Р Е Ш
Е Н И Е № 260170
гр. Пловдив 08.12.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение,
ХVII.с., в публично
заседание на 19.11.2020 г. в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията т.д.
№ 112/2020 г. по описа на ПОС, намира за
установено следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 226
от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Н. Н.
Д. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законна представителка С.А.Д. ЕГН **********, и двете с адрес: ****, моли ответното ответното застрахователно дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Черни връх“ № 51д, бъде
осъдено да й заплати сумата 140
000 лв. – частично от общо претендирана сума от 200 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания, претърпени вследствие смъртта на нейния баща Н.Д.Д., настъпила в
резултат на ПТП, настъпило на 8.9.15 г. на път І-6 между с. Иганово и с.
Кърнаре, км 239+670, виновно причинено от
А.А.Ф. при управление на товарен автомобил „Щаер“ с рег. № РВ **** КМ,
както и от Р.А.Я.. при управление на лек автомобил „Мазда“ рег. № ВТ **** ВМ,
за който е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по застрахователна полица 22 115001825010, валидна към датата
на ПТП, както и 32 400 лв. – имуществени вреди, произтичащи от лишаване
на издръжка от баща за 216 месеца, считано от датата на раждане – *** до
навършване пълнолетие на детето /по 150 лв. месечно/,
ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата
на непозволеното увреждане до
окончателното плащане на сумите.
Съображения
са изложени и в писмена защита, депозирана от процесуалния й представител адв. К..
Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА с
начислен ДДС.
Ответното
застрахователно дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
ЕИК ********* оспорва исковете и
моли да се постанови решение, с което същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендира присъждане на разноски по представен списък на
разноските в размер на 10 лв.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Няма спор по
делото, че на 8.9.15 г. на път І-6 между с. Иганово и с. Кърнаре, км 239+670, е
настъпило ПТП, виновно причинено от А.А.Ф.
при управление на товарен автомобил „Щаер“ с рег. № РВ **** КМ, А.А.Ф. при
управление на товарен автомобил „Щаер“ с рег. № РВ **** КМ, както и от Р.А.Я..
при управление на лек автомобил „Мазда“ рег. № ВТ **** ВМ, в резултат на което е настъпила смъртта на Н.Д.Д.
- ***на малолетната ищца.
С присъда №
4/9.1.18 г., постановена по нохд № 2613/16 г. на ОС-Пловдив, влязла в сила на
4.8.18 г., А.А.Ф. е признат за виновен
в това, че на 8.9.15 г. на път І-6 между
с. Иганово и с. Кърнаре, км 239+670, при
управление на МПС категория „С + Е“ – състав от пътни превозни средства с теглещо МПС, товарен автомобил Щаер и
прикачено към него товарно ремарке „Русия“ е нарушил правилата на движение –
чл. 20, ал.2 от ЗДвП, чл. 16, ал.1,т.1 от ЗДвП и чл. 25, ал.1 от ЗДвП, и по
непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, едно от които - Н.Д.Д., както и телесни повреди на повече от
едно лице. В мотивите на присъдата е прието, че вина за настъпване на ПТП има и
водачът на лекия автомобил „Мазда“ Р.Я.,
който не е спазил знак със задължителнос предписание за движение само надясно,
като е завил наляво, навлязъл е в платното за движение пред товарния автомобил
на разстояние, критично близко до дължината на опасната зона за спиране на
композицията, като за предотвратяване на ПТП е трябвало да изчака преминаването
на приближаващата се товарна композиция и след това да се включи в движението.
Влязлата в
сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните
последици от деянието по отношение извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца – чл. 300 от ГПК.
Няма спор
между страните, че за увреждащия лек автомобил „Мазда“, управляван от водача Р.Я.,
е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по застрахователна полица 22 115001825010, валидна към датата на
ПТП, с ответното застрахователно дружество.
Твърди се в
исковата молба, че загиналият в инцидента Н.Д. е живял съвместно на съпружески
начала със С.А.Д. в продължение на 12 години, като от съвместното им
съжителство имали четири деца, едно от които ищцата Н., родена ** месеца след
настъпване смъртта на бащата. Последното
обстоятелство се установява и от представено удостоверение за раждане, от което
е видно, че Н. е родена на *** г., като *** е Н.Д.Д..
Твърди се в
исковата молба, че в резултат на смъртта на Н.Д.Д. ищцата останала без бащина обич и подкрепа за
цял живот; детето се родило в семейство с интензивно чувство на постоянна тъга,
като израства със съзнанието, че завинаги е лишено от обич, опора и грижи от
баща, което оставя постоянно чувство за липса на нещо много важно в живота му.
