Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 26.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното
заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: В.П.
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 725/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр.
дело № 3315/2018 г. Добричкият районен съд със заповед № 1932/15.08.2018 г. е
разпоредил Длъжникът *** с ЕГН *** *** да заплати на кредитора ***, следните суми: 1 957,38 лева главница, дължима
по договор за продажба и прехвърляне на вземания на осн. чл. 99 от ЗЗД с
прехвърлител на вземанията *** от 12.01.2018г. и Договор за стоков кредит № ***г.,
сключен между *** и ***, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 22.06.2018г. до окончателното плащане; 540,44
лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2017г. до 17.04.2018
г.; 134,12 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2017г. до 16.06.2018г.; 52,64 лева – държавна такса
и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съобщение до длъжника е изпратено до регистрираните постоянен и настоящ
адрес. Тъй като длъжникът не е открит и не се е намерило лице от домашните му,
съгласно да получи съобщението, длъжностното лице по призоваването е залепило
уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК с указания до длъжника, че в
двуседмичен срок от залепването следва да се яви в канцеларията на ДРС, за да
получи книжата по делото. На основание чл. 47, ал. 5 от ГПК заповедта за
изпълнение се счита за връчена на длъжника с изтичане на срока за получаването
й от канцеларията на съда.
При служебна проверка в ***, е установено, че длъжникът няма
регистрирани трудови договори към настоящия момент. В изпълнение на
разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /изм. ДВ, бр. 86 от 2017г./ съдът с
разпореждане от 08.10.2018 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
В изпълнение на посочените
указания кредиторът *** е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело №
725/2019 г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането му
относно процесните суми.
След справка с книжата се установява, че в сроковете и по реда на чл.
131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е представил отговор на исковата молба, според
който предявените искове са неоснователни и недоказани.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 17.04.2017 г. между ***, като
кредитор и ***, като
кредитополучател, е сключен Договор за
стоков кредит № ***, по силата на който е отпуснат стоков кредит в размер
на 2 133,32 лева за
закупуване /заплащане/ на стоки и/или услуги, продавани от *** и ***, както и за сключване чрез *** на
застраховка. Кредитът е следвало да бъде върнат на 12 месечни вноски, включващи
главница и договорна лихва, 11 от
които в размер на 218,95 лева, а
остатъкът в размер на 180,01
лева се дължи с последната вноска, съгласно
уговорения между страните погасителен план, който прилагай към настоящата
искова молба. Според чл. 6 от процесния Договор за стоков кредит страните са
уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е
40,32 % годишно или 0,112 % на ден.
Ищецът твърди, а ответникът не оспорва, че е
преустановил плащанията по Договор
за стоков кредит № *** на 30.06.2017 г. Съгласно чл. 12.1.
от Общите условия, които са неразделна част от Договора за стоков кредит, при
допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем. Ищецът сочи, че предсрочната
изискуемост е обявена на 17.04.
Ответникът
дължи на основание чл. 12 от Общите условия и чл. 86 от ЗЗД и обезщетение за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се начислява за
всеки ден забава, считано от 01 юли
На
29.09.2017 г. между *** и ***, е сключен Договор за цесия по чл. 99 от ЗЗД, по
силата на който процесното вземането е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Не се спори по делото, че
Договорът за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правота
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Установено е, че *** е упълномощила ***, в качеството си на цесионер по
Договора за прехвърляне на вземания от 29.09.2017 г., от името на цедента и за
своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД до ответника е изпратено писмо за станалата продажба на вземания
съдържащо Уведомително писмо от страна на ищеца, адресирано до ответника.
Разпоредбата на чл. 9 от Закон за
потребителския кредит гласи, че Договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.
Според ал. 2-ра на същия член
страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът.
Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност (чл. 9, ал. 3 от ЗПК), а кредитор е всяко физическо или
юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит
в рамките на своята професионална или търговска дейност (чл. 10, ал. 4 от
с.з.).
Договорът за потребителски кредит
следва да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен
и разбираем начин, като всички елементи на договора е нужно да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра –
по един за всяка от страните по договора – чл. 10 от ЗПК.
Сочи се, че кредитополучателят не
е извършил погашения по процесния договор като е изпаднал в забава, поради
което кредиторът претендира и обезщетение за забавено плащане на главното
задължение. За да реализира правата си по договора кредиторът е подал заявление
по чл. 410 от ГПК. След постъпване на възражение в срока и по реда на чл. 414
от ГПК за кредитора се породил правен интерес от търсената искова защита, с
оглед установяване дължимостта на процесните суми.
За основателността на иска в
тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че
между него и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който той е изпълнил задължението си да
предостави парична сума в заем на ответника.
Съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит
се установява от писмените доказателства, приети по делото: искане за отпускане
на потребителски кредит, договор за потребителски кредит, споразумение за
предоставяне на пакет допълнителни услуги, общи условия, преводно нареждане,
погасителен план, чиято истинност не беше оспорена от ответника. Искането за
отпускане на потребителски кредит, договорът, общите условия и споразумението
за предоставяне на пакет допълнителни услуги са двустранно подписани и съдържат
уговорки за всички съществени елементи на договора за потребителски кредит.
По отношение на сключения между
ищеца и *** Договор
за цесия, същият е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален /освен в
предвидените от закона случаи/, с вещно-облигаторно действие. Този договор е
каузален, т.е. неговата валидност зависи от наличността на правно основание –
цесията е нищожна, ако й липсва правно основание или ако основанието й е
противно на закона, или ако е сключена в заобикаляне на закона /чл. 26 от ЗЗД/.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
Настоящият състав приема, че
ответникът е уведомен за извършената цесия, чрез получаване препис от исковата
молба и приложенията към нея. С получаване на препис от исковата молба, с
приложенията към нея, съдържащи процесният договор за цесия и изричното писмено
пълномощно на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът
като длъжник е узнал за цедирането на вземането. Уведомлението е факт, който е
настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право.
Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за установяване съществуването на цедираното вземане следва да
бъде зачетено. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009
г. по т. дело № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о; Решение № 3/16.04.2014 г. по т. дело
№ 1711/2013 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т. дело №
2352/2013 г. на ВКС, II т.о.
С оглед изясняване фактическата
обстановка по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице, по която Дарина Д. дава заключение, което не е оспорено от
страните и като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда.
На
17.04.2017 г. между *** и *** е
сключен Договор за стоков кредит № ***, по
силата на който е отпуснат стоков кредит в размер на 2 133,32 лева. На същата дата от *** е издадена фактура ***, на стойност 1999.00лв. за покупката
на ***. Останалите 134.32лв. са преведени за застраховка.
На 05.05.2017год. от *** е преведена сумата от 220 лв.,
с които е покрита първата вноска в размер на 218,95 лв., като след тази дата
вноски не са правени.
Вещото лице докладва, че размерът на остатъчното задължение
към 12.01.2018 год. - датата на продаденото вземане от *** на *** е 2 524,78
лв., по счетоводни данни на ***, от която:
1. Главница – 1 957,38 лв.,
2. Договорна лихва – 540,44 лв. и
3. Лихва за забава – 26,96 лв.
Размерът на остатъчното задължение по пера към момента
за депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист - 16.06.2018 год. от *** е 2 631,94 лв., от която:
1. Главница – 1 957,38 лв.,
2. Договорна лихва – 540,44 лв. и
3. Лихва за забава – 134,12 лв.
Размерът на остатъчното задължение по пера към момента
за депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист - 16.06.2018 год. по изчисления на експертизата е 2 484,26 лв., от която:
1.
Главница
– 1 957,38 лв.,
2.
Договорна
лихва – 412,13 лв. и
3.
Лихва за
забава – 114,75 лв.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника
възражения по чл. 414 от ГПК по отношение дължимостта на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК нямат характера на
правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които
биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. Ответникът
носи доказателствената тежест да докаже, че е извършил плащане на исковите
суми, като са допустими само писмени доказателства с оглед нормата на чл. 164,
ал. 1, т. 4 от ГПК и чл. 77 от ЗЗД. Доказателства в това отношение по делото не
са представени.
След като ищецът е установил при
условията на пълно и главно доказване съществуването на елементите от
фактическия състав на твърдяното от него накърнено субективно материално право,
искът като основателен следва да бъде уважен за сумата от 1 957,38 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит.
В този смисъл предявеният иск за
признаване за установено по отношение на ответника, в качеството му на
кредитополучател по процесния Договор за стоков кредит от
17.04.2017 г., и длъжник по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК на Добричкия районен съд по ч. гр. дело № 3315/2018 г., че дължи
в полза на ищеца посочената по-горе сума, е основателен и доказан.
Дължима е и сумата от 412,13
лева, представляваща договорна лихва по договора за периода от 05.05.2017г. до
17.04.2018 г., като за горницата до 540,44 лева предявеният иск подлежи на отхвърляне.
По предявения иск по чл. 86 от ЗЗД същият е основателен и доказан до размера посочен от вещото лице – 114,75
лв., като за горницата до 134,12 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 01.07.2017 г. до 16.06.2018 г.
следва да се отхвърли.
По отношение искането за
присъждане на сторените от ищеца разноски в заповедното и настоящото
производства, същото се основава на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Според посочената норма ищецът има право на разноски съразмерно на уважената
част от иска, като ответникът следва да понесе отговорност за направените от
ищеца разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство. В случая
разноските в настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковата
претенция, възлизат на сумата от 809,51 лв. /осемстотин и девет лева и петдесет
и една стотинки/.
Касателно разноските по ч. гр.
дело № 3315/2018 г. по описа на Добричкия районен съд, настоящият състав
намира, че в полза на заявителя по делото следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 144,07 лв. /сто четиридесет и четири лева и седем стотинки/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че длъжникът *** с ЕГН *** ***, в качеството
на кредитополучател по Договор за стоков кредит № *** г., сключен с ***, ДЪЛЖИ
по издадената от Добричкия районен съд заповед № 1932/15.08.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 3315/2018
г. в полза на кредитора ***, в качеството му на цесионер по сключен с ***,
Договор за цесия от 12.01.2018 г., следните
суми:
1) 1 957,38 лв. /хиляда деветстотин петдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/,
представляваща главница, дължима по договор за продажба и прехвърляне на
вземания на осн. чл. 99 от ЗЗД с прехвърлител на вземанията *** от 12.01.2018 г.
и Договор за стоков кредит № *** г., сключен между *** и ***, ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда –
22.06.2018 г. до окончателното плащане;
2) 412,13 лв. /четиристотин и дванадесет лева и тринадесет стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2017г. до 17.04.2018 г.,
като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата от 412,13 лв. до 540,44 лв.;
3) 114,75 лв. /сто и четиринадесет лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2017 г. до 16.06.2018 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата от 114,75 лв. до 134,12 лева.
ОСЪЖДА *** с ЕГН *** *** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, представлявано от управителя ***, сумите от: 809,51 лв.
/осемстотин и девет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща сторените
по настоящото дело съдебни разноски; 144,07
лв. /сто четиридесет и четири лева и седем стотинки/, представляваща
сторените по ч. гр. дело № 3315/2018 г. по описа на Добричкия районен съд
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: