лек автомобил марка “Рено” модел “Сеник”, рег. номер ******, застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на действие от 18.08.2018г. до 17.08.2019г., при което са настъпили следните щети по лек автомобил марка “Хонда”, модел „Джаз”, рег. номер ******, както следва: 1./ калник преден десен; 2./ капак огледало; 3./ стъкло в панел предно дясно; 4./ капак декоративен преден десен, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В исковата молба ищецът И.Ц. твърди, че на 29.07.2019г. на паркинг на магазин ******в гр. Варна, ***, е реализирано пътно – транспортно произшествие, при което бил увреден собствения му лек автомобил марка “Хонда”, модел „Джаз”, рег. номер ****** от водача на лек автомобил марка “Рено” модел “Сеник”, рег. номер ****** при извършване на маневра “движение на заден ход”, в резултат на което настъпили следните щети: 1./ калник преден десен; 2./ капак огледало; 3./ стъкло в панел предно дясно; 4./ капак декоративен преден десен.

Доколкото между участниците е имало съгласие по обстоятелствата при които е настъпило произшествието, водачите на двете превозни средства съставили и подписали двустранен констативен протокол за ПТП.

Към деня на реализиране на произшествието водачът на лек автомобил “Рено” модел “Сеник”, рег. номер ****** бил застрахован при З. “А.Б.” АД по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран, със срок на действие от 18.08.2018г. до 17.08.2019г.

Настъпилите увреждания били установени от застрахователя, който след извършен оглед изплатил застрахователно обезщетение в размер на 185, 63 лв., която сума не е достатъчна за възстановяване на превозното средство в състояние от преди произшествието, което обуславя и правния му интерес от предявяване на осъдителната претенция.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който признава, че лек автомобил “Рено” модел “Сеник”, рег. номер ******  е бил застрахован при З. “А.Б.” АД по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, със срок на действие от 18.08.2018г. до 17.08.2019г., както и че представител на застрахователя е извършил оглед на увредения автомобил за причинените щети и изплатил обезщетение в размер на 185, 63 лв.

Оспорва се размерът на претендираното обезщетение, който не отговаря на действително причинените щети.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорни са между страните с оглед изложените от тях твърдения следните релевантни за делото факти, за които са ангажирани допустими и относими доказателствени средства:

1./ На 29.07.2019г. в гр. Варна около 13.00 ч. е настъпило пътно-транспортно произшествие на паркинг на магазин “******”, при което при извършване на маневра на заден ход, водачът на лек автомобил марка “Рено”, модел “Сеник”, рег. № ******В.И. ударил паркирания лек автомобил марка “Хонда, модел „Джаз”, рег. номер ******, управляван от И.Ц., при което настъпили по посоченото МПС.

Фактът на настъпване на произшествието между двете превозни средства, не е спорен между страните и се установява от изслушаното заключение по допуснатата САТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда;

2./ Към деня на произшествието водачът на лек автомобил марка “Рено”, модел “Сеник”, рег. № ******е бил застрахован в ответното дружество по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на действие от 18.08.2018г. до 17.08.2019г.;

3./ Доколкото при пътно – транспортното произшествие са настъпили имуществени вреди и между участниците в него е имало съгласие по обстоятелствата, при които то е реализирано, двамата водачи – И.Ц. и В.И. са съставили и подписали двустранен констативен протокол за ПТП;

3./ собственикът на лек автомобил марка “Хонда, модел „Джаз”, рег. номер ****** е уведомил застрахователя З. “А.Б.” АД, чиито представител е извършил оглед и удостоверил следните увреждания: калник преден десен, капак огледало, стъкло в панел предно дясно и капак декоративен преден десен;

4./ въз основа на извършения оглед застрахователят е определил и изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 185, 63 лв.

Въз основа на ангажираните писмени доказателства съдът приема, че предявеният на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ иск е доказан в своето основание - настъпило пътно – транспортно произшествие в срока на действие на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, участниците в него, обстоятелства, при които е реализирано, удостоверени, чрез съставяне на протокол по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.”б” ЗДвП, настъпилите щети по лек автомобил марка “Хонда, модел „Джаз”, рег. номер ******, в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, задължаващ всеки водач на пътно транспортно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение;

 

По размера на заявената претенция

 

С исковата молба ищецът И.Ц. е заявил частичен размер на претенцията от 10 лв. от общо 694, 37 лв. В последното съдебно заседание, ищецът, чрез упълномощения си представител, е предприел изменение на иска, чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 744, 55 лв., по – висок от първоначалния от 378, 09 лв., чрез което процесуално действие се стига до изменение на вида на иска от частичен в иск за целия размер на вземането, явяващо се процесуално допустимо. 

Спорният по делото въпрос се свежда до размера на дължимото обезщетение.

За установяването му, по инициатива на ищцовата страна, е допусната съдебно – автотехническа експертиза, от чието неоспорено заключение, кредитирано в цялост се установява, че сумата необходима за възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени към деня на застрахователното събитие, възлиза на 930, 18 лв. 

При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06г. на КФН. Това разрешение е валидно, както за обезщетение по пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, аналогична на чл. 226 КЗ /отм./, така и при регресен иск по чл. 213 КЗ /отм./. В този смисъл и Решение №79/2.VII.2009г. по т.д. №156/2009г. на ВКС, Решение №6/2.II.2011г. по т. д. № 293/2010г. на ВКС; Определение №159/16.03.2011г. на ВКС по т. д. №731/2010 г., II т.о. и други.

С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване предпоставките за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност", като предявеният иск следва да бъде уважен до претендирания размер от 744, 55 лв., представляващ остатък от дължимо застрахователно обезщетение от 930, 18 лв., след приспадане на заплатеното от 185, 63 лв., определено по възстановителната стойност на вредата към момента на настъпването й, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Предвид изхода на спора в полза на ищеца И.Ц. следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски, чиито размер, според представения списък и ангажираните доказателства възлиза на 610 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА З. “А.Б.” АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Ц., ЕГН **********,*** сумата от 744, 55 лв. /седемстотин четиридесет и четири лева и петдесет и пет ст./, представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, в резултат на настъпило на 29.07.2019г. пътно – транспортно произшествие в гр. Варна на паркинг на магазин ******в гр. Варна, ***, предизвикано от водач на лек автомобил марка “Рено” модел “Сеник”, рег. номер ******, застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на действие от 18.08.2018г. до 17.08.2019г., при което са настъпили следните щети по лек автомобил марка “Хонда”, модел „Джаз”, рег. номер ******, както следва: 1./ калник преден десен; 2./ капак огледало; 3./ стъкло в панел предно дясно; 4./ капак декоративен преден десен, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.

 

ОСЪЖДА З. “А.Б.” АД, *** ДА ЗАПЛАТИ на И.В.Ц., ЕГН **********,*** сумата от 610 лв. /шестстотин и десет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: