Решение по дело №441/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 193
Дата: 16 декември 2020 г.
Съдия: Дарина Стоянова Маркова
Дело: 20203001000441
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 4 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Варна , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Радослав К. Славов
Членове:Дарина С. Маркова

Мария И. Христова
Секретар:Десислава И. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина С. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20203001000441 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на „Арсенал“ ЕООД със седалище
гр.Варна срещу решение № 369 от 17.06.2020г. по търг.дело № 347/19г. по описа на Варненски
окръжен съд, в частта му, с която е прието за установено по отношение на „Арсенал“ ЕООД по
иска на И. Н. С., гражданка на Руската федерация, че вписаните с вписване № 20131115164214 от
15.11.2013г. по партидата на дружеството обстоятелства по заявление обр.А4 с рег.№
20131030093856 за прехвърляне на дружествени дялове, промяна на едноличния собственик на
капитала и нов учредителен акт за несъществуващи.
Твърди че решението в обжалваната част е неправилно поради допуснати нарушения на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано тъй като
съдът е направил неправилни правни изводи.
Оспорва извода на съда, че с процесното пълномощно не е делегирана представителна
власт на пълномощниците да представляват, съответно да вземат решение от името на собственика
на капитала за приемане на съдружник, като предвид разпоредбата на чл.114 ал.2 от ТЗ волята на
упълномощителя не може да се извлече от съдържанието на документа.
Сочи че решението, на което се позовава окръжният съд № 178 от 24.04.2017г. по търг.дело
№ 1340/15г. на първо т.о. на ВКС, е постановено при различна фактическа обстановка от
процесната, като съдържанието на пълномощните в двете производства е различно. В
представения пред ВКС казус пълномощното включва единствено да бъдат продадени
дружествените дялове, като останалите правомощия са посочени общо – да извършва всички
1
необходими фактически и правни действия и да подписва всички необходими документи. В
конкретния случай е липсвало изрично упълномощаване за вземане на решения от името на
едноличния собственик на капитала. Излага, че в настоящия случай наред с правомощието да
продадат дружествените дялове, пълномощниците могат да вземат от името на упълномощителя, в
качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството, и решения за промени в
дружеството – смяна на собственик, управител, а дори и заличаване и прекратяване на
дружеството.
Твърди че текстът на процесното пълномощно е достатъчно подробен, а волята на
упълномощителя, разгледана в контекста на цялото пълномощно е да учреди представителна власт
на пълномощниците да извършват всички дейности, които може да извършват в едно търговско
дружество. Сочи че вземане на решение за приемане на нов съдружник в конкретния случай по
съществото си представлява решение за смяна на собственик, но изразено по друг начин.
Приемане на съдружник в чистия му вид би имало само когато се прехвърля част от дяловете, но
не всички. Сочи че дори и да се приеме че липсва идентичност на значенията, то решението за
приемане на съдружник може да се приеме като част от процедурата по смяна на собственика,
какъвто краен резултат страните са целели да постигнат.
Оспорва позоваването в решението на нормата на чл.114 ал.2 от ТЗ. Твърди че ВОС е
изтълкувал превратно изложените мотиви от касационния съд в посоченото решение. Твърди че
след като е налице прехвърлителен договор, е напълно ясно, че волята на едноличния собственик е
била да се прехвърлят дяловете, респ. да се приеме правоприемника за съдружник. Сочи че
наличието на подобно решение за приемане на съдружник не е елемент от фактическия състав по
прехвърлянето на дружествените дялове на ЕООД, защото то е инкорпорирано в самия договор.
Твърди че след като няма съдружие няма и нужда да се приема решение и взетото решение по
протокол от 11.11.20213г. за приемане на съдружник е без правно значение. Твърди че за разлика
от казуса пред касационния съд упълномощените не само разполагат с правомощията да вземат
решения от името на едноличния собственик на капитала за дейността на дружеството, но и
разполагат с такива да вземат решения за промени в дружеството като смяна на собственик и
управител.
Позовава се на т.1 на тълк.решение № 5 от 12.12.2016г. по тълк.дело № 5/14г. на ОСГТК на
ВКС и твърди че изрично пълномощно е налице не само, когато в него са посочени конкретните
отделни правни действия, но и когато в него са посочени правните последици, които следва да се
породят. Твърди че дори и да се приеме, че формулировката в процесното пълномощно не е
достатъчна за да обоснове воля за приемане на съдружник, респ. не представлява конкретно
правно действие, то в него изрично са посочени определени правни резултати. Решението за
приемане на съдружник е част от крайния правен резултат – да се смени собствеността на
дружеството, да се продадат дружествените дялове.
