Р Е Ш
Е Н И Е
№ 897
гр.Русе, 09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………..
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 4150 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът ”Профи
Кредит България” ЕООД-София твърдят, че са се
снабдили срещу ответника със заповед за изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по
ч.гр.дело № 1822/ 2019 г. по описа на РРС за сумата от 1 973,41
лв.-главница и неустойка-119,48 лв. Актът бил връчен на длъжника в хипотезата
на чл.47 ал.5 от ГПК.
Сочат, че вземането им произтича от Договор за
потребителски кредит № **********/ 25.03.2014 г., подписан при Общи условия.На
посочената дата в полза на заемополучателя била преведена сумата от 500 лв.,
която той се задължил да върне на 48 месечни вноски в размер на по 42 лв., с
падеж–всяко 15-то число на месеца до 15.04.2018 г., при ГПР-157,75 % и ГЛП-98,52 %.Твърдят, че от страна на клиента
има погасяване на една пълна и една частична вноска.В тази връзка и съобразно
клаузите на ОУ, договорът бил прекратен на 02.09.2014 г. и вземането обявено за
предсрочно изискуемо.В тежест на заемателя била начислена уговорената между
страните неустойка, определена на база неизплатената част от кредита към нея
дата-119,48 лв.Искат да се признае за установено по отношение на ответника, че
им дължи присъдените главница и неустойка по ч.гр.дело № 1822/2019 г. по описа
на РРС, със законната лихва от 29.03.2019 г.Търсят се разноски за двете
производства.
Ответникът И.Т.С.
не се явява в съдебно заседание.Назначеният му процесуален представител оспорва
исковете.Наведени са доводи, че ищецът е неизправен съконтрахент, че вземанията
са погасени по давност, че представените към исковата молба документи не са
подписани от лицето, че договорената неустойка се явява прекомерна.Претендира
се отхвърляне на исковете.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от
приложеното ч.гр.дело № 1822/2019 г. по описа на РРС, в полза на
ищеца в настоящото производство е била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу И.Т.С. за сумата от 1 973,41 лв.-главница, 2,09 лв.-лихва
за забава за времето от 16.05. до 02.09.2014 г. и 119,48 лв.-неустойка, съставляващи
вземания по Договор за потребителски кредит № **********/25.03.2014
г., със законната лихва върху първата стойност от 29.03.2019 г., както и
91,90 лв.–разноски за производството.Актът е връчен на длъжника в
хипотезата на чл.47 ал.5 от ГПК.Съдът указал на заявителя,
че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането
си.Разпореждането е връчено на страната на 03.06.2019 г.Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е
постъпила по пощата
на 04.07.2019 г., като датата на пощенското клеймо е от 03.07.2019 г.Претенциите са допустими.Предмет на спора по това производство са само
главницата и неустойката.
Приложени са
СЕО за предоставяне на информация за потребителски кредити по ДПК № **********
и Карта на клиента по ДПК № ********** от 24.03.2014 г., след подписването на
които, на 25.03.2014 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № **********.
Ответната
страна е оспорила тези документи досежно подписите, положени за клиент.Назначената в производството почеркова
експертиза се е произнесла, че ответникът е техен автор.
Съгласно
процесния договор, сключен при ОУ, на 25.03.2014 г. ищецът предоставил на
насрещната страна в заем сумата от 500 лв., която потребителят се съгласил да
върне на 48 равни месечни погасителни вноски от по 42 лв. в срок до 15.04.2018
г., при ГПР от 157,75 % и ГЛП от 98,52 %, формиращ договорено възнаграждение по
кредита от 1 516 лв.Така дължимата стойност по контракта възлязла на
2 016 лв.
Ответната
страна е оспорила да е получила заемната сума.
За извършения
в полза на потребителя превод от 500 лв. доказателство е приложено на л.12 от
дело.
Страните
уговорили, че при просрочие в полза на кредитора ще се дължи лихва за забава в
размер на ОЛП+10 % годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на
просроченото плащане /чл.12.1 от ОУ/.В чл.6.4.б от ОУ е определен редът по
който ще се погасяват вземанията на заемодателя при постъпване на сума, която е
недостатъчна за погасяване на текущото задължение и при отсъствие на изрично
писмено заявление от клиента-разноски, такси, лихва за забава, неустойки,
обезщетения по договора и по ОУ и главница. Според т.12.3 от ОУ, в случай, че
заемополучателят просрочи една месечна вноска с повече от 30 дни, съконтрахентите
се съгласили да настъпи автоматично прекратяване на договора и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост.
Назначената по
делото икономическа експертиза, по която страните са нямали възражения, след
запознаване с представените в производството доказателства и извършена проверка
при ищеца, се е произнесла, че по процесния кредит били заплатени 43 лв.,
погасяващи изцяло първата и частично втората погасителни вноски с падежни дати
съответно 15.05.2014 г. и 15.05.2014 г.Според ищеца, кредитът е обявен за
предсрочно изискуем на 02.09.2014 г.
В т.12.4 от ОУ
е предвидено, че при прекратяване на договора за кредит на основание по т.12.3
от ОУ /предсрочна изискуемост/, върху остатъчния размер на задължението по
погасителен план се начислява неустойка от 50 %, като остава задължението на
клиента да престира в полза на насрещната страна всички дължими суми по
погасителен план, лихви за забава и такси.
Приложено е
извлечение от сметка към 03.07.2019 г./л.21/.
Вещото лице е
определило, че без значение дали кредитът е обявен за предсрочно изискуем или е
изтекъл договореният срок за погасяване
на вземането, то ответникът е останал задължен към кредитора с главница от
499,05 лв.Първоначално ищецът начислил
на заемополучателя неустойка от 35 % или 174,67 лв., от която впоследствие
опростил 55,19 лв.Така дължими останали 119,48 лв.
Приложено е
Уведомително писмо от 01.03.2019 г., с който ищецът поканил насрещната страна,
поради настъпилия падеж на последната вноска по погасителен план, да им заплати
в 14-дневен срок дължимите суми в общ размер на 2 094,98 лв., включващи
главница, лихви и неустойка.Адресатът не бил открит на посочения от подателя адрес за
кореспонденция, вписан в договора за кредит /л.18-л.20/, но съвпада с
регистрирания постоянен /настоящ адрес/ на лицето /л.37/, също фигуриращ в
контракта.
Приложено е и
Уведомително писмо от 02.09.2014 г.С него кредиторът заявил, че обявява дълг от
2 150 лв. за предсрочно изискуем.Документът е с вписания адрес за
кореспонденция по договора за кредит, но без данни да е изпратен до ответника.
При тази фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се
установява, че “Профи Кредит България” ЕООД и ответникът са били обвързани от облигационно
правоотношение във връзка със сключени
между тях Договор за потребителски кредит № **********/25.03.2014
г., със срок на действие до 15.04.2018 г., при условия и за суми, така, както е
заявено по исковата молба.Съобразно събраните в производството доказателства
неоснователни се явяват възраженията на потребителя, че не е подписал процесния
договор, както и че не му е била предадена сумата, предмет на контракта.Съдът
счита, че ищецът е доказал твърденията си по исковата молба, че е бил изправна
страна по облигационната връзка.Не се оспорва, че потребителят е погасил само
първата и част от втората погасдителни вноски.
Изхождайки
от предмета на сделката-предоставяне на кредит под формата на заем, както и от
страните по нея-юридическо лице, което е небанкова финансова институция, даваща
заем в рамките на своята търговска дейност, и ответника-физическо лице, което
при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компететност, то същата има белезите на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9 ал.1 от Закон за потребителския кредит. Към него е приложима и общата императивна закрила
срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т.12 от ДР на
ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно
право-Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.В тази връзка, съдът има задължение да следи служебно и при незаявено основание
за нищожност на договора, когато е
нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране
на доказателства,
когато е относимо до формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, когато е налице противоречие с добрите нрави.
Съдът намира, че в случая има
допуснато нарушение на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК-към процесния договор липсва
погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми.В чл.22 от същия закон е казано, че когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 и
20, договорът за потребителски кредит е недействителен.Тогава потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи
/чл.23 от ЗПК/.В този смисъл съдът счита, че в полза на кредитора може да се присъди
само непогасената главница от 499,05 лв.При това положение без значение се
явява възражението на ответника, че търсената неустойка се явява прекомерна, с
която теза съдът не е съгласен.Счита обаче, че освен гореизложените доводи за
приложението на чл.23 от ЗПК, кредиторът не може да търси неустойка и защото не
са изпълнени изискванията на чл.12 т.3 от ОУ.
Независимо, че ищцовото дружество
не е банка, а финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, даденото в т.18 от ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК разрешение за необходимостта преди подаването на
заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита
кредитът за предсрочно изискуем, е приложимо и за процесния случай.Постигнатата
в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски
или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да
уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие,
ако финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника- кредитополучател.В този смисъл е Решение № 3 от 17.04.2019 г. на ВКС
по т. д. № 1831/2017 г., II т. о., ТК.В него се приема, че предсрочната
изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл.240 от ЗЗД,
уредена в нормата на чл.71 от ЗЗД, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно
волеизявление, което обаче следва да достигне до насрещната страна и поражда
действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
В процесния случай не се
установява при условията на пълно и главно доказване приложеното към исковата
молба уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е било
изпратено и да е достигнало до ответника.
В ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.д.
№ 8/2017 г. на ОСГТК, ВКС, се приема, че предсрочната изискуемост на вземането
по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали
на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на
основанието, от което произтича вземането.Вноските с падеж преди датата на
настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми,
са вземания, възникнали на едно и също основание -договора за кредит.По тези
съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за
основанието на претенцията, предявена по реда на чл.422 ал.1 ГПК.Правното
основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и
на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.Към момента
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е изтекъл целия срок за връщане на
дълга, поради което претенцията за главница до установения от вещото лице
размер се явява основателна, но не са налице предвидените в ОУ предпоставки за
присъждане на договорна неустойка, поради това, че е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита.
Ответникът е направил възражение,
че вземанията са погасени по давност.Според чл.422 ал.1 от ГПК, искът за
съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.В настоящия случай това е
29.03.2019 г.
Вземането за главницата по
договор за кредит се погасява с общата петгодишна давност съгласно чл.110 ЗЗД.ВКС приема, че при договорите за кредит, макар да е уговорено връщането на
сумата по тях да стане на погасителни вноски на определени дати, това не
превръща тези вноски в периодични плащания.Договореното връщане на
заема/кредита на погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на длъжника на части ( Решение № 261/12.07.2011 г.
на ВКС по гр.дело № 795/2010 г., ІV г. о.).Съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД, давността тече от
момента, в който вземането е изискуемо.С оглед установеното по делото и
задължителните указания по т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013г. на ВКС, ОСГТК, след като фактическият състав, пораждащ възможността
кредитора да получи предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен
в полза на длъжника срок налага позоваване на две предпоставки: обективен факт,
уговорен като основание за едностранно изменение на договора, и упражнено от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало
до длъжника, то в процесния случай следва да се приеме, че изискуемостта е
настъпила към датата на последната погасителна вноска-15.04.2018 г.Погасителната
давност да за главното вземане не би била настъпила и ако кредиторът беше упражнил
надлежно правото си да промени едностранно договора към 02.09.2014 г.До
29.03.2019 г. не е изтекъл предвидения срок в чл.110 от ЗЗД.Главницата се дължи
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.В останалата част претенциите следва да се отхвърлят.
При съобразяване на
т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът в исковото производство разпределя отговорността за разходите, направени в заповедното производство.С оглед
изхода на спора в полза на ищеца се следват разноски за двете производства
съразмерно с уважената част от исковете.В съдебно заседание на 10.06.2020 г.
назначеният процесуален представител на ответника е поискал присъждане на
допълнително възнаграждение на основание чл.7 ал.8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.Тази норма обаче е отменена, считано от 15.05.2020
г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 г. на
ВАС /ДВ, бр.45 от 2020 г./,
поради което липсва основание за уважаване на
претенцията.В тежест на ищеца е направеният разход от БС за назначената
почеркова експертиза в размер на 183 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на И.Т.С., **********,***, че дължи на ”ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е,
вх.В, сумата от 499,05
лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **********/25.03.2014
г., за което е била издадена Заповед по чл.410 от ГПК под № 874 от 01.04.2019 г. по
ч.гр.дело № 1822/2019 г. по описа на РРС, поправена на 06.02.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД-София, ЕИК *********, да бъде
признато за установено по отношение на И.Т.С., ЕГН **********,***, че им дължи по Договор за потребителски кредит № **********/25.03.2014
г. главница над 499,05 лв. до 1 973,41 лв. и договорна неустойка от 119,48 лв., присъдени със Заповед по
чл.410 от ГПК под № 874 от 01.04.2019 г. по ч.гр.дело № 1822/2019 г. по описа
на РРС, поправена на 06.02.2020 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА И.Т.С., **********,***, да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, по банкова сметка ***: ***, BIC: *** ”ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, сумата от
199,59 лв.-разноски по делото и 0,28 лв.-разходи по заповедното дело.
ОСЪЖДА ”ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е,
вх.В, да заплатят по с/ка на РРС сумата от 183 лв.-разход за производството,
извършен за сметка на БС.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/