Решение по дело №9902/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 януари 2024 г.
Съдия: Албена Борисова Дойнова
Дело: 20231110209902
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. София, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20231110209902 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на търговско дружество „АНЖЕЛИНА ПИЙКОК СОФИЯ“
ООД представлявано от Я.Я. чрез упълномощения им процесуален представител – адв. П.
срещу Наказателно постановление № 694588-F684673/10.03.2023г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – София при НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на
Дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
1000 лева за нарушение на чл.118, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото
постановление. Твърди се, че не е доказано виновно поведение, като наложената санкция не
е съобразена с вида на нарушението и се явява прекомерна и нецелесъобразна. Излагат
доводи, че неправилно АНО не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
конкретното нарушение се явява маловажно. Иска се отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от упълномощен
процесуален представител – адв. П., която поддържа жалбата и пледира за отмяна на
атакуваното НП. Акцентира върху обстоятелството, че наложената санкция се явява
прекомерна, както и че въпреки изразеното от тях желание за приключване на
производството със споразумение, такова мълчаливо им е било отказано. Претендира
разноски съобразно представения списък.
Въззиваемата страна, Началник на отдел при НАП, чрез процесуалния си представител
1
юрисконсулт Недков оспорва жалбата. Намира издаденото наказателното постановление за
правилно и законосъобразно, и като такова моли да бъде потвърдено изцяло. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, както и искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:

Дружеството – жалбоподател „АНЖЕЛИНА ПИЙКОК СОФИЯ“ , с ЕИК *********
стопанисвал търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС -салон за
красота „AP Sofia“ находящ се в гр. София, бул. Ситняково № 48. Във връзка с дейността на
стопанисвания търговски обект дружеството имало зачислено работещо фискално
устройство в обекта модел DAISY Perfect S-01 с № на ФУ DY418919 и № на ФП 36575686.
На 04.11.2022г., в 15:32г. служители на ЦУ на НАП извършили проверка в търговския
обект, която започнала с извършване на контролна покупка. В хода на проверката било
констатирано, че часовника на фискалното устройство е с отклонение 20 минути назад от
астрономическото време. Св. Д. на длъжност инспектор по приходите пру ЦУ на НАП
изискала от ФУ да бъде отпечатан контролна лента КЛЕН за 04.11.2022г. и дневен
финансов Х отчет. След отпечатването на отчет № 004584/04.11.2022г. и КЛЕН било
установено, че за извършено плащане през ПОС устройство в обекта в размер на 30,00 лева
няма издаден фискален бон.
Посочените обстоятелства били отразени в протокол за проверка от същата дата. Същият
бил връчен на същата дата на присъствалата по време на проверката А.П.-Я..
Предвид това, свидетелят К. Д., на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП приела,
че налице нарушение на чл.118, ал. 1 от ЗДДС, за което съставила против дружеството –
въззивник АУАН № F684673/11.11.2022г. Така съставеният АУАН бил връчен на
упълномощено лице на датата на съставянето му.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражение от управителя на
дружеството – жалбоподател.
Въз основа на посочения АУАН, било издадено и обжалваното Наказателно постановление
№ 694588-F684673/10.03.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – София при
НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на Дружеството е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева за нарушение на
чл.118, ал. 1 от ЗДДС.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото
производство доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля К. Д. /
актосъставител /, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК. При проведения непосредствен разпит на
2
актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически
положения. Показанията на свидетеля са подробни и вътрешно балансирани, поради което
следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен
начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага
отделното обсъждане на доказателствените източници. Наред с това, допринасят за
правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени
доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото,
и затова съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените
доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното
изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в
тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
Нарушението е установено на 04.11.2022г., като актът за установяване на административно
нарушение и последвалото наказателно постановление са съставени в предвидените в чл.34
ЗАНН срокове.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
3
наказателно постановление на формално основание.

По приложението на материалния закон:

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС "всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/
устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо
от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния
или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта". Нарушението на тази
разпоредба е формално, достатъчно е задълженото лице, което извършва продажби в
търговски обект, независимо дали насрещната страна по сделката изиска друг данъчен
документ, да издаде фискална касова бележка от фискалното устройство, налично в
съответния обект. С неиздаването на фискален бон за извършеното плащане отразено в ПОС
устройството в обекта на стойност 30,00 лева е осъществен съставът на чл. 118, ал. 1 от
ЗДДС, за което законодателят е предвидил и административно наказание в разпоредбата на
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
На дружеството е наложена имуществена санкция в минимално предвидения в
разпоредбата на ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС размер - 1000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал.1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл.
118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци. В чл. 118, ал.1 от ЗДДС е
регламентирано че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/. Безспорно е,
че санкционираният търговец има качество на задължено лице по смисъла на чл. 118, ал.1 от
ЗДДС, поради което е длъжен да регистрира и отчита извършените от него продажби чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. По тази причина въззивникът
е субект на задължението по чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Константна е съдебната практика че при
прилагането на чл. 83, ал.1 от ЗАНН като изключение от общия принцип на ЗАНН за
личната административно-наказателна отговорност на физическите лица, когато в
нормативен акт е предвидена възможност за реализиране на такава отговорност по
отношение на юридически лица и еднолични търговци за допуснати нарушения при
осъществяваната от тях дейност, тази отговорност е обективна, безвиновна и при
реализирането й не може да се търси и доказва вина, независимо от формата й. Затова съдът
намира, че ангажирането на отговорността на дружеството – въззивник , чрез налагане на
имуществена санкция на едноличен търговец по чл. 185, ал.4, вр. ал. 1 от ЗДДС за виновно
извършено административно нарушение от страна на физическо лице не противоречи на
4
закона. Обективният характер на регламентираната в чл. 185, ал.1 от ЗДДС отговорност за
едноличните търговци, изключва изследването и обсъждането на въпроса за вината.
Достатъчно е със санкционираното деяние да са осъществени обективните елементи от
състава на административното нарушение. Като отговорността на търговеца не е обусловена
и не е предпоставена от личната административно-наказателна отговорност на физическото
лице продавач- извършител на нарушението. Отговорността на физическото лице не
изключва и не поглъща тази отговорност.
В конкретиката на случая Съдът намира, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е
неприложима, тъй като конкретния случай не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклите
фази на административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание не са опорочени поради допуснати
съществени процесуални нарушения, а отговорността на дружеството-въззивник е
ангажирана правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е законосъобразно и
като такова същото следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
неоснователна.
Доколкото е налице обективирана претенция от страна на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да уважи същата,
тъй като издаденото наказателно постановление е законосъобразно в неговата цялост. С
оглед правната и фактическа сложност на делото и броят на проведените заседания, съдът
намира, че следва да присъди възнаграждение в размер на 80 лева, на основание чл. 63, ал. 5,
вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 694588-F684673/10.03.2023г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – София при НАП, с което на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС на Дружеството е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 1000 лева за нарушение на чл.118, ал. 1 от ЗДДС, като правилно и
законосъобразно
ОСЪЖДА „АНЖЕЛИНА ПИЙКОК СОФИЯ“ , с ЕИК ********* , да заплати на НАП,
сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал.
5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6