Освен това детето било лишено и от издръжка
до навършване на пълнолетие. Изложени са доводи, че моралните страдания
от загубата на родител, от когото детето е лишено още от раждането си, ще го
съпътстват цял живот, като липсата на баща ще остави траен отпечатък в неговото
съзнание, като при определяне на обезщетение за причинените неимуществени вреди
от смъртта на родителя следва да се преценяват не само болките и страданията,
търпими в момента, а и тези, които ще се търпят в бъдеще поради липсата на
ласка, обич, внимание и закрила.
Предвид
посоченото се иска ответното застрахователно дружество да бъде осъдена да
заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 140 000
лв. – частично от общо претендирани 200 000 лв., както и обезщетение за
имуществените вреди, изразяващи се в невъзможност от получаване на издръжка до
навършване на пълнолетие – ** месеца по ** лв., или общо 32 400 лв.
По делото са разпитани като свидетели Ф.Т.А.и А.А.К.,
посочени от ищцовата страна.
Свид. Ф.Т.А.,
без родство с ищцата, заявява, че познава С. и нейното семейство; откакто се
помни, познавал и мъжа й Н.Д.. Били добро и сплотено семейство. И сега
поддържали отношения със С., която се преместила да живее в **, където си
купила къща. Когато се срещали, С. винаги била с малкото си детенце Н.,
кръстено на **. Детето усещало липсала на баща, питало защо другите деца имат **,
а тя няма.
Свид. А.К.,
без родство, заявява, че С. и Н.били добро семейство, хубаво се грижели за
децата си, добре се разбирали. Най-малкото дете Н. вече било навършило **
години, започнало да разпитва за баща си: „мамо, къде е тати?“, „мамо, това ли
е тати?“. Заявява, че Н.преживе работел в строителството, както и на
полето.
Свид. А.Ч.,
съпруг на ** на С., заявява, че познава С. и Н.от ***години, като
с Н.постоянно работили заедно – бране на боровинки, бране на рози, в
строителството. Получавали различни надници
- по около ** лв. при розобер, до ** лв. при бране на боровинки.
Заявява, че почти не оставали без работа, всеки ден били на работа, без неделя.
Н.получавал годишно около **** лв.
По делото е
постъпила информация от ТД на НАП – Пловдив, за това че Н.Д. няма регистрирани
трудови договори и за него не са подавани данни за осигуряване като лице, работещо без трудово
правоотношение.
Постъпила е
информация и от НОИ, за това че ищцата Н.Д. не е подавала заявление за
отпускане на пенсия.
При така
събраните доказателства съдът намира предявените искове за частично
основателни.
Съдът
приема, че в резултат на смъртта на Н.Д.Д.
ищцата е останала без бащина обич и подкрепа за цял живот, което вече
ищцата, макар и малко дете на пет години, е започнала да усеща. В този смисъл
са показанията на свидетелите А. и А.,
които заявяват, че детето вече е започнало да търси баща си, да пита
къде е неговият баща. Съдът приема за основателни доводите, че липсата на баща
неминуемо ще остави траен отпечатък в съзнанието на детето. В този смисъл са
налице морални болки и страдания, които следва да бъдат обезщетени, въпреки
обстоятелството, че ищцата не е познавала баща си, тъй като е родена около три
месеца след неговата смърт. Същевременно последното обстоятелство е от значение
при преценката на дължимото обезщетение с оглед критерия за справедливост,
въведен от чл. 52 от ГПК, тъй като между ищцата и бащата преживе няма създадени
трайни, осъзнати отношения между дете и
родител, които именно да са прекъснати от настъпилата смърт при процесното
ПТП. Съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението в случая съобразно действителния интензитет на преживените болки и страдания, вкл. и
тези, които детето ще търпи занапред, възлиза на 100 000 лв., като
размерът до разликата до 140 000 лв. не съответства на критерия за справедливост.
По отношение
на претенцията за имуществени вреди съдът приема, че е налице имуществена вреда
– пропусната полза от лишаването на ищцата от издръжка, на която същата има
право по закон от починалия Н.Д.. Тази липса представлява вреда, пряка и
непосредствена последица от смъртта на лицето, настъпила в резултат на ПТП,
като същата подлежи на обезщетяване от прекия причинител на увреждането, респ.
