№ 108
гр. Свищов, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на четиринадесети
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20234150100167 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл.233 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 310 ал. 1
т. 2 от ГПК.
Ищецът МИ гр. София, представлявана от ГМ д-р МАХ, чрез пълномощника
адв. И. от САК твърди, че на е собственик на недвижим имот с идентификатор №
65766.701.2493, с площ от 298 кв.м. , находящ се в гр. *, подробно описан в нотариален акт
№ 105/2019г. на Нотариус Надка Ганева , ведно с построената в имота сграда на три етажа с
идентификатор № 65766.701.2493.1 с площ от 178 кв.м.. Посочва е, ищецът е религиозна
институция, поради което стопанисването и отдаването под наем на имоти се случвало по
ред, уреден в уставите на изповеданието. Заявява, че отдал под наем на ответника, с договор
за наем от 25.08.2020г. търговски обект, собственост на ищеца, представляващ кафе
аперитив с площ от 64,60 кв.м., находящ се в гр. *. Посочва, че договорът за наем бил
сключен по предвидения в устава ред, за което било взето решение № 1551/13.08.2020г. на
ВМС. Наемното правоотношение било срочно и договорът бил сключен за срок до
31.07.2023г.. Твърди, че ответникът не изпълнявал задълженията си, уредени в чл. 4.3./10/
от договора за наем, като продавал свинско месо и алкохол. Поради това бил изрично
уведомен с ивуомително писмо, получено на 26.01.2023г. , че договорът се прекратява
едностранно, за което било взето надлежно решение № 670/14.12.2022г. на колективния
орган на МИ – ВМС и бил поканен да предаде наетото помещение в едноседмичен срок,
считано от датата на получаване на уведомителното писмо. Твърди, че до датата на
1
предядяване на иска, ответникът отказвал да предаде държането на наетата вещ –
търговският обект. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да предаде
държането на наетия търговския обект, предмет на договора за наем от 25.08.2020г. на МИ.
Претендира разноски.
Ответникът „Б“ЕООД гр. Свищов, представляван от Б. М. Б., гр. Свищов, не е
представил в едномесечен срок отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание
и не взема становище по делото.
Съдът, като обсъди събраните доказателства, намери за установено следното:
Съгласно приложения договор за наем от 25.08.2020г., страните по делото се
споразумели ответното дружество да ползва под наем недвижим имот , находящ се в гр. **,
с обща площ 64,60 кв.м., за кафе –аператив, срещу наемна цена в размер на левовата
равностойност на 245,42 евро. . Срокът на договора бил определен на не повече от три
години – от 01.08.2020г. до 31.07.2023г.. Съгласно чл. 4.3 т. 10 наемателят се задължил да не
продава алкохол, свинско месо в имота, а съгласно т. 9 на чл. 4.3 от договора, се задължил да
предаде имота с приемно-предавателен протокол на наемодателя в едноседмичен срок от
датата на прекратяване на наемното правоотношение. Не се спори по делото, а и се
установи от приложения нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 105/2019г.
на Нотариус Н.Ганева – Нотариус в района на РС Свищов, че наетото помещение е
собственост на ищеца.
С декларация от 25.08.2020г. управителят на ответното дружество декларирал,
че е запознат с режима на отдаване под наем на собственост на МИ, регламентиран в устава
на изповеданието и правилника за управление на вакъфите. Приложен по делото е Устав на
МИ, в сила от 24.01.2016г. , като в чл. 35 т. 11 от тях е уредено, че ВМС одобрява
предложенията за сключване на договори за ползване, отдаване под наем или под аренда,
или за съвместна дейност, с изключение на договорите , за които в Правилника за
управление и стопанисване на вакъфските имоти не се изисква изричен акт на ВМС и е
предвидено пряко одобрение от Комисията. В приложения Устав на МИ, изменен и
допълнен на редовна НМК на 29.05.2021г., разпоредбата на чл. 35 т. 11 е в редакцията към
24.01.2016г., а именно ВМС одобрява предложенията за сключване на договор за ползване,
отдаване под наем или под аренда.
Установи се от Решение № 1551 на ВМС от 13.08.2020г., че е взето решение,
че ВМС дава право на РМ. на В.Търново да отдаде под наем чрез пряко договаряне с
ответното дружество вакъфски имот, представляващ кафе-аперитив с площ 64,60 кв.м.,
находящ се в гр. ***, със срок от 01.08.2020г. до 31.07.2023г., с месечна цена 480- лева с
ДДС, като наемателят да няма задължения към МИ. С приложеното Решение №
670/14.12.2022г. на ВМС от 14.12.2022г.. е одобрено прекратяването на договора за наем с
ответното дружество и стартиране на процедура за събиране на задълженията по договора за
наем за имота.
2
С уведомително писмо от 24.01.2023г. на МИ, ответното дружество било
уведомено за взетото решение за прекратяване едностранно договора за наем на основание
чл. 6.4 от договора за наем, поради констатирано нарушение на чл. 4.3 /10/ от договора.
Предоставен на ответника е 1-седмичен срок от получаване на писмото да освободи и
предаде владението на имота на представител на РМ В.Търново. Писмото е получено от
ответника на 26.01.2023г., видно от известието за доставяне.
С уведомление от 24.11.2022г. на МИ, РМ – В.Търново , Зам.ГМ бил
уведомен, за нарушение по чл. 4.3.т. 10 от договор за наем с ответника, както и, че след
отправено уведомление, управителя на ответното дружество ги уведомил, че нарушението
ще бъде отстранено. Приложено по делото е и уведомление от Председателя на МН
Свищов до РМ. на В.Търново от 14.10.2022г.. с искане да бъдат взети мерки, тъй като в
отдаден под наем обект в гр. Свищов, с наемател – ответното дружество, се продава свинско
месо и се консумира алкохол.
Приложено по делото е уведомление от 18.10.2022г. на МИ, РФ В.Търново до
управителя на Б ЕООД, с което бил уведомен за нарушение на задължениетя по чл. 4.3.1 и
по чл. 4.3.10 от договора за наем от 25.05.2020г. , като му било указано, че ако не
предприеме мерки за отстраняване на нарушенията, ще бъдат предприети действия за
анулиране на договора. Със Заявление от 02.11.2022г., управителя на дружеството –
ответник уведомил, че е превел по сметка на М сумата 1440 лева, както и че, като
управител е разпоредил в заведението да не се продава алкохол и свинско месо.
Не се спори по делото, че ответникът след завеждане на делото е продължил
да ползва наетото помещение, видно и от връчването на този адрес на исковата молба.
Разпитан по делото беше св. НН – районен мюфтия на Велико Търново.
Видно от показанията му, в правомощията му влиза контрол и проверка на имотите на
изповеданието, като такъв контрол бил извършен на обект в гр. ****, при която било
установено, че се продава алкохол и продукти от свинско месо, а съгласно договора това не
било разрешено. Този свидетел изнесе, че наемателят бил уведомен, че може да продължи
да ползва имота, ако преустанови това нарушение, но при повторна проверка констатирали,
че нарушението не било отстранено. Тогава сигнализирали Главното мюфтийство в София,
договорът с наемателя бил прекратен. Видно от показанията му, след завеждане на делото,
преди около месец ключовете от помещението били предадени от наемателя.
Предвид на гореустановеното, съдът намира иска за освобождаване на наетата
вещ за неоснователен. Предявеният иск е с правно основание чл. 233 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД.
Правният спор е за неизпълнение на договорното задължение на ответника да
върне недвижимия имот, след като е прекратен наемния договор, каквито фактически
твърдения ищецът е въвел с исковата молба. Исковата претенция е облигационноправна – за
реално изпълнение на договорно задължение по наем, а съобразно нейният предмет и
правно основание, разглеждането й по реда и условията на бързото производство е
3
допустимо, в хипотезата на чл. 310, т.2 ГПК. Искът е процесуално допустим, преценен по
същество, въз основа на събраните по делото доказателства, същият се явява неоснователен.
Безспорно установено по делото е, че страните – ищецът и ответникът са били
в облигационно правоотношение възникнало на основание сключения между тях писмен
договор за наем от 25.08.2020г., в изпълнение на което ищецът е предоставил на ответника
за временно , възмездно ползване недвижим имот – находящ се в гр. *****, с обща площ
64,60 кв.м., за да се ползва за кафе – аператиф срещу задължението за плащане на определен
месечен наем и за определен срок. Валидното сключване на договора, породил обвързващо
правно действие за страните относно изпълнението на поетите задължения, неговото
влизане в сила, предаването държането върху наетото помещение, както и неговото
ползване не се оспорват от ответника. Прекратяването на договора е настъпило, след
отправеното едностранно изявление за прекратяване от изправната страна-наемодателя. От
формална страна, наемодателят е отправил писмено изявление, с което се слага край на
правоотношението, изрично заявявайки волята си за прекратяването му, поради
неотстраняване на нарушението по чл. 4.3 т. 10 от договора за наем, като в договора е
предвидена възможност за прекратяване на договора едностранно, при неизпълнение на
задължения на наемателя по договора. Не се спори по делото, а и се установи от показанията
на св. Н, че след изтичането на едноседмичния срок от получаването на уведомлението за
прекратяване на договора, наемателят вече няма основание да ползва имота, поради което,
съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, е длъжен да го върне на наемодателя.
Наемното правоотношение е прекратено на посоченото в исковата
молба основание, с връчване на ответника на уведомителното писмо,
получено от него на 26.01.2023г.. За пълното на изложението следва да се
посочи, че договорът може да бъде развален и с исковата молба, с която се
претендират последиците от развалянето, в случай, че са налице
предпоставките за това, като волеизявлението на кредитора се счита
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба,
Установи се от показанията на св. Н, че след предявяване на исковата
молба, в хода на настоящия съдебен процес, наемателят е изпълнил
задължението си да предаде фактическата власт върху имота след
прекратяване на договора, при спазване на предвиденото в договора за наем.
Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК при постановяване на решението
си съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право.
Установяването опразване на наетия имот след прекратяване на
договора за наем води до неоснователност на предявения иск по чл. 233 ал. 1
от ЗЗД вр. чл.310, т.2 от ГПК и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
4
При този изход на делото, съобразявайки, че причина за отхвърляне на иска е
изпълнение на задължението на ответника в хода на процеса, че с
поведението си същият е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е
изпълнил задължението си да опразни наетия имот преди предявяване на
исковата молба, същият не може да бъде освободен от задължението за
заплащане на разноски по делото, поради което ответникът следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 1230,40 лева, от които 230,40 лева – ДТ
и 1000,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от МИ, ЕИК -, със седалище и адрес на
управление гр. ******, представляван от ГМ д-р МАХ, чрез адв. И. от САК,
иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД вр. чл. 310 т. 2 ГПК против
„Б“ЕООД, ЕИК --, седалище и адрес на управление гр. *, представляван от Б.
М. Б., за предаване държането на търговски обект, предмет на договор за
наем от 25.08.2020г. на МИ, а именно търговски обект – кафе аперитив с
площ от 54,60 кв.м., находящ се в гр. *******, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Б“ЕООД, ЕИК --, седалище и адрес на управление гр. *,
представляван от Б. М. Б. да заплати на МИ, ЕИК -, със седалище и адрес на
управление гр. ******, представляван от ГМ д-р МАХ сумата 1230,40 лева –
направени по делото разноски, от които 230,40 лева – ДТ и 1000,00 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок, от обявяването в регистъра на съдебните решения на 24.08.2023 г.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5