Решение по дело №123/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260064
Дата: 23 декември 2020 г. (в сила от 20 май 2021 г.)
Съдия: Георги Николов Грънчев
Дело: 20203000600123
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 май 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 260064/23.12.2020 година                гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                                               наказателна колегия

На осми октомври                                            две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

        ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                                                               СВЕТЛА ДАСКАЛОВА   

 

Секретар Петранка Паскалева

Прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Грънчев ВНОХД № 123 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С присъда №13 от 13.12.2019. по НОХД №205 по описа за 2018 год. Добричкият окръжен съд е признал подсъдимият И.К.А. за виновен в това, че на 1. През периода от 2006г. до 13.11.2017г., в с. Смолница, общ. Добричка, държал огнестрелно оръжие – еднозарядна въздушна пушка, калибър 5,5 мм, произведена в Китай, без фабричен номер и марка на завода – производител, преработена в еднозарядно неавтоматично оръжие за стрелба с бойни патрони, калибър 5,6 мм, с периферно възпламеняване и 34 броя патрони с калибър 5,6 мм, без да има за това надлежно разрешение, издадено по реда на чл.50, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /редакция ДВ, бр.14/2015г./- „Физически и юридически лица, регистрирани като търговци по смисъла на Търговския закон, лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет и културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата могат да придобиват взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, чрез закупуване, по наследство, чрез дарение или замяна след получаване на разрешение за придобиване , издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождение на обекта за съхранение“, поради което на основание чл.339, ал.1 от НК и във вр. с  чл.54 ал. 1  от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което на основание чл.57, ал.1, т. 2 от ЗИНЗС да се  изтърпи при първоначален строг режим.

2. За това, че на 13.11.2017г. в с.Смолница, общ. Добричка, умишлено умъртвил Марин И. *** ЕГН **********, като убийството е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с тежка обида и с насилие, поради което на основание чл. 118, във вр. с чл.115 от НК и във вр. с чл.54, ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от седем години, което на основание чл.57, ал.1, т. 2 от ЗИНЗС да се  изтърпи при първоначален строг режим. 

         На основание чл. 23, ал. 1 от НК  е определил  подсъдимият А. да изтърпи най-тежкото общо наказание, а именно наказанието лишаване от свобода  за срок от седем години, което на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС да се  изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл.59, ал.1 от НК е приспадното времето, през което подсъдимият А. е бил задържан по стража, считано от  13.11.2017г. до влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимият И.К.А. е осъден да заплати на Г.М.Я. и П.М.Я. сумата от  по 100 000 /сто хиляди/ лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва за забава, считано от 13.11.2017г. до окончателното й изплащане.

 Със същата присъда подсъдимият А. е осъден да заплати направените по делото разноски в полза на Държавата, налице произнасяне и досежно веществените доказателства по делото.

Въззивното производство пред Варненския апелативен съд е образувано по жалба на подсъдимият А., чрез неговия защитник, с оплакване за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, поради явна несправедливост на наложеното наказание. Молбата е за намаляване размерът на наказанието лишаване от свобода .

Срещу присъдата въззивна жалба е подадена и от частните обвинители и граждански ищци, чрез техния повереник. В жалбата се отправя искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че първоинстанционният съд е следвало да отведе прокурора, който въпреки наличието на заключение на вещите лица, че подсъдимият не е бил състояние на физиологичен афект не е изменил обвинението срещу подсъдимия в по-тежко наказуемо престъпление. Твърди се, че определението на съда не е мотивирано, което представлява съществено процесуално нарушение, което следва да бъде отстранено при новото разглеждане на делото от друг състав на съда. Недоволство се изразява и от отмереното от първоинстанционния съд наказание.

 

В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият се явява лично. Представлява се от защитник. Последният поддържа изцяло изложените в жалбата основания.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата в насока на несправедливост на наложеното наказание. Развива доводи за липсата на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, Предлага на съда, с оглед на специалната превенция, да намали наказанието към минимума, предвиден в закона- до 10-12 години лишаване от свобода.

Частните обвинители и граждански ищци, чрез техния повереник също поддържат доводите си изложени във въззивната жалба.

В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият. А. изразява съжаление за извършеното. Моли за намаляване на наложеното наказание.

 

Въззивният съд, след преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК намира следното:

Подсъдимият А. ***. Съсед на подсъдимият бил пострадалият Марин И.Я., който живеел в дом на същата улица. На ул.“Дванадесета“ № 15 живеел св.Михаил Заблоцки, а в къща на ул. „Дванадесета“ № 17 – св.Фердун Ешереф и семейството му.

Подсъдимият А. не притежавал разрешение за съхранение, носене или използване на огнестрелно оръжие. На неустановена в хода на разследването дата, преди 16.11.2006г. подсъдимият А., закупил от покойния Никола Славов Д. /починал на 16.11.2006г./ еднозарядна въздушна пушка, калибър 5,5 мм, произведена в Китай. Пушката била без фабричен номер и без марка на завода производител. Произведена била за стрелба с метални чашки /сачми/ със същия калибър  - боеприпаси за пневматично оръжие по смисъла на чл. 7, ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.

Преди подсъдимият А. да придобие пушката, тя била преработена от неизвестно лице в еднозарядно, неавтоматично оръжие за стрелба с бойни патрони, калибър 5,6 мм, които са с периферно възпламеняване. Това преправяне характеризирало пушката като технически неизправна, но практически годна да произведе изстрел с посочения вид патрони, т.е. била  огнестрелно оръжие по смисъла на  чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ. А. закупил пушката за да я ползва срещу скитащи кучета, котки и други животни.

Подсъдимият съхранявал пушката в дома си. Без да притежава надлежно разрешение по реда на чл. 50, ал. 1  от ЗОБВВПИ, той закупил и патрони с калибър 5,6 мм, които съставляват боеприпаси за огнестрелни оръжия съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.1 от ЗОБВВПИ.

На 13.11.2017г. в дома на св.Фердун Ешереф на почерпка се събрали пострадалият Марин Я. и св.Михаил Заблоцки. По-късно към тях се присъединил и подсъдимият А.. Четиримата употребили алкохол, като подсъдимият пил ракия, а останалите – вино. В процеса на разговорите между Я. и подсъдимият се породил спор. Основно двамата спорили чие вино е по-добро, а също в спора станало дума и за дължими от подсъдимия пари. Спорът прераснал в скарване, като подсъдимият и пострадалият си разменили обидни реплики. Спречкването между двамата преминало във физически сблъсък, при който първоначално подсъдимият А. се опитал да удари пострадалия, а след това Я. нанесъл удар с юмрук върху лицето на подсъдимият. Двамата станали прави, хванали се за дрехите, повлекли се и паднали на пода, като пострадалият се оказал върху подсъдимият. Я. хванал с едната си ръка подсъдимият, а с другата - го удрял по лицето. Свидетелите Заблоцки и Ешереф се намесели и ги разтървали. Св.Заблоцки хванал през кръста Я. и го вдигнал. Я. седнал на стола. По същото време св.Ешереф вдигнал подсъдимият А. и го извел навън от стаята и къщата, без подсъдимият да се съпротивлява. Св.Ешереф придружил подсъдимия А. до портата на двора си. Намерението му било да го отпрати в дома му, за да преустанови конфликтната ситуация. Излизайки от къщата на св.Ешереф, подсъдимият на два пъти казал: “Ей сега, ще му еба майката“. След като го изпратил, св.Ешереф се върнал в стаята  и заедно със Заблоцки се опитали да успокоят пострадалия, който треперел. Намерението на двамата свидетели било след като Я. се успокои,  да изпратят и него в дома му .

Напускайки дома на св.Ешереф, подсъдимият А. се прибрал в жилището си. Влязъл в стаята, в която съхранявал гореописаната пушка и я взел. Пушката обичайно била заредена с един патрон. Св.Елмас А. – съпруга на подсъдимият го видяла, когато той напуска стаята с пушката.

След не по-малко от пет и не повече от двадесет минути, подсъдимият с пушката се върнал в дома на св.Ешереф. Влязъл в стаята, където около масата все още се намирали неговите съседи. Насочил оръжието към пострадалия Я. и възпроизвел изстрел. Веднага следа това и без да каже нищо напуснал помещението и се прибрал у дома си. Скрил пушката в оранжерия, която се намирала зад къщата и влязъл в една от стаите, където била съпругата му. Виждайки го, тя го попитала какво се е случило. Той й отговорил: “Стана тя, каквото стана“.

Изстреляният куршум проникнал в тялото на Марин Я. откъм гърба, в дясно на ниво пето ребро, по задна мишнична линия. След това преминал в десния дял на белия дроб, през гръдната му аорта, влязъл в левия дял на белия дроб и спрял под кожата в лявата гръдна половина, без да успее да излезе от тялото. Проникването на куршума в тялото предизвикало разкъсване на двата дяла на белия дроб и на аортата, счупване на пета ребрена дъга вдясно и осма ребрена дъга вляво. Разкъсването на двата дяла на белия дроб и на аортата обусловило обилен кръвоизлив в белия дроб и причинило бърза смърт. Разбирайки, че Я. е починал, св.Ешереф се свързал с дежурния оператор на ЕЕНСП 112 и след известно време на място пристигнала линейка и полицейски екип.

След произведения от подсъдимият А. изстрел с пушката срещу тялото на Я., гилзата на патрона останала в патронника на цевта на пушката, където била открита от експертите, изготвили балистичната експертиза. Предвид обстоятелството, че цевта е била заключена към цевната кутия на пушката, при изстрела не се е получил реверсивен газов поток, поради което и по ръцете на подсъдимия А. не били останали следи от барутни частици.

 

Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на доказателствата. Подробно е обсъдил свидетелските показания. Внимателно е анализирал съдебномедицинската и психолого-психиатрични експертизи и всички останали събрани по делото доказателствени средства, фактите, установени чрез тях и е достигнал до правилен фактически извод. Съдът е обсъдил обясненията на подсъдимия А. и е приел за достоверни тази част от тях, отнасящи се до времето, мястото и начина на извършване на престъплението. В останалата им част е намерил, че те са израз на защитна позиция и интерпретация на подсъдимия на случилото се събитие. Обясненията на подсъдимия правилно са били приобщени чрез прочитането им с негово съгласие по реда на член 279, ал.2 вр.ал.1,т.4 от НПК.

Особено внимание в мотивите си съдът е отредил на показанията на свидетелите Заблоцки и Ешереф. Специалното място на показанията на тези свидетели се дължи на това, че те са очевидци извършеното престъпление. Показанията на двамата свидетели отразяват зараждането, развитието и завършека на конфликта между подсъдимия и пострадалия. Той възникнал в началото като словесни пререкания, преминал във физически сблъсък между Я. и А. и завършил с изстрел от страна на подсъдимия, който изстрел причинил смъртта на Я.. Двамата свидетели посочват като повод за възникването на конфликта спор за това чие вино е по-добро. Заедно с това свидетелите допълват, че причината за конфликта са пари, които подсъдимият дължал на пострадалия. В тази връзка са преценени и показанията на свидетеля Г.Я., който е заявил, че подсъдимият е дължал пари на баща му. И двамата свидетели обясняват, че конфликтът е ескалирал, когато пострадалият и подсъдимият си разменили обидни  думи. Словесният конфликт е прераснал във физически сблъсък. Свидетелите заявяват, че подсъдимият и пострадалият взаимно си разменяли удари. Налице е противоречие относно това кой първи е нанесъл ударите. Заблоцки твърди, че това е пострадалият, свидетелят Ешереф, че подсъдимият пръв се опитал да удари пострадалия, но не е успял. Идентични са показанията на двамата свидетели относно по-нататъшното развитие на събитията. Те описват как подсъдимият е напуснал дома на Ешереф, как се е завърнал след период от между 5 и 20 минути, как е влязъл в дома на Ешереф и без да каже нищо произвел изстрел към тялото на пострадалия Я.. Също без да каже нищо  е напуснал местопрестъплението. Показанията на свидетелите съдът е преценил като обективни, безпристрастни и добросъвестни, поради което ги е кредитирал изцяло и използвал при формиране на изводите за фактическата обстановка. Съдът е приел показанията за взаимодопълващи се и еднопосочни на събитията. Преценено е, че фактите, депозирани двамата свидетели са достоверни. Достоверността на показанията на двамата свидетели не се повлияла от алкохола, който те са поели, защото техните показания взаимно се допълват и са проверени чрез  съпоставянето им с всички останали доказателства по делото. Те са съпоставени  с фактите, установени от протокола за оглед на местопроизшествие, от протокола на съдебно-медицинската експертиза за аутопсия на труп, съдебно-медицинските експертизи и другите доказателства по делото. Съпоставени по този начин показанията на двамата свидетели се очертават като достоверни и съответстващи на установените чрез доказателствените средства обстоятелства.

Показанията на свидетелите Елмас А. и К.К. - съпруга и син на подсъдимия имат значение за прибирането на подсъдимия в къщата му, вземането на пушката и повторното му завръщане след извършване на убийството. Съдът е обсъдил и другите ги свидетелски показания, имащи отношение към предмета на доказване.

Съдът задълбочено е обсъдил заключенията на изготвените по делото експертизи. Приел е за обосновано заключението на балистичната експертиза, от което се установява, че пушката, с която е извършено убийството е била произведена като пневматична, за стрелба с метални чашки с калибър 5,5 мм. Същата е преработена в еднозарядно неавтоматично оръжие за стрелба с бойни патрони калибър 5,6мм с периферно възпламеняване. Заключението на експертизата е, че пушката представлява огнестрелно оръжие, съгласно член 4 от ЗОБВВПИ. За боеприпасите също е дадено заключение, че те са годни за употреба по предназначение и представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие, съгласно член 7 от ЗОБВВПИ.

Обсъдени са и съдебно химическите експертизи, от които се  установява концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия А., свидетелите Заблоцки  и Ешереф и пострадалия Марин Я..

Чрез заключението на съдебно-медицинската експертиза за аутопсия на труп №156 от 2017 година е установена причината за смъртта на пострадалия Марин Я. и тя е огнестрелното нараняване на гръдния кош, с разкъсване на белите дробове и гръдната аорта, довело до вътрегръден кръвоизлив и остра кръвозагуба. Посоката на възпроизведения изстрел е от дясно наляво и леко отгоре надолу при изправено положение на пострадалия. Смъртта е била неизбежна, поради разкъсване на аортата и последвалият кръвоизлив и е настъпила бързо.

От назначената в съдебното заседание съдебномедицинска експертиза /л. 516-523 от НОХД/ се установява, че пострадалият Я., при възпроизвеждането на изстрела пострадалият е бил в по-ниска позиция от възпроизвеждащия изстрела, т.е. седнал и леко  извърнат към него.

Заключението на съдебно-медицинската експертиза номер №70 от 2017 година установява телесните увреждания, получени от подсъдимия А., които факти се  потвърждава от показанията на свидетелите, че между пострадалия и подсъдимия имало физически сблъсък, който е довел до причиняване на леки телесни повреди на подсъдимия.

Дактилоскопна експертиза № 26 от 04.12.2017г. година е констатирала, че следа №1 от картон № 4, иззета от бутилка с надпис „Фанта“, литър и половина е годна и е оставена от лицето И.К.А.. Това е още едно доказателство, че подсъдимият се е намирал на престъплението в дома на свидетеля Ешереф в село Смолница, област Добрич.

 Подробно и задълбочено съдът е анализирал заключенията на съдебно психиатричните експертизи. Не е приел за обосновано заключението на комплексната психиатрична и психологична експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство, която е на становище, че при извършване на деянието на 13 ноември 2017 година А. е бил състояние на силно раздразнение. Първоинстанционният съд е изложил доводи защо не дава вяра на тази експертиза и защо я счита за необоснована. Тази експертиза противоречи на останалите две, а именно на комплексната тройна съдебнопсихологическа експертиза и петорната съдебна психологопсихиатрична експертиза. При изготвяне на заключението си вещите лица на първоначалната експертиза не са съобразили обстоятелството, че по време на извършване на деянието подсъдимият е бил в пияно състояние, което обстоятелство изключва същият да изпадне в състояние на физиологичен афект.

В противовес на това заключение са становищата на другите две експертизи по делото. Тройната съдебно-психиатрична експертиза дава заключение, че в момента на извършване на престъплението подсъдимият  е бил състояние на алкохолно опиване от лека към средна степен, което обстоятелство им дало основание да приемат, че при лица със съдържание на алкохол в кръвта над 0,5 промила не може да се коментира наличието на физиологичен афект. Този извод се дължи на обстоятелството, че алкохолът има катализиращо конфликтите действие и води до промяна в настроението, самооценката, с лесни преходи към гневни изблици при противоречия. Снижава прагът на фрустрация и е улеснено отключването на агресивни тенденции. Освен това вещите лица са констатирали, че след извършването на престъплението подсъдимият  А. е имал целенасочени и рационални действия, насочени към прикриване на извършеното деяние. Вещите лица са категорични, че тези действия не могат да бъдат отнесени към фазата на изчерпване /астения/ при физиологичен афект. В същата насока е  заключението петорната комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза- /л.788-820 НОХД/. Вещите лица са дали заключение, че времевият интервал между провокация и реакция по механизма на физиологични ефекти е секунден и реакцията е непосредствена. Интервал между 5 и 15 минути между провокация и отговор  изключва механизма на физиологичния афект. Изречената от подсъдимия фраза „аз ей сега ще му еба майката“,  описана от св.Ешереф, съдържа съвсем конкретна оценка на реалността и свързани с тази оценка намерения, каквито психични процеси са невъзможни при стеснение на съзнанието.

Анализът на първоинстанционния съд на установените по делото факти е задълбочен, логично обоснован и изчерпателен. Изведените фактически изводи са от безспорно установените по делото факти. Те се базират изцяло на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства. Въззивният съд споделя изцяло установената фактическа обстановка и начинът на разсъждение на първата инстанция.

 

При правилно установените факти, съдът е приложил законосъобразно материалния закон, като е признал подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.339, алинея първа от Наказателния кодекс и член 118, алинея първа от Наказателния кодекс.

В мотивите си съдът е обсъдил аргументирано защо деянието на подсъдимия А. съставлява престъпление по чл.339, алинея първа от НК. Съдът е изследвал всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението по чл. 339, ал.1 от НК. Безспорно е установено, че в периода от 2006г. до 13.11.2017г. в с.Смолница, общ.Добричка подсъдимият А. е държал огнестрелно оръжие без да има за това съответно разрешение. Пушката, държана от подсъдимия, фабрично е била произведена като пневматична, за стрелба с метални чашки /сачми/ калибър 5,5 мм. Впоследствие е била е преработена в еднозарядно неавтоматично оръжие за стрелба с бойни патрони калибър 5,6мм с периферно възпламеняване. Тя макар и технически неизправна е годна да произведе изстрел с патрони калибър 5,6 мм и представлява огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4 от ЗОБВВПИ. Патроните - 34 броя са калибър 5,6 мм с периферно възпламеняване, предназначени за стрелба с пистолети, револвери и пушки калибър 5,6 мм са годни за употреба по предназначение и според чл. 7 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие. По делото са налице неоспорими доказателства, че пушката и патроните са били във фактическа власт  на подсъдимия А. и са били  негова собственост. Това обстоятелство е категорично доказано от обясненията на подсъдимия, протокола за претърсване и изземване на оръжието и боеприпасите, показанията на свидетелите Заблоцки и Ешереф. С изстрел от тази пушката  подсъдимият А. е причинил смъртта на Марин Я.. От приложената по делото докладна записка рег. № 255р-1223/09.02.2018г. на младши полицейски инспектор при Второ РУ на МВР –гр.Добрич се установява, че на подсъдимия  не са издавани разрешителни за съхранение и носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Той е държал пушката и  боеприпасите - 34 броя патрони без да има надлежно разрешение по смисъла на чл. 50, ал. 1 от ЗОБВВПИ. С тези действия подсъдимия осъществил от обективна страна  изпълнителното деяние на чл. 339, ал. 1 от НК.

Престъплението е извършено при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. От обясненията на подсъдимия и от неговите последващи действия, свързани с държане на пушката и боеприпасите, възпроизвеждането на изстрела, скриването на огнестрелното оръжие той очевидно е съзнавал, че придобитото от него оръжие е огнестрелно и че за неговото носене и съхранение е необходимо разрешително по смисъла на специалния закон. Въпреки това, подсъдимият не предал оръжието в полицията, а го държал в дома си, а впоследствие го използвал за извършване на  престъплението.

 

Подробно е обосновано от правна страна и второто престъпление, по което подсъдимият е осъден - това по член 118, алинея първа от НК. Съдът обстойно е разгледал и изследвал обективните елементи на престъплението като е изложил доводи за тях, а именно:

Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на човешкия живот, т.е. касае се за защита на най-ценното човешко благо - животът.

От обективна страна на 13.11.2017г. в с. Смолница, в дома на св.Ешереф подсъдимият  А.  е причинил смъртта на пострадалия Марин Я.. Изпълнителното деяние е осъществено чрез възпроизвеждане на един изстрел с огнестрелно оръжие - пушка, в тялото на Я.. Това действие е причинило смъртта  на пострадалия. Смъртта на Марин Я. е предизвикана от изстреляния от подсъдимия И.А. куршум, който е пробил гръдния кош на пострадалия,  разкъсал е белите дробове и гръдната аорта.  Разкъсването на гръдната аорта е довело до вътрегръден кръвоизлив и остра кръвозагуба. Смъртта е била неизбежна, поради разкъсване на аортата и последвалият вътрегръден кръвоизлив и е настъпила бързо. Между изпълнителното деяние и настъпилия престъпен резултат е налице пряка и непосредствена причинна връзка. Без произведения от подсъдимия А. изстрел не би се стигнало до умъртвяването на пострадалия Я.. Деянието е довършено с умъртвяването на пострадалия, защото е настъпила неговата биологичната  смърт.

 

Съдът е анализирал и субективната страна на престъплението, осъществено от подсъдимият. Приел е, че престъплението е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал, че посредством използваното оръжие и причиненото функционално увреждане, несъвместимо с живота, пряко е целял настъпването на смъртта на пострадалия. Съдът е намерил, че прекият умисъл се доказва от  избраното за нападението средство - огнестрелно оръжие - пушка, преработена в еднозарядно неавтоматично оръжие за стрелба с бойни патрони калибър 5,6мм. Огнестрелните оръжия са с мощна поразяваща сила и са предназначени да причинят телесни увреждания и смърт, дори от по-далечни разстояния. Областта от тялото на пострадалия - гръден кош, в която област е бил насочен изстрелът. Общоизвестно е, че в  гръдния кош се намират жизненоважни органи - сърце, бели дробове, кръвоносни съдове, чието нараняване може да доведе до смъртта на човека. Разстоянието между пострадалия и подсъдимия преди изстрела. Двамата са се намирали в непосредствена близост. Били в една стая, на няколко метра един от друг. Според съдебномедицинската експертиза за аутопсия на труп и уточнението на вещото лице в съдебно заседание /л.484 НОХД/, изстрелът е възпроизведен от разстояние повече от 50 см/. Следователно  подсъдимият А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Бил е наясно е, че възпроизвеждайки изстрел по част от тялото на пострадалия, където са разположени жизнено важни органи неминуемо ще причини смъртта му, т.е. подсъдимият е действал умишлено - съзнавал е обществено опасните последици от деянието си и е сторил всичко необходимо за постигане на целения престъпен резултат.

Правните изводи на първата инстанция са изведени чрез след внимателно установяване на фактите по делото и извършването на задълбочен правен анализ. Юридическите заключения на първостепенния съд се споделят изцяло от въззивната инстанция.

В мотивите си съдът е отделил място за да обясни становището си,  защо счита, че привилегированият състав на чл. 118 от НК  не следва да се прилага в конкретния случай. Съдът се обосновал, както въз основа на установените факти по делото, така и от заключенията на тройната и петорната съдебни психолого-психиатрични експертизи. С тези изводи на първоинстанционния съд, въззивният съдебен състав се солидаризира изцяло, но също така споделя становището на първата инстанция, че съдът е ограничен в рамките на обвинението, което прокурорът е повдигнал с обвинителния акт и съдът е обвързан с него. Процесуално недопустимо и невъзможно е съдът да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление без да има повдигнато такова обвинение от прокурора.

 

Съдът е обсъдил задълбочено  въпроса за наказанията на подсъдимия. Обстойно е разгледал смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, които обосновават наказателната му отговорност. Приел е, че наказанията на подсъдимия А. следва да се определи при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и за двете престъпления.  За престъплението по чл.339, ал.1 от НК като отегчаващи обстоятелства са отчетени - предишно осъждане, въпреки настъпилата реабилитация, то характеризира отрицателно подсъдимия, недобрите характеристични данни, незаконното държане на оръжието е продължило значително във времето - повече от десет години, оръжието не само е държано, но е и използвано – за стрелба по животни, а на 13.11.2017 година – и за извършване на убийство. Като смекчаващи са отчетени формално чистото съдебно минало и направеното самопризнание. За престъплението по чл.118, ал.1 от НК, съдът е преценил, че деянието извършено от подсъдимият е с висока степен на обществена опасност. Убийството е извършено в присъствието и пред очите на още двама души, дългогодишни съседи на подсъдимия, в дома на единия от тях и абсолютно изненадващо за присъстващите. Касае за внезапно и неочаквано отнемане на живота на близък познат - съсед и съселянин. Убийството е извършено с незаконно притежавани оръжие и боеприпаси. Спокойното и хладнокръвно напускане на местопроизшествието и предприетите действия по скриване на оръжието също са преценени като отегчаващо обстоятелство. Подсъдимият е с лоши характеристични данни. Отмерените наказания са съответни на обществената опасност на дееца и на обществената опасност на извършените от него престъпления, както на отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства.

 

Относно искането на защитата за изменение на първоинстанционната присъда и намаляване наказанието на подсъдимия.

Защитата основава исканията си основно на две обстоятелства: това са показанията на свидетелката Петранка Георгиева-дългогодишен кмет на село Смолница и процесуалното поведение на подсъдимия. Защитата твърди, че първоинстанционният съд не е взел в достатъчна степен показанията на свидетелката Георгиева, според които, докато тя изпълнявала длъжността кмет  на селото, не са постъпвали сигнали или жалби срещу подсъдимия И.А.. Твърди се от защитата, че съдът би следвало да даде по-голяма тежест на направените от подсъдимия самопризнания още хода на досъдебното производство, както за обвинението по чл. 118 от НК, така и за това по член 339 от НК.

Въззивният съд счита изложените доводи в жалбата за неоснователни. Окръжният съд много внимателно, подробно и задълбочено е обсъдил всички обстоятелства, отегчаващи и смекчаващи, които имат отношение към размера на наказанието на подсъдимия. Съдът е обсъдил и показания на свидетелката  Георгиева на страница 16 от мотивите, като е приел, че тези показания дават бегла информация за здравословното състояние на подсъдимия, както и незначителни данни относно характеристични и личностни негови особености, както и за взаимоотношенията между пострадалия и подсъдимия. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Обстоятелствата, които защитата изтъква не са от съществено значение и не могат да се отразят значително върху размера на наказанието на подсъдимия. По делото е налице справка, от която е видно, че подсъдимият е с лоши характеристични данни и показанията на свидетелката Георгиева не са в състояние да игнорират изцяло тази информация. Тези обстоятелства, заявени от Георгиева не са с такава важност, че да доведат до съществено намаляване наказанието на подсъдимия. Съдът в мотивите си е посочил, че при определяне размера на наказанието е взел предвид и процесуалното поведение на подсъдимия, а именно направените от него самопризнания още на досъдебното производство. Съобразявайки се с всички обстоятелства, включително и тези съдът е приел, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Изводите на съда се споделят и от състава на апелативния съд. Пропуснато е при обсъждането на въпроса за отегчаващите отговорността обстоятелства да се отчете и фактът, че подсъдимият е извършил това престъпление след употреба на алкохол. От заключението на съдебно-медицинската експертиза това неговото състояние се определя като средна степен на алкохолно опиване. Извършването на престъпление след употреба на алкохол винаги се определя като отегчаващо отговорността обстоятелство, което като такова следва да се цени и в настоящото производство. Относно твърденията на защита, че съдът не е  оценил достатъчно направеното от подсъдимия самопризнание следва да се посочи,  че видно от заключението на тройната съдебна психологопсихиатрична експертиза, че при подсъдимия липсва критично отношение, както към извършеното деяние, така и по отношение на себе си, не преживява собствена вина и отговорност за случилото се, а се себеоневинява чрез защитен механизъм на проекция, приписвайки вината върху пострадалия. Според заключението на вещите лица подсъдимият А. декларира преживявано съжаление и вина, но с формален характер, без действително да осъжда постъпката си, като съжалението произтича основно от притеснения за себе си във връзка с развитието на наказателния процес.

Предвид на тези обстоятелства и фактът, че прокурорът не е изменил обвинението в по-тежко наказуемо престъпление, въпреки наличието на обективни обстоятелства за това, а  именно липсата на физиологичен афект при подсъдимия А., при което се е достигнало до законови рамки за определяне на наказанието между една и осем години, вместо значително по-завишените граници при основния състав  на убийството, размерът на наказанието е правилно определен. Предвид на изложеното въззивният съд счита, че определеното на подсъдимия наказание е съобразено с неговата и на престъплението висока степен на обществена опасност. Това наказание в цялост ще изпълни целите на специалната превенция, а именно да се отнеме възможността на подсъдимия да върши други престъпления, да се въздейства възпиращо и предупредително спрямо него и се приучи същия за спазване на законите и на добрите нрави. Тази присъдата ще изпълни целите на генералната превенция – посегателствата срещу личността ще бъдат строго санкционирани.

Първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и в гражданско-осъдителната й част. Гражданските искове са уважени в пълен размер като са взети предвид всички правнозначими обстоятелства.

 

При извършената служебна проверка не бяха констатирани съществени процесуални нарушения.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т.6, във вр. чл.338 от НПК, Варненският апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда №13 от 13.12.2019. по НОХД №205 по описа за 2018 год. на Добричкия окръжен съд

 

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок, считано от съобщаването му на страните.       

                                                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ:  1:                           2.