№ 11556
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110159343 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
06.12.2014 г. сключил с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД договор за револвиращ потребителски кредит и
издаване и ползване на кредитна карта PLUS - 11046060. По силата на сключения договор
ответникът му предоставил в заем сумата от 6000 лева, която следвало да бъде възстановена
от кредитополучателя при изплащането на 72 на брой погасителни вноски, при ГПР – 23,94
%, годишен лихвен процент – 20,94 % и застрахователна премия на стойност 2419,20 лева,
като общият размер на дълга възлизал на 13 003,20 лева. По иск на кредитодателят срещу
ищеца за изплащане на сумите по договора било образувано гр.д. № 53775/2019 г. по описа
на СРС, 171 с-в, по което било поставено Решение № 20058614/05.03.2021 г., съгласно което
договорът за потребителски кредит бил обявен за недействителен на основание чл. 22 вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Първоинстанционният съдебен акт бил потвърден с Решение №
707/31.03.2022 г. по в.гр.д. № 7755/2021 г. по описа на СГС, 4 – Е възз. с-в. В тази връзка, на
основание чл. 23 ЗПК потребителят следвало да възстанови единствено чистата стойност по
кредита. В хода на производството било установено, че ищецът е извършил плащания към
ответника в общ размер на 6214,40 лева, поради което главницата по договора била
погасена. Твърди, че сумата от 214,40 лева е недължимо платена в полза на кредитодателя,
като в настоящото производство претендира част от посоченото вземане в размер на 34,67
лева, което съгласно решението на СГС било получено от ответника без правно основание.
Сочи, че за процесното вземане разполага с издадена в негова полза заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 26467/2022 г. срещу която ответникът е възразил. В тази връзка,
моли съда да приеме за установено по отношение на ответното дружество, че същото му
1
дължи сума в размер на 34,67 лева, част от престация на стойност 214,40 лева,
представляваща получена без правно основание от ответника сума въз основа на обявен за
недействителен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 11046060, сключен на 06.12.2014 г.
Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, е признал, че ищецът е надвнесъл
сума в размер на 34.67 лв. по процесния договор за кредит, поради което съдът приема, че
признава иска, за частта, за която е предявен и която е предмет на разглеждане в
настоящото производство.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1 от ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът направи изрично изявление за признание на
иска, за частта, за която е предявен, спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска,
съдът намира предявения иск по чл. 411 КЗ за основателен и доказан и следва да бъде
уважен, ведно с претендираната мораторна лихва, както и ведно със законната лихва върху
главницата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса в исковото и
заповедното производство в общ размер от 50 лв. и 15лв. в производството по обжалване
прекратителния акт на съда.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв. в заповедното поизводство, доколкото е
направено изрично възражение за прекомерност от длъжника, обективирано в предявената
от него частна жалба.
Следва да се присъдят разноски за процесуално представителство в полза на ищеца в
размер на 200 лв. в исковото производство и в размер на 50 лв. в производството по
обжалване прекратителния акт на съда.
Така мотивирания извод се основава на следното, а именно:
С Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 на СЕС, се приема,
че " член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже
2
да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С
Решението на СЕС, се приема, че "Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед
на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на
легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по
договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда
и при определяне на размер на адвокатско възнаграждение при направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая с оглед обема
на процесуалните действия, извършени от процесуалния представител на длъжника,
фактическата и правна сложност на спора, съдът намира че разноските за отделните
производства следва да се определят в посочения размер.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВЯ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.
КЧТ с ЕИК: .... и адрес: гр. С., ЖК М. 4, УЛ.Б. П. С., бл.14, "Б. П. С." СГРАДА 14, общ. С.,
обл. С. (столица) и П. Г. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ЖК Д., бл.120, вх.Г, ет.07,
ап.115, общ. С., обл. С. (столица), по иск предявен от П. Г. К. с ЕГН: ********** по реда на
чл. 422 ГПК, вр. Чл. 55 ЗЗД, че същият има вземане към БНП П.П.Ф. С.А., клон Б. КЧТ с
ЕИК: .... за сумата от на 34,67 лева, част от сумата 214.40лв., неоснователно платена от
ищеца в полза на ответника по договор за потребителски кредит PLUS-11046060.
ОСЪЖДА БНП П.П.Ф. С.А., клон Б. КЧТ с ЕИК: .... да заплати на П. Г. К. с ЕГН:
********** разноски за държавна такса в исковото и заповедното производство в общ
размер от 50 лв. и 15лв. в производството по обжалване прекратителния акт на съда.
ОСЪЖДА БНП П.П.Ф. С.А., клон Б. КЧТ с ЕИК: .... да заплати на адв. К. Б. раноски
за адвокат в заповедното производство в размер на 50лв.
ОСЪЖДА БНП П.П.Ф. С.А., клон Б. КЧТ с ЕИК: .... да заплати на адв. Н. И.
разноски за адвокат в исковото и в производството по ч.гр. дело № 3658/23 по описа на
СГС, в общ размер от 250лв. ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4