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По отношение
размера на издръжката следва да се съобразни чл. 142, ал.1 от СК, съобразно
който размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и според възможностите на
лицето, което я дължи, както и разпоредбата на чл. 142, ал.2 от СК, според
която минималната издръжка е равна на една четвърт от минималната работа
заплата за страната. Тази разпоредба
следва да бъде приложена в случая, тъй като по делото няма събрани убедителни
доказателства за размера на получаваните от Н.Д. доходи. Свидетелските
показания в тази насока са противоречиви – свид. Ч., от една страна, заявява,
че лицето е имало надници от ** до ** лв. дневно, като почти не е оставало без
работа, но от друга, заявява, че на годишно е получавал до *** лв., което
очевидно не съответства на сочения размер на получавани надници. Тъй като
лицето е било трудоспособно, съдът приема, че материалните му възможности
следва да се преценяват на база минимална работна заплата, която към датата на
смъртта му е в размер на *** лв. съобразно ПМС 139/4.6.2015 г. Респ., съгласно
чл. 142, ал.2 от СК минималният размер на дължимата издръжка е 95 лв., който е
дължим и от двамата родители /** също е трудоспособна/. С оглед на посоченото
съдът приема, че дължимото обезщетение за претерпените пропуснати ползи от
лишаването на ищцата от издръжка, която би получавала от своя баща, следва да
се изчисли на база 47.50 лв. месечно – или за 18-годишен период – 10 260
лв. Именно до навършване на пълнолетие родителят е задължен да дава издръжка на
детето си. За горницата над този размер
до претендираните 32 400 лв. искът е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По отношение
отговорността на ответника:
Няма спор по
отношение на обстоятелството, че за автомобила, управляван от виновния водач, е
бил налице сключен застрахователен договор за застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите, валидна към момента на настъпване на
процесното ПТП.
Това
обстоятелство изрично е признато за безспорно между страните.
При това
положение е налице основание за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество на осн. чл. 432
от КЗ
Относно
законната лихва:
Определените
от съда обезщетения се дължат ведно със
законна лихва, считано от датата на увреждането – 8.9.15 г. до окончателното
плащане.
Относно
разноските:
Претендира
се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. П.К. на осн. чл. 38,
ал.2 вр. чл. 38, ал.1,т.2 от ЗА с ДДС. Претенцията е основателна. На ищцата е
оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал.1,т.2 от ЗА, видно от
представения договор за правна защита и съдействие. На осн. чл. 38, ал.2 от ЗА
на адвоката следва да се присъди адвокатско възнаграждение в в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 от ЗА, за
което следва да бъде осъдена ответната страна. При това положение ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. К.,
съобразно уважената част на исковете, адвокатско възнаграждение от 3735.20 лв., изчислено по правилата на чл. 7,
ал.2,т.6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върху
същото е дължим ДДС предвид представено удостоверение от адв. К. за регистрация
по ЗДДС в размер на 747.04 лв.
Съобразно
уважената част на исковете ответното застрахователно дружество следва да бъде
осъдено да заплати държавна такса по сметка на Пловдивски окръжен съд в размер
на 4410.40 лв.
Разноски се
претендират и от страна на ответника по
представен списък на разноските – в размер на 10 лв.
Съобразно
отхвърлената част на исковите претенции ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника разноски в размер на 3.60 лв.
Ето защо съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51д, да
заплати на Н. Н. Д. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законна
представителка С.А.Д. ЕГН **********, и
двете с адрес: ****, сумите:
- 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени вследствие смъртта на нейния ** Н.Д.Д., настъпила в
резултат на ПТП, настъпило на 8.9.15 г. на път І-6 между с. Иганово и с.
Кърнаре, км 239+670, виновно причинено от
А.А.Ф. при управление на товарен автомобил „Щаер“ с рег. № РВ **** КМ,
както и от Р.А.Я.. при управление на лек автомобил „Мазда“ рег. № ВТ **** ВМ,
за който е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по застрахователна полица 22 115001825010, валидна към датата
на ПТП,
- 10 260 лв. – имуществени вреди, произтичащи от лишаване на издръжка от баща за ***
месеца, считано от датата на раждане – *** до навършване пълнолетие на детето,
ведно със законна лихва върху сумите, считано от 08.09.2015
г. до окончателното плащане на сумите,
като за
разликата до пълните предявени размери – до 140 000 лв. за неимуществените
вреди /предявени частично от 200 000 лв./ и до 32 400 лв. за
имуществените вреди ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51д, да
заплати на адвокат П.К. на осн. чл. 38, ал.2 вр. чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение в
размер на 3 735.20 лв. ведно с ДДС -
747.04 лв.
ОСЪЖДА ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51д, да
заплати по сметка на Пловдивски окръжен
съд държавна такса в размер на 4 410.40
лв.
ОСЪЖДА Н. Н.
Д. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законна представителка С.А.Д. ЕГН **********, и двете с адрес: ****,
да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх“
№ 51д, направени по делото разноски в
размер на 3.60 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: