№ 2534
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110201560 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "З. С." ЕООД, с ЕИК: ******, срещу Наказателно постановление
№ 22-2300512/03.01.2024 г., издадено от Директор на Дирекция "ИТ София", с което на "З.
С." ЕООД на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено адм. наказание
имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева, за нарушение на чл. 63, ал. 2, вр.
ал. 1 от КТ.
Санкционираното лице обжалва НП, с инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност,
като се застъпва позиция за липса на извършено нарушение и се релевират твърдения за
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че по време на извършване на
проверката на 07.11.2023г., в 15:20 ч., К. С. не е полагала труд по трудово правоотношение,
като декларираното от нея обстоятелство, че работила от два дни, е било с оглед датата, на
която е сключила трудовия договор. Твърди се, че тя е постъпила на работа на същата дата -
07.11.2023 г., втора смяна, от 20:00 ч. до 08:00 ч., като е присъствала в обекта на
работодателя в по-ранен час на същия ден - 15:20 ч. и по молба на служителя В. В. В., е
наблюдава касата на обекта за кратко време, единствено с цел опазване имуществото и
интересите на работодателя. На следващо място се твърди съществено процесуално
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като се сочи, че е било налице вътрешно
противоречие в мотивите на обжалваното НП, доколкото в него е било прието, че на
25.10.2023 г. на К. С. е било изплатено месечно трудово възнаграждение в размер на 800 лв.
от „работодателя по ведомост“, а същевременно е било посочено, че трудовият договор с К.
С. е бил сключен на 06.11.2023 г., като съгласно чл. 16, ал. 2 от същия С. се е задължила да
1
постъпи на работа на 07.11.2023 г. Излагат се доводи, че при определяне размера на
наказанието наказващият орган не е взел предвид смекчаващите отговорността
обстоятелства, че нарушението е било извършено за първи път от санкционираното
дружество, както и че същото е било отстранено. По тези съображения се иска отмяна на
НП или намаляване размера на имуществената санкция до законоустановения минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.
Д. А., редовно упълномощен, който поддържа така подадената жалба и моли НП да бъде
отменено, като изразява допълнителни съображения по съществото на правния спор в
представени писмени бележки.
Въззиваемата страна е редовно призована, представлява се от юрк. С., която излага
съображения за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено, както и да
бъдат присъдени разноски за юрисконсулстско възнаграждение. Представя и писмени
бележки.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема
за установено от фактическа страна следното:
На 07.11.2023 г., около 15: 00 часа, свидетелят Д. Т. Т., М. И. И. и Е. С. С., като инспектори
от ДИТ гр. София, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в кафе-
аперитив (магазин) "ЕЕ. Х. Х.", находящ се в гр. ********, стопанисван от дружеството-
жалбоподател "З. С." ЕООД, с ЕИК: ******. На място в обекта било заварено да полага труд
лицето К. К. С., която е стояла зад щанда и е подреждала кутии с цигари и капсули за кафе, а
също така обслужвала клиенти, като извършвала продажби на кафе и цигари. На същата
дата, в 15:23 часа С. собственоръчно попълнила и подписала декларация по чл. 402 от КТ, в
която декларирала, че работи в "З. С." ЕООД, с ЕИК: ****** от два дни на длъжност
"обслужващ клиенти" в проверявания обект с работно време от 14:00 ч. до 20:00 ч. В т. 3 от
декларацията отбелязала, че има сключен трудов договор, а в т. 9 - че е получила копие от
заверено уведомление до НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Посочила и
че получава месечно трудово възнаграждение в размер на 800 лв., а последно полученото от
работодателя трудово възнаграждение е било в размер на 600 лв., на 25.10.2023 г.
Проверката на инспекторите на ДИТ София – Т., И. и С.. продължила по документи и към
20.11.2023 г. бил представен трудов договор от 06.11.2023 г. г., сключен между "З. С."
ЕООД, с ЕИК: ****** и К. К. С., за длъжност "барман", с уговорено месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 800 лв., с посочена дата на започване на работа в обекта на
03.07.2023 г. Била представена и справка от ТД на НАП за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 22388233548789/07.11.2023 от 16:47:03 часа за
регистриране на трудовия договор (след постъпване на лицето на работа и след проверката
на контролните органи на ДИТ – София на обекта на контрол в същия ден в 15: 00 часа).
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка
№ ПР2342196 от 21.11.2023 г., в който били посочени и други нарушения на трудовото
2
законодателство от страна на "З. С." ЕООД, като на осн. чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ на
дружеството били дадени и задължителни предписания за отстраняването им.
Въз основа на горните констатации, свидетелят Д. Т., в присъствието на двама свидетели,
съставил Акт за установяване на административно нарушение № 22-2300512/20.11.2023 г.,
който на 21.11.2023 г. бил връчен на управителя на дружеството - Антонио Шушоров срещу
подпис, без вписани възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление №
22-2300512/03.01.2024 г., издадено от Директор на Дирекция "ИТ София", с което на "З. С."
ЕООД на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено адм. наказание
имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева, за нарушение на чл. 63, ал. 2, вр.
ал. 1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, прочетени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН - писменa
декларация по чл. 402 от КТ, писменото уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, трудовия
договор и всички останали приложени документи, както и от показанията на свидетеля Д. Т.
Т. като инспектор от ДИТ гр. София, които съдът кредитира изцяло, като пълни,
последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка, като
предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени
доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл. 305, ал. 3
от НПК – "per argumentum a contrario". Доказателствената съвкупност е единна,
непротиворечива и последователна. По делото липсват неизяснени факти.
Съдът намира, че показанията на свидетеля Д. Т. като инспектор от ДИТ гр. София
кореспондират на писмените доказателства по делото и допринасят изясняването на
фактическата обстановка по случая, която се установява, не само въз основа на показанията
му, но и въз основа на цялостната писмена документация по случая, от която съдът изведе
настоящата фактическа обстановка, описана по-горе в мотивите на решението.
Според този съдебен състав твърденията на жалбоподателя, че К. С. не е полагала труд по
трудово правоотношение, като декларираното от нея обстоятелство, че работила от два дни,
е било с оглед датата, на която е сключила трудовия договор; че тя е постъпила на работа в
деня на проверката - 07.11.2023 г., но след приключването й, тъй като е била втора смяна от
20:00 ч. до 08:00 ч. и че е присъствала в обекта на работодателя в по-ранен час на същия ден
- 15:20 ч., като по молба на служителя В. В. В., е наблюдава касата на обекта за кратко
време, са опровергани от доказателствената съвкупност по делото. В тази връзка от
показанията на свидетеля Д. Т. се установява, че К. С. към момента на извършване на
проверката е престирала работна сила, като свидетелят лично и непосредствено е възприел и
конкретните действия, които тя е извършвала – подреждала е кутии с цигари и капсули за
кафе, а също така е обслужвала клиенти, като е извършвала продажби на кафе и цигари.
Твърденията, че на посочената дата С. е била втора смяна от 20:00 ч. до 08:00 ч. не се
подкрепят от никакви доказателствени източници, а се опровергават от подписаната от нея
декларация, в която е посочила, че работното й време е от 14:00 ч. до 20:00 ч., както и от
3
обстоятелството, че е била заварена да полага труд в проверявания обект около 15: 00 часа.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в рамките на
срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на
съдебен контрол) административно-наказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Административно-наказателното производство е строго нормиран процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в НП /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по
отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия
случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в
пределите на тяхната компетентност, съгласно приложените по делото заповеди,
длъжностни характеристики и други.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването на АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити,
съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 28, ал. 2 от ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на
твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в
обективната действителност. В тази връзка се явяват неоснователни възраженията на
жалбоподателя че е било налице вътрешно противоречие в мотивите на обжалваното НП,
доколкото в него е било прието, че на 25.10.2023 г. на К. С. е било изплатено месечно
трудово възнаграждение в размер на 800 лв. от „работодателя по ведомост“, а
същевременно е било посочено, че трудовият договор с К. С. е бил сключен на 06.11.2023 г.,
като съгласно чл. 16, ал. 2 от същия С. се е задължила да постъпи на работа на 07.11.2023 г.
Не е налице соченото противоречие в НП, доколкото наказващият орган, извършвайки
анализ на доказателствата по преписката, е посочил декларираните от заварения служител
К. С. обстоятелства относно последното получено от нея трудово възнаграждение, като в
НП не е посочено, че тези обстоятелства са доказани.
Административно-наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в
предвидения от чл. 34, ал. 1 от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
съответно едногодишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
4
НП е постановено в изискуемия 6 - месечен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в ЗАНН досежно законосъобразното ангажиране на
административно-наказателната отговорност на въззивника от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно
постановление на формално основание.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение
по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Според чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят няма
право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите
по ал. 1.
Легална дефиниция на понятието "работодател" е дадена в § 1, т. 1 от ДР на КТ, а именно
всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни),
което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Няма
съмнение, че дружеството-жалбоподател е адресат на административно-наказателна
отговорност, тъй като то несъмнено има качеството на работодател спрямо К. К. С.,
доколкото се установява, че "З. С." ЕООД самостоятелно е наемало работници на работа по
трудово правоотношение и е сключило трудов договор със С..
В разглеждания случай е установено, че на 07.11.2023 г., около 15: 00 часа в кафе-аперитив
(магазин) "ЕЕ. Х. Х.", находящ се в гр. ********, дружеството-жалбоподател "З. С." ЕООД,
с ЕИК: ******, чрез своя законен представител и ръководни лица в обекта е ползвал
работната сила на К. К. С. – работник по смисъла на КТ (съгласно представения трудов
договор и писмената й декларация), допускайки я да работи, без да й е връчено
предварително писмено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите. Това обстоятелство се установи от
приложената справка от ТД на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от
КТ с изх. № 22388233548789/07.11.2023 от 16:47:03 часа за регистриране на трудовия
договор, от която е видно, че трудовият договор на К. С. е бил регистриран в НАП на
07.11.2023 г., в 16: 47 часа, т.е. след постъпване на лицето на работа и след проверката на
контролните органи на ДИТ – София на обекта на контрол, извършена по-рано в същия ден
- в 15: 00 часа. От обстоятелството, че към момента на проверката трудовият договор не е
бил регистриран в ТД на НАП следва и несъмненият извод, че работодателят не е
предоставил на К. С. писмено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, заверено от ТД на НАП,
преди да я допусне до работа, с което е извършено административно нарушение по чл. 63,
ал. 2, вр. ал. 1 от КТ. От изложеното следва, че е налице неизпълнение на административно
задължение по приложената от административно-наказващия орган правна норма, като в
хода на проведеното производство са установени всички релевантни за отговорността на
5
дружеството факти.
Съдът не приема, че нарушението по чл. 62, ал. 3 КТ поглъща това по чл. 63, ал. 2 от
Кодекса. Ако не се подаде уведомление до НАП, работодателят няма как да го връчи и на
работника, но двете нарушения имат различен фактически състав. Възможно е, например,
работодателят да извърши нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ и защото е подал уведомлението
след тридневния срок без значение дали е допуснал работника с връчено уведомление или
пък не го е допуснал до работа. Същевременно, ще наруши чл. 63, ал. 2 КТ винаги, когато е
допуснал работника до работа без да му е връчил уведомление, независимо дали е бил подал
такова или не.
Съдът намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като в чл. 415в,
ал. 2 от КТ изрично е посочено, че нарушенията на чл. 63, ал. 2 от КТ не са маловажни.
Нарушението на чл. 63, ал. 2 КТ, касае защитата на основни правила, свързани с
възникването на трудовото правоотношение, уведомяване на компетентните държавни
органи за това и предоставяне на работника или служителя на документ, удостоверяващ
извършеното уведомяване, като правилото е своеобразна гаранция за правата на работника,
доколкото не позволява същият да бъде допуснат на работа, преди това.
За престъпването на забраната по чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ санкционната норма на чл.
414, ал. 3 КТ предвижда за работодателя имуществена санкция или глоба в размер от 1 500.
00 лева до 15 000. 00 лева.
Решаващата инстанция намира, че наложената на дружеството "З. С." ЕООД имуществена
санкция в размер на 2 000. 00 лева е необосновано завишена. Предвид наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства – това, че нарушението е първо за дружеството-
жалбоподател, че трудовият договор е бил регистриран в ТД на НАП незабавно след
извършената проверка, от което следва, че веднага са били предприети действия по
отстраняването на нарушението, съдът намира, че са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, които са основание имуществената санкция да бъде намалена до
законоустановения минимум от 1 500. 00 лева. Наказание в този размер, според настоящата
съдебна инстанция, е достатъчно, за да бъдат постигнати целите на административното
наказание – дружеството-жалбоподател занапред да спазва трудовия ред, регламентиран в
КТ и да не допуска нови нарушения на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ спрямо
своите работници, което е станало в случая.
По изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва
да бъде изменено в санкционната му част, като наказанието имуществена санкция следва да
бъде намалено до минимално предвидения в закона размер от 1 500. 00 лева.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на съдебния спор и
страната създала предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните
последици за неоснователно му повдигане.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или
6
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование, а според ал. 5 в този случай размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид разпоредбата на чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ и поради невисоката фактическа и правна
сложност на делото, жалбоподателят следва да понесе разноските за юрисконсулт в
минимално предвидения размер на 80. 00 /осемдесет/ лева, която сума следва да бъде
присъдена на въззиваемата страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-2300512/03.01.2024 г., издадено от Директор на
Дирекция "ИТ София", с което на "З. С." ЕООД с ЕИК: ****** на основание чл. 416, ал. 5,
вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 2 000
(две хиляди) лева, за нарушение на чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера
на наложената имуществена санкция от 2 000 (две хиляди) лева на 1 500 (хиляда и
петстотин) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН "З. С." ЕООД с ЕИК: ******, да заплати в
полза на Дирекция "ИТ София" сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София град, в 14-
дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7