Твърди че разсъжденията на първоинстанционния съд са в разрез с общия смисъл, който е
вложен в тълк.решение № 5 от 12.12.2016г. по тълк.дело № 5/14г. на ОСГТК на ВКС. Твърди че
ищцата се позовава на непълнота в пълномощното, дадено от самата нея, съдържащо правомощия
да се ръководи цялата дейност на дружеството и да се вземат решения за промени в дружеството,
като се стреми да се домогне до една неследваща и се защита, и то близо 8 години след
подписването му. И то при положение, че в пълномощното е посочила конкретен правен резултат
2
– смяна на собственика и продажба на дялове.
Позовава се и на решение № 49 от 03.07.2017г. по търг.дело № 603/16г. на първо т.о.,
съобразно което в случай на прехвърляне на всички дружествени дялове от ЕООД чрез
пълномощник за действителността на сделката е необходимо пълномощното да включва
кумулативно правомощия за: продажба на дружествени дялове и вземане на решение от името на
едноличния собственик на капитала за промени в дружеството.
Оспорва извода на съда, че е налице отказ за потвърждаване от страна на упълномощителя
– едноличен собственик на капитала, на взетото решение от ответника за приемане на
приобретателя на дружествените дялове за съдружник, като твърди че същия почива на
неправилна интерпретация на наличните по делото доказателства. Твърди че едноличният
собственик на капитала, който след прехвърлителната сделка се явява В П, е взел решение за
промяна на дружествения договор и не е било необходимо каквото и да е упълномощаване от
страна на ищцата.
Оспорва и извода на съда за противопоставяне от страна на ищцата на извършеното
вписване от м.ноември 2013г., като твърди че ищцата няма как да не е знаела за извършените
промени в дружеството, но едва през 2018г. е решила да предприеме действия за възстановяване
на дяловете в дружеството.
Моли съда да отмени решението в обжалваните от него части и да постанови друго, с което
предявеният срещу дружеството иск за установяване на несъществуване на вписани обстоятелства
да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна по жалбата И. Н. С., гражданка на Руска Федерация, в депозиран в
срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на
подадената жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните от дружеството части. В
депозирана за съдебно заседание от процесуален представител писмена молба моли съда да
потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.29 ал.1 предл.трето от ЗТРРЮЛНЦ от И. Н. С.
срещу „Арсенал“ ЕООД за установяване на несъществуването на вписани в търговския регистър
по партидата на дружеството обстоятелства под № 20131115164214, а именно: прехвърляне на
дружествен дял от И. Н. С. на В П П, промяна в състава на съдружниците, промяна в управлението
и представителството, вписване на нов учредителен акт. Решението, в частта му, с която
предявеният установителен иск е отхвърлен по отношение на вписаната промяна в
представителството на дружеството не е обжалвано и е влязло в сила.
Няма спор по отношение на фактите пред въззивния съд:
По заявление обр.А4 вх.№ 20131111130601 от 11.11.2013г. на В П П с вписване №
3
20131115164214 по партидата на „Арсенал“ ЕООД са вписани следните промени: прехвърляне на
дружествен дял от едноличния собственик на капитала И. Н. С. на В П П, промяна в едноличния
собственик на капитала, промяна в управлението и представителството и вписване на нов
учредителен акт.
Като доказателства по делото са представени протокол от общо събрание на съдружниците
на „Арсенал“ ЕООД от 11.11.2013г., обективиращо решения на досегашния едноличен собственик
на капитала Соколенко за приемане за съдружник на П и за продажба на П на всички
притежаваните от нея дружествени дялове от капитала на дружеството и решение на новия
едноличен собственик на капитала П за приемане на нов учредителен акт, с изрично вписване в
него на новия едноличен собственик като управител на дружеството. Представен е договор за
прехвърляне на всички дружествени дялове от капитала от 11.11.2013г. с нотариална заверка на
подписите.
Едноличният собственик на капитала И Н С при вземане на решението за продажба на
дружествени дялове и при сключване на договора за прехвърляне на дружествени дялове, с
нотариална заверка на подписите, е представлявана от пълномощник В П П, легитимиращ се с
пълномощно с нотариална заверка на подписа от 07.04.2011г., представено като доказателство по
делото. Предмет на разглеждане в настоящето производство е обема на представителната власт на
лицето, представлявало едноличния собственик на капитала при провеждане на общото събрание
на „Арсенал“ ЕООД на 11.11.2013г.
В представеното по делото пълномощно от 07.04.2011г. на упълномощителя, сред
множеството предоставени му права, са включени и следните правомощия: „да ме представлява в
качеството ми на едноличен собственик на капитала, като от мое име взема решения за дейността
на дружеството, … включително и решения за промени в дружеството – за смяна на собственик,
управител, заличаване и прекратяване на дружеството, както и с право да продава дружествените
ми дялове на цена и при условия, каквито уговори, и с право да договоря сам със себе си“.
Съставът на въззивния съд намира че така даденото пълномощно съдържа изрично
овластяване на пълномощника да вземе решение за промяна в собствеността на притежаваните от
упълномощителя дружествени дялове и да сключи договор за прехвърляне на дружествени дялове
при цена и условия, каквито уговори, включително и да договоря сам със себе си. Пълномощното
е изрично и в изискуемата съобразно чл.114 ал.2 от ТЗ форма. При прехвърляне на всички дялове,
които формират стойността на капитала на ЕООД в прехвърлителната сделка се инкорпорира и
воля на едноличния собственик на ЕООД за приемане на приобретателя на дяловете за съдружник
по смисъла на чл.122 от ТЗ. В предоставените на пълномощника права да вземе решение за смяна
на собственика и да продаде дружествените дялове, е налице и воля за приемане на избраното от
пълномощника лице за съдружник.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира че взимайки решенията по т.1 и т.2,
обективирани в протокола от 11.11.2013г. пълномощникът на въззивницата – П е действал в
рамките на изрично предоставените му права да представлява едноличния собственик на капитала
при взимане на решението промяна в собствеността на дружествените дялове, поради което и
взетото от пълномощника решение обвързва упълномощителя Соколенко. Вписаните промени въз
основа на взетото решение от 11.11.2013г. и договора за прехвърляне на дружествени дялове са
4
валидно възникнали и съществуващи обстоятелства.
Настоящите мотиви на въззивния съд не са в противоречие с посоченото решение № 178 от
24.04.2017г. по търг.дело № 1340/15г. на касационния съд. При отговора на правния въпрос е
прието от касационната инстанция, че решението от името на едноличния собственик на капитала,
може да се вземе и чрез пълномощник, като обема на учредената представителна власт се определя
от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощно, което следва да е изрично, а не общо.
Отговорът на касационната инстанция, който е даден при решаване на конкретния спор е
обусловен от доказателствата по делото, като не е налице идентичност в правата, дадени на
пълномощника в делото пред касационния съд и настоящето.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира предявеният иск за установяване че
вписани с № 20131115164214 от 15.11.2013г. по партидата на „Арсенал“ ЕООД обстоятелства:
прехвърляне на дружествени дялове, промяна на едноличния собственик на капитала и нов
учредителен акт са несъществуващи поради липса на представителна власт на лицето,
представлявало едноличния собственик на капитала, е недоказан и неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Обжалваното решение в тази част следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което искът да бъде отхвърлен.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на въззивника следва да
бъдат присъдени направените по делото за двете инстанция разноски. За първа инстанция следва
да бъде присъдена още сумата 810лв., като се отчете намаленият по възражение за прекомерност от
първата инстанция размер на адвокатското възнаграждение. За въззивна инстанция следва да бъде
присъдена сумата 1 040лв., представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 369 от 17.06.2020г. на Варненски ОС по търг.дело № 347/19г., в
частта му, с която е, с която е прието за установено по отношение на „Арсенал“ ЕООД по иска на
И. Н. С., гражданка на Руската федерация, че вписаните с вписване № 20131115164214 от
15.11.2013г. по партидата на дружеството обстоятелства по заявление обр.А4 с рег.№
20131030093856 за прехвърляне на дружествени дялове, промяна на едноличния собственик на
капитала и нов учредителен акт за несъществуващи е вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Н. С., гражданка на Руската федерация, срещу „Арсенал“ ЕООД със
седалище гр.Варна, с правно основание чл.29 ал.1 предл.трето от ЗТРРЮЛНЦ, за приемане на
установено, че вписаните с вписване № 20131115164214 от 15.11.2013г. по партидата на
дружеството обстоятелства по заявление обр.А4 с рег.№ 20131030093856 за прехвърляне на
дружествени дялове, промяна на едноличния собственик на капитала и нов учредителен акт са
несъществуващи поради липса на представителна власт на лицето, представлявало едноличния
собственик на капитала.
ОСЪЖДА И. Н. С., гражданска на Руската федерация, родена на 23.02.1969г. да заплати на
„Арсенал“ ЕООД със седалище гр.Варна, ЕИК *********, още сумата 810лв. /осемстотин и десет
5
лева/, представляваща направени разноски за първа инстанция и сумата 1 040лв. /хиляда и
четиридесет лева/, представляваща направени разноски за въззивно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6